Майсторът и Пречиствателната – едно от богатствата на Родопите
Може ли предприемачеството да вдъхне нов живот на общности в потребност? Ако съдим по постигнатото от участниците в предприемаческата стратегия на Фондация „ Америка за България “ Бизнес академия за започващи бизнесмени – BASE, изгледите са обещаващи. За четири години програмата е помогнала на десетки хора в Средногорието, Враца, Плевен, Ловеч и Смолян да стартират или развият бизнеса си. Програмата свързва прохождащите бизнесмени непосредствено с опитни хора от бизнеса за да е оптимално практична и потребна.
Сред 30-те участници в пилотното издание на програмата в Смолян през 2020 година има доста българи, живели в чужбина и завърнали се с готовност да оказват помощ на своите общности. Тук ще ви срещнем с Раденко Велинов, занаятчия дърводелец с амбициозна визия за родното си място.
Родопското село Смилян е познато най-много поради смилянския боб – тип фасул с присъщ маслен усет и бяло или пъстро оцветяване, който пораства единствено по горното поречие на река Арда. От години
смилянската фасул супа
е част от менюто в механи и заведения за хранене, а неотдавна почитателите на боба са и във висшата кухня. И неслучайно – смилянският боб има автентичен усет и е измежду дребното български храни със предпазено название и личен фестивал и музей.
Раденко Велинов е горделив от кулинарната популярност на родното си място, само че желае да покаже, че благосъстоянията на Смилян и региона са надалеч по-многобройни.
Всички митове за възникването на родопския район имат общо начало – Родопа планина в миналото била госпожица с безгранична хубост. Различни са версиите за ориста ѝ, само че до една свършват еднообразно: планината наследила хубостта и способността ѝ да подарява живот. Може би по тази причина там виреят толкоз добре бобът и други култури. Като прибавим към това мек климат, кристалночист въздух, слънчеви долини, прохладни гори и изобилни източници на питейна вода като река Арда, надали е учудващо, че инцидентно преминаващите през вековете постоянно се превръщали в заселници.
Неизменно новодошлите носели със себе си своите обичаи и занаяти и ги развивали в новия си дом.
Раденко е откърмен с това завещание и повече от всичко желае да го запази. Самият той е занаятчия майстор и фантазията му е да съживи обичайните специалности в Смилян. За задачата преди две години купува постройката на остарялата пречиствателна станция в селото с желание да я реставрира и трансформира в център за занаяти и изкуства. В центъра ще има изложбено пространство и работилници, в които създатели ще развиват своите занаяти и ще ги споделят с ценители и искащи да учат.
„ Пречиствателната “ преди време обслужва
предприятието за преправка на картофи в Смилян. От доста години обаче тъне в руини. Раденко има прочувствена връзка с мястото. Израснал е в къща тъкмо над него и го свърза със своето детство. Тишината, обхванала изоставената и изтърбушена сграда през днешния ден, е подобаваща метафора за икономическото положение на целия район.
Решението му да възвърне мястото обаче не е подтикнато единствено от носталгични подбуди. Раденко желае да разсъни икономическото сърце на Смилян, вдъхвайки му нов, по-устойчив темп. Визията му е от знак на съсипия и някогашна промишлена популярност, „ Пречиствателната “ да се трансформира в
средище на актьори и занаятчии,
които си сътрудничат, основават дребни бизнеси, притеглят туризъм и способстват за локалната стопанска система. Целта на Раденко е „ Пречиствателната “ да помогне за съхраняването и популяризирането на обичайни специалности и занаяти като финото дървообработване, тъкачеството, кожарството, металообработването и грънчарството.
Без смяна ще остане единствено името: „ Пречиствателната “. И освен тъй като по този начин е позната измежду локалните. Според Раденко „ да се занимаваш с изкуство и поминък е тип филтриране – на прочувствено и духовно равнище “.
Тази визия съумява да притегли забележителна поддръжка – както от локални хора, по този начин и от многото чужденци, живеещи в региона. С общи старания съидейниците сменят покрива на постройката и стартират да ремонтират интериора. Местна адвокатка приготвя административните документи за постройката безплатно. Приятели и семейство се включват с хрумвания, дарения и труд. Бизнес академия за започващи бизнесмени оказва помощ на Раденко да дефинира евентуални източници на доходи и
да изготви резистентен бизнес проект.
Кийт Холстед, пенсиониран преподавател и видеооператор от Англия и сегашен гражданин на Смилян, прави малко видео за завръщането на „ Пречиствателната “ към живот и поддържа Facebook група, отдадена на плана. „ Разбирам каква е визията на Раденко и аз самият бих желал Смилян да притегли хора с хрумвания, които да започват дребни бизнеси “, споделя той.
Джон Паркър е художник от Лондон и създател на арт колектива „ Родопис “ – група актьори и занаятчии от Централните Родопи. Джон оказва помощ на Раденко при подмяната на покрива и
продължава да поддържа „ Пречиствателната “
с хрумвания и време, тъй като има вяра, че е „ същински стойностен план в интерес на общността, от който биха спечелили доста локални хора. Регионът се нуждае от място, което да сплоти част от гения и уменията на хората, избрали да живеят тук. “
Местните създатели с интерес да развиват активността си в „ Пречиствателната “ са значително. Сред тях са Мариана Баракчиева и Симон Родер от Nanka Creative, дребен фамилен бизнес за ръчно направени облекла и дървени аксесоари; занаятчия на произведения от духано стъкло; група художници; тъкачка; майстор кожар и производител на мебели и декоративни произведения от метал. Освен пространство за развиване на активността им и общи планове „ Пречиствателната “ ще даде на създателите опция да споделят своето изкуство посредством демонстрации, изложения, арт резиденции и образования.
Идеята за център за изкуства и занаяти е въодушевена от
осемгодишния опит на Раденко
в мебелни студиа и ателиета за дървообработка в Шотландия, страна с дълги обичаи и особено отношение към занаятчийството. Дървообработването там е уважавана специалност, а конкуренцията за стажове и образования в положителните шотландски студия е голяма – стотици младежи от целия свят аплайват за няколко десетки стажантски места всяка година.
Раденко учи от най-хубавите дизайнери на мебели и майстори дърводелци – имена като Ангъс Рос, Пол Бъргиъс, Лео Норис и Макс МакКенс. При тях се среща с обичайни техники за дървообработка, модерни трендове в занаята и правилата на устойчивото дървообработване. Разбира и „ какво задоволство ти носи да направиш от парче дърво нещо практично и естетическо “, което ще се употребява от няколко генерации.
По личните му думи Раденко отпътува за Шотландия „ без никакъв опит, единствено с гол копнеж “. Завършил е горско стопанство в България и е работил като озеленител и асистент дърводелец в Съединени американски щати. Но шотландските майстори разпознават капацитет отдалеко.
„ Веднага се виждаше калибъра му “,
споделя Пол Бъргиъс, притежател на Black Dog Timber, главен преподавател и след това непосредствен другар на Раденко.
Способностите, трудолюбието и скромността на Раденко му отварят доста порти в Шотландия и бързо трансформират работодатели и клиенти в другари. На празненството по случай изпращането му за България участва елитът на мебелната промишленост в Шотландия, съгласно описанието на Пол. Дизайнерът и занаятчия дърводелец Лео Норис поддържа Раденко в Шотландия с образование и упътвания, а след заминаването му прави подаяние от 1000 лири за „ Пречиствателната “.
Пол споделя за прочувствената реакция на клиентка, за която Раденко създава дървена ракла за завивки. „ Беше семпла движимост, само че доста красиво направена “, споделя Пол.
Клиентката се просълзява,
когато вижда раклата за първи път – разчувствана, че ще остави на децата и внуците си нещо толкоз красиво и трайно.
Подобни реакции смущават непретенциозен човек като Раденко, само че и го стимулират да се захване с план като „ Пречиствателната “.
„ Наблюдавах с каква респект и внимание се употребяват занаятите и изкуствата в Шотландия, какъв брой проведени и задружни са шотландските създатели. Така се появи желанието да донеса тези позитивни усещания и опит в България “, споделя той.
Пол е уверен, че „ Пречиствателната “ ще пожъне триумф, тъй като „ Раденко се отдава изцяло на работата, която би трябвало да свърши, което в днешно време е доста рядко. “ Лео отбелязва, че „ Раденко не се плаши от огромни планове. Той просто върви напред, малко по малко. “
Въпреки свършеното дотук и обстоятелството, че Раденко влага всичко, което печели в плана, с цел да продължи работата, ще са нужни обилни вложения. За момента техният източник е неразбираем.
Това не обезкуражава Раденко обаче. Той върви напред, малко по малко – с измазване на
една работилница в „ Пречиствателната “ през днешния ден,
на следващия ден на друга – до момента в който не реализира фантазията си.
А в тази фантазия „ Пречиствателната “ към този момент не е строителен обект, от който тук-там се лющят части остаряла мазилка и прозират тухлени стени. Тя е място, одухотворено от съзидателния пулс на творчеството.
Във визията на Раденко Смилян и районът са се трансформирали в магнит за създатели и хора с хрумвания за бизнеси с неконсуматорска философия и устойчиви практики, обичайните занаяти и изкуства още веднъж са на респект, а посетителите, ценящи майсторството, красивата природа и вкусната храна – многочислени.
Стъпка по стъпка, методично, с мурафет, Раденко извая от фантазията действителност.
Преди по-малко то месец бе и откриването на „ Пречиствателната “. Присъстваха десетки поддръжници и другари на плана, представители на локалната общественост, посетители, а световноизвестната изпълнителка на национални песни
Валя Балканска и именитият гайдар Петър Янев
прекъснаха турнето си в страната, с цел да пожелаят на „ Пречиствателната “ и Раденко „ На добър час! “ със особено осъществяване.
Посланието на Валя Балканска към присъстващите беше: „ Нека поддържаме младите и работливите. Раденко беше в чужбина, работи, съумя и се върна в България, с цел да направи нещо свястно за страната си. Той заслужава дълбокото ни почитание. “
В „ Пречиствателната “ ви чакат занаятчийски работилници, споделено работно пространство, фантастична тераса за отдих, йога, кино или среща с нови другари (на чай с родопски билки, доста ясно), както и ненадминатото гостолюбие на домакина – Раденко и неговото семейство.
Като страж на българските обичаи, през януари 2022 година Раденко Велинов бе почетен с наградата „ Достоен българин “.
Открийте благосъстоянията на Смилян и вие. Селото се намира на 100 км южно от Пловдив и на 20 км от гръцката граница, Пампорово е на 40 минути път с кола. Живописните направления и тайнствени пещери ще впечатлят феновете на дивото, а фамилиите ще открият прелестни кътчета за отдих и
пикник по поречието на Арда.
За да изследвате културното и историческо завещание на района, ще би трябвало да поостанете – или да посетите Смилян още веднъж. А че ще се завърнете, веднъж посетили го – също не се съмняваме.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сред 30-те участници в пилотното издание на програмата в Смолян през 2020 година има доста българи, живели в чужбина и завърнали се с готовност да оказват помощ на своите общности. Тук ще ви срещнем с Раденко Велинов, занаятчия дърводелец с амбициозна визия за родното си място.
Родопското село Смилян е познато най-много поради смилянския боб – тип фасул с присъщ маслен усет и бяло или пъстро оцветяване, който пораства единствено по горното поречие на река Арда. От години
смилянската фасул супа
е част от менюто в механи и заведения за хранене, а неотдавна почитателите на боба са и във висшата кухня. И неслучайно – смилянският боб има автентичен усет и е измежду дребното български храни със предпазено название и личен фестивал и музей.
Раденко Велинов е горделив от кулинарната популярност на родното си място, само че желае да покаже, че благосъстоянията на Смилян и региона са надалеч по-многобройни.
Всички митове за възникването на родопския район имат общо начало – Родопа планина в миналото била госпожица с безгранична хубост. Различни са версиите за ориста ѝ, само че до една свършват еднообразно: планината наследила хубостта и способността ѝ да подарява живот. Може би по тази причина там виреят толкоз добре бобът и други култури. Като прибавим към това мек климат, кристалночист въздух, слънчеви долини, прохладни гори и изобилни източници на питейна вода като река Арда, надали е учудващо, че инцидентно преминаващите през вековете постоянно се превръщали в заселници.
Неизменно новодошлите носели със себе си своите обичаи и занаяти и ги развивали в новия си дом.
Раденко е откърмен с това завещание и повече от всичко желае да го запази. Самият той е занаятчия майстор и фантазията му е да съживи обичайните специалности в Смилян. За задачата преди две години купува постройката на остарялата пречиствателна станция в селото с желание да я реставрира и трансформира в център за занаяти и изкуства. В центъра ще има изложбено пространство и работилници, в които създатели ще развиват своите занаяти и ще ги споделят с ценители и искащи да учат.
„ Пречиствателната “ преди време обслужва
предприятието за преправка на картофи в Смилян. От доста години обаче тъне в руини. Раденко има прочувствена връзка с мястото. Израснал е в къща тъкмо над него и го свърза със своето детство. Тишината, обхванала изоставената и изтърбушена сграда през днешния ден, е подобаваща метафора за икономическото положение на целия район.
Решението му да възвърне мястото обаче не е подтикнато единствено от носталгични подбуди. Раденко желае да разсъни икономическото сърце на Смилян, вдъхвайки му нов, по-устойчив темп. Визията му е от знак на съсипия и някогашна промишлена популярност, „ Пречиствателната “ да се трансформира в
средище на актьори и занаятчии,
които си сътрудничат, основават дребни бизнеси, притеглят туризъм и способстват за локалната стопанска система. Целта на Раденко е „ Пречиствателната “ да помогне за съхраняването и популяризирането на обичайни специалности и занаяти като финото дървообработване, тъкачеството, кожарството, металообработването и грънчарството.
Без смяна ще остане единствено името: „ Пречиствателната “. И освен тъй като по този начин е позната измежду локалните. Според Раденко „ да се занимаваш с изкуство и поминък е тип филтриране – на прочувствено и духовно равнище “.
Тази визия съумява да притегли забележителна поддръжка – както от локални хора, по този начин и от многото чужденци, живеещи в региона. С общи старания съидейниците сменят покрива на постройката и стартират да ремонтират интериора. Местна адвокатка приготвя административните документи за постройката безплатно. Приятели и семейство се включват с хрумвания, дарения и труд. Бизнес академия за започващи бизнесмени оказва помощ на Раденко да дефинира евентуални източници на доходи и
да изготви резистентен бизнес проект.
Кийт Холстед, пенсиониран преподавател и видеооператор от Англия и сегашен гражданин на Смилян, прави малко видео за завръщането на „ Пречиствателната “ към живот и поддържа Facebook група, отдадена на плана. „ Разбирам каква е визията на Раденко и аз самият бих желал Смилян да притегли хора с хрумвания, които да започват дребни бизнеси “, споделя той.
Джон Паркър е художник от Лондон и създател на арт колектива „ Родопис “ – група актьори и занаятчии от Централните Родопи. Джон оказва помощ на Раденко при подмяната на покрива и
продължава да поддържа „ Пречиствателната “
с хрумвания и време, тъй като има вяра, че е „ същински стойностен план в интерес на общността, от който биха спечелили доста локални хора. Регионът се нуждае от място, което да сплоти част от гения и уменията на хората, избрали да живеят тук. “
Местните създатели с интерес да развиват активността си в „ Пречиствателната “ са значително. Сред тях са Мариана Баракчиева и Симон Родер от Nanka Creative, дребен фамилен бизнес за ръчно направени облекла и дървени аксесоари; занаятчия на произведения от духано стъкло; група художници; тъкачка; майстор кожар и производител на мебели и декоративни произведения от метал. Освен пространство за развиване на активността им и общи планове „ Пречиствателната “ ще даде на създателите опция да споделят своето изкуство посредством демонстрации, изложения, арт резиденции и образования.
Идеята за център за изкуства и занаяти е въодушевена от
осемгодишния опит на Раденко
в мебелни студиа и ателиета за дървообработка в Шотландия, страна с дълги обичаи и особено отношение към занаятчийството. Дървообработването там е уважавана специалност, а конкуренцията за стажове и образования в положителните шотландски студия е голяма – стотици младежи от целия свят аплайват за няколко десетки стажантски места всяка година.
Раденко учи от най-хубавите дизайнери на мебели и майстори дърводелци – имена като Ангъс Рос, Пол Бъргиъс, Лео Норис и Макс МакКенс. При тях се среща с обичайни техники за дървообработка, модерни трендове в занаята и правилата на устойчивото дървообработване. Разбира и „ какво задоволство ти носи да направиш от парче дърво нещо практично и естетическо “, което ще се употребява от няколко генерации.
По личните му думи Раденко отпътува за Шотландия „ без никакъв опит, единствено с гол копнеж “. Завършил е горско стопанство в България и е работил като озеленител и асистент дърводелец в Съединени американски щати. Но шотландските майстори разпознават капацитет отдалеко.
„ Веднага се виждаше калибъра му “,
споделя Пол Бъргиъс, притежател на Black Dog Timber, главен преподавател и след това непосредствен другар на Раденко.
Способностите, трудолюбието и скромността на Раденко му отварят доста порти в Шотландия и бързо трансформират работодатели и клиенти в другари. На празненството по случай изпращането му за България участва елитът на мебелната промишленост в Шотландия, съгласно описанието на Пол. Дизайнерът и занаятчия дърводелец Лео Норис поддържа Раденко в Шотландия с образование и упътвания, а след заминаването му прави подаяние от 1000 лири за „ Пречиствателната “.
Пол споделя за прочувствената реакция на клиентка, за която Раденко създава дървена ракла за завивки. „ Беше семпла движимост, само че доста красиво направена “, споделя Пол.
Клиентката се просълзява,
когато вижда раклата за първи път – разчувствана, че ще остави на децата и внуците си нещо толкоз красиво и трайно.
Подобни реакции смущават непретенциозен човек като Раденко, само че и го стимулират да се захване с план като „ Пречиствателната “.
„ Наблюдавах с каква респект и внимание се употребяват занаятите и изкуствата в Шотландия, какъв брой проведени и задружни са шотландските създатели. Така се появи желанието да донеса тези позитивни усещания и опит в България “, споделя той.
Пол е уверен, че „ Пречиствателната “ ще пожъне триумф, тъй като „ Раденко се отдава изцяло на работата, която би трябвало да свърши, което в днешно време е доста рядко. “ Лео отбелязва, че „ Раденко не се плаши от огромни планове. Той просто върви напред, малко по малко. “
Въпреки свършеното дотук и обстоятелството, че Раденко влага всичко, което печели в плана, с цел да продължи работата, ще са нужни обилни вложения. За момента техният източник е неразбираем.
Това не обезкуражава Раденко обаче. Той върви напред, малко по малко – с измазване на
една работилница в „ Пречиствателната “ през днешния ден,
на следващия ден на друга – до момента в който не реализира фантазията си.
А в тази фантазия „ Пречиствателната “ към този момент не е строителен обект, от който тук-там се лющят части остаряла мазилка и прозират тухлени стени. Тя е място, одухотворено от съзидателния пулс на творчеството.
Във визията на Раденко Смилян и районът са се трансформирали в магнит за създатели и хора с хрумвания за бизнеси с неконсуматорска философия и устойчиви практики, обичайните занаяти и изкуства още веднъж са на респект, а посетителите, ценящи майсторството, красивата природа и вкусната храна – многочислени.
Стъпка по стъпка, методично, с мурафет, Раденко извая от фантазията действителност.
Преди по-малко то месец бе и откриването на „ Пречиствателната “. Присъстваха десетки поддръжници и другари на плана, представители на локалната общественост, посетители, а световноизвестната изпълнителка на национални песни
Валя Балканска и именитият гайдар Петър Янев
прекъснаха турнето си в страната, с цел да пожелаят на „ Пречиствателната “ и Раденко „ На добър час! “ със особено осъществяване.
Посланието на Валя Балканска към присъстващите беше: „ Нека поддържаме младите и работливите. Раденко беше в чужбина, работи, съумя и се върна в България, с цел да направи нещо свястно за страната си. Той заслужава дълбокото ни почитание. “
В „ Пречиствателната “ ви чакат занаятчийски работилници, споделено работно пространство, фантастична тераса за отдих, йога, кино или среща с нови другари (на чай с родопски билки, доста ясно), както и ненадминатото гостолюбие на домакина – Раденко и неговото семейство.
Като страж на българските обичаи, през януари 2022 година Раденко Велинов бе почетен с наградата „ Достоен българин “.
Открийте благосъстоянията на Смилян и вие. Селото се намира на 100 км южно от Пловдив и на 20 км от гръцката граница, Пампорово е на 40 минути път с кола. Живописните направления и тайнствени пещери ще впечатлят феновете на дивото, а фамилиите ще открият прелестни кътчета за отдих и
пикник по поречието на Арда.
За да изследвате културното и историческо завещание на района, ще би трябвало да поостанете – или да посетите Смилян още веднъж. А че ще се завърнете, веднъж посетили го – също не се съмняваме.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ