„Танго“ на сцената на Софийската национална опера и балет
Можете да гледате спектакъла готови, да знаете, че създателят на либретото и хореографията Светлин Ивелинов се въодушевява за основаването на сюжета от сборника с разкази на Габриел Гарсия Маркес „ Продавач на чудеса “. Творбата му е сложена за първи път с огромен триумф на сцената на през 1998 година В основните функции са Антоанета Алексиева (Черната роза), Асен Наков (Тар), Силвия Томова (Ленор) и Мартин Василев (Ангелът). 23 година по-късно, във връзка 100-годишнината от рождението на огромния аржентински композитор Астор Пиацола и 90-годишнината от подписването на дипломатически връзки сред България и Аржентина, на сцената на гледаме актуализирана версия на балета „ Танго “. В нея облиците са доизградени в благозвучие с артистичната характерност на солистите на Националния ни балет, а също по този начин е добавена и новата роля на Чистача, който събира душите.
Можете да гледате балета „ Танго “ и без да познавате либретото или като че ли не го знаете. Тогава ще се потопите в своите свободни асоциации, в тематиката, която вълнува всеки човек. Лесно ще разпознаете злото в облиците на Чистача и Хета, които сходно на Ротбарт и Черния лебед в „ Лебедово езеро “ на Чайковски водят хората към тъмната страна посредством съблазни и лъжливи усещания, както и Ангела, който сходно на положителната магьосница от приказките се пробва да ги защищити. Лесно ще почувствате и изживяното от героите изменничество – осъществено по отношение на тях или от тях. Защото белким има човек, който да не е изживявал изменничество? Ще почувствате разочарованието, болката, гневът, омразата, подбудени от отхвърлянето или изоставянето. Ще се заслушате в красивата чувствена музика на Пиацола, погледът ви ще следи прелестните придвижвания на прима балерините и министър председател солистите на Националния ни балет, а мислите ви ще се насочат към вас и вашия живот, към това, което се пробвате да отхвърлите, да потиснете, да скриете от себе си в несъзнаваното. Та нали по тази причина е несъзнавано?! И може би ще се доближите до него. Точно това е несъзнаваната роля на изкуството – проектирайки персоналното и груповото ни несъзнавано, да ни доближава безвредно до тях и по този начин да лекува раните ни.
Светлин Ивелинов, умишлено или не, е избрал сантименталната идея за Мъжа, изпълнен с незадоволен блян, който търси идеалната обич. Тя завладява фантазията му, с нея се среща и посредством опиума. Заради нея – невъзможната обич, изгубва живота си, само че и се преражда за нов живот, с цел да продължи да се стреми да я реализира. Марта Петкова е идеалната изпълнителка на ролята на Черната роза, т.е. на копнежа по идеалната обич, на хубостта, изкушението на нежността и крехкостта на женствеността. Тя е съвършената балерина, от тези международни величини в балетното изкуство, които остават митове.
Никола Хаджитанев, който извършва ролята на Тар /Мъжът/ и в двата състава, е във върховия интервал на кариерата си и е привилегия, че Националният ни балет има подобен министър председател солист. Като Ангела гледахме Емил Йорданов, който преди години възприех като най-красивия принц на трупата и тази визия постоянно ме съпровожда. В ролята на Ленор /Жената/ се превъплъти Боряна Петрова. „ Трябва да преминавам в разнообразни прочувствени положения, което ми беше много мъчно първоначално, защото не съм изпълнявала доста трагични функции. Сега към този момент се усещам доста по-уверена и обогатена като актьор “ споделя тя. Жената се отдава на болката, разочарованието и заличаването – унищожава Ангела, т.е. положителното в себе си и отмъщавайки, убива и Мъжа. Силна изява и на Елена Петрова в ролята на инцидентното момиче Ета, и на София Цуцакова-Абенанти в андрогинния облик на Хета, и на Александър Александров като Чистача, Теодор Воденичаров като подземния необут Ву, Георги Банчев в ролята на Уличник. Останах с положително усещане от целия отбор. Въпреки щастливото тестване за трупата доста балерини да отсъстват по майчинство, в този театър и в този състав високата класа на Националния ни балет е осезаема. Както и класата, с която се слага в Националния ни спектакъл за опера и балет, който съумява да притегли и да употребява най-хубавите креативен запаси. Имам поради и художествения началник на балета на Националния музикален спектакъл „ Стефан Македонски “ Светлин Ивелинов, и асистент-хореографката Антоанета Алексиева, и художниците – на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, на сценографията Борис Стойнов и на осветлението Емил Динков.
Костюмите са красиви и стилни. Както показа балетоведът проф. Анелия Янева „ елегантни, леки, комфортни за танцуване и доста ефектни. Особено ми хареса костюмът на Марта Петкова и на ансамбъла-жени “. Сценографията е изчистена, осветлението основава нужната атмосфера, само че без да се натрапва, единствено като се изключи сцената в Бара, и това акцентира хубостта на костюмите и танца.
Музиката на Пиацола, несъмнено, е прелестна – чувствена и мощно въздействаща, освен това в негово осъществяване в партньорство с огромния виолончелист Йо Йо Ма. Препоръчвам ви балета „ Танго “ на Светлин Ивелинов! Националният ни балет ще танцува спектакъла и на три летни подиуми – на езерото в Панчарево на фестивала „ Музи на водата “, в подножието на Белоградчишките скали на фестивала „ Опера на върховете “ и в Киноцентъра в Бояна.
Можете да гледате балета „ Танго “ и без да познавате либретото или като че ли не го знаете. Тогава ще се потопите в своите свободни асоциации, в тематиката, която вълнува всеки човек. Лесно ще разпознаете злото в облиците на Чистача и Хета, които сходно на Ротбарт и Черния лебед в „ Лебедово езеро “ на Чайковски водят хората към тъмната страна посредством съблазни и лъжливи усещания, както и Ангела, който сходно на положителната магьосница от приказките се пробва да ги защищити. Лесно ще почувствате и изживяното от героите изменничество – осъществено по отношение на тях или от тях. Защото белким има човек, който да не е изживявал изменничество? Ще почувствате разочарованието, болката, гневът, омразата, подбудени от отхвърлянето или изоставянето. Ще се заслушате в красивата чувствена музика на Пиацола, погледът ви ще следи прелестните придвижвания на прима балерините и министър председател солистите на Националния ни балет, а мислите ви ще се насочат към вас и вашия живот, към това, което се пробвате да отхвърлите, да потиснете, да скриете от себе си в несъзнаваното. Та нали по тази причина е несъзнавано?! И може би ще се доближите до него. Точно това е несъзнаваната роля на изкуството – проектирайки персоналното и груповото ни несъзнавано, да ни доближава безвредно до тях и по този начин да лекува раните ни.
Светлин Ивелинов, умишлено или не, е избрал сантименталната идея за Мъжа, изпълнен с незадоволен блян, който търси идеалната обич. Тя завладява фантазията му, с нея се среща и посредством опиума. Заради нея – невъзможната обич, изгубва живота си, само че и се преражда за нов живот, с цел да продължи да се стреми да я реализира. Марта Петкова е идеалната изпълнителка на ролята на Черната роза, т.е. на копнежа по идеалната обич, на хубостта, изкушението на нежността и крехкостта на женствеността. Тя е съвършената балерина, от тези международни величини в балетното изкуство, които остават митове.
Никола Хаджитанев, който извършва ролята на Тар /Мъжът/ и в двата състава, е във върховия интервал на кариерата си и е привилегия, че Националният ни балет има подобен министър председател солист. Като Ангела гледахме Емил Йорданов, който преди години възприех като най-красивия принц на трупата и тази визия постоянно ме съпровожда. В ролята на Ленор /Жената/ се превъплъти Боряна Петрова. „ Трябва да преминавам в разнообразни прочувствени положения, което ми беше много мъчно първоначално, защото не съм изпълнявала доста трагични функции. Сега към този момент се усещам доста по-уверена и обогатена като актьор “ споделя тя. Жената се отдава на болката, разочарованието и заличаването – унищожава Ангела, т.е. положителното в себе си и отмъщавайки, убива и Мъжа. Силна изява и на Елена Петрова в ролята на инцидентното момиче Ета, и на София Цуцакова-Абенанти в андрогинния облик на Хета, и на Александър Александров като Чистача, Теодор Воденичаров като подземния необут Ву, Георги Банчев в ролята на Уличник. Останах с положително усещане от целия отбор. Въпреки щастливото тестване за трупата доста балерини да отсъстват по майчинство, в този театър и в този състав високата класа на Националния ни балет е осезаема. Както и класата, с която се слага в Националния ни спектакъл за опера и балет, който съумява да притегли и да употребява най-хубавите креативен запаси. Имам поради и художествения началник на балета на Националния музикален спектакъл „ Стефан Македонски “ Светлин Ивелинов, и асистент-хореографката Антоанета Алексиева, и художниците – на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, на сценографията Борис Стойнов и на осветлението Емил Динков.
Костюмите са красиви и стилни. Както показа балетоведът проф. Анелия Янева „ елегантни, леки, комфортни за танцуване и доста ефектни. Особено ми хареса костюмът на Марта Петкова и на ансамбъла-жени “. Сценографията е изчистена, осветлението основава нужната атмосфера, само че без да се натрапва, единствено като се изключи сцената в Бара, и това акцентира хубостта на костюмите и танца.
Музиката на Пиацола, несъмнено, е прелестна – чувствена и мощно въздействаща, освен това в негово осъществяване в партньорство с огромния виолончелист Йо Йо Ма. Препоръчвам ви балета „ Танго “ на Светлин Ивелинов! Националният ни балет ще танцува спектакъла и на три летни подиуми – на езерото в Панчарево на фестивала „ Музи на водата “, в подножието на Белоградчишките скали на фестивала „ Опера на върховете “ и в Киноцентъра в Бояна.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ