„Ако не изпитвате чувство за вина, шантажистът е безсилен!“
Много от нас живеят по този начин, като че ли съществува 11-та заповед: „ Не се ядосвай “ – и 12-та: „ Не ядосвай близък си “, смята създателят на книгата „ Емоционалният шантаж “ Сюзън Форърд. И попадат в клопката на прочувствените шантажисти.
Сюзън споделя по какъв начин да се оправим с незаслужените усеща на виновност, дискомфорт, болежка, които пораждат заради токсичния психически напън на други хора. Предлагаме ви 20 цитати от нейната книга.
Никой, който живее в мир със себе си, не се нуждае от това да управлява другите хора.
Шантажът е средство за управление на обстановката и по тази причина се усещаме уверени.
Емоционалният шантаж е ефикасен единствено в случай че позволим на другите да схванат къде е нашето уязвимо място и реагираме мъчително, когато го допират.
За нас е по-лесно да повярваме на рецензия, в сравнение с хвалба. Една обидна забележка може да има по-голямо влияние от двайсет комплимента. Ние възприемаме сериозните думи по-остро и по-внимателно, в сравнение с похвалата. Струва ни се, че в рецензията има повече истина и откровеност.
Поради тази причина даже най-уверената в своята половост жена, може да бъде извадена от равновесие от своя сътрудник с отрицателните си забележки за външността й, държанието й в леглото или сравненията с други дами.
Негативните съпоставения ни карат да се усещаме несъответстващи. Ние не сме толкоз положителни, толкоз предани, не толкоз работливи като някой различен, и по тази причина незабавно започваме да се усещаме тревожни и отговорни. Изпитваме такава паника, че сме подготвени да отстъпим на изнудвач, с цел да потвърдим, че той бърка за нас.
Емоционалният шантажист знае какъв брой ценим връзките с него. Той вижда нашите недостатъци и съкровени секрети. И без значение какъв брой доста ни обича, прочувственият шантажист употребява това познание, с цел да реализира това, от което се нуждае: нашето послушание.
Шантажистите построяват своята съзнателна и несъзнателна тактика въз основата на информацията за нашите страхове, която им предоставяме. Те виждат това, от което се опасяваме, какво ни кара да се тормозим, на какви думи и каузи ние реагираме инстинктивно.
Шантажистите са в положение добре да за маскират психологическия напън и постоянно го усещаме по този начин, че по-късно започваме да се съмняваме в здравото усещане за това, което се случва.
Защо толкоз доста рационални, способни хора губят равновесие, когато се сблъскват с държание, което наподобява толкоз явно? Една от главните аргументи е, че изнудвачът прави всичко с цел да не разбираме, че той ни манипулира.
Неприятната истината се заключава в това, че подчинението на условията на изнудвача го предизвиква и всякога – по кое време умишлено, по кое време неумишлено – ние с отстъпките си оказваме помощ на индивида да прави всевъзможни дейности, ние несъмнено му даваме да разбере, че той може да прави същите дейности когато си пожелае.
„ Мъчениците “ може да наподобяват слаби на тип, само че в реалност те са тихи тирани. Те не крещят, не вършат подиуми, само че държанието им ни предизвиква болежка, комплициране и неприязън. Такива шантажисти имат същински гений, с цел да ви вършат изцяло виновни за това, което се случва с тях.
Любовта и уважението към шантажистите се приравняват към цялостното послушание и в случай че той не го реализира, стартира да показва актуалното положение на нещата като изменничество.
Разбирането и състраданието няма да доведат до нищо положително, в случай че се сблъскате с прочувствен шантажист. Всъщност тези усеща единствено принуждават изнудвача да предприеме по-решителни дейности.
В допълнение към изкривяването на усещанията, доста изнудвачи усилват натиска върху своите жертви, пораждайки подозрения по отношение на техните качества, претекстове и добродетели.
Изнудвачите смятат, че спорове пораждат заради нашите заблуди и ненормалност и се считат за мъдри хора, настоящи от положителни планове. Просто казано, ние сме неприятните, а те са положителните.
Шантажистът ще упорства, вадейки от подтекста обособени цитати, мнения и поуки от разнообразни източници, с цел да потвърди, че има единствено една истина на света и тази истина е неговата.
Емоционалните шантажисти постоянно ни упрекват, че не можем да обичаме или поддържаме другарства, просто тъй като не желаеме тази непосредственост с любовници или другари, която те изискват от нас.
Този вид обвиняване в малоценност е уязвимо място за доста от нас, изключително в случай че преглеждаме интимните връзки като лакмус и реакция на психическото ни здраве.
Макар че изнудвачите, меко казано, преувеличават, когато споделят, че връзката не
