Призракът на инфлацията – митът за еврото, който България трябва да разсее
Твърдението, че „ всичко ще нарастне двойно, а приходите ще останат същите “ е най-големият мит, който би трябвало да бъде разрушен в визиите на обществото преди въвеждането на еврото в България. До този
Представители на разнообразни страни, измежду които Австрия, Малта, Гърция и Кипър, описаха за опита на страните си по пътя към еврото по време на конференция, отдадена на въвеждането на единната европейска валута в България.
Според тях в България е нужна огромна осведомителна акция, която да разсее „ призрака на инфлацията “ с въвеждането на еврото. Мнението е, че тази осведомителна акция закъснява.
„ Членството в Еврозоната не подхванва инфлацията и даже обезврежда резултата ѝ. В случаите, в които е имало повишаване на инфлацията при въвеждането, това е било поради слабата подготовка на страните за участие, “ разяснява някогашният министър-председател на Малта Джоузеф Мускат по време на конференцията „ България в еврозоната, по кое време? “.
Според него всеобщо се подценява силата на еврото и стабилността, която единната валута дава, изключително за дребните страни.
Подобно мнение изрази и посланичката на Словения в България Наташа Бергел,която означи, че въвеждането на еврото в Словения е било предшествано от огромен боязън измежду обществото какво ще се случи с цените.
„ Подготовката е от основно значение - да убедите хората, че инфлацията е един фантом, който им се размахва. Ние успяхме да разсеем тези страхове, “ сподели още Бергел.
Мащабната осведомителна акция там е почнала 2 години преди участието в Еврозоната.
Във форума взе участие и някогашният канцлер на Австрия Волфганг Шусел, който също заключи, че опитът в последните 20 години демонстрира, че въвеждането на еврото носи непоклатимост и в действителност е дейно средство за битка с инфлацията.
„ Хората би трябвало да бъдат уверени и би трябвало да бъдат добре осведомени, доста значимо е, че има консенсус сред партиите за участието в еврозоната “, сподели още Шусел.
Според участниците в конференцията България може да стане член на еврозоната от 2025 година, въпреки и това да не стане от 1 януари, каквато е задачата на страната.
Във форума участваха и някогашните финансови министри, които са били на власт по време на процесите по въвеждане на еврото в Гърция - Джордж Заняс и Михалис Сарѝс от Кипър.
Бившият министър на финансите в Гърция описа, че е бил част както в подготовката за въвеждането на еврото, по този начин и по време на дълговата рецесия там.
„ В Гърция имахме върхове и спадове, само че намерихме салдото посредством промени. Това значи да се приспособяваш към новите условия и това значи напредък, “ заключи Заняс.
„ Ако съпоставим Гърция с България, то Гърция, за разлика от България, беше много надалеч от осъществяването на критериите, “ акцентира Заняс и добави, че рецесията там е била резултат от неверния метод от страна на Атина към промените. В България от 27 години работи валутен ръб, който държи курса на лв. закрепен към еврото.
„ България не е в ситуацията, в което бяхме ние тогава, вие се справяте сносно с осъществяването на критериите, “ разяснява Заняс и добави, че изгодите от въвеждането на еврото са доста, само че за него нещата се свеждат до това „ дали искаш да си външна страна или център “ в границите на Европа.
„ Въпросът е дали искаш да си повече европеец или не, тъй като съгласно мен еврото е най-големият сигнал, че си избрал да бъдеш европеец, “ заключи Заняс.
Бившият министър на финансите Михалис Сарѝс, в чийто мандат Кипър вкарва еврото, също описа за опита на страната си. По думите му там са обръщали прекомерно огромно внимание на фискалната политика на страната, само че не и на частния бранш.
В годините преди въвеждането на еврото в Кипър през 2008 година, депозитите в банките нарастват бързо, а " тези пари бяха вложени безразсъдно в бранша на парцелите, който експлодира ", заключи Сарис.
„ Ние платихме висока цена в Кипър, тъй като, когато имотният балон се спука - банките бяха на ръба, “ сподели Сарис и акцентира, че е основно банките да се ръководят добре, тъй че да не се отпускат неразумни заеми.
„ Когато говорите за изгодите от въвеждането на еврото, не трябва да забравяте и значимите отговорности – да не забравяте образованието, да не допускате висок показател на корупция, и да повишавате продуктивността, “ сподели някогашният министър на финансите на Кипър.
„ Не би трябвало да решавате проблеми, просто като ги замеряте с пари, “ сподели той и добави, че са нужни промени.
Според участниците в конференцията България към момента има късмет да стане член на Еврозоната от 2025 година, въпреки и това не стане от 1 януари.
Представители на разнообразни страни, измежду които Австрия, Малта, Гърция и Кипър, описаха за опита на страните си по пътя към еврото по време на конференция, отдадена на въвеждането на единната европейска валута в България.
Според тях в България е нужна огромна осведомителна акция, която да разсее „ призрака на инфлацията “ с въвеждането на еврото. Мнението е, че тази осведомителна акция закъснява.
„ Членството в Еврозоната не подхванва инфлацията и даже обезврежда резултата ѝ. В случаите, в които е имало повишаване на инфлацията при въвеждането, това е било поради слабата подготовка на страните за участие, “ разяснява някогашният министър-председател на Малта Джоузеф Мускат по време на конференцията „ България в еврозоната, по кое време? “.
Според него всеобщо се подценява силата на еврото и стабилността, която единната валута дава, изключително за дребните страни.
Подобно мнение изрази и посланичката на Словения в България Наташа Бергел,която означи, че въвеждането на еврото в Словения е било предшествано от огромен боязън измежду обществото какво ще се случи с цените.
„ Подготовката е от основно значение - да убедите хората, че инфлацията е един фантом, който им се размахва. Ние успяхме да разсеем тези страхове, “ сподели още Бергел.
Мащабната осведомителна акция там е почнала 2 години преди участието в Еврозоната.
Във форума взе участие и някогашният канцлер на Австрия Волфганг Шусел, който също заключи, че опитът в последните 20 години демонстрира, че въвеждането на еврото носи непоклатимост и в действителност е дейно средство за битка с инфлацията.
„ Хората би трябвало да бъдат уверени и би трябвало да бъдат добре осведомени, доста значимо е, че има консенсус сред партиите за участието в еврозоната “, сподели още Шусел.
Според участниците в конференцията България може да стане член на еврозоната от 2025 година, въпреки и това да не стане от 1 януари, каквато е задачата на страната.
Във форума участваха и някогашните финансови министри, които са били на власт по време на процесите по въвеждане на еврото в Гърция - Джордж Заняс и Михалис Сарѝс от Кипър.
Бившият министър на финансите в Гърция описа, че е бил част както в подготовката за въвеждането на еврото, по този начин и по време на дълговата рецесия там.
„ В Гърция имахме върхове и спадове, само че намерихме салдото посредством промени. Това значи да се приспособяваш към новите условия и това значи напредък, “ заключи Заняс.
„ Ако съпоставим Гърция с България, то Гърция, за разлика от България, беше много надалеч от осъществяването на критериите, “ акцентира Заняс и добави, че рецесията там е била резултат от неверния метод от страна на Атина към промените. В България от 27 години работи валутен ръб, който държи курса на лв. закрепен към еврото.
„ България не е в ситуацията, в което бяхме ние тогава, вие се справяте сносно с осъществяването на критериите, “ разяснява Заняс и добави, че изгодите от въвеждането на еврото са доста, само че за него нещата се свеждат до това „ дали искаш да си външна страна или център “ в границите на Европа.
„ Въпросът е дали искаш да си повече европеец или не, тъй като съгласно мен еврото е най-големият сигнал, че си избрал да бъдеш европеец, “ заключи Заняс.
Бившият министър на финансите Михалис Сарѝс, в чийто мандат Кипър вкарва еврото, също описа за опита на страната си. По думите му там са обръщали прекомерно огромно внимание на фискалната политика на страната, само че не и на частния бранш.
В годините преди въвеждането на еврото в Кипър през 2008 година, депозитите в банките нарастват бързо, а " тези пари бяха вложени безразсъдно в бранша на парцелите, който експлодира ", заключи Сарис.
„ Ние платихме висока цена в Кипър, тъй като, когато имотният балон се спука - банките бяха на ръба, “ сподели Сарис и акцентира, че е основно банките да се ръководят добре, тъй че да не се отпускат неразумни заеми.
„ Когато говорите за изгодите от въвеждането на еврото, не трябва да забравяте и значимите отговорности – да не забравяте образованието, да не допускате висок показател на корупция, и да повишавате продуктивността, “ сподели някогашният министър на финансите на Кипър.
„ Не би трябвало да решавате проблеми, просто като ги замеряте с пари, “ сподели той и добави, че са нужни промени.
Според участниците в конференцията България към момента има късмет да стане член на Еврозоната от 2025 година, въпреки и това не стане от 1 януари.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ