Просвещението
Напоследък не липсват хора, които да споделят, че Марс е неприятелски и безсърдечен към земния живот. Това към този момент не е вест за никого. Днес всички познават Марс като доста студена планета, с токсична почва и непрекъсната смъртоносна радиация. Всеки живот, в случай че съществува в такива условия, е непрекъснато изправен пред непрекъсната ежедневна обезверена битка за оцеляване.
Не постоянно обаче е било толкоз неприятно. Преди милиарди години, в самото начало на еволюцията на Слънчевата система, тя била напълно друга планета. По това време Марс бил доста по-гостоприемен, в сравнение с в този момент. Може би даже по-гостоприемна за живот от Земята.
Учените, които изследват Червената планета, са намерили доста доказателства в поддръжка на тази хипотезата, че в предишното Марс е имал много по- удобен климат. Те успяли да схванат най-общо, по какъв начин тази планета е умряла, като постепенно се е трансформирала от богата на вода свят в замръзнала пустиня. Винаги е имало една тайнственост – къде е отишла цялата тази вода на Марс?
Какво трансформира Червената планета в пустиня?
В последна сметка преди четири милиарда години на Марс е имало доста вода. Имала е задоволително, с цел да запълни дълбоките океани и езера. Вулканите и въздействието на кометите са били основали атмосфера, която, несъмнено, не е била годна за дишане съгласно нашите стандарти, само че задоволително гъста, с цел да затопли планетата. Поради това стопляне спомогнало за цикъла на изпаряване на водата и постоянните превалявания.
Днес малко от това величие остава. Марс е дребен свят, който е доста по-малък от Земята. Най-вероятно, просто нямало задоволително гравитационна мощ, с цел да задържи атмосферата си. Тя била отнесена в космоса от мощни слънчеви ветрове. Когато плътната атмосфера към Червената планета на процедура изчезнала, океаните за първи път замръзнали. Тогава те сублимирали, просто изтичайки от планетата, като опашката на голяма комета.
След това, когато атмосферата и океаните изчезнали, планетата най-сетне изсъхнала. Всеки живот в този случай трябвало да загине, некадърен да оцелее в студената сурова пустиня. Смъртта на Марс била дълга и мудна. Това била покруса, която се разпростира от 100 милиона години или повече.
Белезите от тази покруса към момента се виждат на повърхността на Марс. Към края на водната епоха настъпиха мощни вулканични изригвания, освобождаващи големи замръзнали езера и корозивни големи пропасти в пейзажа.
Но въпреки всичко. Къде отиде водата?
Но може би най-интересният въпрос е обвързван с казуса за живота на Марс. В края на краищата тя се появила на Земята доста бързо, по времето, когато Марс към момента можела да бъде населяван. Може ли и тя да се появи там?
Проучванията на повърхността демонстрират, че природата не е лишила Червената планета от вода. Трябвала да има доста от нея на Марс. Достатъчно, с цел да запълни океаните с дълбочина няколко километра. И по този начин, тя в действителност ли е изчезнала в космоса? Или все пак се крие някъде?
on mars Повечето от ранните модели на Марс в действителност се основават на загубата на атмосферата в космоса. Съществуват обаче и нови подходи към този проблем. Ново проучване прибавя две спомагателни пояснения за изгубването на водата, употребена безусловно за запълване на Червената планета – вулкани и водопоглъщащи скали. Наблюденията през последните петнадесет години разкрили доста от тези типове скали. Те били в най-широк диапазон – от разнообразни глини до гипс.
Тези скали, които се образуват на Земята, постоянно се намират на дъното на пресъхналите езера на Марс или тук-там, където античните океани са се намирали. Все още обаче не е ясно, какъв брой вода задържат тези скали на Червената планета.
Водата не отишла на никое място
Според моделите, основани от екипа на Caltech, до четири пети от водата на Марс е заклещена в скалите. Това би било задоволително, с цел да запълни задоволително огромно водно тяло. За разлика от Земята, където такива водоносни хоризонти в последна сметка се рециклират във вулкани, вулканичните системи на Марс са в латентно положение отдавна. С други думи, когато водата била в камъните, тя останала там. Как се случило това?
Марс е по-малък от Земята. Вътрешността на планетата се охлаждала бързо. Магнитното поле на планетата е отслабнало, което е довело до съвсем цялостна загуба на атмосферата. Планетата изцяло се охладила, а океаните се трансформирали в лед. Поради неналичието на вода за смазването на тектонските плочи, геоложката интензивност се забавила. Постепенно океаните на планетата били заклещени в тиня, оставяйки планетата да се оправя сама.
Можеше ли животът да почине с планетата?
Данните от марсохода Curiosity демонстрират, че Марс сигурно е можел да бъде населен за дълъг интервал от време. Но макар че можем да кажем, че животът е съществувал на Марс, можем да кажем, че той е можел да е зародил там. Част от казуса с това е, че в действителност не знаем, по какъв начин е почнал животът тук на Земята. И без безапелационни признаци за наличието на антична биология на Марс, не можем да кажем дали тя в миналото е била там.
Но даже и да не е имало живот на Марс, съществуването на огромно количество вода на планетата дава вяра на тези, които мечтаят да живеят на Червената планета в бъдеще. Хипотетичните заселници може да са в положение да извличат антична вода, връщайки планетата в първичния ѝ тип.
Това ще отнеме доста време и старания. Без атмосфера (а на Марс тя се състои от тъничък пласт въглероден диоксид), всяка вода бързо ще замръзне и по-късно ще избяга в космоса. Следователно, преди Марс още веднъж да се намокри, атмосферата му би трябвало да бъде възобновена. Оптимистите имат вяра, че за начало бихме могли да загреем планетата. Например, благодарение на великански въртящи се огледала за отразяване на слънчевата светлина.
Докато загряваме Червената планета, големите ресурси от заледен въглероден диоксид ще се стопят. Това ще укрепи атмосферата и ще сътвори парников резултат, който ще загрее Марс още повече. В последна сметка уловената вода може да бъде освободена, запълвайки от дълго време изсъхналите океани и езера.
Това би отворило пътя за прераждането на Марс. С водата и въздуха естествените механизми на геологията ще върнат планетата към живот. Биологията (най-вероятно донесена от Земята) ще стартира да се развива и запълва Червената планета. Дълго прочут със своя червеникав нюанс, Марс може да стане наследник или даже зелен.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
