Поколението Копи - пейст* - I
На родителската среща на огромната щерка класната загатна пътем това: „ Копи – пейст ” потомство. Че децата ни, 7 годишните, които още играят на площадката, били част от това потомство. Сепнах се, не тъй като не знам, че и детето ми един ден ще влезе в кавичките на все някое потомство. Сепнах се, тъй като не знаех, че даже и толкоз дребни, някои от тях доста добре се вписват в този свят – на сегашните младежи и младежи. Сепнах се най- към този момент, тъй като не го познавам това потомство, а то ще ми наднича от бележника, вечер ще си мие зъбите и ще го поставям да си ляга, най-малко до момента в който към момента спи у дома.
Свикнала съм да мисля, че всяко потомство се ражда от конфликта на изявена група млади, чиито светоглед, полезности, метод на живот гневно се опълчва на родителските такива. В конфликта се раждат тези „ сложни години ” за всяко семейство, само че светът умерено завива в нова посока. Така е било постоянно. Но това потомство доста се разграничава от досегашните.
Факторът, който трансформира не погледа, а цялата призма, е Мрежата. Технологиите, смарт телефони, телефони с интернет, таблети, преносими компютри – всички тези джаджи трансформираха радикално визията ни за другарство, връзки и полезности. Тези деца, към този момент от 7, та чак до 24 години, разполагат свободно с тях когато и да е, на всяко място. Те дефинират целият им живот в по- дребна или в по- огромна степен. Но какви са тези деца, от кое място и по какъв начин пристигнаха?
Уроците в учебно заведение те не обичат да приготвят с писане, задълбочено четене и разсъждения на глас. Те избират виртуалната форма на другарство с преподаватели и виртуалното оценяване. „ Копи- пейст ” е тук с цялостна мощ – те нямат време, а и предпочитание да пишат и изчитат. Ползват Мрежата за източник. А ние доста добре знаем, какъв брой нерешителен и нереден източник е Интернет. Но тези нови възпитаници като че ли малко се интересуват от истината, научната истина. Щом го има в Нета, значи съществува, а щом е по този начин значи можем с едно кликване да си го присвоят и да го афишират за свое. Нетърпеливи са тези деца – те нямат време да пишат до дъно, да изчитат до дъно. Те имат напълно друго движение – скоростта на курсора, скоростта на отдалеченото – това дефинира тяхната персонална скорост. В учебно заведение тези деца не се показват изключително добре, и не тъй като нямат капацитет или не са интелигентни – в противен случай, само че нашата система не се е пригодила към тях. Разминаването е чудовищно, изключително в България, където, знаем, образованието е закостеняла и мъчно реформираща се конструкция, с липса на напълно нови доктрини и персони, които да ги изнесат до дъно. Не е поредна и единна. Което в допълнение обърква децата и затвърждава мнението им, че, в общия случай, „ учебното заведение не коства ”.
Родителите им, децата на прехода, желаеха децата им да живеят по- добре. Дадоха им невероятното самочувствие, че са най- положителните. Четяха логика на психиката от рода- „ Как да отгледаме решително дете ” и като че ли оперираха децата си от самокритичност и земност, те в действителност се взимат доста насериозно. Не се познават и не могат да разпознаят минусите си, усещат се необичайно, когато някой ги подлага на критика и избират да го обсъдят в обществената мрежа, и посредством „ лайкове ” - да получат още веднъж убеденост. Защото доста от тях поддържат връзка само с връстници. Изолираността на това потомство от другите, го прави детско и самовлюбено. Компетентността му в боравенето с джаджите обаче му дава полагаемото самочувствие. Повечето са отгледани в къщи, купени с 30- годишни заеми, те не знаят какво е да делиш стая с брат или сестра. Родителите им може да не им обръщат доста качествено внимание, само че пък доста се стремят да не ги лишават от нищо друго. Материално презадоволени е другата основна за това потомство дума.
* " Копи – пейст " е композиция от команди, с която избран откъс от текста се копира благодарение на едно придвижване и се помества на мечтаното място – отново с едно придвижване.Продължава:
Поколението " Копи - пейст " - II
Свикнала съм да мисля, че всяко потомство се ражда от конфликта на изявена група млади, чиито светоглед, полезности, метод на живот гневно се опълчва на родителските такива. В конфликта се раждат тези „ сложни години ” за всяко семейство, само че светът умерено завива в нова посока. Така е било постоянно. Но това потомство доста се разграничава от досегашните.
Факторът, който трансформира не погледа, а цялата призма, е Мрежата. Технологиите, смарт телефони, телефони с интернет, таблети, преносими компютри – всички тези джаджи трансформираха радикално визията ни за другарство, връзки и полезности. Тези деца, към този момент от 7, та чак до 24 години, разполагат свободно с тях когато и да е, на всяко място. Те дефинират целият им живот в по- дребна или в по- огромна степен. Но какви са тези деца, от кое място и по какъв начин пристигнаха?
Уроците в учебно заведение те не обичат да приготвят с писане, задълбочено четене и разсъждения на глас. Те избират виртуалната форма на другарство с преподаватели и виртуалното оценяване. „ Копи- пейст ” е тук с цялостна мощ – те нямат време, а и предпочитание да пишат и изчитат. Ползват Мрежата за източник. А ние доста добре знаем, какъв брой нерешителен и нереден източник е Интернет. Но тези нови възпитаници като че ли малко се интересуват от истината, научната истина. Щом го има в Нета, значи съществува, а щом е по този начин значи можем с едно кликване да си го присвоят и да го афишират за свое. Нетърпеливи са тези деца – те нямат време да пишат до дъно, да изчитат до дъно. Те имат напълно друго движение – скоростта на курсора, скоростта на отдалеченото – това дефинира тяхната персонална скорост. В учебно заведение тези деца не се показват изключително добре, и не тъй като нямат капацитет или не са интелигентни – в противен случай, само че нашата система не се е пригодила към тях. Разминаването е чудовищно, изключително в България, където, знаем, образованието е закостеняла и мъчно реформираща се конструкция, с липса на напълно нови доктрини и персони, които да ги изнесат до дъно. Не е поредна и единна. Което в допълнение обърква децата и затвърждава мнението им, че, в общия случай, „ учебното заведение не коства ”.
Родителите им, децата на прехода, желаеха децата им да живеят по- добре. Дадоха им невероятното самочувствие, че са най- положителните. Четяха логика на психиката от рода- „ Как да отгледаме решително дете ” и като че ли оперираха децата си от самокритичност и земност, те в действителност се взимат доста насериозно. Не се познават и не могат да разпознаят минусите си, усещат се необичайно, когато някой ги подлага на критика и избират да го обсъдят в обществената мрежа, и посредством „ лайкове ” - да получат още веднъж убеденост. Защото доста от тях поддържат връзка само с връстници. Изолираността на това потомство от другите, го прави детско и самовлюбено. Компетентността му в боравенето с джаджите обаче му дава полагаемото самочувствие. Повечето са отгледани в къщи, купени с 30- годишни заеми, те не знаят какво е да делиш стая с брат или сестра. Родителите им може да не им обръщат доста качествено внимание, само че пък доста се стремят да не ги лишават от нищо друго. Материално презадоволени е другата основна за това потомство дума.
* " Копи – пейст " е композиция от команди, с която избран откъс от текста се копира благодарение на едно придвижване и се помества на мечтаното място – отново с едно придвижване.Продължава:
Поколението " Копи - пейст " - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ