Странната история на последната гигантска гагарка във Великобритания
Докато плава покрай отдалечения шотландски остров Сейнт Килда, Лафлан Маккинън вижда странна птица, която дреме на скалиста морска стена. Тя не приличала на множеството други птици, които е виждал край тези води – не е нито чайка, нито кайрa – а е висока към метър и има комично къси 15-сантиметрови крила.
Днес на инцидентния наблюдаващ може да му бъде простено, че е объркал гигантската гагарка с пингвин. Черно-бялото творение крета тромаво на сушата, само че в морето е същинско торпедо; храни се с риба и издава невисок красък. То също по този начин е нелетящо, моногамно и гнезди в някои от най-ледените и сурови територии в света. Всъщност птицата е дала името си на актуалните пингвини: научното ѝ име е Pinguinus impennis. Когато първите откриватели откриват нелетящи птици в южното полукълбо, те ги назовават пингвини поради приликата им с гагарката. (Нямат обаче биологична връзка.)
В продължение на епохи тези пилета населяват хладните острови край Исландия, Гренландия и Северна Шотландия. Според Саманта Галасо от Смитсониън един моряк от XVIII в. написа, че остров Фънк в Нюфаундленд е толкоз претъпкан с великански гагарки, че „ човек не може да слезе на брега на тези острови без ботуши, тъй като другояче ще му скапват краката, защото те са напълно покрити с тези птици, толкоз близо, че човек не може да сложи крайници си сред тях “.
А това значи, че птиците са били и лесни за ликвидиране. Те още повече не се опасяват от хората; човек елементарно можел да се приближи до някоя и да я удуши – и мнозина го вършат. През 1534 година френският откривател Жак Картие написа, че е съумял да изпълни две лодки с мъртви птици единствено за половин час и съпоставя лова си с това да изпълни транспортен съд с камъни.
В края на краищата, една птица коства повече мъртва, в сравнение с жива: локалните поданици ценели месото ѝ, което риболовците употребявали за храна и стръв; моряците пък желали маслото, което се извличало от мазнината; производителите на възглавници ценели перата. През XVI в. популацията им понижава толкоз бързо, че се основават закони, с цел да се опази. През 70-те години на XIX в. на остров Сейнт Джонс в Канада събирането на пера и яйца е неразрешено, а нарушителите се санкционират с обществено бичуване. Това обаче не стопира хората да ги убиват, а с намаляването на популацията цената единствено върви нагоре.
Така че, когато през юли 1840 година Лафлан Маккинън вижда гагарка, той и двамата му спътници евентуално вземат решение, че може да я продадат. По незнайна причина обаче вземат решение да вземат птицата жива: единият от мъжете, Малкълм Макдоналд, се доближава до нея, хваща я за врата и връзва краката ѝ с ласо. Не е изненадващо, че птицата се разсънва и стартира да стене… И в този миг надвисва стихия!
Мъжете вземат решение да изчакат да спре да вали в дребна барака, наречена боти, и вземат птицата със себе си. Минава един ден. После втори. Дъждът и вятърът не престават да бучат, а надигащите се талази не им разрешавали да се върнат в лодките си и да се приберат вкъщи. На третия ден мъжете, към момента затворени в ботито с птицата, към този момент се побъркват, а към главоболието им се прибавя и самата птица, която продължавала да крещи, когато някой се приближи до нея.
Накрая, както се споделя в историята, риболовците стигнат до заключението, че има единствено една причина за неприятния им шанс: гагарката въобще не е птица. Тя е магьосница, която провокира стихии!
А има единствено един метод да се оправиш с магьосница, която управлява времето: да я убият. Според един от разказите мъжете удрят птицата с два огромни камъка (според други – с пръчки), до момента в който тя не издъхва. Десетилетия по-късно историците научават, че тази птица евентуално е била последната гигантска гагарка във Англия.
Остров Елдей
В рамките на 5 години последната размножаваща се двойка от този тип въобще ще претърпи сходна – въпреки и не толкоз суеверна – орис. На остров Елдей покрай Исландия група риболовци удушават женската, до момента в който мъти яйце като в битката един от мъжете стъпва и върху яйцето, с което на процедура унищожава бъдещето на типа.
