Морето на дявола е в Тихия океан
Морето на дявола е сектор в Тихия океан сред северната част на Филипинските острови, американския остров Гуам и Япония. Моряците го назовават още Гробището на Тихия океан, в което са изчезнали безследно кораби и други плавателни съдове.
През септември 1952 година Япония изпратила три морски съда към мистериозното място в океана. Единият от тях, " Кайо-Мару ", не се върнал в никакъв случай повече. Корабът потопен при неизяснени условия, а по-късно останките му били открити край остров Микура.
През декември 1976 година до Филипинските острови норвежкият танкер " Берге Истра " аварирал. Предполага се, че поради гърмеж на борда.
Зимата на 1980/81 година била една от най-трагичните. В рамките на една седмица в Морето на дявола безследно изчезнали шест кораба.
Морският сектор е съдбовен освен за кораби, само че и за самолети. През 1998 година три реактивни изстребителя на Военно-въздушните сили на Япония изчезват от радарите, до момента в който прелитат над дяволското море. На 9 октомври същата година изчезва още един японски изстребител.
Версиите какво предизвиква изгубването на морски съдове и самолети са няколко. Едната е обвързвано с непредвидената поява на тайфуни и урагани. Скоростта на тайфуна доближава стотици километри в час. Тази версия обаче не звучи доста правдоподобно, защото при нито един от случаите на изчезнали самолети и кораби, няма сигнали от тях за сходно злополучие.
Според друга версия повода за злополуките се крие в кораловите рифове под морето, в които корабите евентуално са се разбивали. И тази версия не звучи правдиво. За корабите - добре. А самолетите?
Третата версия е обвързвана с НЛО, което или се сблъсква с плаващите и летателни средства, или ги похищава.
И четвъртата версия гласи, че злополуките се дължат на процесите, които се случват в Земните глъбини. В земната кора са открити няколко разлома, един от които минава под дъното на Морето на дявола.
През известно време стените на разломите се раздалечават и се освобождава насъбрана в недрата на Земята сила. През образувалите се пукнатини под голямо налягане излизат газообразни артикули на вулканизма, с които морската вода се насища.
Поради този факт тя внезапно снижава плътността си, че съдът потегля стремително към дъното.
Тази версия сякаш звучи най-реално. Още повече, че съгласно оживели очевидци описват по какъв начин морето се издигало, а корабът се спускал в бездната.
