Красимир Балъков разгада мистерията на своята „двойна смяна“ от ерата на Борис Ангелов
Легендарният плеймейкър Красимир Балъков най-сетне получи отговор на въпрос, който го вълнува от десетилетия. Срещата сред него и именития треньор Борис Ангелов се състоя в Музея на спорта в София. Поводът бе представянето на третото модифицирано издание на книгата „ Седемнадесет крачки към безсмъртието “. Трудът на Диян Никифоров наблюдава най-големия успех на българския футбол сред 1992 и 1994 година.
Балъков употребява събитието, с цел да потърси обществено пояснение за един характерен мач от предишното. В него той влиза като запаса, само че скоро по-късно бива сменен още веднъж. Тази обстановка остава запечатана в съзнанието на „ магьосника “ от златното потомство.
“Толкова години минаха, толкоз неща съм претърпял във футбола, само че към момента има един въпрос, който ме мъчи. И в този момент виждам тук индивида, който може да ми отговори. Големия треньор Боре Ангелов. Бате Боре, апелирам те да ми кажеш за оня мач, в който ме пусна запаса, а след това ме смени. Защо? ”
Борис Ангелов, който е водил всички национални гарнитури на България, даде напълно практично пояснение. Причината се крие в тежките метеорологични условия и избора на екипировка от страна на футболиста. Борис Ангелов е треньорът, който пръв вика Христо Стоичков в националния тим. Неговият опит му е подсказал, че Балъков не е бил постоянен на мокрия терен.
“Много е просто. Валеше като из ведро. Теренът – подгизнал. А Краси влезнал в игра с гумени бутони. Пързаля се, подхлъзва се. Какво, като съм го пуснал запаса? Смених го ”
Треньорът посочи, че след тази смяна тимът е спечелил срещата с 1:0. Балъков одобри причините с усмивка и призна, че промяната е била вярна. Той показа и сходна история от времето си в немския „ Щутгарт “ под управлението на Феликс Магат. Въпреки дъжда, Балъков тогава отказал да обуе стоманени бутони и вкарал два гола.
“Единственият футболист, който може да играе с гумени бутони, е Балъков. Никой различен ”
Това били думите на Магат след успеха. Красимир Балъков обаче акцентира, че дължи огромна част от физическата си форма точно на Борис Ангелов. В националния тим тренировките са включвали интензивни извършения за коремна и гръдна мускулатура. Балъков разкрива, че тежките коремни преси при Боре Ангелов са в основата на физическата му форма. Според него тази подготовка е съдействала доста за триумфа на Мондиал 1994.
Срещата се състоя в Музея на спорта за представянето на книгата „ Седемнадесет крачки към безсмъртието “. Изданието включва неповторими разкази за подвига на Пеневата чета в Съединени американски щати. Красимир Балъков и Валентин Михов са консултанти на книгата, а Христо Стоичков е създател на епилога. Историята на тима демонстрира по какъв начин сложните моменти раждат единение. Дори когато Стоичков и Борислав Михайлов откриха сили да си свидлив ръцете, това беше в името на нацията.
Валентин Михов също показа своите мемоари от оня интервал. Валентин Михов е президент на БФС по време на квалификациите за Съединени американски щати ’94. Той съобщи, че постоянно е бил оптимист за триумфа на тези момчета. Според него поколението е съумяло да сплоти нацията посредством своя труд и единение. Диян Никифоров добави, че книгата цели да възобнови загатна за прочувственото време на промени.
Балъков направи паралел сред футбола и националната горделивост през днешния ден. Той загатна вълнението си от представянето на Дара на „ Евровизия “ като образец за национализъм. Според него българите би трябвало да изпитват горделивост всеки ден, а освен при огромни победи.
“Тази книга е специфична и доста същинска. Нашето чувство тогава не беше това, което са чувствали хората тук. Беше радикално друго. Години по-късно, изключително откакто спряхме с футбола, аз персонално разбрах какво е било, когато ние сме играли и сме печелили. Сега, като гледах Дара на „ Евровизия “, мисля че разсъждавах по тематиката. И осъзнах повече какво са изпитвали хората тогава. Стоиш перед тв приемника и започваш да плачеш, не искаш, само че плачеш. Това значи горделивост. Ние, българите, доста рядко се сещаме за тази горделивост. Когато има такива моменти, всички сме горди, а би трябвало да сме горди всеки ден, всеки час. Едно огромно благодаря на Диян и се надявам тази книга да остане в историята, както ние може би ще останем в тази история ”
Днес Балъков продължава да следи интензивно футболните процеси у нас. Той постоянно разяснява представянето на тимове като Локомотив София и дава своите експертни оценки. Неговата кариера е тясно обвързвана с митове като Димитър Пенев. Христо Запрянов-Доцента споделя за страстите към Пената, които допълват картината на това велико време. Книгата на Никифоров остава скъп документ за идващите генерации.
