Васил Гюров: Свободата, поколението Z и умереността
Можеш ли да обясниш простичко в кой бранш на политическия набор се намираш? Питам като един от малцината пропоненти на индивидуалистичната просвета у нас.
Като приказваме за набор, зеленото и синьото са ми обичани цветове, откогато се помня. Но в случай че приказваме за политика, нещата са малко по-сложни. Не съм последовател на строго рамкиран политически метод. Когато приказваме за използване на дясна или лява политика, не мога да се огранича единствено с едната. Ако дясната политика е по-подходяща в браншове като стопанска система или финанси, то в други - като обучение и просвета, - левият метод би бил по-успешен.
В подобен случай, какво мислиш за следното: политическото “махало ” като че ли отива в другия край, към националпопулисткия “консерватистки ” етос. Коментирай.
Мисля, че " махало " е доста успешно съпоставяне, доколкото махалото в горния си край е хванато в една ос, при която няма отклонения (разбирай, липсват разлики при лидерите). Колкото по-надолу в публичните пластове слизаме обаче, разликите се открояват и натрупват " кинетична сила ". Тази сила постоянно се употребява от ОлигарСИТЕ (точно с тези основни букви) и задвижва комплицирани механизми на основата на опълчването. Редуването на крайности в никакъв случай не е носило позитиви за едно общество. Идеята за махало в политическия живот, сама по себе си, носи " неустойчивост " и не работи за стабилно развиване в дълготраен проект. Що се касае до националпопулизЪма, гарниран с “консерватизъм ”, ще кажа, че всеки интервал в историята има своите провокации, само че е малко досадно, когато зачестят повторенията. Аз не обичам крайностите и не бих отрекъл изцяло национализма. Напротив - преди много години, в едни непопулярни за него, интернационални времена, съм го изповядвал. Ако има нещо, което знам за него сигурно, е, че той е по-искрен и чист, когато е привързан с каузи, а не с думи. Това обаче на популистите не им прави работа.
Смяташ ли, че поколението “Кравай ” се провали?
Всяко потомство има своите триумфи и провали. Що се отнася до това на “Кравай ”, мисля, че то е повече сполучливо. Има редица положителни образци освен в България, само че и зад граница. На това потомство – както добре знаеш, тъй като и ти беше там - му е задоволителен дори единствено фактът, че е взело участие в основаването на “Кравай ”.
Освен за независимост (или, както се оказа, “свобода ”), защо се борихте тогава? И какъв брой от вас се борят за същото и до през днешния ден?
За повече " оживление ", както му казвахме тогава. За себедоказване, поотделно и като общественост. За правдивост. Искахме да можем да променяме съзнанието на хората. И мнозина съумяха. Ще загатна единствено едно име - Димитър Воев!
“Пентатоника в кармата, пет познати до захар неща ”, да го цитираме от Воцек и Чугра, тъй като твърдо считам, че Воев по своему е жив и до през днешния ден. Но отново към нас двамата: каква е връзката сред музиката и политиката? И надлежно – разми ли се границата сред политическия активизъм и дейната политика?
В музиката има всичко, даже и политика. В политиката рядко можем да открием музика, само че е допустимо, в случай че тя се преценява с главните закони на хармонията. Политическият активизъм като разбиране го свързвам с едни отминали времена, в които до дейната политика беше доста мъчно да се доближи. Сега границата е много по-размита, което е за предпочитане.
Винаги си приказвал от гражданска позиция, само че има ли “граждани ”, които е по-добре да си мълчат?
Гражданите имат равни права и всеки има право да приказва. Въпросът е кой какво има да каже. Не е добре, когато една система толерира празнодумство и популизъм, а в това време основава условия, при които тези, които в действителност имат какво да кажат, да бъдат изолирани. Това не е потребно за самата система, тъй като по този метод рано или късно тя ще се сгромоляса.
Често те разпознават като “бунтар ”, само че не мислиш ли, че “бунтарството ” се видоизмени през последните 30 години - и по какъв начин?
През годините всичко се трансформира. Вечно търсещите и задаващи въпроси постоянно са наричани “бунтари ” - въпрос на позиция. Аз имам вяра в умереността като добродетел. От тази позиция постоянно внимавам, когато огромни маси от хора тръгнат в една посока. Гледам на салдото в обществото като на детска люлка и в такива случаи, с цел да има равновесие, избирам да мина от другата страна. Бунтовете биват от най-различно естество. Силата и " властта на безвластните " от време на време е неподозирано огромна. През последните дни съм впечатлен от това, което прави Николай Колев-Босия, само че то ще бъде оценено след години.
За кой провален протест съжаляваш?
За всеки, който е пропаднал заради изменничество.
Поколението Z схваща ли от бунтарство? Виждаш ли измежду тях свои “наследници ”?
Поколението Z ще се научи да схваща от доста неща. За страдание те няма да имат нашето безметежно битие и ще им се наложи да водят по-сериозни борби. Затова правя оценка момента вместо тях и се веселя на настоящето им равнодушие. Не обичам да одобрявам крайни или еднопосочни функции. Не виждам на себе си като “бунтар ”, който приготвя наследници, а по-скоро като правоприемник на бунтари. Много от тях са останали незнайни за историята и ние не ги познаваме. Те обаче ни познават. И аз имам вяра, че ни следят. Затова се пробвам да пребивавам по метод, по който да не ги отчайвам.
Каква е най-голямата неточност на “прехода ”?
Че “куфарчетата ” попаднаха на неприятен материал.
Утре ставаш министър на културата. Каква е първата ти стъпка? И идващите?
Вариант 1: ще ти се обадя по телефона да те развеселявам, че си познал. Ще си направя селфи в кабинета с пура и чаша уиски. Вариант 2: ще провеждам първо читалищата. Те са една здрава основа, която притежаваме. Ще разпознавам будителите и вдъхновителите на всички равнища в обществото (правя го и сега), с цел да ги изведа на напред във времето. Ще предизвиквам среща с представители на другите ведомства, с цел да ги убедя, че без развиване на културата и изключително на образованието всички инициативи в обществото са обречени. Ще дам образци, които групирам и проучвам от години. Ще упорствам за нарастване на бюджета за просвета. Има браншове, в които е неуместно да се ползват " пазарни правила ", по тази причина би трябвало да се обезпечи поддръжката на страната. Балансът сред духовното и материалното от дълго време е нарушен и е витално значимо да бъде възобновен. " Здрав ДУХ в крепко тяло " е наложително изискване, с цел да има пълностоен живот (разбирай, развито общество).
Можеш ли с няколко съответни образеца да опишеш в каква страна искаш да живееш?
На първо време:
Правова страна, без такава унищожителна корупция.
Държава, в която образованието е издигнато на фундамент.
Държава, която е построена от просветено, обединено към съществени правила, развито гражданско общество.
Би ли станал политик? Приличаш ми по нещо на неоплатоника Джон Скот, който счита, че само съществуването на това, което сътворява, има значение, а останалото е чист грях.
Етиката е концепция за положителното на личността, Джон Скот или не.
Икономиката е концепция за добруването на фамилията (управление на семейството – от гръцки произход).
Политиката е концепция за положителното на едно общество.
В този смисъл всички ние би трябвало да сме политици. Аполитичността не оказва помощ за построяването на общността. Всеки, който желае да способства с нещо към заобикалящата ни среда, е по някакъв метод политик. Политиката не е мръсна дума и не е непокътната територия единствено за партийни апаратчици. Много е тъжно, когато лица, свързани с формалната власт, се пробват да дискредитират даден митинг, обявявайки го за политически. Даже към този момент постановиха определението " протестър ", което би трябвало да буди пренебрежение към всяка различаваща се от статуквото гражданска позиция. Това демонстрира само отчайващо ниското им равнище.
Добре, само че по какъв начин би трябвало да наподобява “връзката ” сред гражданските организации и политическите обединения?
Гражданските организации са тези, които би трябвало значително да дефинират политиките. А политическите обединения да ги реализират. Разбира се, връзката би трябвало да е двупосочна и да има добра съгласуваност. За страдание, сега това не се случва. Има единствено обособени опити за реплика на сходна активност от страна на политиците. Това се прави благодарение на изкуствено основани, подставени и овладяни от вътрешната страна " цивилен организации ". Така, на процедура, ставаме очевидци по какъв начин е допустимо да се " коват закони " против жителите, само че сякаш в тяхна изгода.
Какво мислиш за настоящето статукво – и по какъв начин да излезем от този безчовечен “застой ”?
Вярата и просвещението са ни спасявали и в по-трудни моменти. Те са главните стълбове, на които се е опирал нашият народ. Малодушието и незнанието нанасят огромни вреди, само че последователно, въпреки и постепенно, нещата се усъвършенстват. Появяват се хора, които дават образец и въодушевяват други.
В името на какво си подготвен да направиш компромис с позиция и какъв би бил той?
В името на едно обединяване могат да се вършат взаимни отстъпки. Но те би трябвало да бъдат обвързани с някои съществени правила.
Каква е систематичната неточност?
Безразличието на обособените хора, които не имат вяра, че нещо зависи от тях. Това е главният бъг, или по-скоро вирус. Това води до грешката. Иначе не мисля, че в системата, за която приказваме, има някакви основни пропуски. Тя е измислена и наложена по този начин, че да пази избрани ползи. За страдание, " нашта система " обслужва единствено интереса на дребен кръг от хора. Нещо като 4-4-2, плюс някое и друго вратарче... или пожарникарче (смях). Точното определение за нея е “олигархия ”. Тя е надалеч от европейските показа за народна власт, само че доста държи да се пропагандира като такава.
Съжаляваш ли, че не напусна България? Какво би споделил на всички тези от твоето потомство, които я напуснаха?
Сещам се за думите на Уилям Уолъс преди една борба. " Сега можете да се обърнете и да си тръгнете - и е по-вероятно да оцелеете. Но един ден, след доста години, на смъртния си одър, ще давате всичките си изживяни дни, с цел да можете да се върнете тук, в тази борба и да им извикате, че МОГАТ ДА ОТНЕМАТ ЖИВОТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), НО НЕ МОГАТ ДА ОТНЕМАТ СВОБОДАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! "
Какво си приказваш с децата си?
Гледам да не приказвам. По-често им се карам и ги удрям с пръчка (смее се). Но в действителност приказваме на най-различни тематики. Най-често им изяснявам какъв брой е значимо да си феър плей, освен в игрите, само че и в живота. Обикновено давам образци с велики играчи. Понякога се пробвам да ги предизвиквам и да се изучавам от техните реакции, в най-неочакваните моменти.
Обрисувай своята “визия за България ” – да речем, докъм 2030.
Природата е най-големият капитал на България. За страдание и на нея се гледа най-вече като на опция за бързо струпване на облаги. Изсичането на гори, презастрояването, безразборното изникване на водни електроцентрали и замърсяването спомагат за бързото й опустошаване. Българските планини и гори, реки и езера, крайбрежието – те би трябвало да бъдат непокътнати във допустимо най-чистия си тип. Така ще имаме повече благоприятни условия отсега нататък. Бъдещето е на устойчивите политики. Пестеливото потребление на естествените запаси е директно обвързвано с опазването на нашия свят. До 2030 няма да има значими публични фигури, които да не зачитат или да не осъзнават тясната връзка сред нас и околната среда. Всеки, който не схваща смисъла на тези неща, ще отпадне по натурален път.
Надявам се до тогава страната да се научи да употребява капацитета на личните си жители, а не да се пробва да ги приспособява към непознати модели. У нас има неповторими мини-общества, които са развили необикновено устойчиви модели, нетипични за други райони. Те би трябвало да бъдат поощрявани и подпомагани, а не възпрепятствани и отричани.
Справедливост. Диалог. Солидарност. Умереност. Това са полезностите, към които се надявам да се обединим до тогава.
Имаме ли в действителност нерешим културологичен и демографски проблем?
Тези проблеми в действителност са задълбочени, само че не са неразрешими. Аз персонално непрекъснато се пробвам да способствам за решаването им. Когато има религия и предпочитание за смяна, всичко може да бъде преодоляно с повече работа.
Опасявам се, че сме типичен случай на “прозореца на Оувъртън ”. Но последно: в случай че цялостен живот твоята основна дума е била “свобода ”, каква е тя сега?
Истина. Познайте истината и тя ще ви направи свободни!
Още на facebook.com/ивайло noisy цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Като приказваме за набор, зеленото и синьото са ми обичани цветове, откогато се помня. Но в случай че приказваме за политика, нещата са малко по-сложни. Не съм последовател на строго рамкиран политически метод. Когато приказваме за използване на дясна или лява политика, не мога да се огранича единствено с едната. Ако дясната политика е по-подходяща в браншове като стопанска система или финанси, то в други - като обучение и просвета, - левият метод би бил по-успешен.
В подобен случай, какво мислиш за следното: политическото “махало ” като че ли отива в другия край, към националпопулисткия “консерватистки ” етос. Коментирай.
Мисля, че " махало " е доста успешно съпоставяне, доколкото махалото в горния си край е хванато в една ос, при която няма отклонения (разбирай, липсват разлики при лидерите). Колкото по-надолу в публичните пластове слизаме обаче, разликите се открояват и натрупват " кинетична сила ". Тази сила постоянно се употребява от ОлигарСИТЕ (точно с тези основни букви) и задвижва комплицирани механизми на основата на опълчването. Редуването на крайности в никакъв случай не е носило позитиви за едно общество. Идеята за махало в политическия живот, сама по себе си, носи " неустойчивост " и не работи за стабилно развиване в дълготраен проект. Що се касае до националпопулизЪма, гарниран с “консерватизъм ”, ще кажа, че всеки интервал в историята има своите провокации, само че е малко досадно, когато зачестят повторенията. Аз не обичам крайностите и не бих отрекъл изцяло национализма. Напротив - преди много години, в едни непопулярни за него, интернационални времена, съм го изповядвал. Ако има нещо, което знам за него сигурно, е, че той е по-искрен и чист, когато е привързан с каузи, а не с думи. Това обаче на популистите не им прави работа.
Смяташ ли, че поколението “Кравай ” се провали?
Всяко потомство има своите триумфи и провали. Що се отнася до това на “Кравай ”, мисля, че то е повече сполучливо. Има редица положителни образци освен в България, само че и зад граница. На това потомство – както добре знаеш, тъй като и ти беше там - му е задоволителен дори единствено фактът, че е взело участие в основаването на “Кравай ”.
Освен за независимост (или, както се оказа, “свобода ”), защо се борихте тогава? И какъв брой от вас се борят за същото и до през днешния ден?
За повече " оживление ", както му казвахме тогава. За себедоказване, поотделно и като общественост. За правдивост. Искахме да можем да променяме съзнанието на хората. И мнозина съумяха. Ще загатна единствено едно име - Димитър Воев!
“Пентатоника в кармата, пет познати до захар неща ”, да го цитираме от Воцек и Чугра, тъй като твърдо считам, че Воев по своему е жив и до през днешния ден. Но отново към нас двамата: каква е връзката сред музиката и политиката? И надлежно – разми ли се границата сред политическия активизъм и дейната политика?
В музиката има всичко, даже и политика. В политиката рядко можем да открием музика, само че е допустимо, в случай че тя се преценява с главните закони на хармонията. Политическият активизъм като разбиране го свързвам с едни отминали времена, в които до дейната политика беше доста мъчно да се доближи. Сега границата е много по-размита, което е за предпочитане.
Винаги си приказвал от гражданска позиция, само че има ли “граждани ”, които е по-добре да си мълчат?
Гражданите имат равни права и всеки има право да приказва. Въпросът е кой какво има да каже. Не е добре, когато една система толерира празнодумство и популизъм, а в това време основава условия, при които тези, които в действителност имат какво да кажат, да бъдат изолирани. Това не е потребно за самата система, тъй като по този метод рано или късно тя ще се сгромоляса.
Често те разпознават като “бунтар ”, само че не мислиш ли, че “бунтарството ” се видоизмени през последните 30 години - и по какъв начин?
През годините всичко се трансформира. Вечно търсещите и задаващи въпроси постоянно са наричани “бунтари ” - въпрос на позиция. Аз имам вяра в умереността като добродетел. От тази позиция постоянно внимавам, когато огромни маси от хора тръгнат в една посока. Гледам на салдото в обществото като на детска люлка и в такива случаи, с цел да има равновесие, избирам да мина от другата страна. Бунтовете биват от най-различно естество. Силата и " властта на безвластните " от време на време е неподозирано огромна. През последните дни съм впечатлен от това, което прави Николай Колев-Босия, само че то ще бъде оценено след години.
За кой провален протест съжаляваш?
За всеки, който е пропаднал заради изменничество.
Поколението Z схваща ли от бунтарство? Виждаш ли измежду тях свои “наследници ”?
Поколението Z ще се научи да схваща от доста неща. За страдание те няма да имат нашето безметежно битие и ще им се наложи да водят по-сериозни борби. Затова правя оценка момента вместо тях и се веселя на настоящето им равнодушие. Не обичам да одобрявам крайни или еднопосочни функции. Не виждам на себе си като “бунтар ”, който приготвя наследници, а по-скоро като правоприемник на бунтари. Много от тях са останали незнайни за историята и ние не ги познаваме. Те обаче ни познават. И аз имам вяра, че ни следят. Затова се пробвам да пребивавам по метод, по който да не ги отчайвам.
Каква е най-голямата неточност на “прехода ”?
Че “куфарчетата ” попаднаха на неприятен материал.
Утре ставаш министър на културата. Каква е първата ти стъпка? И идващите?
Вариант 1: ще ти се обадя по телефона да те развеселявам, че си познал. Ще си направя селфи в кабинета с пура и чаша уиски. Вариант 2: ще провеждам първо читалищата. Те са една здрава основа, която притежаваме. Ще разпознавам будителите и вдъхновителите на всички равнища в обществото (правя го и сега), с цел да ги изведа на напред във времето. Ще предизвиквам среща с представители на другите ведомства, с цел да ги убедя, че без развиване на културата и изключително на образованието всички инициативи в обществото са обречени. Ще дам образци, които групирам и проучвам от години. Ще упорствам за нарастване на бюджета за просвета. Има браншове, в които е неуместно да се ползват " пазарни правила ", по тази причина би трябвало да се обезпечи поддръжката на страната. Балансът сред духовното и материалното от дълго време е нарушен и е витално значимо да бъде възобновен. " Здрав ДУХ в крепко тяло " е наложително изискване, с цел да има пълностоен живот (разбирай, развито общество).
Можеш ли с няколко съответни образеца да опишеш в каква страна искаш да живееш?
На първо време:
Правова страна, без такава унищожителна корупция.
Държава, в която образованието е издигнато на фундамент.
Държава, която е построена от просветено, обединено към съществени правила, развито гражданско общество.
Би ли станал политик? Приличаш ми по нещо на неоплатоника Джон Скот, който счита, че само съществуването на това, което сътворява, има значение, а останалото е чист грях.
Етиката е концепция за положителното на личността, Джон Скот или не.
Икономиката е концепция за добруването на фамилията (управление на семейството – от гръцки произход).
Политиката е концепция за положителното на едно общество.
В този смисъл всички ние би трябвало да сме политици. Аполитичността не оказва помощ за построяването на общността. Всеки, който желае да способства с нещо към заобикалящата ни среда, е по някакъв метод политик. Политиката не е мръсна дума и не е непокътната територия единствено за партийни апаратчици. Много е тъжно, когато лица, свързани с формалната власт, се пробват да дискредитират даден митинг, обявявайки го за политически. Даже към този момент постановиха определението " протестър ", което би трябвало да буди пренебрежение към всяка различаваща се от статуквото гражданска позиция. Това демонстрира само отчайващо ниското им равнище.
Добре, само че по какъв начин би трябвало да наподобява “връзката ” сред гражданските организации и политическите обединения?
Гражданските организации са тези, които би трябвало значително да дефинират политиките. А политическите обединения да ги реализират. Разбира се, връзката би трябвало да е двупосочна и да има добра съгласуваност. За страдание, сега това не се случва. Има единствено обособени опити за реплика на сходна активност от страна на политиците. Това се прави благодарение на изкуствено основани, подставени и овладяни от вътрешната страна " цивилен организации ". Така, на процедура, ставаме очевидци по какъв начин е допустимо да се " коват закони " против жителите, само че сякаш в тяхна изгода.
Какво мислиш за настоящето статукво – и по какъв начин да излезем от този безчовечен “застой ”?
Вярата и просвещението са ни спасявали и в по-трудни моменти. Те са главните стълбове, на които се е опирал нашият народ. Малодушието и незнанието нанасят огромни вреди, само че последователно, въпреки и постепенно, нещата се усъвършенстват. Появяват се хора, които дават образец и въодушевяват други.
В името на какво си подготвен да направиш компромис с позиция и какъв би бил той?
В името на едно обединяване могат да се вършат взаимни отстъпки. Но те би трябвало да бъдат обвързани с някои съществени правила.
Каква е систематичната неточност?
Безразличието на обособените хора, които не имат вяра, че нещо зависи от тях. Това е главният бъг, или по-скоро вирус. Това води до грешката. Иначе не мисля, че в системата, за която приказваме, има някакви основни пропуски. Тя е измислена и наложена по този начин, че да пази избрани ползи. За страдание, " нашта система " обслужва единствено интереса на дребен кръг от хора. Нещо като 4-4-2, плюс някое и друго вратарче... или пожарникарче (смях). Точното определение за нея е “олигархия ”. Тя е надалеч от европейските показа за народна власт, само че доста държи да се пропагандира като такава.
Съжаляваш ли, че не напусна България? Какво би споделил на всички тези от твоето потомство, които я напуснаха?
Сещам се за думите на Уилям Уолъс преди една борба. " Сега можете да се обърнете и да си тръгнете - и е по-вероятно да оцелеете. Но един ден, след доста години, на смъртния си одър, ще давате всичките си изживяни дни, с цел да можете да се върнете тук, в тази борба и да им извикате, че МОГАТ ДА ОТНЕМАТ ЖИВОТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), НО НЕ МОГАТ ДА ОТНЕМАТ СВОБОДАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! "
Какво си приказваш с децата си?
Гледам да не приказвам. По-често им се карам и ги удрям с пръчка (смее се). Но в действителност приказваме на най-различни тематики. Най-често им изяснявам какъв брой е значимо да си феър плей, освен в игрите, само че и в живота. Обикновено давам образци с велики играчи. Понякога се пробвам да ги предизвиквам и да се изучавам от техните реакции, в най-неочакваните моменти.
Обрисувай своята “визия за България ” – да речем, докъм 2030.
Природата е най-големият капитал на България. За страдание и на нея се гледа най-вече като на опция за бързо струпване на облаги. Изсичането на гори, презастрояването, безразборното изникване на водни електроцентрали и замърсяването спомагат за бързото й опустошаване. Българските планини и гори, реки и езера, крайбрежието – те би трябвало да бъдат непокътнати във допустимо най-чистия си тип. Така ще имаме повече благоприятни условия отсега нататък. Бъдещето е на устойчивите политики. Пестеливото потребление на естествените запаси е директно обвързвано с опазването на нашия свят. До 2030 няма да има значими публични фигури, които да не зачитат или да не осъзнават тясната връзка сред нас и околната среда. Всеки, който не схваща смисъла на тези неща, ще отпадне по натурален път.
Надявам се до тогава страната да се научи да употребява капацитета на личните си жители, а не да се пробва да ги приспособява към непознати модели. У нас има неповторими мини-общества, които са развили необикновено устойчиви модели, нетипични за други райони. Те би трябвало да бъдат поощрявани и подпомагани, а не възпрепятствани и отричани.
Справедливост. Диалог. Солидарност. Умереност. Това са полезностите, към които се надявам да се обединим до тогава.
Имаме ли в действителност нерешим културологичен и демографски проблем?
Тези проблеми в действителност са задълбочени, само че не са неразрешими. Аз персонално непрекъснато се пробвам да способствам за решаването им. Когато има религия и предпочитание за смяна, всичко може да бъде преодоляно с повече работа.
Опасявам се, че сме типичен случай на “прозореца на Оувъртън ”. Но последно: в случай че цялостен живот твоята основна дума е била “свобода ”, каква е тя сега?
Истина. Познайте истината и тя ще ви направи свободни!
Още на facebook.com/ивайло noisy цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ