Ратификацията на участието на България в т.нар. Съвет за мир“

Ратификацията на присъединяване на България в така наречен „ Съвет за мир “ и отлагането ѝ за идващото Народно заседание провокираха нова вълна политически мнения. Темата разясниха обществения антрополог Харалан Александров и политолога Петър Чолаков, които проучиха както геополитическите, по този начин и вътрешнополитическите последствия от отлагането на решението.

Александров разяснява, че въпросът не трябва да се преглежда единствено като конфликт сред обособени политически водачи или партии. По думите му става въпрос за отражение на по-дълбок световен спор – сред одобрения след Втората международна война интернационален ред и новите, към момента неоформени структури, които се постановат от администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.

„ Става въпрос за опит да се сътвори нещо ново върху руините на остарелия ред, който към този момент е неефикасен и привършен “, уточни Александров.

Според него Съветът за мир наподобява като форма на публично-частно партньорство, инициирано от американския президент, зад което стои мощта на най-силната страна в света.

Това слага дребни страни като България в извънредно комплицирана обстановка. Александров означи, че решението за сключване е било преждевременно и комуникирано неразбираемо, а настоящето „ изчакване “ е опит да се минимизират рисковете в една нестабилна интернационална среда.

Петър Чолаков означи, че България се намира в нов международен ред, в който администрацията на Доналд Тръмп показва песимизъм към някои от фундаменталните правила на Европейския съюз и поддържа популистки и коренно десни планове в Европа. В този подтекст българските политици деликатно пресмятат ходовете си, в това число поради глобите по закона „ Магнитски “.

По отношение на тези наказания Харалан Александров разяснява, че смисъла им в актуалната обстановка не трябва да се преувеличава.

Според него глобите са инструмент за проява на власт, който при новата американска администрация губи моралното си опрощение и се трансформира в част от по-широка транзакционна политика.

Чолаков, от своя страна, акцентира, че за хора с огромни стопански ползи глобите имат действителна тежест, защото водят до заледяване на активи и ограничение на бизнес благоприятни условия. Според него тематиката не е без значение за българския политически хайлайф, без значение от обществените изказвания в противоположната посока.

И двамата обърнаха внимание и на евентуалния политически план на някогашния президент Румен Радев. По думите на Чолаков появяването му на политическата сцена може съществено да размести салдото, изключително в случай че той заеме нишата на сдържан евроскептик или на по-радикален популист. Александров добави, че в изискванията на мощна социална фрустрация всяка политическа неточност може да трансформира ръководещите в „ изкупителна жертва “.

Източник: NOVA NEWS