Дръвчето бонсай, което оцеля атомната бомба над Хирошима
На 6 август 1945 година, 15 минути след 8:00 сутринта, майсторът на бонсай Масару Ямаки е в дома си, когато части стъкло се разпръскват на всички места около него, нарязвайки кожата му, откакто мощна детонация пръсва прозорците на къщата му. Американският бомбардировач B-29, прочут още и с името Enola Gay, преди малко бе пуснал първата в света атомна бомба, над град
В продължение на 25 години едно от тези дръвчета седи покрай входа на Националния музей на Бонсай и Пенджинг в Националния дендрариум на Съединените щати във Вашингтон, само че впечатляващата му житейска история остава значително незнайна. Когато Ямаки подарява към този момент 390-годишното дърво бонсай (бял бор), с цел да стане част от сбирка от 53 дръвчета, подарени от Асоциацията Нипон Боснаи в Съединените щати за празник (който празнува на 2 години) през 1976 година – всичко, което в действителност се знае, е единствено донорът на дървото. Тайната история на растението ще остане скрита чак до 2001 година, когато двама от внуците на Ямаки вършат необявено посещаване в дендрариума в търсене на дървото, за което са слушали през целия си живот.
С помощта на японски преводач внуците описаха историята на дядо си и съвсем магическото оцеляване на дървото. Две години по-късно, Такако Ямаки Тацузаки, дъщерята на Ямаки също посещава музея с вярата да види дървото на татко си. Музеят и фамилията на Ямаки поддържат другарски връзки и заради тези визити кураторите знаят скъпата стойност на борчето.
„ След като преминахме през това, което фамилията беше претърпяло, даже да дариш едно дръвче беше много особено, а да дариш точно това, беше още по-специално “, споделя Джак Сустик, организатор в музея Бонсай и Пенджинг. Дарението на Ямаки на това дърво, което е в фамилията му от най-малко шест генерации, е знак на другарските връзки, зародили сред страните в годините след Втората международна война. Висшестоящите лица, които участват на церемонията по посвещаването на дървото, включват Джон Д. Ходжсън, дипломат в Япония, японският министър председател Нобусуке Киши и държавният секретар Хенри Кисинджър, които обявиха, че подаръкът от Япония символизира „ грижата, мисълта, вниманието и дългия живот, които чакаме нашите два народа да имат “.
Входът на музея
Днес повече от 300 дървета намират дома си в музея, в това число бонсаи, отглеждани в Северна Америка и пенджинг – китайският еквивалент на бонсай.
Има доста неправилни схващания за бонсаите, споделя Сустик. Това не е специфичен вид дърво, тъй като всичко с дървесен дънер може да бъде бонсай. По-скоро това е форма на изкуството, а за майстора на бонсаите „ това е метод на живот “, изяснява той.
Бонсайските дървета могат да се култивират от елементарни дървета, събрани напряко от дивата природа, както и в доста редки случаи – от семена. За тези, които имат малко по-малко самообладание или пък не им се занимава чак толкоз, те могат и да се купят от оранжерия. Растенията се засаждат в огромни контейнери и се подрязват постоянно, с цел да поддържат по този начин присъщия си контур. Понякога, както в тази ситуация с борчето на Ямаки, няколко дървета се засаждат дружно, с цел да се добие по успешен външния тип. Въпреки че майсторите на бонсаите поддържат известна степен на художествена независимост, те към момента гледат към природата за ентусиазъм, пресъздавайки това, което виждат в естествения свят – просто в дребен мащаб.
„ Това изкуство е брак сред градинарството и творчеството, само че е и неповторимо, тъй като постоянно пораства “, споделя Сустик, до момента в който се възхищава на борчето с толкоз трагична история. Тъй като тези растения постоянно не престават да порастват, изискват всекидневно внимание. Сустик даже оприличава грижите за бонсаите с тези за домакински любим. Но това се дължи на непрекъснатото внимание, че бонсаите като борчето Ямаки живеят отвън естествената дълготрайност на живота на сорта дърветата, който са.
„ Това е едно в действителност доста особено дърво “, споделя Сустик.
