На снимката: Андрей ГюровАндрей Гюров е роден през 1975 година

На фотографията: Андрей ГюровАндрей Гюров е роден през 1975 година в Гоце Делчев. Дълго време работи в банковия бранш, като фокусът на работата му е системите за ръководство на кредитния риск. Гюров е учител в Американския университет в България. Избран е за народен представител в 47-то Народно заседание, където става ръководител на парламентарната група на „ Продължаваме промяната “, както и член на Комисията на бюджет и финанси.
Г-н Гюров, чуваме апокалиптични прогнози за безпорядък и безвластие, за икономическа рецесия. Има ли риск за финансовата непоклатимост на страната, или в действителност вероятностите са положителни, както и индикаторите?

Със сигурност безпорядък няма и вероятностите са за устойчиво развиване на обществените финанси. Оставихме бюджетен остатък от над 1,5 милиарда лв., който продължава да се поддържа и даже да пораства. В същото време оставихме в хазната повече средства, в сравнение с намерихме – към 8,5 милиарда лв.. Всички ограничения, които предприехме, доведоха до това, че износът набъбна, индустриалното произвеждане стигна връх и беше най-високото в Европа, потреблението набъбна. В същото време, тези ограничения бяха въведени в една много консервативна и уравновесена фискална политика, тъй че външният дълг спадна с 2 милиарда лв.. Няма никакви предпоставки за опасения за проблем от икономическа и финансова позиция.

Всички ограничения, които бяхме оповестили и които предприехме в посока подкрепяне на бизнеса и семействата, бяха подсигурени с актуализацията на бюджета. Това включва преизчислението на пенсиите от октомври, тъй че старите пенсии да доближат равнището на новите пенсии и хората, които са се пенсионирали в по-далечни години, да не бъдат ощетени. Включва още нарастването на заплатите на лекарите, на медицинските сестри, военните. Всичко това е подсигурено с актуализацията, която приехме през юли.

Правя обаче една значима спогодба още тук, която важи за всички въпроси на обществените финанси – всичко казано от мен е под изискване, че първо, служебното държавно управление извършва прецизно Закона за бюджета, който беше гласуван с голямо болшинство от Народното събрание и не позволява отклонения от него и второ, не настъпят такива спомагателни непредвидени промени в цените на енергоносителите, които да наложат още по-динамично ръководство на обществените финанси и изключителни ограничения, за които е належащо да има постоянно държавно управление и работещ парламент.

Как си обяснявате тогава изказванията на служебното държавно управление по отношение на финансовото положение на страната?

Навярно става дума за малко излизане на служебното държавно управление от неговата съществена цел – образуване на почтени и обективни избори, към заемане на политически позиции. Допусканията, които са направени от служебното държавно управление за развиването на бюджета за идната година, са безусловно нереалистични и надлежно елементарно оборими.

Какво смятате да заложите „ Продължаваме промяната “ в бюджета,при ново ръководство – първо, в възможна актуализация на бюджета за тази година, в случай че смятате, че такава е нужна и второ, в Бюджет 2023?

Не считам, че бюджетът за актуалната година ще има потребност от спомагателна актуализация. Параметрите на бюджета са в рамките, които сме задали – не чакаме съществени изненади там и потребност от спомагателна актуализация.

Що се отнася до 2023 година и идващия бюджет при едно вероятно ново влизане на „ Продължаваме промяната “ в ръководството, ние мислим да продължим с нашата политика на извънредно уравновесена и консервативна фискална рамка. Искаме да запазим параметрите по този начин, както са планувани в Маастрихтските критерии с бюджетен недостиг под 3%, с цел да можем да подсигурим датата за приемане в Еврозоната – 1 януари 2024 година. В същото време, споделям уравновесена, тъй като консервативната политика би трябвало да бъде уравновесена със съответни обществени политики, които да подкрепят бизнеса и семействата.

Има в допълнение нарастване на пенсиите, които всяка година ще се усилват по признатите от нас правила – дружно с нарастването на междинната работна заплата. В същото време, ще има фиксиране на минималната работна заплата като % от междинната работна заплата – към 50%, което все още би означавало към 850-900 лв.. Продължаваме и вложенията в инфраструктура, обучение, превоз.

Предвиденият от нас бюджетен недостиг от 3%, от една страна, дава успокоение, а от друга – дава опция на страната да подкрепи уязвимите групи и да сътвори предпоставки за напредък в бъдеще.

Споменахте ограниченията за битовите консуматори и за бизнеса. В сряда Европейската комисия разгласи, че ще ограничи приходите на производителите на електрическа енергия, които не се зареждат с газ, тъй че да пренасочи техните непредвидени облаги към ограничения. Това би ли имало позитивен резултат у нас?

Има такива хрумвания на европейско равнище и те ще бъдат обсъждани в Брюксел. Ние бяхме измежду първите страни, които приложихме тази мярка. Тя проработи извънредно добре в България. Ние сме страна-производител на електрическа енергия. Ние използвахме облагите, генерирани в държавните сдружения, с цел да подпомогнем Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. От този фонд се финансираха помощите за бизнеса и за цените на тока на семействата.

Видяхме, че в някои енергоемки браншове облагите се усилиха с 40%. Знаете, че самият Бойко Борисов даде за образец сякаш „ загиващо “ дружество, което след това се оказа, че е направило 75 милиона лв. облага единствено за първите 6 месеца на 2022 година Българските семейства пък употребяват ток на цени, същите като цените по това време предходната година. Индустриалното произвеждане и износът набъбнаха с рекордни темпове. Това е една мярка, която ние към този момент прилагаме и работи отлично. Ако има доразвиване на тази мярка на европейско равнище, ще разгледаме предложенията и ще ги използван и в България. Това доразвиване би означавало сходна мярка да важи и за недържавните производители на електрическа енергия, непроизхождаща от газ.

Чухме мнения от немския канцлер Олаф Шолц, че България към този момент извършва изискванията за влизане в Шенгенското пространство – ще успеем ли да станем част от Шенген съгласно Вас?

Ние спряхме корупционния канал на „ Капитан Андреево “ и с това вдъхнахме доверие у нашите европейски сътрудници, че външната граница на Европейския съюз оттук насетне ще се охранява по съответен метод. Именно по-късно наше деяние немският канцлер Шолц сподели, че България към този момент извършва всички условия.

Работата, която би трябвало да довършим, е да подсигуряваме, че няма да се върнем към корупционните канали и схеми от времето на Борисов. Ако успеем да убедим нашите сътрудници, че няма такава заплаха, тогава не виждам спънки в най-скоро време България да бъде утвърдена за приемане в Шенгенското пространство.

Подготвена ли е страната ни за влизане в Еврозоната – равномерен ли ще е преходът?

За нас 1 януари 2024 година остава целева дата за влизане в Еврозоната. Предстои да се продължи работата по оперативния проект за въвеждане на еврото, който стартирахме при започване на лятото, и да продължим да съблюдаваме финансовата дисциплинираност, която спазвахме по времето на ръководството ни. Стоим извънредно добре като равнище на външен дълг – равнището на дълга падна по време на нашето ръководство и сега е второто най-хубаво в Европа. Бюджетният недостиг е в границите на 3%. Има, несъмнено, прочут проблем с световната инфлация, който не подминава и нас, само че който може да бъде решен в средносрочен проект и датата 1 януари 2024 година може да бъде спазена.

Има и няколко законодателни ограничения, които към този момент сме разписали в Закона за Българска народна банка, тъй че да отговаряме на условията на Европейската комисия.

Една от най-важните задания, които имаме, е да проведем необятна социална полемика и просветителна стратегия за приемане на еврото, тъй че българите да са спокойни от този преход. Той ще бъде равномерен и неусетен и във всички случаи ще бъде от извънредно преимущество за всички български жители и за бизнеса. Ще се понижат рисковете от обменните курсове, ще паднат лихвите както за жителите, по този начин и за компаниите. Ще бъдем по-стабилна дестинация за задгранични вложения. Анализът на опасности и изгоди е в доста огромна степен в интерес на приемането на еврото в най-скоро време.

Служебното държавно управление приказва и за безпорядък в енергетиката. В същото време обаче отхвърли седемте танкера с полутечен газ, които кабинетът „ Петков “ контракти преди отдръпването си от власт. Какви политики ще организирате в енергийния бранш, кои са верните политики съгласно „ Продължаваме промяната “?

Политиките, които ние провеждахме, бяха извънредно верни в обстановката на енергийна рецесия в цяла Европа. Мерките, подхванати за тока, работят доста добре. Това, което правихме в посока цените на газа, беше да приключим газовата връзка с Гърция. Очакваме през октомври месец обектът да бъде признат писмено и да можем да стартираме да получаваме азерски газ по него в цялостния му размер – по този начин, както сме подписали в контракта. Това непосредствено би довело до доста понижение на цената на газовия микс в България с най-малко 10%.

От друга страна, би трябвало да осигурим дълготраен контракт за доставки на полутечен газ от производител – по този начин, както направихме със седемте танкера, които за жалост бяха отказани от служебното държавно управление. За дни успяхме да осигурим свободни слотове за септември и октомври, макар че знаете, че годишните търгове за терминалите бяха извършени надалеч преди момента, в който ни беше спрян газа от главния ни снабдител. Затова сме уверени, че в дълготраен проект, в границите на програмата за 50 милиарда куб. метра, написана сред Европа и Съединени американски щати, би трябвало да има опция за България да получи количества газ и да бъдат обезпечени слотове за разтоварване. Това ще обезпечи напълно потребностите на семействата и на топлофикациите от газ, като включим и запасите в газохранилището в „ Чирен “.

Допълнително би трябвало да диверсифицираме допустимо най-вече доставките, да довършим допустимо най-бързо ремонтите на ПАВЕЦ „ Чаира “, тъй че той още веднъж да бъде включен в енергосистемата. Работим в посока започване, създаване и довеждане докрай на плана „ Яденица “ и за законодателни ограничения, които да оказват помощ за по-лесно създаване на личните източници на сила, които имаме в България. Говоря за слънчева сила, вятър, за водородни технологии, стандартни находища на природен газ – всички тези варианти би трябвало да бъдат изчерпани, с цел да сме сигурни, че имаме добър микс сред надеждни външни източници и постоянни вътрешни източници на сила, с цел да не бъдем в никакъв случай повече подвластни и да не ни извиват ръцете със сигурността на доставките или цените на тези доставки.

Трябва, несъмнено, да работим и в посока вложения за енергийна успеваемост както за домакинствата  – саниране на здания, планове за отопление с термопомпи, по този начин и за бизнеса с енергоспестяващи технологии. Всички тези ограничения са залегнали в нашата стратегия и в Плана за възобновяване и резистентност. Трябва да довършим своята работа, с цел да могат българите да са спокойни, че повече в никакъв случай няма да бъдат застрашени да останат без топло през зимата.

Не споменавате съветския монополист „ Газпром “ в политиките, които смятате да организирате – да разбираме ли, че нямате желание да разговаряте с тях?

Виждаме, че за жал „ Газпром “ е безусловно обезсърчителен сътрудник. Той едностранно спря подписан контракт. Ежедневно сме подавали поръчки за газ и сме изпращали заплащания, които са били връщани. Договорът не е бил изпълняван. „ Газпром “ към този момент спря газа през „ Северен поток 1 “, през полския газопровод. Газът беше спрян на страни и частни компании, които имат контракти и заплащат по условия, предоставени от „ Газпром “. Не мисля, че никой рационален човек сега може да разчита, че договаряния с „ Газпром “ биха довели до надеждност и сигурност на доставките.

Борбата с корупцията е различен заявяван приоритет на „ Продължаваме промяната “ – с какви механизми ще се случва тя?

Ще отстояваме до дъно нашия принцип на нулева приемливост към корупцията и правилото, че никой не е над закона. Имаме много работа да довършим в този бранш, най-много ориентирана в Антикорупционната комисия. С новия Закон за КПКОНПИ, който предложихме, желаеме да дадем на тази комисия проверяващи функционалности, с цел да може да стартира същинска и транспарантна работа против корупцията по високите етажи на властта.

Друго, което желаеме да въведем, е по-голяма отчетност на работата на  Антикорупционната комисия, тъй че тя регулярно да се явява пред Народното събрание и да дава доклад за своята работа и да поеме функционалността на по-голям надзор над обособените министерства. В момента виждаме, че инспекторатите се регистрират пред своя контролиращ министър, което явно не би довело до ефикасна битка с корупцията. Инспекторатите към обособените министерства би следвало да се регистрират пред Антикорупционната комисия.

Имате ли нови тактики за осъществяване на правосъдната промяна – конституционни или елементарни болшинства ще търсите, какви промени ще извършите?

Както е залегнало и в нашата стратегия, и в Плана за възобновяване и резистентност – една от най-важните промени, които би трябвало да проведем, е основаване на механизъм за надзор и следствие на основния прокурор. Нашето държавно управление създаде подготвен законопроект, в който се планува да има самостоятелен съдия-следовател, който да организира следствие и да предлага премахване от служба на основния прокурор.

Една съществена промяна, която предвиждаме, е да се вкара правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да образува досъдебно произвеждане. Предвиждаме и ограничение на практиката на безсрочно и случайно командироване на съдии в обособени региони, които се употребяват за вътрешна промоция на послушни фрагменти. Това попречва прозрачността и успеваемостта на правосъдните производства.

Опитваме се да изготвим и механизъм, по който жителите да могат по един сигурен метод да подават сигнали за нарушавания.

Що се отнася до конституционните промени, те са в дълготрайните ни проекти, тъй като изискват намирането на 2/3 конституционно болшинство. Първите стъпки, които бихме подхванали там, са по-скоро в промяната на структурата и метода на лъчение на членове на Висшия правосъден съвет, които да лимитират всевластието на фигурата на основния прокурор, а при липса на други други възможности, даже в посока унищожаване на фигурата на основния прокурор.