Над половин милион лева печалба са си докарали организаторите на

Над половин милион лв. облага са си докарали уредниците на провелия се в края на предходната седмица народен събор на националното творчество „ Рожен ”, демонстрират калкулации на „ Уикенд ”. Или най-малко това са част от приходите, тъй като съгласно осведомени има и много неосчетоводени. По-добра скица за бързо трупана на благосъстояния от събора в Рожен май няма по какъв начин да бъде измислена.

Може би инцидентно, само че тези скандални обстоятелства потънаха зад патриотичните искания на уредниците. Как съборът е най-великото културно събитие в България, имащо за цел да сплоти нацията и възпламени искрата на българщината, трансформирайки родопските поляни и помпозния 111-метров стълб в туптящото сърце на Родината.

Доколко събирането на стотици хиляди хора на поляните в Рожен към шатри със скара, бира, слушащи фолклорни реализатори е помогнало за възраждането на патриотизма не е ясно, само че е реалност, че следствия за данъчни измами и корист с еврофондове овцевъд Симеон Караколев е направи много положителни пари.

‘Той е и идеолог за повдигането на струващият над 1 милион лв. стълб. Както стана ясно, част от парите за него са събрани от „ доброволни ” дарения на държавни компании по време на служебния кабинет на Румен Радев. Донор на събора се явява в това число банкрутиралата БДЖ, която другояче няма пари с цел да пусне климатиците във влаковете, карайки пасажерите да плуват в личен сос.

Срамният факт не попречи на Радев гордо да се изпъчи на церемонията по откриването на пилона, обявявайки за безродници природозащитниците, които стачкуваха против бетонирането на планината и разораването на роженските ливади от тежки строителни машини. 

Кметът на Смолян Николай Мелемов и овцевъда Симеон Караколев, чиято фондация „ Рожен – Наследство в бъдещето ” неразбираемо по какъв начин съумя да приватизира са уредници на събора, също побързаха да се самообявят за модерни национални будители, комфортно пропускайки изникващите въпроси към събитието. А те по никакъв начин не са малко.

Месеци преди откриването на събора, кмета Мелемов и сдружението на афериста Симеон Караколев подписват съглашение за взаимно съдействие. Какво е написа в него, остава загадка даже и за общинските съветници в града, които неведнъж повдигат въпроса. Тази мистериозност си има своето пояснение, описват осведомени. Оказва се, че с контракта общината се задължава да покрие безусловно всички разноски. Става дума за 130 000 лв., които са изхарчени без решение на общинския съвет. На многочислените му сложени въпроси, кмета разгласи, че всичко е наред, а с парите ще се финансира единствено фолклорната част.

„ Приети са 350 поръчки, които включват близо 4000 реализатори от цялата страна – 160 певчески и инструментални групи, 195 самостоятелни реализатори, 90 танцови състава и 20 групи за национални традиции ”, изясни сбито кмета Мелемов.

От думите му човек може да остане с усещане, че надали не хилядите реализатори ще пътуват и спят на роженските поляни гратис. Да, но не. Според регламента на събора, оповестен в интернет страницата на Общината, „ разноските по пътуването и престоя, нощувки и храна са за сметка на участниците ”. За това и съперници на градоначалника са уверени, че със 130-те хиляди лв. община Смолян е поела всички разходи за издигане на сцените, защита, обезпечаване на химически тоалетни и разчистване на поляните на Рожен от купищата отпадъци, които хилядите посетители оставят след себе си. Така за другия уредник, фондацията на видния национален будител Симеон Караколев – „ Рожен – Наследство в бъдещето ” остава единствено да прибира приходите.

Хора от Смолян възмутено споделят, че още преди започването на събора, тариката е упорствал всички дарения от компании и жители да се превеждат по неговите сметки. Отделно от това, фондацията дава отговор за заведенията за хранене и местата за спане. Както можем да се досетим, това не е гратис, а изкараните пари още веднъж потъват в частните сметки. За посетителите на Рожен са обезпечени 15 спонтанни ресторанта, чиито наем за трите дни е сред 10 и 20 хиляди лева При сходно изнудване, цените в тях няма по какъв начин да са национални.

Посетители се оплакаха, че търговци ги сурвакат с 60 лв. за порция от 300 гр. чеверме, кебапчето е заковано на 8 лв., а филия самун е „ скромните ” 3 лв.. Подобаващи са и наемите за десетките сергии за сувенири и флагове, изпълнили поляните към помпозния стълб. По най-прости калкулации, фондацията на Симеон Караколев е прибрала над 300 000 лева единствено от наеми на комерсиалните обекти. За похлупак, търговците всеобщо забравяха да издават касови бележки, откри неочаквана инспекция на Национална агенция за приходите.

„ Какво вършиме тук, бе?! Нали като плащахме наема, дадоха обещание, че няма да има проблеми?! Лично Румен Радев подсигурил за това ”, по този начин съгласно очевидци се изрепчил към проверяващите един от мургавите търговци. Той бил доста сюрпризиран, че ще би трябвало да издава касови бележки. 

Отделно за фондацията на Симеон Караколев остават и стотиците хиляди левове от въведената такса за разтягане на палатка. Още преди началото на събора уредниците се похвалиха, че са обезпечили палатков лагер на поляните с близо 3000 места. В взаимозависимост от мястото, събралите се патриоти заплащат сред 30 и 90 лв. на вечер.

Да напомним още веднъж, разноските към организацията се поемат от община Смолян, а наемите и приходите са за фондацията съорганизатор. Сега остава да забележим дали Симеон Караколев ще употребява падналите му от въздуха над 500 хиляди лв. облага, с цел да си заплати задълженията към страната. А те по никакъв начин не са малко.

Извън патриотарските начинания и набиване на пилони, Караколев се препитава с развъждане на овце. Поне по този начин твърди, представяйки се като началник на „ Национална Асоциация за отглеждане на млечни овце в България ”. Допреди няколко години асоциацията е посочена като извънредно близка до тогавашните ръководещи, подкрепяйки не една безумна самодейност на земеделското министерство и Фонд „ Земеделие ”.

На упреците от останалите животновъди, че предложенията са в тяхна щета, ръководещите изтипосват Караколев, който изяснява напоително пред медиите тъкмо противоположното. По същото време асоциацията на „ патриота ” съумява да завоюва няколко европроекта за милиони левове. Как са се харчили парите по тях, приказва обстоятелството, че от края на 2022 година два се проверяват от европейската работа за битка с измамите ОЛАФ.

Един от плановете е за реклама на български храни в Йордания, ОЕА и Казахстан. След разкритията за далавери на ОЛАФ, Фонд „ Земеделие ” си желае назад платените пари. От „ Национална Асоциация за отглеждане на млечни овце в България ” отхвърлят и се стига до дело. През януари тази година съда във Велико Търново се произнася, че асоциацията би трябвало да възстанови  614 100,60 лева разноски по плана, които са източени посредством фиктивни контракти. Отделно от това сдружението на овцевъда дължи и десетки хиляди левове неплатени налози.

Освен към страната, искания към Симеон Караколев има и огромна българска банка. Още преди няколко години тя запорира компаниите му „ Моника 02 ” и „ Виктор 04 ” заради  близо 200 000 лева неплатен заем. Главния пилонджия на републиката дължи също десетки хиляди и на „ Топлофикация ”, предприемач и огромна компания.

Любопитно е и с какви хора върти общ бизнес фенът на високите пилони. В „ Моника 02 ” Караколев е съучастник с циганина Петко Митов, против който върви дело за конфискация на имуществото от КПКОНПИ. Във Велико Търново, от където е родом, Митов е прочут като човек, който против някой лев на ръка и шише ракия е подготвен да купи всяка закъсала компания. Днес на негово име се водят десетки сдружения, източили в предишното десетки милиони левове Данък добавена стойност и еврофондове. Преди да бъде разстрелян, към Митов трансферира банкрутиралите си компании и шефът на фешън къща „ Агресия ” Александър Антов.

Бивш офицер от Министерство на вътрешните работи: Гробът на Людмила Живкова защитаван с камери и микрофони!

„ Какво доживяхме – да я пазим с камери ”, споделя с известна доза отвращение някогашен партизанин и полковник от Държавна сигурност. Eдна ранна августовска заран през 1984 година той застъпва на пост пред гроба на Людмила Живкова. Другият му сътрудник – млад офицер от Министерство на вътрешните работи, си поставя дясната ръка на устата, все едно, че кашля.

Полковникът, който е остаряла кримка, усеща, че нещо не е наред, и прибавя с тежка въздишка: „ Вместо да е измежду нас – живите, и да й се радваме ”. Той не знае, че през нощта в късна доба могъщата му работа е опасала паметната плоча и с микрофони. Дежурният офицер по линия на Държавна сигурност, който в Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи следи картината и звука, не вижда нищо неправилно.

Това описа пред „ Уикенд ” за първи път по-младият офицер, който в този момент е пенсионер, работи в огромна българска компания и движи интернационалните й връзки. Той преди време е бил един от секретните постови, пазили паметната плоча. Причината за крутите ограничения за сигурност на гроба на Живкова щерка са две покушения против паметната плоча. Държавна сигурност стяга режима и вкарва към гроба неразрешен за влизане голям периметър.

Първото нападение против паметната плоча на Людмила е по-безобидно – локален алкохолик от квартал „ Орландовци ” претършува могилата и разхвърля цветята в търсене на алкохол. На излизане от гробищата го закопчал милиционерски патрул. Пратен е в лагера в „ Белене ” за дребно безчинство, ориста му е незнайна.

Реклама

Вторият случай влудява Бай Тошо. В секретния бюлетин на Министерство на вътрешните работи е записано, че на 26 юни1984 година е осъществено смело нахлуване на гроба на починалата Людмила Живкова. Държавна сигурност открива, че е счупена тежката мраморна ваза, удряно е с плочка по барелефа и че  някой е уринирал до гроба. Деянието е квалифицирано като „ светотатство “ и незабавно са поставени първите секретни постове. Ден по-рано през нощта е атакуван боец, който е на пост пред пожарната на ул. „ Екзарх Йосиф ” в столицата, ударен е по главата и му е откраднат автомата „ Калашников ” с халосни патрони. Лекарите една съумяват да спасят живота на войничето.

Държавна сигурност и Народната милиция са дигнати на крайник. Точно на петия месец след нападението на гроба на Людмила, милицията арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Привечер младежът е в подлеза на НДК, а патрул ревизира минувачите. Когато вижда полицаите, той хуква да бяга. Дечев е арестуван след гневна опозиция.

У него, прикрит под шлифера му, е открит въпросният „ Калашников “, само че към този момент зареден с бойни патрони. Оказва се, че е преправил халосните в бойни патрони. Дечев си признава, че откакто изпива бутилка коняк „ Слънчев бряг ” изпочупва няколко паметника и не си спомня тъкмо по какъв начин се озовал на гроба на Людмила. Следствието квалифицира така наречен „ светотатство “ на гроба на Людмила като „ безчинство, отличаващо се с извънреден цинизъм или смелост “.

На 15 март 1985 година арбитър Димитър Попов произнася присъдата „ гибел посредством разстрел “. Върховният съд я удостоверява и макар очакванията на околните Държавният съвет също отхвърля да помилва наказания. Съдия Попов малко преди да стане министър председател декларира, че процесът е бил обществен, а не политически. Делото – № 2 от 1985 година, обаче е засекретено в архивите на Министерство на вътрешните работи и вижда бял свят с помощта на журналистката Маргарита Михнева.

Червената принцеса, както приживе назоваха Людмила Живкова, умира на 21 юли 1981 година – пет дни преди да навърши 39 година Прави шеметна кариера като влиза в политиката едвам на 29 година През 1971 година е назначена за първи зам.-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина. През 1975 година сяда в стола на шефа му Павел Матев, като постът ѝ ръководител на комитета към този момент е с сан на министър. От 1976-а е член на Централен комитет, а през 1979 година влиза в състава на Политбюро.

„ Уикенд ” прегледа детайлно Държавния списък с решенията на Политбюро и видя, че първото съвещание, на което тя взе участие, е на 24 юли 1979 година Тогава Политбюро взема решение да изравни заплатите на сержантите и офицерите в Строителни и Транспортни войски с тези в Българска народна армия. Първи автограф под решение № 17 поставя министърът на защитата Добри Джуров, след него е Жиков, а Людмила поставя параф последна.

Кариерата си дъщерята на бай Тошо дължи на трима мъже. Александър Фол я прави академик, Александър Лилов – Стратега, я вкара в политиката, а Светлин Русев я възпламенява по изобразителното изкуство. Червената върхушка е недоволна от стремителното й нанагорнище в партийната подчиненост и разпалва клюки за любовните й връзки с Фол, Лилов и Русев.

Дори описват по какъв начин Лилов свалял обувката й, сипвал вино в нея и театрално го изпивал. Стратега, който по това време е вторият мълчалив човек след Живков в Политбюро, обаче е много отракан и надали би си разрешил сходна дързост, изключително пред погледа на Държавна сигурност. В изявление за „ Уикенд ”, обещано няколко години преди да почине, той изрично отхвърля това да е правилно. Добавя, че този противен слух е пуснат от Андрей Луканов.

През 1970 година Людмила Живкова приключва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 година пази в Института по балканистика кандидатска дисертация на тематика „ Англо-турските връзки 1933 – 1939 година “. Според неин учител в Оксфорд трудът й е писан от чиновник на посолството ни в Лондон. Свръхамбициозната Людмила Живкова има и издадени 8 книги. Навремето в университетските среди се твърдеше, че действителният създател на книгата ѝ за Казанлъшката гробница е проф. Александър Фол, а на тази за Четвероевангелието – акад. Иван Дуйчев.

На 12 ноември 1973 година на път за летището Людмила катастрофира тежко. Трябва да изпрати татко си, който отпътува на публично посещаване за Полша. Закъсняла, подрежда на водача на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който погрешно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна контузия и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла. Откарват я в „ Пирогов ”, притеглят даже лекари от чужбина. Прилагат лекуване под управлението на националния врач Петър Димков. Използват вани с дестилат. В Париж ѝ вършат пластична интервенция. Тя се съвзема и през февруари 1974 година се връща на работа.

Людмила обаче като че ли е заживява втори живот. Става вегетарианка, следи тежестта й да не надвишава 48 кг. Отказва се от медицината. Поддържа близки връзки с Ванга – всеки месец пътува до Петрич, с цел да се среща с нея, и пие билки по нейни инструкции.

Увлича се индийската просвета и по източни учения като „ Анги Йога ” – (Жива Етика) или обединение с божествения огън. Това философско и етично обучение се основава на книгите, написани от видните съветски учени и мистици Елена и Николай Рьорих през първата половина на 20 век в съдействие с мъдреците от Изтока. Синът им Святослав Рьорих, който като татко си също е художник и последовател на фамилната философия, подарява на Людмила 30 произведения от цикъла „ Хималаи ”, които в този момент могат да се видят в „ Квадрат 500 ”.

Николай Рьорих създава „ Знамето на мира “, което алармира неприкосновеността на музеи, университети, архитектурни монументи и галерии. То и през днешния ден продължава да се вее над културни и просветителни институции в целия свят, а от него Людмила взема концепцията за детската асамблея „ Знаме на мира ”.

Москва обаче е мощно недоволно от въздействието на религиозно-окултния ореол към Николай Рьорих върху Людмила. През 1981 година следва честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна по нейна концепция. Тя управлява и комисията за тържествата. Според проектите ѝ тържественото заседание би трябвало да наесен е в зала № 1 на НДК, където да звучи Одата на насладата от Деветата симфония на Бетовен. Людмила обаче ненадейно е отстранена като началник на комисията, която е преобразувана в комитет и негов ръководител – за по-голяма представителност, става татко й.

На 17 февруари Живкова отпътува на двуседмично посещаване в Индия, където открива изложбата „ Тракийското изкуство по българските земи ”. Тръгва слух, че е посетила храмове на Черната богиня на гибелта и разрушението Кали, което било неприятна прокоба. Кали в индуистката митология е брачна половинка на господ Шива, който убива. В самолета при противоположния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, споделя им по няколко странни фрази и им подарява бели кърпички. На Любомир Левчев да вземем за пример декларира: „ Пази я деликатно и не я развявай, тъй като вътре има поръсен бистър бял прашец, който не би трябвало да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга ”.

В Индия тя отива при Сатия Сай Баба – индийски гуру, който приживе се беше оповестил за Бог на всичко и раздаваше пръстени, направени от сплав от пет метала – мед, месинг, олово, желязо и цинк. За бижутата твърдеше, че носят неговата благословия.

Въпреки дългия и тежък полет от Индия, единствено няколко часа след кацането на летище София, Людмила излетява за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса. И когато на 28 февруари самолетът се приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя даже няма сили да слезе от него. А е пристигнал да я посрещне министър. Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от руското посолство, само че Людмила не я позволява до себе си. От години тя има уплаха от руски шпиони и даже упреква Мурджев, че е човек на Кремъл.

Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещаване в Москва. Той подрежда за Мексико да излети специфичен аероплан с лекарски екип и брачният партньор й Иван Славков. До идването на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. После отпътува за Боровец, където татко ѝ е на отмора. Там тя трескаво стартира да унищожава касети и документи.

На 20 юли Людмила се прибира в София във вила „ Калина ”. Праща децата си Евгения – от първия брак, и Тодор Славков на море. Ден преди гибелта си получава 50-страничния отчет с разкритията за активността на фонд „ Културно завещание ”, завършен след 8-месечна разработка във Второ основно ръководство на Държавна сигурност. Фондът е основан към външно министерство особено за 13-вековния празник. Един от доближените й – кандидат-членът на Централен комитет на Българска комунистическа партия, зам.-външен министър и върховен функционер от Държавна сигурност Живко Попов, е махленски в заграбване на 1,3 млн. $ от фонда.

„ Когато видя документите, тя беше напрано съкрушена ”, написа в книгата си „ Вторият етаж ” Живковият консултант Костадин Чакъров.

На съдбовния 21 юли Мурджев получава от Людмила рецепта да купи приспивателното дормопан. Тя освобождава шефката на вилата и остава единствено с камериерката, която по-късно първа ще я откри безжизнена в „ басейнчето ” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока към 30 см. Мурджев споделя, че към 18 ч. звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с водача в банята и занемели: „ В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ… Беше мъртва ”. Причината за гибелта е удавяне.

Пристига и здравната сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с дормопан и я заменила с нова, от която извадила единствено две хапчета. Един от най-близките й – посланикът в Мексико Богомил Герасимов, стартира шокиращата версия, че повода за гибелта й е ликвидиране и самоубийство. Според него през юни тогавашният руски дипломат у нас Никита Толубеев звъни на Живков, с цел да му каже, че ще пристигна член на Политбюро, с който би трябвало да обсъдят значими въпроси. Живков е привикан в руското посолство, а гостът е секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз по идеологията Константин Черненко.

С безусловен звук той подрежда да спрат всевъзможни националистични прояви, като честването на 13-вековният празник. Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи обилни и шумни тържества като това в Мексико. Съветите внушават на Живков, че щерка му Людмила би трябвало неотложно да бъде освободена от всички постове, без това се оповестява. На първо време е задоволително да се подчертава върху здравето й. Живков капитулира, угрижен за личното си оцеляване.

„ Уикенд ” видя, че Людмила, която тъкмо преди 42 година си отиде от този свят, има страница във Facebook. Тя е основана преди осем години и има 4 600 почитатели. Няма посочен админ, само че при кликване върху бутона „ Свържете се с нас ” връзката препраща към гражданин на Балчик, почитател на „ Анги Йога ”. За себе си той е написал откъс от учението, евентуално с отпратка към Людмила: „ Ще попитат: по какъв начин мина живота ви? Отговорете: като по струни над бездната – красиво, деликатно и стремглаво ”.