На първо място – обичайте себе си!
Много от нас се учат от дребни да „ обичат ближните си, както обичаме себе си. “ Но какво ще стане, в случай че ние не обичаме себе си? Какво става, в случай че ние сме най-лошият си зложелател и нашия най-суров критик? Ако се отнасяме към другите по този начин, както се отнасяме към себе си, тогава съдим ли всички останали със същата груба четка, която използваме, с цел да рисуваме себе си? Ето за какво на нашата планета има повече хора, захласнати от опитите да осъдят всеки, който е друг, вместо да се научим да прегръщаме всеки, който споделя нашата земя и да се радваме на нашите разлики!
Да се научим да обичаме другите стартира с това първо да се научим да обичаме себе си абсолютно. Това наподобява е добре защитавана загадка, на която никой не ме научи, до момента в който растях. Напротив, от млада възраст ме насърчаваха да се слагам на последно място, че е егоистично да обичам себе си или да слагам себе си преди всичко. Всъщност, преди давах толкоз доста от себе си, без да се грижа за личните си потребности, до такава степен, че станах толкоз изтощена, че това стартира да се отразява на здравето ми. Продължавайки в тази тенденция, аз непрекъснато имах вяра, че би трябвало да работя върху себе си, тъй като не бях задоволително добра, каквато трябваше да съм. Така че продължих да работя върху това да бъда „ по-добър човек “, по-„ обичащ “, „ по-духовен “.
И тогава срещнах един умен човек, който ме накара да обичам и правя оценка абсолютно себе си за това коя съм аз - съвършено създание на Вселената, което е почтено и заслужаващо любовта, без да се постанова да се потвърждавам, да се усъвършенствам или да се трансформира по никакъв метод.
Разбрах, че съм някой, който има право да изрази уникалността си, тъй като всички сме скъпи същества.
Сега също разбирам, че не е нужно да работя, с цел да бъда нравствен човек. Да бъдем духовни е това, което сме в основата си, без значение дали го осъзнаваме или не. Да бъдеш себе си и да си нравствен са едно и също нещо.
След толкоз години, в които се поставях на последно място, време е да се обичам. Научих, че това е най-големият подарък, който давам освен на себе си, само че и на планетата, тъй като рисувам другите със същата четка, каквато употребявам върху себе си.
Животът ми е доста по-радостен и логичен в този момент и имам доста повече обич, която да споделя с другите, в сравнение с в миналото преди, което върша абсолютно и без да се уморявам. Но най-важното е, че в този момент разбирам, че в случай че не изразя уникалността си, Вселената ще бъде лишена от това, за което аз съм се родила на този свят!
Да се научим да обичаме другите стартира с това първо да се научим да обичаме себе си абсолютно. Това наподобява е добре защитавана загадка, на която никой не ме научи, до момента в който растях. Напротив, от млада възраст ме насърчаваха да се слагам на последно място, че е егоистично да обичам себе си или да слагам себе си преди всичко. Всъщност, преди давах толкоз доста от себе си, без да се грижа за личните си потребности, до такава степен, че станах толкоз изтощена, че това стартира да се отразява на здравето ми. Продължавайки в тази тенденция, аз непрекъснато имах вяра, че би трябвало да работя върху себе си, тъй като не бях задоволително добра, каквато трябваше да съм. Така че продължих да работя върху това да бъда „ по-добър човек “, по-„ обичащ “, „ по-духовен “.
И тогава срещнах един умен човек, който ме накара да обичам и правя оценка абсолютно себе си за това коя съм аз - съвършено създание на Вселената, което е почтено и заслужаващо любовта, без да се постанова да се потвърждавам, да се усъвършенствам или да се трансформира по никакъв метод.
Разбрах, че съм някой, който има право да изрази уникалността си, тъй като всички сме скъпи същества.
Сега също разбирам, че не е нужно да работя, с цел да бъда нравствен човек. Да бъдем духовни е това, което сме в основата си, без значение дали го осъзнаваме или не. Да бъдеш себе си и да си нравствен са едно и също нещо.
След толкоз години, в които се поставях на последно място, време е да се обичам. Научих, че това е най-големият подарък, който давам освен на себе си, само че и на планетата, тъй като рисувам другите със същата четка, каквато употребявам върху себе си.
Животът ми е доста по-радостен и логичен в този момент и имам доста повече обич, която да споделя с другите, в сравнение с в миналото преди, което върша абсолютно и без да се уморявам. Но най-важното е, че в този момент разбирам, че в случай че не изразя уникалността си, Вселената ще бъде лишена от това, за което аз съм се родила на този свят!
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ