Кучетата могат да откриват посттравматичен стрес по дъха на хората
Служебни кучета, подготвени да разпознават настъпващите пристъпи на посттравматичен стрес при хората, могат да бъдат научени да откриват тези епизоди по дъха им, съобщи Юнайтед прес интеренешънъл, базирайки се на канадско проучване.
По-ранни изследвания към този момент са посочили, че сензитивните ноздри на кучетата могат да видят ранните предупредителни признаци за доста евентуално рискови медицински обстановки, измежду които иден пристъп или ненадейно намаление на кръвната захар.
До актуалното проучване обаче остава незнайно дали изостреното подушване на кучетата може да прекъсне епизод на посттравматично стресово разстройство или да предизвести техните човешки спътници за идните му признаци, провокирани от напомнянето за контузията, изяснява водещият му създател Лаура Кийроя, докторант в университета Далхаузи в Халифакс, Канада.
Изследователите разказват посттравматичното стресово разстройство като " увреждащо психологичното здраве положение с висока степен на разпространяване както измежду военните, по този начин и измежду общото население ".
Служебните кучета, работещи с хора с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), са подготвени да реагират на едвам доловими поведенчески и физически сигнали, като да вземем за пример раздразнителност, притискане на юмруци, мускулни потрепвания, учестено дишане, интензивен сърдечен темп, написа Българска телеграфна агенция. " Нашето изследване сподели, че най-малко някои кучета могат да откриват тези епизоди и по дъха ", пишат откривателите в сп. Frontiers in Allergy.
Специалистите позволяват, че щом реагират на маркери на стрес в дъха, кучетата биха могли евентуално да спрат епизодите на посттравматично стресово разстройство на по-ранен стадий, правейки техните интервенции по-ефективни.
Всички хора имат " благоуханен профил " от летливи органични съединения - молекули, отделяни в тайни като потта и повлияни от генетиката, възрастта, дейностите и други променливи.
Някои данни сочат, че кучетата може да са способни да откриват тези съединения, които са свързани с човешкия стрес. Въпреки това, по-ранни изследвания не са изследвали дали кучетата могат да се научат да откриват тези съединения, свързани със признаците на посттравматично стресово разстройство.
Настоящото проучване е обхаванало 26 души - " донори на миризми ", и 25 кучета, които да бъдат подготвени в разкриване им. Две от тях - Айви и Кали, са се оказали задоволително опитни и стимулирани, с цел да завършат проучването.
И двете кучета са били научени да разпознават целевите миризми, постигайки 90 % акуратност при разграничаването на такива, отделени при стрес или в отсъствието му.
След това кучетата е трябвало да подушат голям брой проби - една по една, с цел да се откри дали те към момента могат вярно да откриват летливите органични съединения, свързани със напрежението. При този втори опит точността на Айви е била 74 %, а на Кали - 81 %.
Въпреки демонстрираната висока акуратност, се е оказало, че двете кучета наподобява реагират на разнообразни обонятелни биомаркери.
Д-р Джери Клайн, основен ветеринарен доктор в Американския киноложки клуб в Ню Йорк, който не е взел участие в проучването, го дефинира като завладяващо и даващо вяра, че един ден кучетата може да са в положение да оферират помощ на хора, страдащи от посттравматично стресово разстройство или други форми на контузия.
Едно нещо обаче е ясно: Кучетата имат доста по-силно подушване от хората. Те имат 300 милиона обонятелни рецептора спрямо шестте милиона при индивида, припомня Клайн.
Въпреки това не всички кучета имат идентични качества или податливост да употребяват тези естествени способности по един и същи метод, изяснява специалистът, отбелязвайки, че служебните кучета се избират въз основа на техните умения и подготвеност да бъдат подготвени за тези цели.
Няколко дребни изследвания демонстрират, че кучетата могат да подкрепят хората с посттравматично стресово разстройство да имат по-голяма самостоятелност, повече убеденост и по-висок триумф във взаимоотношенията, споделя клиничният психолог от Бостън Алис Конърс-Келгрен.
