Финландия за България: танцьори качват на сцената хора над 60 години
" Много рядко се случва в България младите да се интерeсуват от възрастните или да ги включват в каквото и да е ", споделя Любомира Цолова, на 71 години, която през днешния ден взе участие в работилницата за танци на финландците Мария Нурмела и Виле Ойнонен във фестивала Aerowaves in Sofia. Тук, в залата на сцена " Дерида ", още пет дами на възраст над 60 години загряват под звуците на релаксираща музика, скоро идва и единственият мъж в групата. В продължение на три дни Мария ги образова и демонстрират какво е актуален танц и импровизация, а най-после ще ги включи и в представлението им " Дните ".
Нурмела танцува от дребна, даже е избягала от у дома и се е качила на рейс до Хелзинки сама, с цел да отиде на прослушване за балетното учебно заведение. След време приключва балет във Финландия, а след това учи модерни танци в школата на Пина Бауш . Работила е с известни хореографи като Сузан Линке, Хелена Францен, Ювал Пик и други. Нейни хореографии са изпълнявани в Palais de Tokyo, Музея на изкуствата Wäinö Aaltonen, преподава в Университета по изкуствата в Хелзинки. А тази седмица е напълно разполагаем на Емилия, Любомира, Снежка, Никодим, Марияна, Албена и Сия, присъединяване в уъркшопа е гратис.
Мария ги подканя да се провиснал да се движат из залата свободно, да танцуват без задръжки, а музиката става игрива. Емилия Цанкова е най-възрастната в групата - тя е на 82 години, само че това не ѝ пречи ни минимум. Изпъва ръце нагоре и се завърта към себе си , лилавата блуза и стилното й шалче изпъкват на черния декор на залата. Финландката е удовлетворена от резултата, не стопира да се усмихва и ги предизвиква с думите " Много е красиво, продължавайте ", а самата тя неуморно танцува из залата.
Танцов уъркшоп за хора над 60 години Фотограф: Цветелина Белутова
По време на почивката съумяваме да поговорим : " Човек е млад, до момента в който в главата си е млад, аз не преставам да работя и не съм се спряла. Предполагам, че по тази причина съм в положително здравословно и духовно положение ", споделя Емилия. Тя е била куклена актриса, по-късно е приключила постановка, а през последните 20 години написа драматургия за деца и възрастни.
Реклама
С други артисти и режисьори имат клуб " Артисти със сребро в косите ", в който не престават да слагат пиеси и да се броят с. Според тях актьорите не просто могат, а имат потребност да играят цялостен живот, само че българската реалност прекомерно рано ги запраща в забвение. " При нас играят хора, които са излезли по насила от сцената, а имат сили и предпочитание да продължат с актьорското майсторство. "
Но тя акцентира, че и противоположното е годно - самите възрастни хора се предават. " За страдание българите считат, че, като остареят, би трябвало да седят по градинките с кофичка кисело мляко, а по този начин животът им завършва, в случай че няма придвижване, в случай че не учат нови неща, няма по какъв начин да се поддържат ", споделя Емилия и дава обещание да се опита да убеди някой от сътрудниците ѝ да се включи в уъркшопа през идващите дни - " мъжете повече се предават на възрастта, дамите имат по-силен дух ".
Това не важи за Никодим Янушев на 85 години, който идва на последната подготовка. Той чува за уъркшопа от познати и незабавно се въодушевява. През 1970-а бяга от комунистическа България, живял е по целия свят, само че най-вече в Ню Йорк - над тридесет години. " Тук хората към момента са сковани от предубеждения, аз се освободих в Съединени американски щати и от ейджизъм, и от расизъм, все едно камъни паднаха от мен ", споделя Никодим, който към този момент двадесет години е в София.
Когато схваща, че Емилия бърза през днешния ден, тъй като би трябвало да гледа внучето си, Мария Нурмела я подканя на британски идващия път да го докара - ще го включат в спектакъла. " Проблемът е и в изолацията и огромната бездна сред поколенията, другите възрасти би трябвало да се познават, с цел да се схващат. " Преводачката бързо предава инструкциите ѝ на български. Някои от дамите тук схващат британски - Любомира е програмистка, а щерка ѝ живее в Канада, тя самата владее езика, само че се тормози да приказва. Именно щерка ѝ я убеждава да се включи в танцовия уъркшоп. " Тук се срещам с нови хора, пребивавам сама и ми е самотно от време на време. "
Мария Нурмела и Виле Ойнонен в актуалния танцов спектакъв " Дните " Фотограф: Olivia Hansson Реклама
Мария споделя, че във Финландия танците са все по-масов метод възрастните хора да поддържат формата си и да се социализират , майка ѝ също е танцьорка и има личен клуб, в който е работила до 70-годишна възраст. " Когато става въпрос за занимание, ейджизмът отстъпва място на все по-голямо схващане и включване на възрастните хора, само че измежду професионалните танцьори не е по този начин ", изяснява Нурмела. Според нея в Западна Европа актьорската колегия се е преборила с табутата и предразсъдъците и на сцената излизат все по-възрастни артисти .
" В танцовите среди има още доста да се работи в посока ейджизъм и предоставяне на опция на хора с всевъзможни тела, без значение от килограмите, да танцуват. " Тази година в Хелзинки нейната преподавателка от учебното заведение на Пина Бауш изнася зрелище на 76-годишна възраст. " Тя танцува необикновено на сцената, табутата стартират да се разчупват, само че не задоволително бързо. " също обикаля по света с зрелище, в което танцьорите са на възраст над 60 години.
Мария Нурмела и нейният сътрудник танцьор Виле Ойнонен вземат решение преди няколко години в страните, където показват спектакъла си " Дните ", да организират и танцови работилници за хора над 60 години, а след това да включват двамата души от уъркшопа в своето зрелище. Най-много доброволци се появяват в Новосибирск - 17 души, измежду които и много мъже.
" Но това беше, преди Русия да нападне Украйна, в този момент не бих стъпила там, по този начин или другояче през целия ми умишлен живот чувам за контузията на моите родственици и страха, че руснаците ще ни атакуван някой ден ", споделя Мария. Прабаба ѝ и прародител ѝ са от Карелия - област, която Русия лишава от Финландия по време на Втората международна война, когато 400 000 финландци са изгонени оттова.
Нурмела танцува от дребна, даже е избягала от у дома и се е качила на рейс до Хелзинки сама, с цел да отиде на прослушване за балетното учебно заведение. След време приключва балет във Финландия, а след това учи модерни танци в школата на Пина Бауш . Работила е с известни хореографи като Сузан Линке, Хелена Францен, Ювал Пик и други. Нейни хореографии са изпълнявани в Palais de Tokyo, Музея на изкуствата Wäinö Aaltonen, преподава в Университета по изкуствата в Хелзинки. А тази седмица е напълно разполагаем на Емилия, Любомира, Снежка, Никодим, Марияна, Албена и Сия, присъединяване в уъркшопа е гратис.
Мария ги подканя да се провиснал да се движат из залата свободно, да танцуват без задръжки, а музиката става игрива. Емилия Цанкова е най-възрастната в групата - тя е на 82 години, само че това не ѝ пречи ни минимум. Изпъва ръце нагоре и се завърта към себе си , лилавата блуза и стилното й шалче изпъкват на черния декор на залата. Финландката е удовлетворена от резултата, не стопира да се усмихва и ги предизвиква с думите " Много е красиво, продължавайте ", а самата тя неуморно танцува из залата.
Танцов уъркшоп за хора над 60 години Фотограф: Цветелина Белутова
По време на почивката съумяваме да поговорим : " Човек е млад, до момента в който в главата си е млад, аз не преставам да работя и не съм се спряла. Предполагам, че по тази причина съм в положително здравословно и духовно положение ", споделя Емилия. Тя е била куклена актриса, по-късно е приключила постановка, а през последните 20 години написа драматургия за деца и възрастни.
Реклама
С други артисти и режисьори имат клуб " Артисти със сребро в косите ", в който не престават да слагат пиеси и да се броят с. Според тях актьорите не просто могат, а имат потребност да играят цялостен живот, само че българската реалност прекомерно рано ги запраща в забвение. " При нас играят хора, които са излезли по насила от сцената, а имат сили и предпочитание да продължат с актьорското майсторство. "
Но тя акцентира, че и противоположното е годно - самите възрастни хора се предават. " За страдание българите считат, че, като остареят, би трябвало да седят по градинките с кофичка кисело мляко, а по този начин животът им завършва, в случай че няма придвижване, в случай че не учат нови неща, няма по какъв начин да се поддържат ", споделя Емилия и дава обещание да се опита да убеди някой от сътрудниците ѝ да се включи в уъркшопа през идващите дни - " мъжете повече се предават на възрастта, дамите имат по-силен дух ".
Това не важи за Никодим Янушев на 85 години, който идва на последната подготовка. Той чува за уъркшопа от познати и незабавно се въодушевява. През 1970-а бяга от комунистическа България, живял е по целия свят, само че най-вече в Ню Йорк - над тридесет години. " Тук хората към момента са сковани от предубеждения, аз се освободих в Съединени американски щати и от ейджизъм, и от расизъм, все едно камъни паднаха от мен ", споделя Никодим, който към този момент двадесет години е в София.
Когато схваща, че Емилия бърза през днешния ден, тъй като би трябвало да гледа внучето си, Мария Нурмела я подканя на британски идващия път да го докара - ще го включат в спектакъла. " Проблемът е и в изолацията и огромната бездна сред поколенията, другите възрасти би трябвало да се познават, с цел да се схващат. " Преводачката бързо предава инструкциите ѝ на български. Някои от дамите тук схващат британски - Любомира е програмистка, а щерка ѝ живее в Канада, тя самата владее езика, само че се тормози да приказва. Именно щерка ѝ я убеждава да се включи в танцовия уъркшоп. " Тук се срещам с нови хора, пребивавам сама и ми е самотно от време на време. "
Мария Нурмела и Виле Ойнонен в актуалния танцов спектакъв " Дните " Фотограф: Olivia Hansson Реклама
Мария споделя, че във Финландия танците са все по-масов метод възрастните хора да поддържат формата си и да се социализират , майка ѝ също е танцьорка и има личен клуб, в който е работила до 70-годишна възраст. " Когато става въпрос за занимание, ейджизмът отстъпва място на все по-голямо схващане и включване на възрастните хора, само че измежду професионалните танцьори не е по този начин ", изяснява Нурмела. Според нея в Западна Европа актьорската колегия се е преборила с табутата и предразсъдъците и на сцената излизат все по-възрастни артисти .
" В танцовите среди има още доста да се работи в посока ейджизъм и предоставяне на опция на хора с всевъзможни тела, без значение от килограмите, да танцуват. " Тази година в Хелзинки нейната преподавателка от учебното заведение на Пина Бауш изнася зрелище на 76-годишна възраст. " Тя танцува необикновено на сцената, табутата стартират да се разчупват, само че не задоволително бързо. " също обикаля по света с зрелище, в което танцьорите са на възраст над 60 години.
Мария Нурмела и нейният сътрудник танцьор Виле Ойнонен вземат решение преди няколко години в страните, където показват спектакъла си " Дните ", да организират и танцови работилници за хора над 60 години, а след това да включват двамата души от уъркшопа в своето зрелище. Най-много доброволци се появяват в Новосибирск - 17 души, измежду които и много мъже.
" Но това беше, преди Русия да нападне Украйна, в този момент не бих стъпила там, по този начин или другояче през целия ми умишлен живот чувам за контузията на моите родственици и страха, че руснаците ще ни атакуван някой ден ", споделя Мария. Прабаба ѝ и прародител ѝ са от Карелия - област, която Русия лишава от Финландия по време на Втората международна война, когато 400 000 финландци са изгонени оттова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ