Ден на смирение. Какво трябва да знаем за Велики петък
На Велики Петък Църквата отбелязва гибелта на Христос на Кръста. Това е кулминационната точка на прекарването на Страстите Христови, в които Христос пострада и умря за греховете ни. Отбелязването стартира в четвъртък вечер с четенето на 12-те Евангелия и приключва с службата за Опело Христово в петък вечер.
Отбелязване на Велики Петък
-->
На този ден почитаме страданията на Христос: подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят претърпява на Кръста. Денят на Христовата гибел е ден на грях. Грехът, който омърси Божието създание от началото на времената и доближи своя отблъскващ разцвет на Голготския рид. Там грях и зло, заличаване и гибел вилнеят. Безбожници Го приковаха на Кръста, с цел да го унищожат. Но Неговата гибел даде неотменяема присъда на падналия свят, като разкри своята същинска и метафизична природа. В Христа, новия Адам, няма грях. И поради това няма и гибел. Той приема гибел, тъй като е знаел нещастието на живота ни. Той избра да изсипе Своя живот в гибелта, с цел да я унищожи и, с цел да унищожи владенията на злото. Неговата гибел е крайното и висшо признание на Неговото смирение и обич. Заради нас, Той претърпя мъчителната болежка на безспорната самотност и отчуждение – „ А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, за какво си Ме оставил? “ (Марк 15:34).
Тогава Той приема висшият смут на гибелта с агонизиращ зов: „ свърши се! “ (Йоан 19:30). Неговият зов е симптом, че Той държи гибелта Си в ръцете Си и, че задачата Му на изкупление е приключена, изпълнена, завършена. Но какъв брой необичайно е това. И до момента в който нашата гибел е коренно незавършена, Неговата е тотално приключена. Денят на Христовата гибел се трансформира в инстинския ни рожден ден. „ С мистертията на Христовата гибел и Възкресение, гибелта придобива позитивен нюанс. Дори и и да наподобява, че физическата гибел е окончателния край, то не е по този начин, тя не е завършека на дълъг разрушителен развой. Тя, гибелта, става нужен край, само че и сигурен симптом за крайната Пасха, за нашия път от гибел към живот, а не от живот към гибел.
От самото си начало Църквата е отбелязвала всяка година трите решителни и значими дни – Велики Петък, Велика Събота и Пасха. Велики Петък и Велика Събота са дни, изпълнени с огромна горест и непоколебим пост още от времето на най-ранните християни.
Велики Петък и Събота насочват вниманието ни към съденето, разпъването, гибелта и погребението на Христос. Оказваме се посред невероятната тайнственост на крайното примирение на страдащия ни Господ. Затова тези дни са дни на бездънен мрак, както и на внимателно очакване. Създателят на живота е на работа, трансформирайки гибелта в живот: „ Елате, да забележим нашия Живот легнал в гроба, с цел да даде живот на тези, които лежат в гробовете. “ (Стихира на Велика Събота). Литургийно, невероятното и надълбоко събитие на гибелта и погребението по плът на Бог, се отбелязва от една особена тишина, т.е. от неналичието на евхаристийна работа. Велики Петък и Велика Събота са единствените два дни в годината, когато не се прави евхаристийна работа. Все отново преди 12 век се е правила Св. Литургия на Преждеосвещените Дарове на Велики Петък. С богатите уроци от Писанието, прелестна химнография и жива литургичност, Божествените служби на Велики Петък изваждат на фокус пристрастеностите Христови и тяхното вселенско значение.Химните на службите в този ден ни оказват помощ да вникнем в метода, по който Църквата схваща и чества невероятната тайнственост на Христовата пристрастеност и гибел.
Източник: Добротолюбие, http://lent.goarch.org
Отбелязване на Велики Петък
-->
На този ден почитаме страданията на Христос: подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят претърпява на Кръста. Денят на Христовата гибел е ден на грях. Грехът, който омърси Божието създание от началото на времената и доближи своя отблъскващ разцвет на Голготския рид. Там грях и зло, заличаване и гибел вилнеят. Безбожници Го приковаха на Кръста, с цел да го унищожат. Но Неговата гибел даде неотменяема присъда на падналия свят, като разкри своята същинска и метафизична природа. В Христа, новия Адам, няма грях. И поради това няма и гибел. Той приема гибел, тъй като е знаел нещастието на живота ни. Той избра да изсипе Своя живот в гибелта, с цел да я унищожи и, с цел да унищожи владенията на злото. Неговата гибел е крайното и висшо признание на Неговото смирение и обич. Заради нас, Той претърпя мъчителната болежка на безспорната самотност и отчуждение – „ А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, за какво си Ме оставил? “ (Марк 15:34).
Тогава Той приема висшият смут на гибелта с агонизиращ зов: „ свърши се! “ (Йоан 19:30). Неговият зов е симптом, че Той държи гибелта Си в ръцете Си и, че задачата Му на изкупление е приключена, изпълнена, завършена. Но какъв брой необичайно е това. И до момента в който нашата гибел е коренно незавършена, Неговата е тотално приключена. Денят на Христовата гибел се трансформира в инстинския ни рожден ден. „ С мистертията на Христовата гибел и Възкресение, гибелта придобива позитивен нюанс. Дори и и да наподобява, че физическата гибел е окончателния край, то не е по този начин, тя не е завършека на дълъг разрушителен развой. Тя, гибелта, става нужен край, само че и сигурен симптом за крайната Пасха, за нашия път от гибел към живот, а не от живот към гибел.
От самото си начало Църквата е отбелязвала всяка година трите решителни и значими дни – Велики Петък, Велика Събота и Пасха. Велики Петък и Велика Събота са дни, изпълнени с огромна горест и непоколебим пост още от времето на най-ранните християни.
Велики Петък и Събота насочват вниманието ни към съденето, разпъването, гибелта и погребението на Христос. Оказваме се посред невероятната тайнственост на крайното примирение на страдащия ни Господ. Затова тези дни са дни на бездънен мрак, както и на внимателно очакване. Създателят на живота е на работа, трансформирайки гибелта в живот: „ Елате, да забележим нашия Живот легнал в гроба, с цел да даде живот на тези, които лежат в гробовете. “ (Стихира на Велика Събота). Литургийно, невероятното и надълбоко събитие на гибелта и погребението по плът на Бог, се отбелязва от една особена тишина, т.е. от неналичието на евхаристийна работа. Велики Петък и Велика Събота са единствените два дни в годината, когато не се прави евхаристийна работа. Все отново преди 12 век се е правила Св. Литургия на Преждеосвещените Дарове на Велики Петък. С богатите уроци от Писанието, прелестна химнография и жива литургичност, Божествените служби на Велики Петък изваждат на фокус пристрастеностите Христови и тяхното вселенско значение.Химните на службите в този ден ни оказват помощ да вникнем в метода, по който Църквата схваща и чества невероятната тайнственост на Христовата пристрастеност и гибел.
Източник: Добротолюбие, http://lent.goarch.org
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ