Просвещението
Много нации по света имат митове и легенди за колосите, които са съществували дружно с елементарните хора в далечното минало. В доста източници от древността, които са оживели до наши дни (по-специално имаме поради Авестата, хрониките на Тибет и Китай, Библията, Ведите), можете да намерите информация за хора с великански напредък. В митологията на индианците Pawnee може да се откри легенда, съгласно която първите поданици на нашата планета са хора с доста огромен растеж и даже бизоните, които изглеждали като същински джуджета спрямо тях.
В разказите на един духовник от Тибет могат да се намерят препратки към обстоятелството, че по време на едно от просвещенията той е бил в под земята манастир, където монахът видял балсамирано мъжко тяло, чиято височина била към пет до шест метра. Трябва да се означи, че има доста такива истории.
Сред великаните един от най-известните е Голиат,
който особено се загатва за него на страниците на Стария завет. Голиат бил войник, родом от селището Гет. Растежът на този воин бил два метра и 90 сантиметра. Неговата люспеста кожа тежала близо 57 кг. Голиат имал щит, наколенки и шлем от мед. Войнът държал копие в ръцете си, което тежал повече от 6,5 кг, както и огромен меч.
Ако приемем, че гигантските хора в действителност са съществували в предишното, тогава задачата на гигантските структури става към този момент явна. Тук става въпрос за менхири, долмени, терасите на Беалбек, както и крепостни стени, които се издигат на 20 метра височина. Всички тези здания въобще не са били безполезни, тъй като са имали великански напредък.
Гигантите, съгласно източниците,
са живеели доста дълго време съгласно актуалните стандарти. Така по-специално, както се споделя в „ История на космогонията “ на Б. Бероз, приблизително животът на колосите е траял към 50-100 хиляди години. Само Библията споделя, че първите хора, появили се на Земята, са имали величие. Вероятно няма хора по целия свят, които да не са запазили митовете и легендите за безсмъртните хора. За построяването на гигантските долмени и други структури, както и за осъществяването на най-сложната работа, боговете, съгласно една от съществуващите хипотези, основават няколко подвида, посредством потреблението на генното инженерство, чийто напредък варира от 2,5 до 15 метра и ги надарил с огромно дългоденствие. Най-интересното е, че в античните източници на процедура не се загатват женски великанки.
В същото време историческите документи от 19-20 век са запазили доста свидетелства за откритите остатъци, които са принадлежали на хора с доста огромен растеж.
И по този начин, в една от старите научни писания (нарича се „ История и древност “) има известие, че през Средновековието в Къмбърланд са разкрили скелета на човек с великански напредък. Според отчета дължината на останките е била 4 метра, а дължината на зъбите е била към 17 сантиметра.
През 1821 година в земите на американския щат Тенеси учените разкрили каменни руини от стени, под които разкрили няколко скелета, достигащи дължина 2,15 метра. През 1877 година служащи в мините в Невада, в процеса на измиване на златото, инцидентно се натъкнали на остатъци от човешки кости (говорим за крайник и коляно с пищяла). Необичайната находка принудила миньорите да се извърнат към експертите, които открили, че крайникът приживе е принадлежал на човек, който бил повреден над коляното. Изследователите обаче се интересували доста повече от обстоятелството, че дължината на крайника от коляното до стъпалото доближава цели 97 см. По време на живота височината на човек трябвало да бъде към 3,6 м. Находката датира от времето на динозаврите (което е 185 милиона години). Откритата част от крайници станала същинска сензация, като до мястото на откриването ѝ била изпратена научна експедиция, само че за жалост останалата част от скелета не можала да бъде открита.
В Уисконсин през 1879 година, по време на строителни работи, съгласно публикация във вестника, били открити прешлени, доста огромни и дебели, както и елементи от черепа на колос.
Подобни находки са били открити и в египетските земи.
Например, през 1890 година археолозите съумяват да намерят саркофаг, направен от камък. В саркофага бил подложен глинен ковчег, а в него се намирала мумиите на жена с алена коса и малко дете. Както означават откривателите, лицата на мумията със своите черти и форма внезапно се разграничават от жителите на античните египетски земи. Подобни мумии на мъж и жена са били открити в щата Невада през 1912 година, в една от скалистите пещери. Височината на едната жена през живота ѝ достигала два метра, а при мъжете – три метра.
Същите находки са присъщи за австралийския континент. Така, да вземем за пример, през 1930 година, в регионите на рандеман на яспис в покрайнините на Басарст, златотърсачи се натъкнали на отпечатъци от големи човешки крайници. Хората, открити в Австралия, се наричали Megantropus. Растежът на тези хора е бил почти 2,1-3,65 м. До известна степен тази раса прилича гигантопитека, открит в Китай. Китайските колоси доближават височина от 3-3,5 м, а тежестта му е достигал към 400 кг. В Басартс, с изключение на отпечатъците от стъпки, те успяли да намерят и каменни артефакти, доста огромни по тегло и размери. Между другото са били открити ножове, тояги, плугове, длета и брадви. Съвременните хора надали биха имали сили да работят с такива принадлежности, всеки от които тежал повече от 4-9 кг.
През 1985 година там е била изпратена задача от антрополози. Учените са направили разкопки на дълбочина повече от три метра. Те успяли да намерят кътник, който бил над 4 сантиметра необятен и 7 сантиметра висок. Според специалисти по време на живота човек с толкоз големи зъби би трябвало да е висок най-малко 7,5 метра, до момента в който тежестта му можел да доближи 370 кг. Извършеният въглероден разбор свидетелства, че възрастта на тази находка може да доближи 9 милиона години.
През 1971 година в Куиленд фермерът С. Волкер, работещ на полето, се натъква на част от челюст със зъби, чиято височина е 5 см. В напречно сечение размерите на пръстите са достигали 17 см. Според откривателите, в случай че отпечатъкът е бил изцяло непокътнат, дължината му е щяла да бъде 60 см. По този метод може да се допусна, че този отпечатък е могъл да бъде оставен от човек чиято височина е била минимум шест метра.
На крайбрежията на централноафриканското езеро Елисей през 1936 година антропологът и палеонтолог Ларсън Кол открива останките от великански човешки скелети. В едно заравяне имало повече от дузина скелети на мъже, чиято височина през живота била към 3,5-3,75 м. Всички те се отличавали с съществуването на скосени брадички и няколко реда зъби.
Има доказателства, че по време на Втората международна война
в полските територии, по време на погребението на екзекутираните хора бил открит втвърден череп, чиято височина е 55 см (съвременният човек може да се похвали с череп към три пъти по-малък). Растежът на колоса през живота му би трябвало да бъде минимум 3,5 м.
В доста елементи на света през 19-20 век учените са разкрили доста скелети на колоси. Прави усещане, че съвсем всички тези находки се намират в складовете на музеите и не са изложени за публично разглеждане. Всичко това заради повода, че артефактите от този тип са неуместни, те не се вписват в обичайна догадка за произхода на живота на нашата планета.
Трябва да се каже, че доста откриватели въобще не одобряват съществено историите за колосите. От друга страна обаче, в случай че има доказателства за такива хора в разнообразни източници, като това не може да е инцидентно. Митологията на доста нации от разнообразни континенти под една или друга форма загатва съществуването на колоси в древността.
В тези антични исторически столетия, които актуалните откриватели могат да учат единствено посредством археологически проучвания, съществуването на хора с великански напредък не е нещо извънредно, само че, явно, това влиза в изострен спор с физиологичните правила на салдото на биологичния тип. Вероятно в епохите, предшестващи Големия потоп, изискванията на нашата планета са били доста по-различни от тези, които съществуват сега. Това са както физическите закони, по този начин и атмосферното налягане. Освен това, след осъществяване на проучване върху парче кехлибар, специалистите открили, че наличието на О2 във въздуха е почти 50 % (в момента – 21 процента). В края на краищата в миналото на планетата са съществували динозаври, чийто напредък достигал десетки метри… Учените просто признават обстоятелството на тяхното битие като подобен.
Въпреки обстоятелството, че огромен брой археологически находки и доста исторически антични източници предали на актуалния човек доказателства за съществуването на колосите на нашата планета. Трудно е да се отхвърли това, само че по някаква причина науката не бърза да признае очевидния факт…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
