Защо умните деца вършат глупости?
„ Може би човек научава от личните си неточности повече, в сравнение с, в случай че постъпи вярно, само че по непознат съвет. “ - Съмърсет Моъм
Има моменти, когато родителите с изненада се питат за какво интелигентното им и съобразително дете е направило нещо по този начин неуместно – прекалило е с алкохола на някой ваучър, излязло е с чужд посредством запознанство в интернет, направило си е татуировка откакто е споделило, че отива на разходка с другари и така нататък Списъкът със странни и недомислени прояви е безконечен, само че същинският въпрос е: за какво младежите, които са доста интелигентни, оправят се повече от добре в учебно заведение и явно схващат доста от концепциите на възрастните, вършат нещо импулсивно и неуместно?
Свикнали сме да свързваме академичната просветеност или културната просветеност с други форми на интелигентността – прочувствената такава или зрелостта. Според родителите, има смисъл един младеж, който надминава другите си връстници в една форма на просветеност, показвайки мощни резултати в образованието и извънкласните действия, да бъде добър и в другите ѝ форми. Истината е, че интелигентността сама по себе си не подсигурява логическо мислене – логиката изисква набор от умения, които някои хора нямат или просто не употребяват.
Учените и психолозите в региона на детското развиване са посветили години на проучване и разнообразни проучвания, с цел да дадат отговор на въпроса: Защо умните деца правят не до такава степен умни неща? Резултатите поддържат наблюденията на толкоз доста озадачени родители - че умните младежи могат да вземат глупави решения, само че те не вършат това преднамерено. Някои елементи от юношеския мозък се развиват по-късно от други. В мозъка на младежите, двете му разнообразни елементи, които управляват мисленето и вземането на решения, порастват с разнообразни темпове. Способността за решение на проблеми или ангажирането в сериозна полемика може да се появи до 16-годишна възраст. Способността за рационално мислене, обаче, идва доста по-късно - защото частта от мозъка (фронталният лоб), който управлява вземането на решения, продължава да се развива - доникъде на 20-те години.
Разбира се, това не значи, че не би трябвало да чакаме младежите да демонстрират самоконтрол, дисциплинираност и добра преценка. Означава, че не би трябвало да чакаме те да демонстрират равнището на действие на възрастните. Родителите би трябвало да се опитат да им оказват помощ, да ги насочат надалеч от импулсивни, неинформирани или неразумни решения. Друг значим миг, върху който експертите натъртват е, че не всеки път родителите имат виновност за някоя неразумна постъпка на техните деца. Тийнейджърите може и да не имат добър импулсен надзор, само че имат добра памет. Ако постоянно обсъждате сигурността и следствията с тях, този диалог ще остане в съзнанието им в дълготраен проект. Не можете да се докоснете до всяко допустимо държание от тяхна страна, само че имате опция да обсъдите доста ограничения за сигурност.
Кои са другите фактори, които оказват въздействие за осъществяване на неразумни действия?
- Влиянието на приятелите – приятелите могат да имат голям резултат върху вземането на решения от младежите. Те са доста по-склонни да поемат опасности в наличието на други хора от средата, в която се движат. За страдание, постоянно децата са подлагани на насмешки и оскърбление, в случай че не създадат нещо, което връстниците им правят. Ето за какво видът другари, които детето избере, е толкоз значим.
- Хормони – честото чувство на младежите за недоумение също е фактор. Новите и мощни хормони, които бушуват в тях имат потребност от време, с цел да се приспособяват.
- Демонстриране на предимство пред останалите им връстници – методът, по който близките одобряват подрастващите, е доста значим за тях. Често те са склонни даже на глупави или рискови действия, с цел да покажат на приятелите си предимство, храброст, различност.
- Погрешни показа за света - неправилните схващания могат да накарат даже положителните хора да се държат зле. Понякога изкривената визия за света към тях, за това, което се харесва и търси, може да повлияе на младежите да постъпят не както би трябвало.
Как да реагират и постъпят родителите?
- Споделяйте упования, само че останете гъвкави – родителите оказват влияние върху решенията на децата си. Говорете с тях за риска, за рисковете, които те биха желали да поемат и кои от тях да заобикалят. Изведете ясно следствията от поемането на тези опасности, избори и решения. И в това време детето би трябвало да е свободно да споделя, без риск, че ще се провали във вашите очи.
- Не се опасявайте да кажете " не " на обстановки, при които детето ви може да е в положение да вземе неприятни решения. Едно от най-хубавите неща, които можете да извършите за детето си през юношеските години, е да наблюдавате местонахождението и прекарванията им, да бъдете другари в обществените мрежи, без да се месите, само че да следите интензивността им.
- Казвайте " да " на благоприятни условия, които биха могли да изградят, както здрави умения за взимане на решения на детето, по този начин и увереността им да вършат положителни избори (дори в случай че би трябвало да стъпите малко отвън личната си зона за комфорт). За един кандидат-студент може да се каже, че може да вземе решително решение за бъдещето си, само че за един седмокласник родителите към момента са фактор.
- Бъдете търпеливи – от време на време няколко неприятни решения могат да бъдат част от израстването. Помислете за себе си, когато сте били на техните години, никой не е непогрешим. Важното е да поставите акцент върху поуката от съответната обстановка, опитът, който тя ще донесе на децата.
- Продължавайте да давате на младежите шансове да вземат решения. Няма по какъв начин просто да ги пандизите някъде до момента в който пораснат, да ги изолирате или да се пробвате да ги предпазвате постоянно и от всичко. За развиването и израстването им се изисква опит. Единственият метод да се научат да виждат вероятните последствия от обещано деяние е да бъдат в обстановка, когато би трябвало да вземат решения, които включват вероятни последствия.
Грешките на децата ни са пътека към разбирането, към зрелостта и прекосяването в света на възрастните. Животът е цялостен с неустановеност и всички ние се учим да се оправяме с нея. Бъдете търпеливи, пробвайте се да изградите доверие във взаимоотношенията с децата си, една сигурна и пълноценна връзка, която да им разреши да споделят с вас, да търсят съвет, тогава, когато имат потребност. Бъдете добър образец за тях, подкрепяйте ги да бъдат уверени в себе си, в качествата си, да бъдат свободни да показват личната си еднаквост, без да се преценяват с някакви всеобщи предубеждения и модели на държание измежду връстниците им.
Има моменти, когато родителите с изненада се питат за какво интелигентното им и съобразително дете е направило нещо по този начин неуместно – прекалило е с алкохола на някой ваучър, излязло е с чужд посредством запознанство в интернет, направило си е татуировка откакто е споделило, че отива на разходка с другари и така нататък Списъкът със странни и недомислени прояви е безконечен, само че същинският въпрос е: за какво младежите, които са доста интелигентни, оправят се повече от добре в учебно заведение и явно схващат доста от концепциите на възрастните, вършат нещо импулсивно и неуместно?
Свикнали сме да свързваме академичната просветеност или културната просветеност с други форми на интелигентността – прочувствената такава или зрелостта. Според родителите, има смисъл един младеж, който надминава другите си връстници в една форма на просветеност, показвайки мощни резултати в образованието и извънкласните действия, да бъде добър и в другите ѝ форми. Истината е, че интелигентността сама по себе си не подсигурява логическо мислене – логиката изисква набор от умения, които някои хора нямат или просто не употребяват.
Учените и психолозите в региона на детското развиване са посветили години на проучване и разнообразни проучвания, с цел да дадат отговор на въпроса: Защо умните деца правят не до такава степен умни неща? Резултатите поддържат наблюденията на толкоз доста озадачени родители - че умните младежи могат да вземат глупави решения, само че те не вършат това преднамерено. Някои елементи от юношеския мозък се развиват по-късно от други. В мозъка на младежите, двете му разнообразни елементи, които управляват мисленето и вземането на решения, порастват с разнообразни темпове. Способността за решение на проблеми или ангажирането в сериозна полемика може да се появи до 16-годишна възраст. Способността за рационално мислене, обаче, идва доста по-късно - защото частта от мозъка (фронталният лоб), който управлява вземането на решения, продължава да се развива - доникъде на 20-те години.
Разбира се, това не значи, че не би трябвало да чакаме младежите да демонстрират самоконтрол, дисциплинираност и добра преценка. Означава, че не би трябвало да чакаме те да демонстрират равнището на действие на възрастните. Родителите би трябвало да се опитат да им оказват помощ, да ги насочат надалеч от импулсивни, неинформирани или неразумни решения. Друг значим миг, върху който експертите натъртват е, че не всеки път родителите имат виновност за някоя неразумна постъпка на техните деца. Тийнейджърите може и да не имат добър импулсен надзор, само че имат добра памет. Ако постоянно обсъждате сигурността и следствията с тях, този диалог ще остане в съзнанието им в дълготраен проект. Не можете да се докоснете до всяко допустимо държание от тяхна страна, само че имате опция да обсъдите доста ограничения за сигурност.
Кои са другите фактори, които оказват въздействие за осъществяване на неразумни действия?
- Влиянието на приятелите – приятелите могат да имат голям резултат върху вземането на решения от младежите. Те са доста по-склонни да поемат опасности в наличието на други хора от средата, в която се движат. За страдание, постоянно децата са подлагани на насмешки и оскърбление, в случай че не създадат нещо, което връстниците им правят. Ето за какво видът другари, които детето избере, е толкоз значим.
- Хормони – честото чувство на младежите за недоумение също е фактор. Новите и мощни хормони, които бушуват в тях имат потребност от време, с цел да се приспособяват.
- Демонстриране на предимство пред останалите им връстници – методът, по който близките одобряват подрастващите, е доста значим за тях. Често те са склонни даже на глупави или рискови действия, с цел да покажат на приятелите си предимство, храброст, различност.
- Погрешни показа за света - неправилните схващания могат да накарат даже положителните хора да се държат зле. Понякога изкривената визия за света към тях, за това, което се харесва и търси, може да повлияе на младежите да постъпят не както би трябвало.
Как да реагират и постъпят родителите?
- Споделяйте упования, само че останете гъвкави – родителите оказват влияние върху решенията на децата си. Говорете с тях за риска, за рисковете, които те биха желали да поемат и кои от тях да заобикалят. Изведете ясно следствията от поемането на тези опасности, избори и решения. И в това време детето би трябвало да е свободно да споделя, без риск, че ще се провали във вашите очи.
- Не се опасявайте да кажете " не " на обстановки, при които детето ви може да е в положение да вземе неприятни решения. Едно от най-хубавите неща, които можете да извършите за детето си през юношеските години, е да наблюдавате местонахождението и прекарванията им, да бъдете другари в обществените мрежи, без да се месите, само че да следите интензивността им.
- Казвайте " да " на благоприятни условия, които биха могли да изградят, както здрави умения за взимане на решения на детето, по този начин и увереността им да вършат положителни избори (дори в случай че би трябвало да стъпите малко отвън личната си зона за комфорт). За един кандидат-студент може да се каже, че може да вземе решително решение за бъдещето си, само че за един седмокласник родителите към момента са фактор.
- Бъдете търпеливи – от време на време няколко неприятни решения могат да бъдат част от израстването. Помислете за себе си, когато сте били на техните години, никой не е непогрешим. Важното е да поставите акцент върху поуката от съответната обстановка, опитът, който тя ще донесе на децата.
- Продължавайте да давате на младежите шансове да вземат решения. Няма по какъв начин просто да ги пандизите някъде до момента в който пораснат, да ги изолирате или да се пробвате да ги предпазвате постоянно и от всичко. За развиването и израстването им се изисква опит. Единственият метод да се научат да виждат вероятните последствия от обещано деяние е да бъдат в обстановка, когато би трябвало да вземат решения, които включват вероятни последствия.
Грешките на децата ни са пътека към разбирането, към зрелостта и прекосяването в света на възрастните. Животът е цялостен с неустановеност и всички ние се учим да се оправяме с нея. Бъдете търпеливи, пробвайте се да изградите доверие във взаимоотношенията с децата си, една сигурна и пълноценна връзка, която да им разреши да споделят с вас, да търсят съвет, тогава, когато имат потребност. Бъдете добър образец за тях, подкрепяйте ги да бъдат уверени в себе си, в качествата си, да бъдат свободни да показват личната си еднаквост, без да се преценяват с някакви всеобщи предубеждения и модели на държание измежду връстниците им.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ