Ураганът "Брекзит" заплашва да помете българската емиграция
На 31 октомври 2019 година Англия ще напусне Европейския съюз. Невъзможно е да се планува какъв ще бъде резултатът от тази радикална стъпка. Едно обаче е несъмнено - последиците за бъдещето на Стария континент и жителите му ще бъдат големи. Европейската общественост няма да бъде същата.
На всеки е ясно, че нещо толкоз огромно не може да остане отвън фокуса на външната политика на всяка европейска страна. Това се отнася и за България, най-малкото поради големия брой наши сънародници в островната страна, доста от които са уплашени от неяснотата, обвиваща непосредственото им бъдеще. На думи българското държавно управление тотално се активизира в отбрана на техните права. Месец преди Брекзит обаче излиза наяве, че мерките са половинчати, а стратегическият метод към казуса - изначално сгрешен.
Наскоро българският евродепутат Илхан Кючюк показа недоумението си, че София не се възползва от своята извънредно удобна позиция през 2018 година, когато оглавяваше Европейски Съюз, с цел да уреди двустранно с Лондон зараждащите към Брекзит проблеми. „ Имаше неповторима опция по време на българското европредседателство да сложим въпроса за връзките сред България и Обединеното кралство. За страдание, това не се случи, тъй като възприехме метода въпросът за Брекзит да бъде оставен в ръцете на основния договарящ на Европейски Съюз Мишел Барние ”, описа Кючюк.
По думите му сходен подход може да бъде сполучлив при вид, в който Англия напусне съюза със съглашение. Но не и в противоположния случай - в случай че имаме Брекзит без договорка, което е по-вероятното развиване. Тогава всяка еврочленка ще би трябвало да разчита на личните си дипломати, в случай че желае да отбрани ползите си в английската неразбория. „ Ако останем единствено на остарялата повърхност - ЕС да дефинира връзките с Обединеното кралство, ние несъмнено няма да бъдем на печелившата страна ”, предизвести Кючюк.
Правителството на Бойко Борисов обаче е прекомерно заето да маневрира към заливащите го отвред кавги,
с цел да подхване лична огромна дипломатическа интервенция. От външното ни министерство разясниха въпроса пред в. „ Сега ” в типичен бюрократичен жанр. „ Да, обсъждана е опцията да бъдат подписани двустранни съглашения сред България и Англия. Във връзка с гарантирането на правата на българските жители в подтекста на Брекзит на 30 януари 2019 година българското държавно управление одобри национални проекти за деяние при положение на отдръпване на Обединеното кралство със съглашение и без съглашение. Те включват съответни законодателни промени и плануват сключването на нови двустранни или многостранни съглашения, свързани с правото на престояване, сферите на общественото и здравното обезпечаване, образованието и други ”
Както се споделя, спете умерено, деца! Министерство на външните работи будува и бди!
Българските жители на Острова обаче са всичко друго, само че не и спокойни. Хората са обхванати от възходящо напрежение, доближаващо суматоха, поради обърканата и непрестанно изменяща се обстановка във Англия. Българите желаят да знаят дали ще могат да продължат да живеят и работят там, където са се открили, и дали няма да бъдат безмилостно изгонени. Защото тъкмо това може да им се случи, в случай че не съумеят да прескочат бариерата, която управляващите в Лондон издигат пред тях.
Административно нещата наподобяват по следния метод. Действащото английско законодателство разрешава на жителите на Европейски Съюз (вкл. българите) да запазят и отсега нататък своите права, като аплайват за така наречен статут на уседналост (settled status). Такъв няма да се изисква само от тези, които имат двойно поданство. При Брекзит със договорка срокът за подаване на молба е 30 юни 2021 година, а ако Лондон и Брюксел не се схванат - до 31 декември 2020 година Статут ще могат да получат жителите на Европейски Съюз, които са пребивавали най-малко 5 години на английска територия. Ако не са изкарали толкоз, могат да аплайват за така наречен краткотраен статут на уседналост (pre-settled status), който ще могат да трансформират след 5-годишен престой. Цялата процедура е безвъзмездна и се прави по електронен път посредством особено мобилно приложение, основано от английските управляващи.
Българите се оправяли добре, хвали се родното външно министерство
Досега заявки за статут били подали 70 600 наши сънародници и отхвърлените претенции били едвам 20. „ В процентно изражение по отношение на общия брой на диаспората българските жители са преди всичко от страните - членки на Европейски Съюз, които са се пререгистрирали - т.е. 61 на 100 от българите в кралството са възобновили статута си ”, предостатъчно регистрират служителите в Министерство на външните работи. Въз основа на какво са решили, че тези проценти са плод на тяхната интензивност, не се разбра. Като собствен персонален принос от ведомството сочат провеждани срещи с жители, на които била разяснявана процедурата, както и разпространението на информация посредством брошури, основани в Лондон български медии и онлайн рубриката на министерството, отдадена на Брекзит.
В тази розова картина обаче стартират ненадейно да тъмнеят петна,
в случай че някой се поинтересува от мнението на българите във Англия, както направи в. „ Сега ”. От тях могат да се научат забавни, въпреки и много нерадостни детайлности. Първо, изобщо не е ясно каква е числеността на нашата диаспора. Данните варират сред 100 000 и 300 000, а това значи, че не е несъмнено и какъв е същинският дял на подалите молби за статут. Второ, доста от нашите сънародници не разполагат нито с езиковите, нито с техническите умения, с цел да се оправят с процедурата. Изпълнението й изисква несъмнено равнище на притежаване на езика, както и да ползваш най-малко е-поща, каквито качества мнозина не имат. Трето, самото мобилно приложение е постоянно неизползваемо - на доста типове смарт телефони въобще не работи, не е съвместимо с артикули на Apple, а нерядко и с операционната система Android, макар че английските управляващи настояват противоположното. Четвърто, значително българи са самоосигуряващи се. Това значи, че локалните данъчни не могат да им създадат автоматизирана инспекция и по тази причина нашенците би трябвало саморъчно да сканират и подават банкови извлечения за интервала на престоя си от време на време за години обратно.
Такива трудности изникват непрекъснато в
страна, която гледа на всеки жител на Европейски Съюз, изключително от Източна Европа, като на евентуален проблем,
от който е по-добре бързо да се отървеш. „ За доста от нас чувството е, че Брекзит към този момент се е състоял ”, споделя пред в. „ Сега ” Мария Спирова - български публицист и държавник, живеещ в Лондон. По думите й доста наши сънародници, изключително в провинцията, минават през сериозна дискриминация, защото от всички направления им желаят удостоверение, че разполагат със статута, въпреки че законът към момента не им постанова да го потвърждават. За това упорстват работодатели, банки, организации за недвижими парцели. Хора губят работата си, отхвърля им се жилище чартърен или разкриване на банкова сметка, освен това безусловно голословно, просто тъй като още нямат документ от английското държавно управление.
В такава враждебна среда, изправени пред
привидно елементарна, само че в действителност тежка процедура,
българските жители обикновено чакат помощ от своята страна. Това, което нашите дипломати им дават, обаче се оказва напълно незадоволително. Отворените лекции, които посолството в Лондон провежда, парадоксално притеглят най-вече образовани и осведомени хора, които нямат потребност от упътвания, а просто получават доза убеденост от нашите дипломати, че са кандидатствали както би трябвало. Лишени от информация остават същински уязвимите - необразованите и неинтегрираните. „ Когато отидат на тази лекция, което рядко се случва, и някой стартира да им изяснява за техните профили, в които би трябвало да влязат и да попълнят какво ли не, общо взето, с изключение на да ги паникьосат в допълнение, не вършат кой знае какво друго ”, показва Спирова.
Фрапиращото е, че нашите управляващи не се оправят и с една от главните си функционалности - да издават паспорти с чип, каквито са нужни, с цел да започва процедурата по придобиване на статут. „ Да си извадите паспорт от консулската работа в Лондон е фундаментално обречена задача. Повечето хора в Лондон знаят, че се чака с месеци и най-после отново не минаваш. Накрая просто пътуваш до България, с цел да си изкараш паспорт, само че пътуването е удивително скъпо и не може да се вдигнат цели фамилии към страната ”, споделя Спирова. И предлага най-малко краткотрайно да се усили внезапно съставът на консулството.
Отговорът на Министерство на външните работи - консулската работа в Лондон се разширявала с двама чиновници, а в Шотландия и Северна Ирландия вероятно щяло да открие изнесени офиси. „ Консулската ни работа обслужва жителите бързо и дейно, като времето за очакване в множеството дни е няколко минути и няма опашки ”, настояват служителите. Е, „ обслужваните ” жители, наподобява, не мислят по този начин.
Каквото и да предложат българите във Англия, с цел да подобрят ситуацията, се посреща с жалко безмълвие от родните институции. Нишан Джингозян - български жител, интензивно помагащ на сънародниците ни в Лондон, предлага да стартира разяснителна акция за Брекзит в медиите в България. Странната на пръв поглед идея е в действителност напълно разумна. Просто най-уязвимите в българската общественост не владеят британски език и се осведомят на първо място от новинарските източници у нас. Затова какво пречи родните институции да пуснат осведомителни клипове в новинарските излъчвания по въпроса?
Джингозян, както и мнозина други, упорства още и бъде открита денонощна гореща линия към посолството в английската столица. Подобна концепция надали би трябвало да се аргументира. Такава от дълго време задействаха съседите ни румънци в своето посолство. И освен това. „ Румънците си назначиха хора, които месеци наред осведомят своите жители, като разиграват сюжети при разнообразни разновидности. Гражданите на Румъния знаят в болшинството си какво следва при другите разновидности. И всеки може да възнамерява бъдещето си ”, свидетелства Илхан Кючюк.
От Министерство на външните работи обаче твърдо са уверени, че всевъзможни спомагателни ограничения са ненужни
„ Според екипа на посолството жителите не изпитват особени усложнения с кандидатстването ”, обявиха пред в. „ Сега ” от ведомството.
Отгоре на всичко българските управляващи не търсят съдействие с нашите цивилен организации във Англия, които непринудено се пробват да оказват помощ на по-слабо квалифицираните за катаклизмите към Брекзит наши сънародници. А такива сдружения има значително - the3million, Work Rights Centre, Bulgarians in London, Български център за обществена интеграция и просвета. Доброволците са налице, само че със лични сили не могат да излязат отвън Лондон. А точно в английската провинция са съсредоточени безчет български надничари и сезонни служащи, които най-трудно ще се оправят с зараждащите трудности. Логично наподобява, че ефикасната подготовка за Брекзит изисква българската страна и гражданските организации да обединят напъните си. Такова предпочитание измежду родните институции обаче не се вижда.
Направо е плашещо какво може да се случи, в случай че увереността на външното ни министерство, че си е свършило работата, се окаже голословна. Ако се стигне до най-лошия сюжет, в близкото бъдеще можем да чакаме вълна от имигранти към България, единствено че не от юг, както до момента, а от запад. При това наши сънародници, прогонени от официално приятелско на страната ни държавно управление. „ Не знам дали българската страна има потенциала ненадейно да всмуква хора, безусловно изскубнати от всичко, което са създавали години наред, и изхвърлени назад в България, евентуално в доста тежко финансово положение и в потрес от случилото се ”, притеснява се Мария Спирова.
Налице е възел от проблеми - политически, дипломатически, административни и битови, който българската страна от дълго време трябваше да се е захванала да разплете. Подобно изпитание обаче изисква всеобхватна и дълготрайна тактика, каквато родните управленци нямат. И за тяхното безгрижие и равнодушие може да платят безчет почтени наши сънародници, виновни само за това, че се пробват да си изградят живот в друга страна.
На всеки е ясно, че нещо толкоз огромно не може да остане отвън фокуса на външната политика на всяка европейска страна. Това се отнася и за България, най-малкото поради големия брой наши сънародници в островната страна, доста от които са уплашени от неяснотата, обвиваща непосредственото им бъдеще. На думи българското държавно управление тотално се активизира в отбрана на техните права. Месец преди Брекзит обаче излиза наяве, че мерките са половинчати, а стратегическият метод към казуса - изначално сгрешен.
Наскоро българският евродепутат Илхан Кючюк показа недоумението си, че София не се възползва от своята извънредно удобна позиция през 2018 година, когато оглавяваше Европейски Съюз, с цел да уреди двустранно с Лондон зараждащите към Брекзит проблеми. „ Имаше неповторима опция по време на българското европредседателство да сложим въпроса за връзките сред България и Обединеното кралство. За страдание, това не се случи, тъй като възприехме метода въпросът за Брекзит да бъде оставен в ръцете на основния договарящ на Европейски Съюз Мишел Барние ”, описа Кючюк.
По думите му сходен подход може да бъде сполучлив при вид, в който Англия напусне съюза със съглашение. Но не и в противоположния случай - в случай че имаме Брекзит без договорка, което е по-вероятното развиване. Тогава всяка еврочленка ще би трябвало да разчита на личните си дипломати, в случай че желае да отбрани ползите си в английската неразбория. „ Ако останем единствено на остарялата повърхност - ЕС да дефинира връзките с Обединеното кралство, ние несъмнено няма да бъдем на печелившата страна ”, предизвести Кючюк.
Правителството на Бойко Борисов обаче е прекомерно заето да маневрира към заливащите го отвред кавги,
с цел да подхване лична огромна дипломатическа интервенция. От външното ни министерство разясниха въпроса пред в. „ Сега ” в типичен бюрократичен жанр. „ Да, обсъждана е опцията да бъдат подписани двустранни съглашения сред България и Англия. Във връзка с гарантирането на правата на българските жители в подтекста на Брекзит на 30 януари 2019 година българското държавно управление одобри национални проекти за деяние при положение на отдръпване на Обединеното кралство със съглашение и без съглашение. Те включват съответни законодателни промени и плануват сключването на нови двустранни или многостранни съглашения, свързани с правото на престояване, сферите на общественото и здравното обезпечаване, образованието и други ”
Както се споделя, спете умерено, деца! Министерство на външните работи будува и бди!
Българските жители на Острова обаче са всичко друго, само че не и спокойни. Хората са обхванати от възходящо напрежение, доближаващо суматоха, поради обърканата и непрестанно изменяща се обстановка във Англия. Българите желаят да знаят дали ще могат да продължат да живеят и работят там, където са се открили, и дали няма да бъдат безмилостно изгонени. Защото тъкмо това може да им се случи, в случай че не съумеят да прескочат бариерата, която управляващите в Лондон издигат пред тях.
Административно нещата наподобяват по следния метод. Действащото английско законодателство разрешава на жителите на Европейски Съюз (вкл. българите) да запазят и отсега нататък своите права, като аплайват за така наречен статут на уседналост (settled status). Такъв няма да се изисква само от тези, които имат двойно поданство. При Брекзит със договорка срокът за подаване на молба е 30 юни 2021 година, а ако Лондон и Брюксел не се схванат - до 31 декември 2020 година Статут ще могат да получат жителите на Европейски Съюз, които са пребивавали най-малко 5 години на английска територия. Ако не са изкарали толкоз, могат да аплайват за така наречен краткотраен статут на уседналост (pre-settled status), който ще могат да трансформират след 5-годишен престой. Цялата процедура е безвъзмездна и се прави по електронен път посредством особено мобилно приложение, основано от английските управляващи.
Българите се оправяли добре, хвали се родното външно министерство
Досега заявки за статут били подали 70 600 наши сънародници и отхвърлените претенции били едвам 20. „ В процентно изражение по отношение на общия брой на диаспората българските жители са преди всичко от страните - членки на Европейски Съюз, които са се пререгистрирали - т.е. 61 на 100 от българите в кралството са възобновили статута си ”, предостатъчно регистрират служителите в Министерство на външните работи. Въз основа на какво са решили, че тези проценти са плод на тяхната интензивност, не се разбра. Като собствен персонален принос от ведомството сочат провеждани срещи с жители, на които била разяснявана процедурата, както и разпространението на информация посредством брошури, основани в Лондон български медии и онлайн рубриката на министерството, отдадена на Брекзит.
В тази розова картина обаче стартират ненадейно да тъмнеят петна,
в случай че някой се поинтересува от мнението на българите във Англия, както направи в. „ Сега ”. От тях могат да се научат забавни, въпреки и много нерадостни детайлности. Първо, изобщо не е ясно каква е числеността на нашата диаспора. Данните варират сред 100 000 и 300 000, а това значи, че не е несъмнено и какъв е същинският дял на подалите молби за статут. Второ, доста от нашите сънародници не разполагат нито с езиковите, нито с техническите умения, с цел да се оправят с процедурата. Изпълнението й изисква несъмнено равнище на притежаване на езика, както и да ползваш най-малко е-поща, каквито качества мнозина не имат. Трето, самото мобилно приложение е постоянно неизползваемо - на доста типове смарт телефони въобще не работи, не е съвместимо с артикули на Apple, а нерядко и с операционната система Android, макар че английските управляващи настояват противоположното. Четвърто, значително българи са самоосигуряващи се. Това значи, че локалните данъчни не могат да им създадат автоматизирана инспекция и по тази причина нашенците би трябвало саморъчно да сканират и подават банкови извлечения за интервала на престоя си от време на време за години обратно.
Такива трудности изникват непрекъснато в
страна, която гледа на всеки жител на Европейски Съюз, изключително от Източна Европа, като на евентуален проблем,
от който е по-добре бързо да се отървеш. „ За доста от нас чувството е, че Брекзит към този момент се е състоял ”, споделя пред в. „ Сега ” Мария Спирова - български публицист и държавник, живеещ в Лондон. По думите й доста наши сънародници, изключително в провинцията, минават през сериозна дискриминация, защото от всички направления им желаят удостоверение, че разполагат със статута, въпреки че законът към момента не им постанова да го потвърждават. За това упорстват работодатели, банки, организации за недвижими парцели. Хора губят работата си, отхвърля им се жилище чартърен или разкриване на банкова сметка, освен това безусловно голословно, просто тъй като още нямат документ от английското държавно управление.
В такава враждебна среда, изправени пред
привидно елементарна, само че в действителност тежка процедура,
българските жители обикновено чакат помощ от своята страна. Това, което нашите дипломати им дават, обаче се оказва напълно незадоволително. Отворените лекции, които посолството в Лондон провежда, парадоксално притеглят най-вече образовани и осведомени хора, които нямат потребност от упътвания, а просто получават доза убеденост от нашите дипломати, че са кандидатствали както би трябвало. Лишени от информация остават същински уязвимите - необразованите и неинтегрираните. „ Когато отидат на тази лекция, което рядко се случва, и някой стартира да им изяснява за техните профили, в които би трябвало да влязат и да попълнят какво ли не, общо взето, с изключение на да ги паникьосат в допълнение, не вършат кой знае какво друго ”, показва Спирова.
Фрапиращото е, че нашите управляващи не се оправят и с една от главните си функционалности - да издават паспорти с чип, каквито са нужни, с цел да започва процедурата по придобиване на статут. „ Да си извадите паспорт от консулската работа в Лондон е фундаментално обречена задача. Повечето хора в Лондон знаят, че се чака с месеци и най-после отново не минаваш. Накрая просто пътуваш до България, с цел да си изкараш паспорт, само че пътуването е удивително скъпо и не може да се вдигнат цели фамилии към страната ”, споделя Спирова. И предлага най-малко краткотрайно да се усили внезапно съставът на консулството.
Отговорът на Министерство на външните работи - консулската работа в Лондон се разширявала с двама чиновници, а в Шотландия и Северна Ирландия вероятно щяло да открие изнесени офиси. „ Консулската ни работа обслужва жителите бързо и дейно, като времето за очакване в множеството дни е няколко минути и няма опашки ”, настояват служителите. Е, „ обслужваните ” жители, наподобява, не мислят по този начин.
Каквото и да предложат българите във Англия, с цел да подобрят ситуацията, се посреща с жалко безмълвие от родните институции. Нишан Джингозян - български жител, интензивно помагащ на сънародниците ни в Лондон, предлага да стартира разяснителна акция за Брекзит в медиите в България. Странната на пръв поглед идея е в действителност напълно разумна. Просто най-уязвимите в българската общественост не владеят британски език и се осведомят на първо място от новинарските източници у нас. Затова какво пречи родните институции да пуснат осведомителни клипове в новинарските излъчвания по въпроса?
Джингозян, както и мнозина други, упорства още и бъде открита денонощна гореща линия към посолството в английската столица. Подобна концепция надали би трябвало да се аргументира. Такава от дълго време задействаха съседите ни румънци в своето посолство. И освен това. „ Румънците си назначиха хора, които месеци наред осведомят своите жители, като разиграват сюжети при разнообразни разновидности. Гражданите на Румъния знаят в болшинството си какво следва при другите разновидности. И всеки може да възнамерява бъдещето си ”, свидетелства Илхан Кючюк.
От Министерство на външните работи обаче твърдо са уверени, че всевъзможни спомагателни ограничения са ненужни
„ Според екипа на посолството жителите не изпитват особени усложнения с кандидатстването ”, обявиха пред в. „ Сега ” от ведомството.
Отгоре на всичко българските управляващи не търсят съдействие с нашите цивилен организации във Англия, които непринудено се пробват да оказват помощ на по-слабо квалифицираните за катаклизмите към Брекзит наши сънародници. А такива сдружения има значително - the3million, Work Rights Centre, Bulgarians in London, Български център за обществена интеграция и просвета. Доброволците са налице, само че със лични сили не могат да излязат отвън Лондон. А точно в английската провинция са съсредоточени безчет български надничари и сезонни служащи, които най-трудно ще се оправят с зараждащите трудности. Логично наподобява, че ефикасната подготовка за Брекзит изисква българската страна и гражданските организации да обединят напъните си. Такова предпочитание измежду родните институции обаче не се вижда.
Направо е плашещо какво може да се случи, в случай че увереността на външното ни министерство, че си е свършило работата, се окаже голословна. Ако се стигне до най-лошия сюжет, в близкото бъдеще можем да чакаме вълна от имигранти към България, единствено че не от юг, както до момента, а от запад. При това наши сънародници, прогонени от официално приятелско на страната ни държавно управление. „ Не знам дали българската страна има потенциала ненадейно да всмуква хора, безусловно изскубнати от всичко, което са създавали години наред, и изхвърлени назад в България, евентуално в доста тежко финансово положение и в потрес от случилото се ”, притеснява се Мария Спирова.
Налице е възел от проблеми - политически, дипломатически, административни и битови, който българската страна от дълго време трябваше да се е захванала да разплете. Подобно изпитание обаче изисква всеобхватна и дълготрайна тактика, каквато родните управленци нямат. И за тяхното безгрижие и равнодушие може да платят безчет почтени наши сънародници, виновни само за това, че се пробват да си изградят живот в друга страна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ