Гладиаторът от Аушвиц
Началото на есента ще ни срещне посредством филмовия екран с една невероятна персона – поляка Тадеуш Пиетжиковски. Кой е той, с цел да провокира интереса на кинотворците?
Самото наименование на кино лентата, който ще опише историята на Теди, както е прочут в Полша, дава отговора: „ Гладиаторът от Аушвиц”. Или „ Майсторът” / Mistrz/.
През септември следва филмираната орис на Тадеуш Пиетжиковски
да оживее пред феновете в творбата на режисьора Мацей Барчевски, потомък на умрял в концлагер. Това оповестяват от " Алеф ".
„ Това е приказка за храброст, вяра и мощ. Тя споделя незнайна глава от полската история и за един извънреден човек, който за своите събратя се трансформира в знак на вярата “, споделя Барчевски.
Всъщност, целият филм е изработен по този начин, че изцяло дава отговор на въпроса:кой е Тадеуш Пиетжиковски. Но до момента в който лентата се появи в кината, дано го сложим под прожектора на спомените.
Тадеуш Пиетжиковски е роден на 8 април 1917 година във Варшава. Майка му е учителка. Не е известно дали е одобрявала интереса му към бокса, само че факт е, че той се отдава на този спорт още като младеж.
Негов треньор е Феликс Стам, прочут като основател на бъдещи първенци. Заложбите му са видни, водят го до шампионската купа на Полша. През 1937 година печели шампионат във Варшава в тежка категория. Спортната преса приветства младия боксьор като мъж с желязна воля и стоманени юмруци.
Триумфът във варшавското състезание му дава пропуск, с цел да се бори за националното състезание. Там стига до полуфиналите. Вече е прочут като Теди, както го назовават в медиите, само че този прякор издава и привързаността на множеството фенове на бокса към него.
Това е единствено началото на историята. Бъдещето наподобява ясно, но… стартира Втората международна война, която поставя преграда пред спортната кариера на Теди.
След нахлуването на нацистите в Полша през септември 1939 година Теди става доброволец в 1-ва Варшавска отбранителна батарея и пази квартал Очота, който му е изключително безценен. Капитулацията на столицата го потриса и той взема решение да продължи битката, като се причисли към нововъзникващите полски въоръжени сили във Франция.
Вижда се там като пилот-изстребител. Не съумява да стигне до Франция – през февруари 1940 година е задържан на унгарско-югославската граница и хвърлен в пандиза, където немците го подлагат на жестоки разпити и изтезания.
На 14 юни 1940 година, дружно със 728 поляци и 20 полски евреи, Теди е пасажер в първата всеобща комбинация, отвеждаща от пандиза в град Тарнов до концентрационния лагер Аушвиц.
И към този момент няма име, има единствено номер – 77.
Няма да се стопираме на ужасите, на които концлагеристите са подложени. Немците на първо време изпращат пандизчия 77 на полска работа, по-късно в дърводелски завод. Обвинен в кражба на картофи, е изпратен на извънредно тежка работа в построяването на различен лагер. Той към този момент е толкоз отпаднал, че взема решение да поеме риск и да симулира акцидент. Наранява крайници си и по този начин получава по-лека работа, само че едвам съумява да преживее първата зима в Аушвиц.
В лагера обаче към този момент са разбрали за спортната популярност на Теди и с присъщия си цинизъм, нацистите откриват метод да си основават занимания посредством него.
Един ден в Аушвиц се появява нов надзорник - германецът Уолтър Дюнинг, който бързо става разкрива облика си на краен садист. Оказва се, че преди войната е бил професионален боксьор. Така му идва и концепцията да насочи предизвикателство към пандизчия 77, като дава обещание за премия спомагателна порция самун и маргарин.
Какво прави гладът?
Теди не се колебае, макар че приятелите му в лагера се пробват да го спрат. Все отново – тежи едвам 40 кг, до момента в който германецът е добре комплициран и най-малко с 30 кг. по-тежък.
Но той е неотстъпчив, в мислите си се връща към кариерата си на боксьор, в съзнанието му оживяват треньора Стам, първата победа, последната победа… И знае единствено едно – би трябвало да завоюва!!!
Затворниците образуват пръстен към боксьорите. Като на същински мач – те се ръкуват и поставят ръкавиците. Немецът е самонадеян, само че Теди ловко заобикаля удари, които могат да го съборят. Във втория рунд съумява да събори Дюнинг. Под овациите на лагерниците изненадващо немецът хвърля ръкавиците на земята и това е знак, че признава успеха на Теди.
Тадеуш получава обещаната премия: спомагателна порция храна. Затворниците го гледат с удивление, някои плачат от наслада. Изтичва към блок 2, където по това време спи, и извиква: Момчета, има самун! И след това разделя хляба сред всички.
След войната Теди си спомня: „ Така завърши денят, който беше решителен за живота ми. Не знам кой от нас беше по-добрият боксьор. Но знам, че има моменти, когато невъзможното става реалност”.
Историята продължава.
Теди получава и още една премия за успеха си над Дюнинг – опция за избере къде в лагера да работи. Така той се озовава при добитъка, където е по-лесно да се открадне малко храна.
През 1941-1942г. в Аушвиц боксът се подрежда до футбола по известност. Боевете сред пандизчии са отлично развлечение за немските надзиратели в лагера. Теди знае, че ще живее, до момента в който се бори на кръга. И по този начин – той се боксира и побеждава французи, германци, поляци... Немците вършат залози за мачовете, в които Теди е любимец.
Веднъж един от немците, заложил на победа на Теди, спечелил 1000 марки, залагайки на победа на Теди. Като премия за тази победа Теди и приятелите му са получили 5 кани чорба, приготвена за прасетата.
Според Марта Богачка, биограф на Тадеуш Пиетжиковски, той се е боксирал с общо над 40 души. Загубил е единствено един път – от датски евреин, някогашен първенец в полусредна категория.Това става през лятото на 1942 година Три седмици по-късно, в реванш, Теди побеждава и датчанина.
След този дуел лекарят от лагера завел Теди в болничното заведение, където съзнателно го заразил с тиф и немците провеждали с него медицински опити. Противно на упованията – той се възстановил, въпреки и не изцяло, а полски пандизчии му помогнали да избяга.
През 1942 година Теди води още няколко борби, основно с евреи. Той се опита да не завоюва тези дуели, или най-малко да се реализира тъждество. За него е ясно – изгубилият евреин отива в газовата камера.
В Аушвиц Теди се боксира с Вилхелм Майер, европейски първенец в междинна категория от 1927 година, и Хари Щайн, два пъти първенец на Германия през 1922 и 1923 година Успехите му са от огромно значение за останалите пандизчии, тъй като им оказват поддръжка и вяра.
Победите на Теди приковават вниманието на Гестапо. Германия няма желание да толерира успехите на " нечовеците " над арийците и Пиежиковски е за плашен от екзекуция. За негов шанс, Аушвиц е посетен от негов предвоенен познайник от кръга - Ханс Люткемайер - арбитър по бокс, който тогава е шеф на концентрационния лагер Нойгамгам. Така Теди заобикаля гибелта –заедно с други двама пандизчии, през март 1943 година той се реалокира в Нойгамгам.
Първият му съперник на кръга Уолтър Дънинг му подарява два чифта боксови ръкавици... На новото място Теди продължава да се боксира и това се случва към 20 пъти.
Краят на войната намира Теди в различен лагер - Берген-Белсен.
В следвоенния живот Тадеуш Пиетжиковски продължава да се появява на кръга -
през 1946 година печели става първенец на танковата дивизия,към която се е включил. Бие се на кръга в Германия, Белгия и Франция. В края на 50-те години приключва Академията за физическо образование във Варшава и се отдава на новата си пристрастеност – да бъде преподавател.Умира на 17 април 1991 година на 74-годишна възраст, два дни откакто е взел участие във възпоменателна гала в Аушвиц като някогашен пандизчия.
Спираме до тук.
Може би доста повече ще научим от книгата на Марта Богацка " Боксьорът от Аушвиц”,издадена във Варшава през 2012 година.
Не е допустимо да се опише цялостен един живот в няколко страници. Едва ли това ще се случи и във кино лентата, който ще излезе по екраните след месец. Впрочем, Теди е воин и в още две ленти – " Аушвиц, бокс и самун " на Габриела Мрушкак и„ Боксьорът и гибелта “ на словашкият режисьор Питър Солан /1962/ по романа на Йозеф Хен. Историята му се споделя и в документалния филм „ Ring Wolny”/2018/.
На края прибавяме още нещо забавно: Якуб Шафран, внукът на Тадеуш Пиетжиковски също се занимава с бокс. Не по предопределение, въпреки че би било в реда на нещата, а тъй като играе ролята на своя дядо в документалния филм за него. Той е роден единствено седмица преди гибелта на дядо си и пази ревностно като спомен приветствено писмо, изпратено до майка му, в което Теди показва насладата си от раждането на внука.
Самото наименование на кино лентата, който ще опише историята на Теди, както е прочут в Полша, дава отговора: „ Гладиаторът от Аушвиц”. Или „ Майсторът” / Mistrz/.
През септември следва филмираната орис на Тадеуш Пиетжиковски
да оживее пред феновете в творбата на режисьора Мацей Барчевски, потомък на умрял в концлагер. Това оповестяват от " Алеф ".
„ Това е приказка за храброст, вяра и мощ. Тя споделя незнайна глава от полската история и за един извънреден човек, който за своите събратя се трансформира в знак на вярата “, споделя Барчевски.
Всъщност, целият филм е изработен по този начин, че изцяло дава отговор на въпроса:кой е Тадеуш Пиетжиковски. Но до момента в който лентата се появи в кината, дано го сложим под прожектора на спомените.
Тадеуш Пиетжиковски е роден на 8 април 1917 година във Варшава. Майка му е учителка. Не е известно дали е одобрявала интереса му към бокса, само че факт е, че той се отдава на този спорт още като младеж.
Негов треньор е Феликс Стам, прочут като основател на бъдещи първенци. Заложбите му са видни, водят го до шампионската купа на Полша. През 1937 година печели шампионат във Варшава в тежка категория. Спортната преса приветства младия боксьор като мъж с желязна воля и стоманени юмруци.
Триумфът във варшавското състезание му дава пропуск, с цел да се бори за националното състезание. Там стига до полуфиналите. Вече е прочут като Теди, както го назовават в медиите, само че този прякор издава и привързаността на множеството фенове на бокса към него.
Това е единствено началото на историята. Бъдещето наподобява ясно, но… стартира Втората международна война, която поставя преграда пред спортната кариера на Теди.
След нахлуването на нацистите в Полша през септември 1939 година Теди става доброволец в 1-ва Варшавска отбранителна батарея и пази квартал Очота, който му е изключително безценен. Капитулацията на столицата го потриса и той взема решение да продължи битката, като се причисли към нововъзникващите полски въоръжени сили във Франция.
Вижда се там като пилот-изстребител. Не съумява да стигне до Франция – през февруари 1940 година е задържан на унгарско-югославската граница и хвърлен в пандиза, където немците го подлагат на жестоки разпити и изтезания.
На 14 юни 1940 година, дружно със 728 поляци и 20 полски евреи, Теди е пасажер в първата всеобща комбинация, отвеждаща от пандиза в град Тарнов до концентрационния лагер Аушвиц.
И към този момент няма име, има единствено номер – 77.
Няма да се стопираме на ужасите, на които концлагеристите са подложени. Немците на първо време изпращат пандизчия 77 на полска работа, по-късно в дърводелски завод. Обвинен в кражба на картофи, е изпратен на извънредно тежка работа в построяването на различен лагер. Той към този момент е толкоз отпаднал, че взема решение да поеме риск и да симулира акцидент. Наранява крайници си и по този начин получава по-лека работа, само че едвам съумява да преживее първата зима в Аушвиц.
В лагера обаче към този момент са разбрали за спортната популярност на Теди и с присъщия си цинизъм, нацистите откриват метод да си основават занимания посредством него.
Един ден в Аушвиц се появява нов надзорник - германецът Уолтър Дюнинг, който бързо става разкрива облика си на краен садист. Оказва се, че преди войната е бил професионален боксьор. Така му идва и концепцията да насочи предизвикателство към пандизчия 77, като дава обещание за премия спомагателна порция самун и маргарин.
Какво прави гладът?
Теди не се колебае, макар че приятелите му в лагера се пробват да го спрат. Все отново – тежи едвам 40 кг, до момента в който германецът е добре комплициран и най-малко с 30 кг. по-тежък.
Но той е неотстъпчив, в мислите си се връща към кариерата си на боксьор, в съзнанието му оживяват треньора Стам, първата победа, последната победа… И знае единствено едно – би трябвало да завоюва!!!
Затворниците образуват пръстен към боксьорите. Като на същински мач – те се ръкуват и поставят ръкавиците. Немецът е самонадеян, само че Теди ловко заобикаля удари, които могат да го съборят. Във втория рунд съумява да събори Дюнинг. Под овациите на лагерниците изненадващо немецът хвърля ръкавиците на земята и това е знак, че признава успеха на Теди.
Тадеуш получава обещаната премия: спомагателна порция храна. Затворниците го гледат с удивление, някои плачат от наслада. Изтичва към блок 2, където по това време спи, и извиква: Момчета, има самун! И след това разделя хляба сред всички.
След войната Теди си спомня: „ Така завърши денят, който беше решителен за живота ми. Не знам кой от нас беше по-добрият боксьор. Но знам, че има моменти, когато невъзможното става реалност”.
Историята продължава.
Теди получава и още една премия за успеха си над Дюнинг – опция за избере къде в лагера да работи. Така той се озовава при добитъка, където е по-лесно да се открадне малко храна.
През 1941-1942г. в Аушвиц боксът се подрежда до футбола по известност. Боевете сред пандизчии са отлично развлечение за немските надзиратели в лагера. Теди знае, че ще живее, до момента в който се бори на кръга. И по този начин – той се боксира и побеждава французи, германци, поляци... Немците вършат залози за мачовете, в които Теди е любимец.
Веднъж един от немците, заложил на победа на Теди, спечелил 1000 марки, залагайки на победа на Теди. Като премия за тази победа Теди и приятелите му са получили 5 кани чорба, приготвена за прасетата.
Според Марта Богачка, биограф на Тадеуш Пиетжиковски, той се е боксирал с общо над 40 души. Загубил е единствено един път – от датски евреин, някогашен първенец в полусредна категория.Това става през лятото на 1942 година Три седмици по-късно, в реванш, Теди побеждава и датчанина.
След този дуел лекарят от лагера завел Теди в болничното заведение, където съзнателно го заразил с тиф и немците провеждали с него медицински опити. Противно на упованията – той се възстановил, въпреки и не изцяло, а полски пандизчии му помогнали да избяга.
През 1942 година Теди води още няколко борби, основно с евреи. Той се опита да не завоюва тези дуели, или най-малко да се реализира тъждество. За него е ясно – изгубилият евреин отива в газовата камера.
В Аушвиц Теди се боксира с Вилхелм Майер, европейски първенец в междинна категория от 1927 година, и Хари Щайн, два пъти първенец на Германия през 1922 и 1923 година Успехите му са от огромно значение за останалите пандизчии, тъй като им оказват поддръжка и вяра.
Победите на Теди приковават вниманието на Гестапо. Германия няма желание да толерира успехите на " нечовеците " над арийците и Пиежиковски е за плашен от екзекуция. За негов шанс, Аушвиц е посетен от негов предвоенен познайник от кръга - Ханс Люткемайер - арбитър по бокс, който тогава е шеф на концентрационния лагер Нойгамгам. Така Теди заобикаля гибелта –заедно с други двама пандизчии, през март 1943 година той се реалокира в Нойгамгам.
Първият му съперник на кръга Уолтър Дънинг му подарява два чифта боксови ръкавици... На новото място Теди продължава да се боксира и това се случва към 20 пъти.
Краят на войната намира Теди в различен лагер - Берген-Белсен.
В следвоенния живот Тадеуш Пиетжиковски продължава да се появява на кръга -
през 1946 година печели става първенец на танковата дивизия,към която се е включил. Бие се на кръга в Германия, Белгия и Франция. В края на 50-те години приключва Академията за физическо образование във Варшава и се отдава на новата си пристрастеност – да бъде преподавател.Умира на 17 април 1991 година на 74-годишна възраст, два дни откакто е взел участие във възпоменателна гала в Аушвиц като някогашен пандизчия.
Спираме до тук.
Може би доста повече ще научим от книгата на Марта Богацка " Боксьорът от Аушвиц”,издадена във Варшава през 2012 година.
Не е допустимо да се опише цялостен един живот в няколко страници. Едва ли това ще се случи и във кино лентата, който ще излезе по екраните след месец. Впрочем, Теди е воин и в още две ленти – " Аушвиц, бокс и самун " на Габриела Мрушкак и„ Боксьорът и гибелта “ на словашкият режисьор Питър Солан /1962/ по романа на Йозеф Хен. Историята му се споделя и в документалния филм „ Ring Wolny”/2018/.
На края прибавяме още нещо забавно: Якуб Шафран, внукът на Тадеуш Пиетжиковски също се занимава с бокс. Не по предопределение, въпреки че би било в реда на нещата, а тъй като играе ролята на своя дядо в документалния филм за него. Той е роден единствено седмица преди гибелта на дядо си и пази ревностно като спомен приветствено писмо, изпратено до майка му, в което Теди показва насладата си от раждането на внука.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ