Просвещението
На 3 Февруари 1972г. в Иран почнал един от най- страшните естествени катаклизми в историята на страната.
Дошлата откъм Кавказ вихрушка бушувала в продължение на шест дни. Страната със изсъхнал климат, където нормално сняг пада единствено в планинските региони, естествено, се оказала напълно неподготвена за такава свирепа буря.
Бурята, погубила повече от 4000 индивида се смята за най- смъртоносна в историята.
За съпоставяне – най- разрушителното торнадо, връхлетяло Бангладеш през 1989 година лишило 1300 живота. На 9 февруари, когато натискът на снеговалежа доста намалял, на Северозапад и в центъра на страната снежната завивка достигала три метра, а на юг преспите достигало до осем метра.
Стотици обитаеми места се оказали изолирани от външния свят: вихрушка прекъснала телефонните линии и електропрводите и блокирала пътищата.
В резултат повече от 100 села били изцяло унищожени. Хората, укрили се в домовете си, починали при сриването на покривите или се оказали заровени живи. В селата Каккан и Кумар не останал нито един оживял. Огромното количество жертви се изяснява на първо място с това, че спасителите не могли да се притекат на помощ. Практически нулевата видимост не разрешила да се придвижват с хеликоптери.
Мнозина починали от измръзвания и заболявания, без да имат нужните лекарства. Температурата на въздуха в тези дни била повече от -20 градуса по Целзий. А откакто стихията отстъпила и снегът почнал да се топи, измъчените иранци ги застигнало и мощно наводняване.
Източник: webmiastoto.com
Любопитно