Ядрена енергетика в ЕС: Каква е позицията на страните членки?
На фона на допустима енергийна рецесия тази зима, в Германия се водят разгорещени диалози за ориста на последните три немски атомни електроцентрали (АЕЦ), които по проект би трябвало да бъдат изведени от употреба в края на 2022 година
Струва ли си работата им да бъде удължена с три месеца, няколко години или даже да бъдат рестартирани към този момент спрени АЕЦ в границите на утвърждения от управляващите поетапен отвод?
В момента се разискват всички вероятни разновидности. Дискусиите обаче надали намират схващане в страните съседи, защото сега в 13 от 27-те страни членки на Европейски Съюз атомните електроцентрали в един или различен мащаб създават електрическа енергия.
Германия: единствената, която се отхвърля от нуклеарната енергетика
Ядрена енергетика - не, благодаря! “Червено-зеленото” държавно управление на страната, под управлението на канцлера Герхард Шрьодер, извърши това условие на своите гласоподаватели през 1998 година, вземайки решения за поетапен отвод на Германия от нуклеарната сила.
През 2010 година държавното управление, управлявано от християндемократите, удължи периода на употреба на немските АЕЦ с 12 години. След разрушителната повреда в японската Фукушима мнението на управляващите още веднъж внезапно се промени. На 6 юни 2011 година държавното управление на канцлера Ангела Меркел, което до тогава поддържаше нуклеарната енергетика, взе решение да се откаже от нея.
Днес 14 от 17 немски нуклеарни реактори са спрени. Последните три към момента работят, само че би трябвало да бъдат изведени от употреба в края на 2022 година Мощността им се равнява на 6% от енергийния баланс на страната. Тя би трябвало да бъде краткотрайно сменена с газови електростанции, което сега е невероятно заради войната на Русия с Украйна.
Белгия: Затварянето на АЕЦ е отсрочено
През пролетта, след нахлуването на Русия в Украйна, белгийското държавно управление отсрочи по-рано утвърденото последователно прекъсване на своите атомни електроцентрали в границите на 10 години - от 2025 до 2035 година До този миг два от седем настоящи реактора не престават да работят.
В момента в Белгия половината от създаваната електрическа енергия идва от АЕЦ. При това от страна на Германия не прекъсва рецензията във връзка стандартите за сигурност на централите.
Започващи и връщащи се към потреблението на АЕЦ
В Полша към този момент няма АЕЦ, само че страната желае да построи такива. Първият полски нуклеарен реактор би трябвало да бъде стартиран до 2033 година За правото да осъществят този план се борят компании от Съединени американски щати, Южна Корея и Франция, написа Дойче веле.
От в началото плануваното съдействие със прилежаща Литва във Варшава се отхвърлиха. Полското държавно управление счита нуклеарната сила за екологично чиста и желае да понижи въглеродните излъчвания от горенето на въглища.
В Литва до 2009 година функционираше издигната още през интервала на Съюз на съветските социалистически републики АЕЦ Игналина. Тя беше затворена под натиска на Европейски Съюз заради съображения за сигурност.
Работата над плана за нова атомна електроцентрала във Висагинас беше спряна скоро след извършен в страната през 2012 година референдум. Почти ⅔ от интервюираните се изрекоха срещу новата АЕЦ. Въпреки това управляващите във Вилнюс не се отхвърлиха изцяло от своите проекти.
Нидерландия през 2021 година анулира решението си за поетапен отвод от нуклеарна енергетика. Вместо това държавното управление възнамерява да строи две нови атомни електроцентрали. На този стадий продължава експлоатирането на единствената такава на територията на страната. Тя покрива 3% от потребностите на Нидерландия от електрическа енергия.
В Швеция работят шест АЕЦ, които генерират 40% от създаваната електрическа енергия. Още през 1980 година в Стокхолм беше решено последователно да се спре потреблението на нуклеарна енергетика, щом потреблението на реакторите стане стопански неизгодно. През 2010 година това решение беше преразгледано. Да работят може единствено до 10 реактора. Въпреки това четири от най-старите бяха спрени.
Принципно шведските управляващи желаят да понижат каузи на АЕЦ в енергийния баланс на страната, само че не показват съответни периоди. Освен това Швеция възнамерява да построи нуклеарна могила, в която да се съхраняват хиляди години радиоактивни боклуци - единствено от техните атомни електроцентрали.
Франция и Финландия: в развой на разширение
Ядрена енергетика - да, несъмнено! Във Франция малко на брой се съмняват в полезността й. В страната има 56 реактора - доста от които са сега в ремонт, генерират до 70% от създаваната в страната електрическа енергия, която французите употребяват и за отопление. Франция - най-големият експортьор на електрическа енергия в Европа, доставя продукцията си от АЕЦ на Англия и Италия.
В момента Париж строи един нов реактор, като са планувани още шест. Освен това се разискват разновидности за подмяна с нови в осем остарели АЕЦ. Макар френските управляващи да имаха планове към 2025 година да понижат каузи на атомната сила в своя енергиен баланс до 50%, през 2019 година тези проекти бяха отсрочени с 10 години.
Финландия, където работят 5 реактора, също възнамерява разширение на нуклеарната енергетика. Към края на годината към мрежата ще бъде включен шести реактор. След това 60% от електрическата енергия в страната ще бъде генерирана от АЕЦ.
Руската компания “Росатом” в началото имаше желание да построи още една АЕЦ в Ханхикиви, само че договорът беше разтрогнат от финландците поради нахлуването в Украйна.
Източна Европа не се отхвърля от АЕЦ
Унгария разчита на Русия освен за доставките на газ, само че и в нуклеарната енергетика. Два нови реактора - в допълнение към четири работещи - би трябвало бъдат издигнати от “Росатом”. Стартът на първата фаза на строителство е плануван за септември.
Министърът на външните работи на Унгария Петер Сийярто през юли посети Москва, с цел да бъде дефинитивно доказана договорката. След реализирането на плана Унгария желае да усили каузи на АЕЦ в свое енергиен баланс от 50 до 60%.
В България, която също има желание да развива нуклеарната си енергетика, два реактора обезпечават 30% от потребностите на страната от електрическа енергия. При това напролет София се отхвърли от плана за изграждане на нов реактор в Белене в съдействие с съветски компании. Сега България по-скоро ще заложи на реактори с по-малък размер, които може да употребява децентрализирано.
Чехия, която създава към 30% от електрическата енергия си благодарение на 6 реактори, също положително се отнася към нуклеарната енергетика. До 2040 година тя възнамерява да усили каузи й и по този метод да понижи въглеродните излъчвания от електростанциите на газ и въглища.
Властите на Румъния, където работят две АЕЦ, желаят да усилят броя им, само че съответните проекти не са ясни. В момента от 15 до 20% от електрическата енергия в Румъния се генерира от атомни електроцентрали.
В Словакия има четири реактора и те създават над 50% от електрическата енергия й. Горивните пръти, които идват от Русия, в един миг ще би трябвало да бъдат сменени със лични. Братислава възнамерява да построи и цех за преправка на отработено нуклеарно гориво, само че не с вместилище за боклуци, а единствено с краткотрайно вместилище.
Словения употребява дружно с Хърватия един нуклеарен реактор, покривайки 36% потребностите от електрическа енергия. Част от нея се изнася за Хърватия. Властите обмислят опцията за създаване на втори реактор, до който по проект би трябвало да се построи краткотрайно вместилище за радиоактивни боклуци.
Испания: не строи нови, а реконструира остарели АЕЦ
Около ¼ от създаваната електрическа енергия в Испания идва от нейните 7 атомни електроцентрали. По-нататъшното развиване на бранша зависи от това кои партии ще бъдат на власт. В предишното социалистическите държавни управления бяха склонни да лимитират потреблението на АЕЦ, а консервативните - да го усилят.
Днес позицията на Испания наподобява по този начин: не на строителството на нови АЕЦ, да реорганизация на към този момент съществуващи. Срокът на деяние на лицензите за употреба на реакторите изтича в интервала 2027-2035 година Три остарели атомни електроцентрали бяха спрени през последните години. Освен това Мадрид търси благоприятни условия за създаване на лични уранови залежи.
Държавите-членки на Европейски Съюз сами вземат решение с каква композиция от източници за произвеждане на електрическа енергия би трябвало да реализират утвърдените от Брюксел цели за запазване на климата до 2050 година В същото време нуклеарната енергетика в Европейски Съюз е приета за съответстваща на концепцията за стабилно развиване, а нуклеарната сила – за „ зелена “.
Като цяло в Европейски Съюз една четвърт от създадената електрическа енергия идва от нуклеарни електроцентрали.
Струва ли си работата им да бъде удължена с три месеца, няколко години или даже да бъдат рестартирани към този момент спрени АЕЦ в границите на утвърждения от управляващите поетапен отвод?
В момента се разискват всички вероятни разновидности. Дискусиите обаче надали намират схващане в страните съседи, защото сега в 13 от 27-те страни членки на Европейски Съюз атомните електроцентрали в един или различен мащаб създават електрическа енергия.
Германия: единствената, която се отхвърля от нуклеарната енергетика
Ядрена енергетика - не, благодаря! “Червено-зеленото” държавно управление на страната, под управлението на канцлера Герхард Шрьодер, извърши това условие на своите гласоподаватели през 1998 година, вземайки решения за поетапен отвод на Германия от нуклеарната сила.
През 2010 година държавното управление, управлявано от християндемократите, удължи периода на употреба на немските АЕЦ с 12 години. След разрушителната повреда в японската Фукушима мнението на управляващите още веднъж внезапно се промени. На 6 юни 2011 година държавното управление на канцлера Ангела Меркел, което до тогава поддържаше нуклеарната енергетика, взе решение да се откаже от нея.
Днес 14 от 17 немски нуклеарни реактори са спрени. Последните три към момента работят, само че би трябвало да бъдат изведени от употреба в края на 2022 година Мощността им се равнява на 6% от енергийния баланс на страната. Тя би трябвало да бъде краткотрайно сменена с газови електростанции, което сега е невероятно заради войната на Русия с Украйна.
Белгия: Затварянето на АЕЦ е отсрочено
През пролетта, след нахлуването на Русия в Украйна, белгийското държавно управление отсрочи по-рано утвърденото последователно прекъсване на своите атомни електроцентрали в границите на 10 години - от 2025 до 2035 година До този миг два от седем настоящи реактора не престават да работят.
В момента в Белгия половината от създаваната електрическа енергия идва от АЕЦ. При това от страна на Германия не прекъсва рецензията във връзка стандартите за сигурност на централите.
Започващи и връщащи се към потреблението на АЕЦ
В Полша към този момент няма АЕЦ, само че страната желае да построи такива. Първият полски нуклеарен реактор би трябвало да бъде стартиран до 2033 година За правото да осъществят този план се борят компании от Съединени американски щати, Южна Корея и Франция, написа Дойче веле.
От в началото плануваното съдействие със прилежаща Литва във Варшава се отхвърлиха. Полското държавно управление счита нуклеарната сила за екологично чиста и желае да понижи въглеродните излъчвания от горенето на въглища.
В Литва до 2009 година функционираше издигната още през интервала на Съюз на съветските социалистически републики АЕЦ Игналина. Тя беше затворена под натиска на Европейски Съюз заради съображения за сигурност.
Работата над плана за нова атомна електроцентрала във Висагинас беше спряна скоро след извършен в страната през 2012 година референдум. Почти ⅔ от интервюираните се изрекоха срещу новата АЕЦ. Въпреки това управляващите във Вилнюс не се отхвърлиха изцяло от своите проекти.
Нидерландия през 2021 година анулира решението си за поетапен отвод от нуклеарна енергетика. Вместо това държавното управление възнамерява да строи две нови атомни електроцентрали. На този стадий продължава експлоатирането на единствената такава на територията на страната. Тя покрива 3% от потребностите на Нидерландия от електрическа енергия.
В Швеция работят шест АЕЦ, които генерират 40% от създаваната електрическа енергия. Още през 1980 година в Стокхолм беше решено последователно да се спре потреблението на нуклеарна енергетика, щом потреблението на реакторите стане стопански неизгодно. През 2010 година това решение беше преразгледано. Да работят може единствено до 10 реактора. Въпреки това четири от най-старите бяха спрени.
Принципно шведските управляващи желаят да понижат каузи на АЕЦ в енергийния баланс на страната, само че не показват съответни периоди. Освен това Швеция възнамерява да построи нуклеарна могила, в която да се съхраняват хиляди години радиоактивни боклуци - единствено от техните атомни електроцентрали.
Франция и Финландия: в развой на разширение
Ядрена енергетика - да, несъмнено! Във Франция малко на брой се съмняват в полезността й. В страната има 56 реактора - доста от които са сега в ремонт, генерират до 70% от създаваната в страната електрическа енергия, която французите употребяват и за отопление. Франция - най-големият експортьор на електрическа енергия в Европа, доставя продукцията си от АЕЦ на Англия и Италия.
В момента Париж строи един нов реактор, като са планувани още шест. Освен това се разискват разновидности за подмяна с нови в осем остарели АЕЦ. Макар френските управляващи да имаха планове към 2025 година да понижат каузи на атомната сила в своя енергиен баланс до 50%, през 2019 година тези проекти бяха отсрочени с 10 години.
Финландия, където работят 5 реактора, също възнамерява разширение на нуклеарната енергетика. Към края на годината към мрежата ще бъде включен шести реактор. След това 60% от електрическата енергия в страната ще бъде генерирана от АЕЦ.
Руската компания “Росатом” в началото имаше желание да построи още една АЕЦ в Ханхикиви, само че договорът беше разтрогнат от финландците поради нахлуването в Украйна.
Източна Европа не се отхвърля от АЕЦ
Унгария разчита на Русия освен за доставките на газ, само че и в нуклеарната енергетика. Два нови реактора - в допълнение към четири работещи - би трябвало бъдат издигнати от “Росатом”. Стартът на първата фаза на строителство е плануван за септември.
Министърът на външните работи на Унгария Петер Сийярто през юли посети Москва, с цел да бъде дефинитивно доказана договорката. След реализирането на плана Унгария желае да усили каузи на АЕЦ в свое енергиен баланс от 50 до 60%.
В България, която също има желание да развива нуклеарната си енергетика, два реактора обезпечават 30% от потребностите на страната от електрическа енергия. При това напролет София се отхвърли от плана за изграждане на нов реактор в Белене в съдействие с съветски компании. Сега България по-скоро ще заложи на реактори с по-малък размер, които може да употребява децентрализирано.
Чехия, която създава към 30% от електрическата енергия си благодарение на 6 реактори, също положително се отнася към нуклеарната енергетика. До 2040 година тя възнамерява да усили каузи й и по този метод да понижи въглеродните излъчвания от електростанциите на газ и въглища.
Властите на Румъния, където работят две АЕЦ, желаят да усилят броя им, само че съответните проекти не са ясни. В момента от 15 до 20% от електрическата енергия в Румъния се генерира от атомни електроцентрали.
В Словакия има четири реактора и те създават над 50% от електрическата енергия й. Горивните пръти, които идват от Русия, в един миг ще би трябвало да бъдат сменени със лични. Братислава възнамерява да построи и цех за преправка на отработено нуклеарно гориво, само че не с вместилище за боклуци, а единствено с краткотрайно вместилище.
Словения употребява дружно с Хърватия един нуклеарен реактор, покривайки 36% потребностите от електрическа енергия. Част от нея се изнася за Хърватия. Властите обмислят опцията за създаване на втори реактор, до който по проект би трябвало да се построи краткотрайно вместилище за радиоактивни боклуци.
Испания: не строи нови, а реконструира остарели АЕЦ
Около ¼ от създаваната електрическа енергия в Испания идва от нейните 7 атомни електроцентрали. По-нататъшното развиване на бранша зависи от това кои партии ще бъдат на власт. В предишното социалистическите държавни управления бяха склонни да лимитират потреблението на АЕЦ, а консервативните - да го усилят.
Днес позицията на Испания наподобява по този начин: не на строителството на нови АЕЦ, да реорганизация на към този момент съществуващи. Срокът на деяние на лицензите за употреба на реакторите изтича в интервала 2027-2035 година Три остарели атомни електроцентрали бяха спрени през последните години. Освен това Мадрид търси благоприятни условия за създаване на лични уранови залежи.
Държавите-членки на Европейски Съюз сами вземат решение с каква композиция от източници за произвеждане на електрическа енергия би трябвало да реализират утвърдените от Брюксел цели за запазване на климата до 2050 година В същото време нуклеарната енергетика в Европейски Съюз е приета за съответстваща на концепцията за стабилно развиване, а нуклеарната сила – за „ зелена “.
Като цяло в Европейски Съюз една четвърт от създадената електрическа енергия идва от нуклеарни електроцентрали.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ