Просвещението
Може би сте си мислили, какво ще се случи с човек в случай че влезе в черна дупка? Може би го чака незабавна гибел. Да, само че в реалност ориста му може да е доста по-изненадваща…
Какво ще стане с вас в случай че попаднете вътре? Може би си мислите, че ще бъдете смазани или, назад, ще бъдете раздрани на късчета? Но в реалност всичко е доста по-странно.
В момента, в който попаднете в черна дупка
действителността ще бъде разграничена на две. В едната действителност вие незабавно ще се изгорите, а в другата ще се гмурнете надълбоко в черната дупка и ще бъдете живи и невредими.
Вътре в черната дупка законите на физиката, които ги познаваме не работят. Според Алберт Айнщайн гравитацията ще огъне пространството. По този метод, при съществуването на обект с задоволителна компактност, пространствено-времевият континуум към него може да се деформира толкоз доста, че да се образува бездна в самата действителност.
Представете си солидна звезда, която е консумирала цялото гориво и може да се трансформира в тъкмо този вид свръх плътна материя, която е нужна за появяването на подобен закривен сектор във Вселената. Гравитационното поле ще стане толкоз мощно, че даже светлината към този момент няма да може да избяга от него. В резултат на това зоната, в която преди се е намирала звездата ще стане изцяло черна и това ще съзададе черна дупка.
Външната повърхнина на черната дупка се назовава небосвод на събитията. Това е сферична граница, при която се реализира баланс сред силата на гравитационното поле и напъните на светлината, която се пробва да напусне черната дупка. Ако прекосите хоризонта на събитията, ще ви бъде много мъчно да не кажем невероятно да я напуснете.
Хоризонтът на събитията
излъчва сила. Поради квантовите резултати върху нея се появяват потоци горещи частици, които са предавани във Вселената. Това събитие се назовава радиация на Хокинг (в чест на английския научен физик Стивън Хокинг), който го е описал. Въпреки обстоятелството, че материята не може да избяга оттатък хоризонта на събитията, черната дупка, “се изпарява ” и в последна сметка ще загуби своята маса и ще изчезне.
Докато се движите в черната дупка пространство-времевия континиум продължава да се огъва, а в центъра му става от ден на ден огънат. Тази точка е известна като гравитационна сингулярност. Пространството и времето в нея престават да имат някакво значение и всички известни на нас закони на физиката, за описанието, на които са нужни тези две понятия, към този момент не работят.
Никой не знае какво тъкмо го чака човек, който е попаднал в центъра на черна дупка. Може би друга паралелна галактика? Или може би тунел на времето? Това е тайнственост.
Нека да поразсъждаваме малко. Какво ще се случи, в случай че инцидентно попаднете в черна дупка. Нека в този опит да имаме външен наблюдаващ, който ще назовем Анна. И по този начин, Анна, която е на безвредно разстояние ще гледа с смут, до момента в който доближава границата на черната дупка. От нейната позиция събитията ще се развият по доста чудноват метод.
Когато наближавате хоризонта на събитията, Анна ще види, по какъв начин се протяга по дължина и се стеснява на широчина, като че ли ви гледа през гигантска лупа. Освен това, колкото по-близо летите до хоризонта на събитията, толкоз повече ще наподобява, че скоростта на Анна спада.
Когато достигнете “хоризонта на събитията “, тогава от позиция на Анна ще замръзнете на мястото си, като че ли някой е спрял времето. Ще останете неподвижни, опънати по продължение на повърхността на “хоризонта на събитията ” и ще започнете да усещате възходящата топлота.
От позиция на Анна, разтягането на време – пространството ще стопира и топлината на радиацията на Хокинг постепенно ще ви убият. Преди да прекрачите хоризонта на събитията и да се задълбочите в недрата на черна дупка, вие ще станете единствено пепел.
Нека да забравим за малко Анна.
Всъщност хоризонтът на събитията не е тухлена стена в пространството, а събитие породено от гледната точка на наблюдаващия. Наблюдателят, който остава отвън черната дупка, не може да огледа вътре през хоризонта на събитията, само че това е негов проблем, а не ваш. От ваша позиция, обаче вие нямате небосвод.
Тук идва и дригия миг. Размера на черната дупка. Ако размера на нашата черна дупка беше по-малка, в действителност щяхте да се сблъскате с проблем – гравитацията. Тя щеше да работи неравномерно върху вашето тяло, а вие щяхте да бъдете изтръгнати като паста. Но за ваше благополучие тази черна дупка е огромна. Да предположим, че тя е милиони пъти по-масивна от Слънцето, тъй че гравитационната мощ в нея е задоволително слаба.
Вътре в много огромна черна дупка можете даже напълно обикновено да изживеете остатъка от живота си, до момента в който не умрете в гравитационна сингулярност.
Но като се замислите, всички знаем това възприятие – единствено във връзка с времето, а не на пространството. Времето постоянно върви единствено напред и в никакъв случай обратно.
Това не е просто прилика.
Черните дупки огъват пространствено-времевия континуум дотам, че вътре в хоризонта на събитията, времето и пространството трансформират местата. В прочут смисъл не сте привлечени от особеността на пространството, а от времето. Не можете да се върнете обратно и да излезете от черната дупка – тъкмо, както никой от нас не може да пътува в предишното.
И по този начин, съгласно законите на физиката вие би трябвало да сте по едно и също време отвън черната дупка (под формата на шепа пепел) и вътре в нея (безопасни и здрави). Но има още един значим миг – съгласно общите правила на квантовата механика информацията не може да бъде клонирана. Един тип вие би трябвало да сте на две места по едно и също време, само че в това време единствено в едно копие.
Този абсурден феномен на физиката се назовава “изчезване на информация в черна дупка “. За благополучие през 90-те години учените успяли да разрешат този абсурд.
Но дано се върнем на образеца с Анна
Какво щеше да стане, в случай че Ана имаше метод да разбере, какво се случва от другата страна на хоризонта на събитията, без да го пресича?
Общата доктрина на относителността ни споделя, че това е невероятно, само че квантовата механика ни оказва помощ със своите строгите правила. Анна можела да хвърли взор в хоризонта на събитията с това, което Айнщайн нарекъл „ извънредно далечно деяние “.
Тук Айнщайн приказва за квантовото усложнение – събитие, при което квантовите положения на две или повече частици, разграничени от пространството, мистериозно се оказват взаимозависими. Тези частици образуват информация, която се намира сред тях и ни оказва помощ за описването на това цяло.
Красотата на тази доктрина е, че всяка парченце може да бъде обвързвана единствено с една друга парченце. Това значи, че парченце А може да е обвързвана или с парченце В, или с парченце С, само че не и двете по едно и също време.
Отново на въпроса
И по този начин, се върнахме към въпроса, от който започнахме – какво ще се случи с човек, който е попаднал вътре в черната дупка?
В допълнение към въпроса може да включим и връзката сред суперкомплексните калкулации (които явно нашият наблюдаващ не е в положение да забележи) и пространствено-времевия континуум може да подтикне физиците към някои нови теоретични размишления.
По този метод черните дупки се оказват, че не са единствено рискови обекти по пътя на междузвездните ни експедиции, само че и теоретични лаборатории, в които и най-малките промени във физическите закони нарастват до такива размери, че те към този момент не могат да бъдат подценявани.
Ако същинската природа на действителността дебне то най-добре да я потърсим в черните дупки. Но въпреки и да нямаме ясно схващане до каква степен безвреден е хоризонтът на събитията за човек в черните дупки, наблюдаването им би трябвало да става от по-безопасно място, а точно извън.
Все още квантовите физици и теоретици спорят за това, какво би могло да се случи с човек, в случай че попадне в черна дупка. Вариантите, които изложихме в тази публикация са просто хипотези, които могат пък да се трансфорат в реалност. Очакваме да забележим развоя на тези събития в бъдеще.
