Просвещението
На 30 юни 1908 година към 7 часа сутринта над Източен Сибир със силата на ново слънце в небето блества огнен обект, който прелита стотици километри и експлодира с невиждан екот. И до през днешния ден учените най-вече гадаят какво се е случило в междуречието на Лена и Подкаменна Тунгуска, написа сп. “Российский космос ”. Данни, получени и тълкувани век след събитието, дават очаквания за разплитане на една от най-тайнствените загадки на 20. век.
Легендите и теориите за Тунгуския астероид са безчет и най-разнообразни: ядро на комета, метеорит, аварирал извънземен звездолет. Нито една от тях обаче не обяснява случилото се, а единствено черпи значителност от невижданата преживелица.
По дълголетната си неразгаданост и мащаба на провокираните опустошения Тунгуският астероид е преди всичко измежду естествените произшествия, счита професор Борис Лучков от Московския инженерно-физически институт. Отначало обаче галактическият конфликт в тайгата въобще не бил видян от научните среди. Но последователното му проучване обрисувало такива размери на събитието, че то става съвсем митологично — нещо като гибелта на Атлантида или Всемирния потоп. Науката се препъва към този момент повече от 100 години по пътя към истината за “тунгуския гърмеж ”.
Историята, разказана от очевидците на астероида, през днешния ден е добре съгласувана. Над безкрайните сибирски пространства от Лена до Енисей се разнася заплашителен тътнеж, проблясват странни светлини.
По небето минава огнен болид, движещ се от езерото Байкал на северозапад. Много скоро в региона на река Подкаменна Тунгуска се раздава пронизителен гърмеж. Ударната вълна изтръгва с корените цели гори и чупи стъклата на къщите на стотици километри от мястото на злополуката. Топлинното лъчение на детонацията подпалва тайгата. Много дни наред в нея бушуват пожари. В региона на рухването съвсем няма население, по тази причина директни очевидци на последните секунди на полета на астероида няма. Най-близкото населено място е ловният лагер Ванавара. Ловците евенки видели ослепителни проблясъци на хоризонта, които били последвани от заплашителен гръм. Туземците с смут разказвали по какъв начин на земята се спуснал господ Огдъ, видоизменен като желязна птица, изригваща пламъци. След гърмежа небето било покрито от гъсти облаци пушек. А евенките, които водят номадски живот в тайгата, си имат предписание – пламне ли гората, всички се хвърлят да я гасят, оставяйки всяка друга работа. Мъжете от ловния лагер тръгнали към огнения фронт. Но не стигнали надалеч. Пътят им минавал сред два хълма, оттова те постоянно си вземали камъни за точене на ножовете. Оказало се обаче, че върхът на единия рид бил срязан от незнайната мощ, а другият просто бил липсващ. На мястото му имало езеро, в което бълбукал въртоп от кипяща вода.
Скоро до езерото се добрал и първият “цивилизован ” човек – търговецът Карп Суздальов — на процедура притежател на ловния лагер Ванавара. Според някои той предиздвикал евенките да скрият всичко научено за този случай. Защото събитието неизбежно щяло да притегли куп експедиции, които да изпоплашат дивеча и да лишават поминъка на локалните. Евенките, задоволително наплашени от “слизането на Огдъ ”, афишират табу върху всичко, обвързвано с детонацията. Езерото съществува и до ден сегашен. Нарича се Суздальово. Предполага се, че при мощния гърмеж е станало земетресение, при което земните пластове се разместват. Така се появява водоемът, а единият рид потъва под водата. След детонацията геофизическите станции по целия свят означават прекосяването на мощна ударна вълна, която на два пъти обикаля земното кълбо. На места земната кора реагира бурно – земетресения са маркирани в Иркутск, Ташкент.
От Скандинавия до Италия нощите стават бели, атмосферата сияе, в небето се появили сребристи нощни облаци. Много скоро обаче Европа и Русия си намират занятие, прекомерно скъпо във всяко едно отношение – Първата международна война, последвана от революционната кланица. Съответно за научни експедиции в Сибир никой и не помисля. Те потеглят натам след повече от десетилетие.
Една от първите открива, че на север от лагера Ванавара има голям масив повалена гора с повърхност от към 700 кв. км. По-късно се обяснява, че изумената тайга е три пъти повече. Петте експедиции (1921-1939 г.) на Леонид Кулик обрисуват същинските мащаби и странностите на горското заличаване — всички дървета са паднали в една посока. Епицентърът на гърмежа е открит на 70 км северно от Ванавара, където е открит сектор с изправени голи обгорели дървета, очевидно оказали се директно под въздушната детонация. Според Кулик астероидът паднал в блатото Южно, в което били открити кални кратери. При упоритите разкопки обаче не били открити никакви части от небесното тяло. Шумно появилият се астероид липсващ безследно. “Откривателят ” му умира по време на Великата отечествена война. Изследванията са възобновени едвам през 50-те години на 20. век. Геохимикът Кирил Флоренски открива микросфери с галактически генезис на разстояние до 200 км от епицентъра. Учените откриват още едно знамение: интензивен напредък на дърветата в изумената зона. Според едни това се дължи на изобилното торене с пепел от изгорената гора, съгласно други пръст има нарасналата радиация. Биолозите разкрили забележими разновидности в локалната растителност. Новите резултати обаче не дават никаква изясненост за астероида. И от 60-те години насам всяка година нови и нови експедиции вървят като на поклонение до мястото на гърмежа. През 90-те години в екипите влизат и задгранични откриватели. Появяват се физици с високоточна инсталация, прецизни радиометри, уреди, измерващи магнитните аномалии, химическия и изотопния състав на почвата.
Над 100 са другите хипотези за гърмежа в тайгата.
От обемна детонация на блатен газ, запален от астероида, до съвсем безнадеждно изтърканата звездолетна доктрина. Американските физици Албърт Джексън и Майкъл Райън считат, че на 30 юни 1908 година планетата ни се е сблъскала с черна дупка. По-богати мечти подаряват на света и версии за удар от импровизиран мощен лазерен лъч, гигантска кълбовидна гръмотевица или съсирек плазма от Слънцето. По-сериозните догатки са за стоманен или каменен астероид (но с желязно-никелово ядро) или комета. Във всички случаи небесният посетител се е взривил над земната повърхнина. Но къде е липсващ? Целокупното изпаряване на астероида е просто неприемливо за учените. Само нуклеарна бомба може да направи този фокус, само че липсват значими улики за сходен сюжет.
Още през 60-те години откривателите виждат, че регионът на изкоренената гора има форма на пеперуда.
По-късните компютърни модели оказват помощ да се реши, че незнайното тяло се е взривило на височина сред 5 и 10 км. Намерените в блатата силикатни и магнетитови микросфери като че ли потвърждавали тази догадка, само че не пасвали доста на тогавашните показа за събитието – били дребни и малко. Преди няколко десетилетия учените оценявали мощта на гърмежа на 20-40 тона тротил, при което би трябвало да останат доста повече части. Близо век след детонацията е измерена същинската й мощ. Макар и в необятни граници – сред 10 и 40 мегатона тротилов еквивалент. 2000 бомби от Хирошима, или половин “цар-бомба ” (58 мт), тествана с назидателна цел от Хрушчов над Нова Земя през 1961 година Това съществено трансформира визията за събитието. Но частите от мозайката към момента са пръснати. Един от дългогодишните откриватели на феномена Генадий Бибин открива удостоверение за относително рационалната “кометна доктрина ” в дневниците на първопроходеца Леонид Кулик. В тях ученият написа, че в региона на детонацията е разкрил части лед, покрити с торф. Кулик не обръща изключително внимание на находката си, вземайки я за елементарна замръзнала почва, присъща за Сибир. Само на няколко десетки сантиметра под повърхността на земята там има постоянно замръзнали пластове.
Според Бибин обаче надали става дума за нещо сходно. В регионите на безконечната заледеност нормално не порастват гори, още по-малко буйни като Тунгуската тайга. Бибин счита, че този пресован лед е доказателство, че над гората се е пръснала комета.
Много малко от частите й са оживели в последващия огнен вихър. Именно към тази версия се сплотява през днешния ден и болшинството от сериозните учени. Но в никакъв случай не е късно за още една забавна концепция. Съвсем неотдавна група италиански учени направиха сензация, обявявайки, че са разкрили точното място на рухване на астероида. И то в регион, зачеркнат от руските експедиции като безперспективен още преди 40 години. Кратерът изобщо не е издирван както би трябвало, твърди Лука Гасперини, италиански морски геолог. Според него небесното тяло е паднало на осем километра от “официалния ” епицентър. Днес там се намира езерото Чеко. През 1999 година италианците изследват дъното на водоема със сонар. Но обработката на всички данни лишава близо 10 години. Оказало се, че дъното на езерото е конусовидно, което е особено за езера, образували се в метеоритни кратери. Това слага под подозрение и визията, че Чеко е карстово езеро, както са решили преди време руските геолози.
Според италианците кратерът се е образувал при рухването на парче от астероида. Доста огромно парченце – към 15 хиляди тона. А целият “небесен посетител ” е тежал към 100 хиляди тона – колкото огромен петролен танкер. Това към този момент по приляга на гърмеж със мощ сред 10 и 40 мегатона. Гасперини се поровил в данни от предходни експедиции, в анкети с локалното население. Според него те свидетелстват, че до 1908 година езерото Чеко просто не е съществувало. Скоро италианците се готвят да сондират дъното на водоема, дирейки фрагменти от метеоритно вещество. Може би същинската сензация занапред следва.
Източник: obekti.bg
Мистерии