Откакто съществува езикът, ние човеците се замеряме с думи. От

Откакто съществува езикът, ние индивидите се замеряме с думи. От обидите и заканите, които римляните са си отправяли един към различен в своите речи и обръщения, до лексикалните престрелки в актуалните политически диспути и полемики – обидните и нецензурни думи и изрази имат дълга и колоритна история.

И на никое място това не е било по-така, от Скандинавия през епохата на викингите.

Викингите са говорели на античен северногермански език, прочут като старонорвежки. Той се появява в Скандинавия преди към 1000 години, което съответствува почти с началото на тяхната ера, а през идващите епохи се популяризира в по-голямата част от следената от скандинавците Европа. В последна сметка доближава до елементи от Гренландия, Фарьорските острови, Англия, Ирландия и даже до крайбрежните региони на Франция. Норвежкият език е комплициран и разнороден, с няколко разнообразни диалекта и богата литературна история, за която свидетелстват няколко огромни творби на прозата и поезията. Именно в тези писмени документи историческите лингвисти и откривателите на нордическата литература откриват изненадващо богат речник от обиди.

Някои от най-хубавите в този момент ще изброим тук.

(Amlóði)

Амлоди е просто скандинавска дума за простак – или по-точно за човек, който е прекомерно слаб или малоумен, с цел да прави работата си или това, което се желае от него. От тази дума произлиза и едно нордическо име – Амлет, което (поне съгласно една етимологична теория) по-късно се трансформира в името Хамлет. Предполага се даже, че Шекспир може да се е въодушевил от скандинавска национална приказка за принц на име Амлет, който се преструвал на вманиачен, до момента в който отмъщавал на чичо си палач.

(Argr)

Като прилагателно, Аргр значи „ слаб “ или „ мекушав “ на старонорвежки, само че след това думата стартира да се употребява и като съществително за нерешителен злощастник.

(Eldhús-fífl)

Елдхус в дословен превод значи „ огнище “ или „ огнищна зала “ и надлежно с нея се посочва кухня, банкетна зала или всяко друго сходно огромно помещение или постройка, където има огнище. А фифъл е простак – затова eldhús-fífl безусловно значи „ простак край огъня “. С други думи, лекомислен човек, който не прави нищо друго, с изключение на да седи край огъня по през целия ден.

(Frunti)

Вероятно обвързван с шотландската дума frunty, която значи „ дръзновен “, за викингите фрунти е недодялан и некултурен човек.

(geit)

На старонорвежки език гейт е „ коза “, само че като засегнатост същата дума може да се употребява и за нерешителен, безчувствен човек.

(Grybba)

Обида, отправена към дамите, която значи „ грозна чанта “.

(hór)

Тази дума евентуално е обвързвана с британската ѝ звукова двойница… Hórbarn пък е дете, заченато по прелюбодеен начин; hórkarl е мъж, който прелюбодейства, а hórkerling съгласно едно от определенията е бил „ нахалник “.

(Hrímaldi)

Дума, която отбелязва както ледената слана, по този начин и саждите, които се натрупват по чайника. Следователно Hrímaldi е ленив лентяй – безусловно човек, който избира да се излежава край огъня, вместо да се занимава с работата си.

(Hrísungr)

Произхождайки от скандинавска дума за буренак или растителност, hrísungr наподобява се е употребила както като юридически термин за нелегално дете, по този начин и като общ термин за засегнатост на човек със подозрително родословие.

(Hrotti)

Староскандинавската дума за меч, само че викингите са я употребявали като засегнатост в преносен смисъл за адресиране на неприятно недодялан човек. Думата се е запазила в исландския език и до през днешния ден като дума за кавгаджия.

(Mátviss)

Матвис е лаком човек – думата безусловно значи „ миришещ на месо “.

(Níðingr)

Нидингр (което е далечно обвързвано с британския архаизъм nithing, „ лицемерен или трагичен човек “) е термин, който викингите са употребявали за шарлатанин. Етимологично той е обвързван с по-ранна дума – níð, която значи „ клюка “ или „ срам “.

(Sauðbítr)

Общ термин за огорчение, който безусловно значи „ хапещ овцете “.

(Skröggsligr)

Скандинавската дума skröggr се е употребила като название за лисица. Това прави прилагателното skröggsligr – всъщност „ сходен на скрог “ – потребен термин за разказване на някой, който наподобява „ дръглив и противен “.

(Slyðra)

Нордическата дума „ slyðra “ се употребява за изложение на купчина от нещо – или като засегнатост за някой, който наподобява неприятно безстопанствен.

(Snápr)

Близко обвързван със актуалната дума „ парвеню “, snápr е термин, употребен от викингите за простак или самозванец – или, по-свободно казано, на неблагоразумен или обезсърчителен човек.

(Trolshamber)

Определено неприятната дума в старонорвежкия език е била характерна женска засегнатост. В дословен превод тя значи „ човек, който наподобява на трол “.

(Tuddi)

Думата, която безусловно значи „ бик “, също е била употребена от ранноскандинавските исландци за лицемерен, свидлив човек.

(Vargdropi)

Отнася се съответно за дете, заченато в интервал на злодейство на бащата (думата безусловно се превежда като „ вълчи изпражнения “).