Гълъбинов: Бюджет 22 е амбициозен, но има риск от стагфлация
На фона на оценки на външни финансови институции като Световната банка, която ни даде 3,8% растеж на Брутният вътрешен продукт за тази година, 4,8% в проектобюджета е оптимистичен вид. Очевидно е, че ръководството залага на по-амбициозна стратегия, обвързвана с повече финансови вложения, потегляне на значими национални планове, откъдето да пристигна и този растеж на Брутният вътрешен продукт. Тук значимо е да знаем дали ще тръгнат тази година парите за планове по Националния проект за възобновяване и развиване, както и по Оперативните стратегии. Това съобщи в студиото на ФАКТИ икономистът Румен Гълъбинов.
" Надявам се средата на тази година да тръгнат първите заплащания по утвърдени към този момент планове по Плана. По оперативните стратегии също чакаме пари най-малко от втората половина на годината. Дали ще се извърши прогнозата за недостиг от 4,1% (с включени Коронавирус мерки) зависи от Брутният вътрешен продукт, тъй като той е образуващ коефициент. Ако не се сбъдне прогнозата за по-висок Брутният вътрешен продукт, тогава дефицитът с тези заложени разноски, може да отиде на повече от 4,1%. Тук има и едно положително стичане на събитията за България, а то е, че в Еврозоната се възприе метод на по-толерантно отношение към превишаване на Маастрихтските критерии на бюджетния недостиг. Дори да го превишим, евентуално ще се огледа благосклонно и това няма да е проблем за по-нататъшното разглеждане и приемане в Еврозоната в един небосвод от 3 до 5 година
В същото време прогнозата за 5,6% инфлация е занижена. Възможно е инфлацията да надвиши 6% за тази година. На фона на цените, които не престават да се качват, надяваме се втората половина на годината да се поуспокоят цените на нефт, природен газ, електрическа енергия, тъй че да разчитаме и на закъснение на инфлацията ", изясни икономистът.
" България е наследила и от предходните години два положителни индикатора: кредитен рейтинг BBB+ за излизане на интернационалния финансов пазар, откъдето да можем да получим финансиране против издаване на еврооблигация на положителни условия. Другият индикатор е, че съотношението сред дълг и Брутният вътрешен продукт е доста към момента под 30%, а Маастрихтските критерии са 60%. Това дава ненапълно фискално пространство да се емитира и нов дълг. Хипотетично той би могъл даже да се удвои в идващите години, несъмнено не е добре да става по този начин, тъй като ние би трябвало да държим сметка и за неговото обслужване.
Ние имаме и падежи - остарели задължения, в това число т.г. до края на март, които ние би трябвало да издължим и евентуално тези падежи ще бъдат финансирани с нови задължения. Отделно, може би, ще се наложи и нов дълг, само че би трябвало да се внимава дали стопанската система ще съумява да го обслужва ", добави Гълъбинов.
" Този бюджет е умислен като бюджет на бурното ни постъпателно възобновяване, проличава си, че има метод към това. Изглежда упорит, до каква степен е реален - следва да забележим. Трябва да се оценят рисковете, в това число и риска от нахлуване на стопанската система ни в едно непознато до момента положение - на стагфлация. Има условия, които сега са налице. Стагфлация е композиция от превишаващ растеж на инфлацията, който изпреварва растежа на Брутният вътрешен продукт, а ние имаме такова положение от края на предходната година. По същото време се развива и развой на увеличаваща се безработица. Последният фактор, който би удостоверил положението на стагфлация, е дали ще има спад или задържане на потреблението ", сподели той.
Целия диалог с Румен Гълъбинов гледайте във видеото:
" Надявам се средата на тази година да тръгнат първите заплащания по утвърдени към този момент планове по Плана. По оперативните стратегии също чакаме пари най-малко от втората половина на годината. Дали ще се извърши прогнозата за недостиг от 4,1% (с включени Коронавирус мерки) зависи от Брутният вътрешен продукт, тъй като той е образуващ коефициент. Ако не се сбъдне прогнозата за по-висок Брутният вътрешен продукт, тогава дефицитът с тези заложени разноски, може да отиде на повече от 4,1%. Тук има и едно положително стичане на събитията за България, а то е, че в Еврозоната се възприе метод на по-толерантно отношение към превишаване на Маастрихтските критерии на бюджетния недостиг. Дори да го превишим, евентуално ще се огледа благосклонно и това няма да е проблем за по-нататъшното разглеждане и приемане в Еврозоната в един небосвод от 3 до 5 година
В същото време прогнозата за 5,6% инфлация е занижена. Възможно е инфлацията да надвиши 6% за тази година. На фона на цените, които не престават да се качват, надяваме се втората половина на годината да се поуспокоят цените на нефт, природен газ, електрическа енергия, тъй че да разчитаме и на закъснение на инфлацията ", изясни икономистът.
" България е наследила и от предходните години два положителни индикатора: кредитен рейтинг BBB+ за излизане на интернационалния финансов пазар, откъдето да можем да получим финансиране против издаване на еврооблигация на положителни условия. Другият индикатор е, че съотношението сред дълг и Брутният вътрешен продукт е доста към момента под 30%, а Маастрихтските критерии са 60%. Това дава ненапълно фискално пространство да се емитира и нов дълг. Хипотетично той би могъл даже да се удвои в идващите години, несъмнено не е добре да става по този начин, тъй като ние би трябвало да държим сметка и за неговото обслужване.
Ние имаме и падежи - остарели задължения, в това число т.г. до края на март, които ние би трябвало да издължим и евентуално тези падежи ще бъдат финансирани с нови задължения. Отделно, може би, ще се наложи и нов дълг, само че би трябвало да се внимава дали стопанската система ще съумява да го обслужва ", добави Гълъбинов.
" Този бюджет е умислен като бюджет на бурното ни постъпателно възобновяване, проличава си, че има метод към това. Изглежда упорит, до каква степен е реален - следва да забележим. Трябва да се оценят рисковете, в това число и риска от нахлуване на стопанската система ни в едно непознато до момента положение - на стагфлация. Има условия, които сега са налице. Стагфлация е композиция от превишаващ растеж на инфлацията, който изпреварва растежа на Брутният вътрешен продукт, а ние имаме такова положение от края на предходната година. По същото време се развива и развой на увеличаваща се безработица. Последният фактор, който би удостоверил положението на стагфлация, е дали ще има спад или задържане на потреблението ", сподели той.
Целия диалог с Румен Гълъбинов гледайте във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ