Шест факта за най-необичайния междузвезден гост - Оумуамуа
На 19 октомври 2017 година по време на рутинно наблюдаване с телескопа Pan-STARRS, в Слънчевата система бе открит междузвездния обект Оумуамуа . Впечатлението от това събитие бе сходно все едно на вечеря ненадейно да дойде човек от далечна страна. След като си поговорите с госта, можете да разберете какви са навиците и културата на тази страна, без да я посещавате. Това е една отлична опция, изключително като се има поради, че че на нас са ни нужни стотици години, а може ни и хилядолетия, с цел да посетим най-близката звезда благодарение на сегашните химически ракети.
Удивително е, че нашият първи междузвезден посетител се оказа прекомерно чудноват и по нищо не наподобява на видяното до момента. Но до момента в който разберем, какъв брой е необикновен този галактически обект, той се разтвори в тъмнината на космоса и не можахме да проверим още един път неговите странни свойства.
Ето описът с шестте прекомерно необикновени обстоятелства за Оумуамуа:Предполагайки че другите планетни системи припомнят Слънчевата система, Pan-STARRS не би трябвало да открива сходна галактическа канара. В публикацията, излязла преди 10 години се предсказваше изобилие от междузвездни метеорити, които обаче са хиляди пъти по-малки от Оумуамуа и в този момент се допуска, че той е член на инцидентно струване на метеорити. С други думи, откриването на Оумуамуа значи, че броят на междузвездните обекти е доста по-голям, в сравнение с се считаше. Всяка звезда от Млечния път, през времето на своето битие, би трябвало да изхвърля 1015 сходни обекти, с цел да се получи задоволителна популация от метеорити и по този метод да се изясни откриването на Оумуамуа.Оумуамуа долетя от доста характерна точка на галактическото пространство – кинематичният местен стандарт на покой (LSR). Това е точка в покрайнината на Слънцето, скоростта на която е равна на междинната скорост на звездите в този регион. Тоест, в тази точка, всичко околни звезди се движат еднообразно. Казано по-просто, идването от тази точка е идеалното прикритие или камуфлаж, който не дава никаква опция да се разбере от кое място е дохвърчал Оумуамуа.Учените смятат, че множеството звездни метеорити с откъсват от своята родителска звезда, когато се намират в покрайнините на своята планетарна система. Така да вземем за пример в облака на Оорт на нашата Слънчева система, който се простира на разстояние 100 000 пъти по-далече в сравнение с Земята до Слънцето, гравитацията на Слънцето им оказва напълно едва въздействие. За тези обекти са задоволителни и напълно дребни скорости – от порядъка на километър в секунда, с цел да излетят в космоса. Но при напускането, тези метеорити резервират скоростта на своята звезда по отношение на LSR. Тоест, в случай че Оумуамуа бе дохвърчал от типична звезда, неговата скорост трябваше да бъде висока – към 20 км/с (средната скорост релативно LSR). Но и тази теза не важи за галактическия гостНямаме фотоси на Оумуамуа, само че неговата бляскавост, дължаща се на отразената от слънцето светлина, се трансформира 10 пъти на всеки 8 часа, колкото е интервалът му на завъртане към личната си ос. Това значи, че метеоритът има мощно издължена форма – неговата дължина е най-малко 5-10 пъти по-голяма от ширината. Осен това, анализът на неговото „акробатично“ придвижване сподели, че неговата форма е във тип на палачинка. Всички метеорити, даже и най-екстремалните, следени в човешката история, са със съответствие дължина/ширина не повече от три.Космическият телескоп Спицър не откри топлота във тип на инфрачервено лъчение от Оумуамуа. Като се вземе поради температурата на неговата повърхнина и траекторията на този метеорит покрай Слънцето, може да се каже, че неговият габаритен размер е към 100 метра. Ако приемем този граничен размер за правилен, то Оумуамуа би трябвало да е извънредно ослепителен, с коефициент на отразяване най-малко 10 пъти по-висок от метеоритите е Слънчевата система.Траекторията на Оумуамуа се отклони от предстоящата, изчислена на база гравитацията на Слънцето. Отклонението е малко – към една двеста от %, само че статистически е от огромно значение. Подобно държание демонстрират кометите, когато ледът на тяхната повърхнина стартира да се нагрява от слънчевата топлота и с изпарението си основава ракетна двигателна сила. Но сходно изпарение би образувало кометна опашка, а нищо сходно не бе видяно. Телескопът Спицър сподели тоталната липса на въглеродни молекули или прахуляк към Оумуамуа и по този метод стана ясно, че никакво изпарение на газове няма. Освен това кометната опашка би трансформирала интервала на въртене на Оумуамуа, само че сходни промени нямаше.
Тази смяна на орбитата на Оумуамуа не би могла да се реализира от окъсване на някаква дребна част от метеорита, тъй като това би било индивидуален импулсен удар, за разлика от следеното непрестанно влияние. В този случай остава единствено една опция: спомагателната двигателна сила идва от радиацията на Слънцето. За да бъде ефикасна тази двигателна сила, Оумуамуа би трябвало да бъде тъничък по-малко от милиметър, само че с размер не по-малко от 20 метра. Тоест, слънчево платно, сходно на слънчевото платно от японската задача IKAROS.
Ако приемем, че този галактически обект е неестествен, няма по какъв начин да не решим, че това е едно галактическо „писмо в бутилка“ , което единствено дойде при нас след толкоз години търсене на сигнали от извънземни цивилизации. Това слънчево платно е оживяло при непрекъснатите конфликти с междузвездните атоми и прахуляк, до момента в който пътешества из просторите на галактиката.
Когато преглеждаме опцията Оумуамуа да е с неестествен генезис е добре да си напомним, какво споделя Шерлок Холмс – когато са изключени всички вероятни разновидности, това което остава, колкото и да е необикновено, е истината. Космическият телескоп Кеплер сподели, че има доста звезди в Млечния път, които имат планети, сходни на Земята, с евентуална опция да имат течна вода на повърхността си и живот, какъвто ние познаваме. Ето за какво е заслужено да предположим, че в междузвездното пространство има значително изкуствено основани обекти – може би употребявани за разследващи цели, а може би просто фрагменти от оборудването. Но с цел да проверим изкуствения генезис на Оумуамуа, са нужни повече данни. Или както споделя Карл Сейгън „извънредните изказвания изискват изключителни доказателства„.
Всъщност, вероятността изкуствено галактическо тяло да попадне в рамките на Слънчевата система е прекомерно дребна. За да дохвъри инцидентно до нас сходен обект, би трябвало през целя живот на далечната звезда да бъдат пуснати в космоса 1015 слънчеви платна – т.е., по едно на всеки 5 минути. Но този брой на слънчевите платна може да бъде значително понижен, в случай че обектите като Оумуамуа не летят по случен метод, а следват специфични орбити, които им дават опция да дойдат във вътрешните обитаеми области на планетарните звездни системи, каквато е и нашата Слънчева система.
Оумуамуа се движи прекомерно бързо, с цел да могат нашите ракети с химично гориво да го догонят без гравитационната помощ на планетите. Но на този чудноват метеорит ще са му нужни хиляди години с цел да напусне Слънчевата система и ние ще можем да го изучим благодарение на галактическа сонда, в случай че несъмнено през идващите 10-20 години разработим технологии за по-бързи галактически пътешествия.
Осен това, можем да чакаме нов звезден посетител. През идващите няколко години би трябвало да проработи огромният телескоп LSST (Large Synoptic Survey Telescope), който е доста сензитивен и може да открива обекти, сходни на Оумуамуа. Очаква се още през първата година от неговата работа да бъдат открити голям брой сходни обекти. Но в случай че не откри други, ще знаем, че Оумуамуа е бил в действителност необикновен и би трябвало да го догоним и да разберем, какво крие.
6 Strange Facts about the Interstellar Visitor ‘Oumuamua
Удивително е, че нашият първи междузвезден посетител се оказа прекомерно чудноват и по нищо не наподобява на видяното до момента. Но до момента в който разберем, какъв брой е необикновен този галактически обект, той се разтвори в тъмнината на космоса и не можахме да проверим още един път неговите странни свойства.
Ето описът с шестте прекомерно необикновени обстоятелства за Оумуамуа:Предполагайки че другите планетни системи припомнят Слънчевата система, Pan-STARRS не би трябвало да открива сходна галактическа канара. В публикацията, излязла преди 10 години се предсказваше изобилие от междузвездни метеорити, които обаче са хиляди пъти по-малки от Оумуамуа и в този момент се допуска, че той е член на инцидентно струване на метеорити. С други думи, откриването на Оумуамуа значи, че броят на междузвездните обекти е доста по-голям, в сравнение с се считаше. Всяка звезда от Млечния път, през времето на своето битие, би трябвало да изхвърля 1015 сходни обекти, с цел да се получи задоволителна популация от метеорити и по този метод да се изясни откриването на Оумуамуа.Оумуамуа долетя от доста характерна точка на галактическото пространство – кинематичният местен стандарт на покой (LSR). Това е точка в покрайнината на Слънцето, скоростта на която е равна на междинната скорост на звездите в този регион. Тоест, в тази точка, всичко околни звезди се движат еднообразно. Казано по-просто, идването от тази точка е идеалното прикритие или камуфлаж, който не дава никаква опция да се разбере от кое място е дохвърчал Оумуамуа.Учените смятат, че множеството звездни метеорити с откъсват от своята родителска звезда, когато се намират в покрайнините на своята планетарна система. Така да вземем за пример в облака на Оорт на нашата Слънчева система, който се простира на разстояние 100 000 пъти по-далече в сравнение с Земята до Слънцето, гравитацията на Слънцето им оказва напълно едва въздействие. За тези обекти са задоволителни и напълно дребни скорости – от порядъка на километър в секунда, с цел да излетят в космоса. Но при напускането, тези метеорити резервират скоростта на своята звезда по отношение на LSR. Тоест, в случай че Оумуамуа бе дохвърчал от типична звезда, неговата скорост трябваше да бъде висока – към 20 км/с (средната скорост релативно LSR). Но и тази теза не важи за галактическия гостНямаме фотоси на Оумуамуа, само че неговата бляскавост, дължаща се на отразената от слънцето светлина, се трансформира 10 пъти на всеки 8 часа, колкото е интервалът му на завъртане към личната си ос. Това значи, че метеоритът има мощно издължена форма – неговата дължина е най-малко 5-10 пъти по-голяма от ширината. Осен това, анализът на неговото „акробатично“ придвижване сподели, че неговата форма е във тип на палачинка. Всички метеорити, даже и най-екстремалните, следени в човешката история, са със съответствие дължина/ширина не повече от три.Космическият телескоп Спицър не откри топлота във тип на инфрачервено лъчение от Оумуамуа. Като се вземе поради температурата на неговата повърхнина и траекторията на този метеорит покрай Слънцето, може да се каже, че неговият габаритен размер е към 100 метра. Ако приемем този граничен размер за правилен, то Оумуамуа би трябвало да е извънредно ослепителен, с коефициент на отразяване най-малко 10 пъти по-висок от метеоритите е Слънчевата система.Траекторията на Оумуамуа се отклони от предстоящата, изчислена на база гравитацията на Слънцето. Отклонението е малко – към една двеста от %, само че статистически е от огромно значение. Подобно държание демонстрират кометите, когато ледът на тяхната повърхнина стартира да се нагрява от слънчевата топлота и с изпарението си основава ракетна двигателна сила. Но сходно изпарение би образувало кометна опашка, а нищо сходно не бе видяно. Телескопът Спицър сподели тоталната липса на въглеродни молекули или прахуляк към Оумуамуа и по този метод стана ясно, че никакво изпарение на газове няма. Освен това кометната опашка би трансформирала интервала на въртене на Оумуамуа, само че сходни промени нямаше.
Тази смяна на орбитата на Оумуамуа не би могла да се реализира от окъсване на някаква дребна част от метеорита, тъй като това би било индивидуален импулсен удар, за разлика от следеното непрестанно влияние. В този случай остава единствено една опция: спомагателната двигателна сила идва от радиацията на Слънцето. За да бъде ефикасна тази двигателна сила, Оумуамуа би трябвало да бъде тъничък по-малко от милиметър, само че с размер не по-малко от 20 метра. Тоест, слънчево платно, сходно на слънчевото платно от японската задача IKAROS.
Ако приемем, че този галактически обект е неестествен, няма по какъв начин да не решим, че това е едно галактическо „писмо в бутилка“ , което единствено дойде при нас след толкоз години търсене на сигнали от извънземни цивилизации. Това слънчево платно е оживяло при непрекъснатите конфликти с междузвездните атоми и прахуляк, до момента в който пътешества из просторите на галактиката.
Когато преглеждаме опцията Оумуамуа да е с неестествен генезис е добре да си напомним, какво споделя Шерлок Холмс – когато са изключени всички вероятни разновидности, това което остава, колкото и да е необикновено, е истината. Космическият телескоп Кеплер сподели, че има доста звезди в Млечния път, които имат планети, сходни на Земята, с евентуална опция да имат течна вода на повърхността си и живот, какъвто ние познаваме. Ето за какво е заслужено да предположим, че в междузвездното пространство има значително изкуствено основани обекти – може би употребявани за разследващи цели, а може би просто фрагменти от оборудването. Но с цел да проверим изкуствения генезис на Оумуамуа, са нужни повече данни. Или както споделя Карл Сейгън „извънредните изказвания изискват изключителни доказателства„.
Всъщност, вероятността изкуствено галактическо тяло да попадне в рамките на Слънчевата система е прекомерно дребна. За да дохвъри инцидентно до нас сходен обект, би трябвало през целя живот на далечната звезда да бъдат пуснати в космоса 1015 слънчеви платна – т.е., по едно на всеки 5 минути. Но този брой на слънчевите платна може да бъде значително понижен, в случай че обектите като Оумуамуа не летят по случен метод, а следват специфични орбити, които им дават опция да дойдат във вътрешните обитаеми области на планетарните звездни системи, каквато е и нашата Слънчева система.
Оумуамуа се движи прекомерно бързо, с цел да могат нашите ракети с химично гориво да го догонят без гравитационната помощ на планетите. Но на този чудноват метеорит ще са му нужни хиляди години с цел да напусне Слънчевата система и ние ще можем да го изучим благодарение на галактическа сонда, в случай че несъмнено през идващите 10-20 години разработим технологии за по-бързи галактически пътешествия.
Осен това, можем да чакаме нов звезден посетител. През идващите няколко години би трябвало да проработи огромният телескоп LSST (Large Synoptic Survey Telescope), който е доста сензитивен и може да открива обекти, сходни на Оумуамуа. Очаква се още през първата година от неговата работа да бъдат открити голям брой сходни обекти. Но в случай че не откри други, ще знаем, че Оумуамуа е бил в действителност необикновен и би трябвало да го догоним и да разберем, какво крие.
6 Strange Facts about the Interstellar Visitor ‘Oumuamua
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ