Легенди и поверия за Димитровден
На 26 октомври се празнува празника на Свети Димитър.
На Димитровден имен ден честват Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Димитричка и всички производни на тези имена.
Според историческите летописи Свети Димитър е живял през III в., а татко му е бил градоначалник на Солун. След гибелта на родителите си Димитър Солунски получава висок боен пост и заповед да преследва християните, само че той ги е покровителствал.
Император Галилей неведнъж е упорствал Димитър да се откаже от християнската си религия, само че той е отказвал, поради което бил прободен с копие на 26 октомври 306 г.
Според националните вярвания с идването на Димитровден идва и зимата поради бялата брада на Свети Димитър, от която се сипят първите снежинки.
В най-разпространената легенда за Свети Димитър се споделя за фамилията на един риболовец, което нямало деца. Мъжът и дамата ежедневно се молили на Бог да ги подари с рожба.
Един ден рибарят уловил рибка, която с човешки глас го помолила да я пусне и той го направил. Рибарят хванал повторно същата риба, само че още веднъж я пуснал, откакто го помолила.
Когато за трети път мъжът уловил рибата, тя му споделила, че би трябвало с жена му да я сготвят, изядат и заровят нейните кости под яслите на кобилата им.
След като го създали, кобилата родила 2 жребчета, които кръстили Димитър и Георги. Когато пораснали, двете жребчета се разделили. Георги предизвестил Димитър, че ще разбере дали е починал, в случай че види от стряха да капе кръв.
Един ден Димитър в действителност видял такава стряха и тръгнал да търси брат си. Той разкрил, че Георги бил изяден от дракон.
Димитър принудил змея да му върне душата на Георги и когато го направил двамата братя се понесли към небесата, където си поделили годината – за Георги лятото, а за Димитър – зимата.
В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. гостът, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агнета.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
