Написани преди почти два века, тези думи все още не

Написани преди съвсем два века, тези думи към момента не са изгубили своята новост. Разбира се, през днешния ден българката е европейка, осъществена професионално и свободна в персоналния си избор, само че в това време получава по-ниско заплащане, носи непропорционално по-голяма отговорност за децата и семейството и е жертва на предубеждения и стандарти, които от дълго време би трябвало да останат в историята.

Тази дихотомия бележи целия път на битката на българките за пълноправие. От една страна, още от средата на ХІХ век разнообразни източници означават по-благоприятното публично и фамилно състояние на българките по отношение на прилежащите нации, от друга, даже бързото нахлуване на европейските полезности след Освобождението и изравняването на опциите за обучение и работа не довеждат до същинско тъждество сред двата пола. Изглежда като че ли българският мъж е податлив да признае дамата за равна единствено в случай че той самият е съумял и осъществен житейски и финансово. Във всички останали случаи българските дами са подчинявани, ограничавани и „ поставяни на мястото им “.

Първите по-задълбочени сведения за ситуацията на българската жена дава Иван Хаджийски в „ Бит и психика на нашия народ “. В книгата му дамата е подчинена на мъжа в границите на една патриархална просвета, напълно ръководена от традициите. За отбелязване е, че това не значи цялостно беззаконие за нашите прабаби. Според разнообразни откриватели и задгранични пътешественици ситуацията на българката в селата в границите на Османската империя е по-благоприятно от това на другите балкански нации, девойките се омъжват по-късно от сръбкините или гъркините. Често при избора на брачен партньор се взема поради и желанието на момата. Напълно вероятни са бракове сред по-бедно момиче и чорбаджийски наследник, стига бъдещата брачна половинка да има главните качества на идеалната жена: да е добра стопанка, да е с мирен манталитет, да е в положително здраве и да няма телесни дефекти. Бракът по благосклонност не значи, че животът на дамата става по-лесен, тъкмо противоположното. Както се пее в песента:

Да знае мома, да знае,

да знае да се не дами:

женило е чернило,

чернило, мъжко теглило.

Особено тежко е ситуацията на дамата на село. Тя се грижи за дома – готви, чисти, пере, шие, плете и наред с това работи наедно с мъжа си на равнищата или лозето. Вечер, до момента в който мъжът си почива, дамата кърпи облекла, преде, тъче и приготвя чеиз за дъщерите си. Да не забравяме и раждането и развъждането на децата, което е напълно грижа на брачната половинка.

Затова пък свекървата в българското семейство има безспорна власт. Тя провежда живота на къщата, дефинира отговорностите на снахи, дъщери, внуци. Тя взема решението при задомяването на децата си, изключително на дъщерите си. Майката има цялостната власт за този избор и никой, даже мъжът ѝ, не може да се меси.

До средата на 30-те години на XIX в. се счита за срамно дамата да се образова. Баба Тонка Обретенова споделя, че посещава килийното учебно заведение единствено три дни, тъй като нейните приятелки ѝ се подиграват, че върви на учебно заведение. Първото светско девическо учебно заведение в България е намерено през 1841 година в град Плевен от учителката Анастасия Димитрова.

Пионерите на женското пълноправие в България в действителност са… Вижте на идната страница!