На 28 юли 1945 г. в Ню Йорк се случва

На 28 юли 1945 година в Ню Йорк се случва драматичен случай: бомбардировач B-25 Mitchell инцидентно се разрушава в Емпайър Стейт Билдинг, до момента в който лети в гъста мъгла, отнемайки живота на 14 души. Но точно историята на една от оживелите – Бети Лу Оливър, продължава да притегля вниманието на хората и след съвсем 80 години.

Самолетът би трябвало да се приземи на летище „ Ла Гуардия “, само че не може заради мъглата. Затова водачът желае да кацне на летище Нюарк и това го води през Манхатън. Смята се, че прелита доста покрай постройката Крайслер, след което водачът, може би объркан от мъглата, се отклонява в траектория, която води машината непосредствено в северната страна на Емпайър Стейт Билдинг.

Така в 9:40 ч. сутринта B-25 се удря в постройката сред 78-ия и 80-ия етаж. Тримата души в самолета и 11 души в постройката умират. Възникналият пожар се популяризира из цялата постройка и е сподавен за 40 минути; това е най-високият систематичен пожар, който в миналото е бил овладяван от пожарникарите.

Структурната целокупност на сданието не е нарушена, макар че единият мотор минава през постройката и пада върху художествено ателие на една пресечка разстояние, а другият мотор, шасито и един от пасажерите в самолета падат в една от асансьорните шахти.

По това време Бети Лу Оливър е на 20 години и работи като оператор на асансьор в постройката. Нейната машина е неподвижна и се намира на 80-ия етаж, когато самолетът се удря. Сблъсъкът е толкоз мощен, че я изхвърля от асансьора, а с разпространяването на огъня тя получава и тежки изгаряния. След като до нея доближават лекари, с цел да ѝ окажат първа помощ, тя е качена в различен асансьор за към първия етаж. Пътниците в него обаче нямат визия, че кабелите му са били повредени…

Асансьорите имат голям брой кабели, които могат да устоят тежестта на повече от една кола, а също по този начин имат и спешни спирачки. Екстремните условия на събитието обаче довеждат до голям брой повреди в тези елементи. Оливър е в цялостно схващане и след това споделя, че е имала възприятието, че асансьорът се отделя от под нея и че е трябвало да се държи за страните, с цел да не се удари в тавана му.

Две неща евентуално са избавят живота ѝ в този ден: първо, счита се, че въздушното налягане в тясната шахта е забавило кабината, до момента в който пада; асансьорът се е блъснал и в маслен буфер в дъното на шахтата, само че буферът е минал напряко през пода.

Второ, в други сведения се загатва, че насъбраните на дъното кабели също са помогнали за намаляване на удара. А може би тя е останала в легнало състояние, до момента в който се е хващала за страните, разпределяйки по-добре силите от удара по тялото си.

Въпреки това Оливър не се измъква невредима; тя оповестява за голям брой фрактури – в таза, гърба и врата. Отнема ѝ няколко месеца, само че се възвръща изцяло и живее още 54 години. Ако на човек му е писано да се обеси, няма да се удави…