Този, който обича главата си, не прави нищо в живота си
Митрополит Атанасий Лимасолски е кипърски християнски свещеник.
Ръкоположен е за дякон през 1973 година Завършва „ Богословие “ в Солунския университет и през 1980 година се заселва в Света гора, където е ръкоположен за йеромонах през 1982 година
По-късно се завръща в Кипър, където е определен за свещеник на манастира Махера. През 1999 г е определен за Лимасолски митрополит.
Не можеш да осъждаш другия. За всеки има вяра за избавление. Да отхвърлиш прегрешението – да, да отхвърлиш случилото се – да, само че индивида – не можеш.
Когато не се молим за другия човек и го осъждаме, упрекваме или роптаем против него, тогава по абсурден метод и той става по-лош. Тоест, тази демонична сила облъчва другия човек и той става по-лош. Понякога и ние сме отговорни, че другият става по-лош.
Другите може да са най-лошите хора, няма значение, значение има ти какъв си, дали си добър, свързан с всички. Ако ти не си добър, и измежду ангели да те сложат, нищо не става – и с ангелите ще се скараш! И в парадайса да те сложат, ще имаш проблеми.
Докато се караме с хората, ще имаме проблеми. Трябва да се скараме с нашето „ аз “, да го сложим на мястото му.
Този, който обича главата си, не прави нищо в живота си. Има един израз на Света Гора, който гласи: “Сложил съм си главата в торбата ”. Тоест отиваш да правиш нещо без боязън и съмнение, като казваш – главата ми занапред е отсечена и по тази причина не се опасявам, че могат да я отсекат.
Вижте, човек не би трябвало да стартира нещо с мисълта, че ще се провали, тъй като по този начин към този момент се е провалил още преди да го стартира. Затова са минали толкоз години и нищо не си направил. Как ще постигнеш нещо, когато щом започнеш да го правиш, си казваш: ами в случай че се проваля? Вместо това си намерения: ами в случай че съумея! Защо да казваш: в случай че не съумея, ще си удрям главата в стената? Ако успееш, какво ще правиш, отново ли ще си биеш главата в стената. Не можеш да се избавиш от това. Всяка глава има своята болежка.
Ако срещнеш някой човек, който ти харесва, имаш благосклонности към него, чувстваш, че има всички предпоставки да напреднете в връзките си, обичаш го и го цениш, тогава върви напред и Бог ще ти помогне!
За страдание, ние имаме евдемонистично схващане за живота, т.е. че всичко би трябвало да върви добре, във всичко би трябвало да имаме триумф, в никакъв случай не би трябвало да имаме крах в живота, нито терзание, нито болежка, нищо неприятно. И когато нещо сходно се случи, а то е обикновено да пристигна, всичко се прекатурва.
Това се назовава двоедушие и Писанието споделя, че човек двоедушен във всичките си пътища е безреден. Когато поискаш да правиш нещо и започваш да мислиш дали да го направя или да не го направя и по този начин до безспир, тогава блокираш и най-после нищо не правиш. Ще ми възразиш: “Но аз желая да се предпазя, да съм сигурен и спокоен ”. Добре, влез в един парник и остани вътре до последния си мирис! След като не можеш да продължиш напред!
Дори да претърпя крах и стане нещо неприятно, за какво би трябвало да затривам себе си? Добре, станало е нещо, което не чаках, не го планирах, само че ще преживея моя крах по нравствен метод. Ще се опитам да направя каквото мога и най-после това може да се окаже от изгода.
Така би трябвало да напредва човек в живота си – доброволно и красиво, да прави каквото може, и това е. Не бива да изисквате доста неща. Мисля, че когато търсим доста неща, казусът не е в другите, а в нас.
Ако разграничавам всички мириси на света и никой не ми харесва, то това значи, че аз имам проблем, че съм капризен човек.
Ако по-късно си кажеш: „ Аз съм чудноват, екстравагантен, желая да пребивавам самичък, не желая различен да ми се мотае в краката… Истината е, че не желая връзка, не желая да поемам отговорност, не желая да ме питат какво върша “, – по този метод най-малко одобряваме себе си и осветляваме своята стремителност, т.е. видоизменявам я.
Признаваш си: „ Харесва ми да заставам на рафта самичък. “ Имаш това право. Но не и да стоиш на рафта и да протестираш. Избери мястото си, своя ъгъл и откри покой там. Така избрах, по този начин желая. Човек има право да каже: „ Аз няма да се оженя, не желая да стана духовник, нямам това предопределение, това предпочитание. Искам да пребивавам самичък, да се боря с характера, който имам. “ Добре, почитаме твоя избор, стига единствено да успееш да осветиш това свое уединение в живота.
