26 февруари 1815 г. Наполеон бяга от Елба
На 26 февруари 1815 година Наполеон Бонапарт напуща остров Елба и се завръща във Франция. Година преди този момент императорът е заставен да подпише абдикация. Дават му като персонално притежание остров Елба плюс 1000 души войска. Императорът я сортира от своите остарели гвардейци.
След като била възобновена династията на Бурбоните във Франция на 2 април 1814 година Талейран е определен за началник на краткотрайното държавно управление на Франция. Към Франция се завръщат хора от остарялата аристокрация, прекарали повече от 25 години в емиграция. Тази сбирщина люде се връща освен, с цел да види родната си страна, само че и идва дружно с претенциите да ѝ бъдат възобновени всички трофеи и земи, обобщава " Историята на света ".
Новият държател е прекомерно колеблив и слаб, още с идването си той приема нова конституция, която назовава Конституционна харта и с която се лимитира доста изпълнителната власт на краля. Земите на аристократите не са върнати, а претенциите им не са изпълнени. Същевременно Луи XVIII показва желанието си за разговор и взаимни отстъпки, както за аристокрацията, по този начин и за новите притежатели, банкери и търговци в страната. Заедно с това новият държател заменя знамето на страната с кралско такова, дава трофеи на нови аристократи, вкарва парад, което стартира да тормози буржоазията в страната. Те се притесняват най-много за своите земи, разбирайки, че прекомерно скоро може би ще би трябвало да се откажат от тях и да ги върнат на аристокрацията.
В тази политическа конюнктура буйната натура на Наполеон следи деликатно посредством своите сътрудници настроенията у френския народ. Както написа А. Манфред от място за отмора, остров Елба се беше трансформирал в място, от което някогашният император деликатно наблюдаваше настроенията във Франция. И тези новини, които стигаха до него от сигурните му източници, му даваха вяра, че неговото време още не е завършило. Така на 1 март 1815 година в залива Жуан дебаркират три кораба, от един от тях слиза Наполеон Бонапарт. Френската власт мигновено изпраща армия против завърналия се император, само че бойците отхвърлят да се изправят против него и освен това – минават на негова страна. Бонапарт влиза в Париж, където принуждава Бурбоните да емигрират в Белгия. Това обаче ни минимум не значи, че някогашният държател безпроблемно си е върнал престола, даже тъкмо противоположното - против него се надига гласът на Талейран, който приканва Великите сили да се намесят и единомислещо да осъдят Наполеон като зложелател на страната и мира. Дори към този момент остарелият и болен Луи XVIII дава изказвания, в които гръмко зове по какъв начин ще пази престола си, даже с цената на своя живот. В противопоставяне на тези настройки френският народ демонстрира, че не е не запомнил величието на империята и приветства завръщането на Наполеон.
На 18 юни 1815 година образувал не дребна армия Наполеон стартира стълкновение край Ватерло. В тази борба армията на Бонапарт е разгромена. И като че ли точно тук императорът към този момент е изгубил всяка вяра, всякога, който би го отвел до ново великолепие. Временното държавно управление изрично се опълчва на наличието на Наполеон, до момента в който по площадите на Париж народът с буйни крясъци зове „ Да живее императорът “ и твърдо се опълчва на Бурбоните. Но тези крясъци към този момент не доближават до ушите на някогашния император – за него към този момент всяка идея би била обречена на крах. Поради тази причина Бонапарт търси леговище не къде да е, а при своите остарели врагове англичаните. Странно е това негово деяние, тъй като очаквайки да го одобряват с топла прегръдка, в действителност англичаните разумно го запращат на последната му дестинация в живота – остров Св. Елена, селекциониран неслучайно – това е остров, намиращ се в южната част на Атлантическия океан, далечен хиляди километри от Европа. Във Франция още веднъж е възобновена монархията, а отпред още веднъж застава династията на Бурбоните.
След като била възобновена династията на Бурбоните във Франция на 2 април 1814 година Талейран е определен за началник на краткотрайното държавно управление на Франция. Към Франция се завръщат хора от остарялата аристокрация, прекарали повече от 25 години в емиграция. Тази сбирщина люде се връща освен, с цел да види родната си страна, само че и идва дружно с претенциите да ѝ бъдат възобновени всички трофеи и земи, обобщава " Историята на света ".
Новият държател е прекомерно колеблив и слаб, още с идването си той приема нова конституция, която назовава Конституционна харта и с която се лимитира доста изпълнителната власт на краля. Земите на аристократите не са върнати, а претенциите им не са изпълнени. Същевременно Луи XVIII показва желанието си за разговор и взаимни отстъпки, както за аристокрацията, по този начин и за новите притежатели, банкери и търговци в страната. Заедно с това новият държател заменя знамето на страната с кралско такова, дава трофеи на нови аристократи, вкарва парад, което стартира да тормози буржоазията в страната. Те се притесняват най-много за своите земи, разбирайки, че прекомерно скоро може би ще би трябвало да се откажат от тях и да ги върнат на аристокрацията.
В тази политическа конюнктура буйната натура на Наполеон следи деликатно посредством своите сътрудници настроенията у френския народ. Както написа А. Манфред от място за отмора, остров Елба се беше трансформирал в място, от което някогашният император деликатно наблюдаваше настроенията във Франция. И тези новини, които стигаха до него от сигурните му източници, му даваха вяра, че неговото време още не е завършило. Така на 1 март 1815 година в залива Жуан дебаркират три кораба, от един от тях слиза Наполеон Бонапарт. Френската власт мигновено изпраща армия против завърналия се император, само че бойците отхвърлят да се изправят против него и освен това – минават на негова страна. Бонапарт влиза в Париж, където принуждава Бурбоните да емигрират в Белгия. Това обаче ни минимум не значи, че някогашният държател безпроблемно си е върнал престола, даже тъкмо противоположното - против него се надига гласът на Талейран, който приканва Великите сили да се намесят и единомислещо да осъдят Наполеон като зложелател на страната и мира. Дори към този момент остарелият и болен Луи XVIII дава изказвания, в които гръмко зове по какъв начин ще пази престола си, даже с цената на своя живот. В противопоставяне на тези настройки френският народ демонстрира, че не е не запомнил величието на империята и приветства завръщането на Наполеон.
На 18 юни 1815 година образувал не дребна армия Наполеон стартира стълкновение край Ватерло. В тази борба армията на Бонапарт е разгромена. И като че ли точно тук императорът към този момент е изгубил всяка вяра, всякога, който би го отвел до ново великолепие. Временното държавно управление изрично се опълчва на наличието на Наполеон, до момента в който по площадите на Париж народът с буйни крясъци зове „ Да живее императорът “ и твърдо се опълчва на Бурбоните. Но тези крясъци към този момент не доближават до ушите на някогашния император – за него към този момент всяка идея би била обречена на крах. Поради тази причина Бонапарт търси леговище не къде да е, а при своите остарели врагове англичаните. Странно е това негово деяние, тъй като очаквайки да го одобряват с топла прегръдка, в действителност англичаните разумно го запращат на последната му дестинация в живота – остров Св. Елена, селекциониран неслучайно – това е остров, намиращ се в южната част на Атлантическия океан, далечен хиляди километри от Европа. Във Франция още веднъж е възобновена монархията, а отпред още веднъж застава династията на Бурбоните.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ