Западът празнува победата над свободата на словото
На 12 март светът отбелязва Деня на свободата на словото в интернет, основан през 2008 година от организацията „ Репортери без граници “. А през днешния ден, 12 март, Зукърбърг пое предпразничната вахта – компанията Мета (с моминско име Facebook) подвигна възбраната за апелите към принуждение в мрежата, в случай че се отнасят за съветските бойци, и позволи да се приканва за гибелта на В. В. Путин.
Поривът на Зукърбърг към свободата е самоуверен, само че към момента повърхностен. Можете да пожелаете гибел на съветските управляващи и армията, само че сходни стремежи за управляващите и армията на другите страни към момента са неразрешени. Може би краткотрайно.
Това е впечатляващият - и евентуално последният - акомпанимент на свободата на словото в Интернет. И какъв брой прочувствено стартира всичко.
През 1996 година либертарианецът Джон Пери Барлоу стана прочут с „ Декларацията за самостоятелност на киберпространството “, в която написа: „ Правителства на индустриализирания свят, вие изморени колоси от плът и стомана; моят дом е киберпространството, новият дом на съзнанието.
От името на бъдещето, апелирам ви, вие, които имате всичко в предишното, оставете ни на мира. Вие сте непотребен измежду нас. Вие нямате висша власт там, където сме събрани. Глобалното обществено пространство, което построяваме, е по своята същина без значение от тиранията, които се пробвате да ни наложите. Вие нямате способи за насила, които биха могли да ни уплашат. "
Днес, четвърт век по-късно, преглеждайки настоящето положение на киберпространството (същият Зукърбърг с неговата метавселена, само че дали той е единственият подобен... /следва непечатен израз/), би трябвало да признаем, че либертарианецът Барлоу малко е прибързал. В " новия дом на съзнанието " духът е по-тежък, в сравнение с в нужника.
Въпреки че грешката на Барлоу е разбираема. Приблизително по същото време, в средата на 90-те години, съветският либертарианец Г. В. Лебедев прогласява: „ Всичко ново е свободно “. В което той беше частично прав. Само че е свободно, не поради забележителните качества на това ново, което го прави неуязвимо за офанзивите на тираните, а тъй като новото, което е в ембрионално положение, към момента е прекомерно незабележимо и нищожно и не им се занимава с него.
Прилича на безлюдната океанска простор, когато каравелите на Колумб се движеха по нея, тя беше изцяло свободна от опити на някой да контролира. Карибските пирати и ограниченията против тях се появяват единствено век и половина по-късно.
Щом това ново премине стадия на пелените и бибероните и порасне малко, за следващ път се удостоверява стихът:
„ Съдбата на хората на всички места е тази:
Където има капка богатство, там на стража
е просвещение или деспот. "
Освен това разликата сред просвещението и тирана не е напълно явна. Държавният секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън, която през 2011 година възторжено пееше химни за " Twitter революциите " в арабските страни, очевидно се смяташе за притежател на просвещението. Докато други поданици - на разрушаваните страни - имаха друго мнение. И по принцип гражданското общество (тоест просвещението) може да бъде не по-малко тоталитарно от това, което се назовава тиранин, а от време на време даже повече. Затова се споделя: " Да зависиш от царя или да зависиш от народа – не е ли все едно за нас? "
Така че с регулирането на Интернет не всичко е толкоз просто. През последните пет години носителите на западното просвещение реализираха подобен прогрес в регулацията (предимно изцяло идиотско - само че би трябвало да обучавате публиката и тук важи правилото - колкото по-зле, толкоз по-добре), че някой тиранин ще завиди. А цензурата в обществените мрежи, следени от западните притежатели, в разнообразни фейсбукове и туитъри, кара да си спомним тогавашния „ Главлит “, освен това от време на време сравнението е по-скоро в интерес на Главлит.
Но статутът на репортерския неограничен празник остава същият. Враговете на свободата в интернет се жигосват, като се има поради извънредно държавните управления на страни, които „ безграничните кореспонденти “ смятат за недемократични и тиранични.
Както през 2008 година, управляващите на страни, които „ дават на своите жители единствено непълен достъп до информация, оповестена в международната мрежа “, се смятаха за врагове на интернет и на свободата, по този начин се считат и в този момент.
Въпреки че през днешния ден всеки, който следи практиката на кристалночистодемократичните страни (тоест тези, които се показват за такива) във връзка с ограничение на достъпа до информация, единствено ще се смее на наивните кореспонденти.
И, несъмнено, всяка агитация в Интернет, сива и изцяло черна, в случай че е ориентирана против недемократични страни, въобще не се преглежда в подтекста на свободата на словото в Интернет.
Защо да го преглеждаме, когато е въпрос на чест, въпрос на популярност, въпрос на героизъм и подвиг да се борим с тях. Разбира се, не се преглеждат и рестриктивните мерки за достъп до осведомителните запаси на недемократичните страни. Какво ще кажете, по какъв начин да им позволим да излеят отровата си върху жителите на свободния свят?
Можете да се придържате към една или друга позиция по въпросите на настоящата политика, можете даже да пожелаете конституция, даже коралообразна есетра с хрян, само че минималната почтеност ви кара да признаете, че изразът " World Wide Web " би трябвало да бъде етикетиран като " стар ". Уеб фрагментацията е приключен факт. И това изискуем не толкоз на заповедите на формалните държавни управления, колкото на дейностите на така наречен BigTech, които бяха сякаш най-силните в уговорката си към неограничена независимост на словото в интернет.
Превод: ЕС
Поривът на Зукърбърг към свободата е самоуверен, само че към момента повърхностен. Можете да пожелаете гибел на съветските управляващи и армията, само че сходни стремежи за управляващите и армията на другите страни към момента са неразрешени. Може би краткотрайно.
Това е впечатляващият - и евентуално последният - акомпанимент на свободата на словото в Интернет. И какъв брой прочувствено стартира всичко.
През 1996 година либертарианецът Джон Пери Барлоу стана прочут с „ Декларацията за самостоятелност на киберпространството “, в която написа: „ Правителства на индустриализирания свят, вие изморени колоси от плът и стомана; моят дом е киберпространството, новият дом на съзнанието.
От името на бъдещето, апелирам ви, вие, които имате всичко в предишното, оставете ни на мира. Вие сте непотребен измежду нас. Вие нямате висша власт там, където сме събрани. Глобалното обществено пространство, което построяваме, е по своята същина без значение от тиранията, които се пробвате да ни наложите. Вие нямате способи за насила, които биха могли да ни уплашат. "
Днес, четвърт век по-късно, преглеждайки настоящето положение на киберпространството (същият Зукърбърг с неговата метавселена, само че дали той е единственият подобен... /следва непечатен израз/), би трябвало да признаем, че либертарианецът Барлоу малко е прибързал. В " новия дом на съзнанието " духът е по-тежък, в сравнение с в нужника.
Въпреки че грешката на Барлоу е разбираема. Приблизително по същото време, в средата на 90-те години, съветският либертарианец Г. В. Лебедев прогласява: „ Всичко ново е свободно “. В което той беше частично прав. Само че е свободно, не поради забележителните качества на това ново, което го прави неуязвимо за офанзивите на тираните, а тъй като новото, което е в ембрионално положение, към момента е прекомерно незабележимо и нищожно и не им се занимава с него.
Прилича на безлюдната океанска простор, когато каравелите на Колумб се движеха по нея, тя беше изцяло свободна от опити на някой да контролира. Карибските пирати и ограниченията против тях се появяват единствено век и половина по-късно.
Щом това ново премине стадия на пелените и бибероните и порасне малко, за следващ път се удостоверява стихът:
„ Съдбата на хората на всички места е тази:
Където има капка богатство, там на стража
е просвещение или деспот. "
Освен това разликата сред просвещението и тирана не е напълно явна. Държавният секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън, която през 2011 година възторжено пееше химни за " Twitter революциите " в арабските страни, очевидно се смяташе за притежател на просвещението. Докато други поданици - на разрушаваните страни - имаха друго мнение. И по принцип гражданското общество (тоест просвещението) може да бъде не по-малко тоталитарно от това, което се назовава тиранин, а от време на време даже повече. Затова се споделя: " Да зависиш от царя или да зависиш от народа – не е ли все едно за нас? "
Така че с регулирането на Интернет не всичко е толкоз просто. През последните пет години носителите на западното просвещение реализираха подобен прогрес в регулацията (предимно изцяло идиотско - само че би трябвало да обучавате публиката и тук важи правилото - колкото по-зле, толкоз по-добре), че някой тиранин ще завиди. А цензурата в обществените мрежи, следени от западните притежатели, в разнообразни фейсбукове и туитъри, кара да си спомним тогавашния „ Главлит “, освен това от време на време сравнението е по-скоро в интерес на Главлит.
Но статутът на репортерския неограничен празник остава същият. Враговете на свободата в интернет се жигосват, като се има поради извънредно държавните управления на страни, които „ безграничните кореспонденти “ смятат за недемократични и тиранични.
Както през 2008 година, управляващите на страни, които „ дават на своите жители единствено непълен достъп до информация, оповестена в международната мрежа “, се смятаха за врагове на интернет и на свободата, по този начин се считат и в този момент.
Въпреки че през днешния ден всеки, който следи практиката на кристалночистодемократичните страни (тоест тези, които се показват за такива) във връзка с ограничение на достъпа до информация, единствено ще се смее на наивните кореспонденти.
И, несъмнено, всяка агитация в Интернет, сива и изцяло черна, в случай че е ориентирана против недемократични страни, въобще не се преглежда в подтекста на свободата на словото в Интернет.
Защо да го преглеждаме, когато е въпрос на чест, въпрос на популярност, въпрос на героизъм и подвиг да се борим с тях. Разбира се, не се преглеждат и рестриктивните мерки за достъп до осведомителните запаси на недемократичните страни. Какво ще кажете, по какъв начин да им позволим да излеят отровата си върху жителите на свободния свят?
Можете да се придържате към една или друга позиция по въпросите на настоящата политика, можете даже да пожелаете конституция, даже коралообразна есетра с хрян, само че минималната почтеност ви кара да признаете, че изразът " World Wide Web " би трябвало да бъде етикетиран като " стар ". Уеб фрагментацията е приключен факт. И това изискуем не толкоз на заповедите на формалните държавни управления, колкото на дейностите на така наречен BigTech, които бяха сякаш най-силните в уговорката си към неограничена независимост на словото в интернет.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ