Просвещението
На 6 януари 2020 година, се навършиха 20 години от гибелта на Илия Минев – политическият пандизчия с най-продължителен престой в пандизите по време на комунистическия режим.
Както и при други известни антикомунисти и борци за независимост и народна власт по време на тоталитарното комунистическо ръководство, по този начин и делото на Илия Минев е незнайно на младите генерации, макар че той е образец за неотстъпчивост и непреклонен дух по време режима на Българска комунистическа партия.
Основателят на Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ) е роден през 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на състоятелен земевладелец.
Учи в гимназията в Пазарджик, а след това във Френския католически лицей в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където приключва инженерната компетентност индустриална химия.
Илия Минев е задържан още на 10 септември 1944 година като деятел на легионерите.
Освободен е, само че през 1946 година още веднъж е задържан по обвиняване, че „ продължава да стои на фашистки позиции и да организира дейна антикомунистическа активност “. По това време режимът на Българска комунистическа партия пришива „ фашистки прояви ” на хиляди свои съперници.
Минев е наказан на пожизнен, непоколебим тъмничен затвор по обвиняване, че е един от основните основатели за формиране на Изпълнителен комитет — Организация за възобновяване на някогашните национални легиони, за срутване, подравяне и намаляване откритата в страната комунистическа власт, посредством прелом и терористически дейности.
Впоследствие присъдата е сменена на 25 години отнемане от независимост. По-късно е наказан на още 7 години затвор, а получава и едногодишна присъда за нелегално произвеждане на пластмасови произведения. С къси промеждутъци прекарва в пандиза до 1978 година или общо 33 години в затвори и лагери. С по-дълги престои е в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори.
По време на затворническите си години 1860 дни е подложен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.
След излизането му на независимост е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничаващи ограничения. Държавна сигурност продължава да го следи и е подложен под наблюдаване.
В интервала 1984-1985 година работи интензивно по организирането на сдружение за отбрана правата на индивида. През декември 1986 година Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за обзор да договореностите от Хелзинки с апел форумът да не завършва своята активност, „ преди да бъдат обезпечени най-елементарните човешки права за всички европейски нации ”.
Апелът стига до Конференцията посредством посолството на Съединени американски щати. С изключение на Минка Статева всички, които са го подписали са задържани и подложени на разпити в Главно следствено ръководство на МВР-ДС.
През 1987 година Илия Минев написа писмо до президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън и до интернационалните организации за отбрана на правата на индивида, в което разказва циничното нарушение на човешките правата в Народна република България.
Отново е задържан. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, само че е подложен под домакински арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съидейници основават Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ).
Датата не е инцидентна – на 16 януари 1969 година чешкият леден Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в символ на митинг против нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия.
През лятото на 1989 година в НДЗПЧ настава разделяне, откакто Румен Воденичаров (пред 1992 година Воденичаров е в кандидат-президентската двойка на Българска социалистическа партия дружно с Велко Вълканов) отделя софийската група в сдружението и го оглавява. Неговия избор не е приет от Минев. По-късно, през 2011 година, същият този Воденичаров, взел участие при започване на прехода в Съюз на демократичните сили, е измежду феновете на Тодор Живков, които се покланят в Правец пред паметника на някогашния общоприет секретар на Българска комунистическа партия при честването на 100-годишнината от рождението му.
За да противодейства на НДЗПЧ комунистическият режим основава (март 1988 г.) казионен Комитет по правата на индивида отпред със секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Константин Теллалов и представител на България в интернационалните организации в Женева при службите на Организация на обединените нации.
След 10 ноември 1989 година Илия Минев не е позволен до присъединяване в политическия живот. Попречено му е даже да приказва на първия свободен протест на 18 ноември 1989 година в София, където вместо него се изрича Румен Воденичаров.
Минев умира в бедност и изцяло пропуснат през декември 2000 година в старешки дом в Пазарджик на 83-годишна възраст.
След гибелта му президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с медал „ Стара планина ” I степен. В родният му гр. Септември е повдигнат монумент.
По самодейност на Тошо Пейков и Столична община през 2002 година е открит монумент на Илия Минев и в София, в градинката пред храм „ Преображение Господне ” в кв. „ Лозенец ”.
Източник: desebg.com
Тайни и Загадки