30 март 1981 г. Атентатът срещу Роналд Рейгън
На 30 март в 14.25 ч. локално време, едвам на 69-ия ден, откогато е президент на Съединени американски щати, Роналд Рейгън е прострелян на излизане вашингтонския хотел „ Хилтън”, където произнася тирада. Докато той поздравява натрупалите се фенове и се готви да влезе в бронирания си „ Кадилак”, проехтяват шест бързи изстрела, дадени единствено за 3 секунди.
Малкото фоторепортери и телевизионни оператори обаче не се стъписват и мигновено стартират да снимат, като че ли са очаквали момента. Благодарение на техните фотоси се виждат три проснати тела на тротоара и куп федерални сътрудници и служители на реда, притиснати до каменна стена атентатора. В дясната страна на главата е уцелен представителят на Белия дом Джеймс Брейди. Ранени са сътрудникът от тайните служби Тимъти Макарти и служителят на реда Томас Дилиханти.
Атентаторът Джон Хинкли стреля с късоцевен револвер Röhm RG-14.22 cal Revolver. Той не оказва опозиция и даже се усмихва при задържането.
След стрелбата президентският „ Кадилак” стремително напуща мястото на случая. Охраната към момента не знае, че Рейгън е ранен, защото патронът е влезнал под мишницата му и не се вижда кръв. Според неведнъж тренираната процедура телохранителите в придвижване незабавно оглеждат тялото на президента и го закарват в най-близката вашингтонска клиника, където го поема екип от относително млади хирурзи.
Оказва се, че патронът е рикоширал във вратата на лимузината и се е сплескал, (затова разкъсванията са по-големи, само че скоростта му пък е намаляла), минал е на към 3 см от сърцето и е затънал в левия бял дроб. Обилният кръвоизлив е овладян в четиричасова интервенция без съществени последствия. Президентът, въпреки да е съвсем на 70 години, се възвръща относително бързо.
Атентатът видимо трансформира навиците на президента и се отразява даже върху характера му. В идващите години Рейгън се опасява да направи и една свободна крачка по улиците, стопира с разходките из Вашингтон и в покрайнините на резиденциите си.
Разследването открива, че Джон Хинкли се взема решение на покушението, с цел да подражава на воин от кино лентата на Мартин Скорсезе „ Шофьор на такси”, излязъл по екраните през 1976 година За цел избира президента, като се надява с този жест да съблазни снималата се в същия филм като малолетна продажница актриса Джоди Фостър, която маниакално харесвал.
Оказва се също, че Джон произлиза от доста състоятелно семейство. Учил е в университет, само че го напуща. Адвокатът Винсънт Фулър, който съставлява Хинкли по време на процеса против него и по-късно в продължение на няколко години, твърди, че Хинкли страда от шизофрения: диагностициран е с нарцистични и шизоидно личностни разстройства и дистимия, както и гранични и пасивно-агресивни функционалности.
Джон Хинкли е настанен във вашингтонска психиатрична клиника и 30-годишното лекуване наподобява дава резултати, тъй като от време на време е привикван в съда и строгата му изолираност като извънредно рисков от ден на ден се омекотява, даже му се позволява да излиза със фамилията си.
Малкото фоторепортери и телевизионни оператори обаче не се стъписват и мигновено стартират да снимат, като че ли са очаквали момента. Благодарение на техните фотоси се виждат три проснати тела на тротоара и куп федерални сътрудници и служители на реда, притиснати до каменна стена атентатора. В дясната страна на главата е уцелен представителят на Белия дом Джеймс Брейди. Ранени са сътрудникът от тайните служби Тимъти Макарти и служителят на реда Томас Дилиханти.
Атентаторът Джон Хинкли стреля с късоцевен револвер Röhm RG-14.22 cal Revolver. Той не оказва опозиция и даже се усмихва при задържането.
След стрелбата президентският „ Кадилак” стремително напуща мястото на случая. Охраната към момента не знае, че Рейгън е ранен, защото патронът е влезнал под мишницата му и не се вижда кръв. Според неведнъж тренираната процедура телохранителите в придвижване незабавно оглеждат тялото на президента и го закарват в най-близката вашингтонска клиника, където го поема екип от относително млади хирурзи.
Оказва се, че патронът е рикоширал във вратата на лимузината и се е сплескал, (затова разкъсванията са по-големи, само че скоростта му пък е намаляла), минал е на към 3 см от сърцето и е затънал в левия бял дроб. Обилният кръвоизлив е овладян в четиричасова интервенция без съществени последствия. Президентът, въпреки да е съвсем на 70 години, се възвръща относително бързо.
Атентатът видимо трансформира навиците на президента и се отразява даже върху характера му. В идващите години Рейгън се опасява да направи и една свободна крачка по улиците, стопира с разходките из Вашингтон и в покрайнините на резиденциите си.
Разследването открива, че Джон Хинкли се взема решение на покушението, с цел да подражава на воин от кино лентата на Мартин Скорсезе „ Шофьор на такси”, излязъл по екраните през 1976 година За цел избира президента, като се надява с този жест да съблазни снималата се в същия филм като малолетна продажница актриса Джоди Фостър, която маниакално харесвал.
Оказва се също, че Джон произлиза от доста състоятелно семейство. Учил е в университет, само че го напуща. Адвокатът Винсънт Фулър, който съставлява Хинкли по време на процеса против него и по-късно в продължение на няколко години, твърди, че Хинкли страда от шизофрения: диагностициран е с нарцистични и шизоидно личностни разстройства и дистимия, както и гранични и пасивно-агресивни функционалности.
Джон Хинкли е настанен във вашингтонска психиатрична клиника и 30-годишното лекуване наподобява дава резултати, тъй като от време на време е привикван в съда и строгата му изолираност като извънредно рисков от ден на ден се омекотява, даже му се позволява да излиза със фамилията си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ