Митове и факти за Александрийската библиотека. През 334 г. пр.

Митове и обстоятелства за Александрийската библиотека . През 334 година прочие н. е. Александър Велики потегля да превзема света. По време на своите завоевания Александър довежда със себе си историци и географи, с цел да документират и популяризират информацията за другите общества и култури, които са срещали, до момента в който са си пробивали път от Македония и Гърция на запад, до Индия на изток.

След преждевременната му гибел през 323 година прочие н. е. завоеванията на Александър помогнали за началото на нова епоха в античната история, наречена елинизъм. Елинизмът е резултат от смесването на гръцко-македонската просвета с обществата на Северна Африка, Близкия изток, Централна Азия и Индия. Дефинира се от ярки художествени изрази, разширени метафизичен хоризонти и непрекъснато търсене на нови познания. Никоя друга институция не илюстрира духа на елинизма по-добре от античната библиотека на Александрия , Египет.

Знаете ли, че:

• Думата музей произлиза от Musaeum, което значи „ Дом на музите “.
• Евклид , бащата на геометрията, учи в Александрийската библиотека.
• Учените , работещи в Библиотеката, са били на прехрана от фараона, имали гратис хранене, настаняване и прислужници, тъй че можели да се съсредоточат единствено върху проучванията.

8. Древната библиотека на Александрия е учредена от Деметрий Фалерски

Деметрий Фалерски е атински мъдрец и политик, който паднал от власт и избягал в Египет. Там той намира леговище в царския двор на владетеля на Египет Птолемей I Сотер , който основава  Династията на Птолемеите и ръководи Египет сред 323 и 285 година прочие н. е. Впечатлен от обширните и дълбоки знания на Деметрий, Птолемей му разпорежда задачата да сътвори библиотека.

Древната библиотека на Александрия е била част от висше образователно заведение, известно като Александрийския музей. Библиотеката е била предопределена като запас за учените, които са правили проучвания в музея.

7. Книгите в библиотеката били разграничени на предмети

Книгите в библиотеката били разграничени на следните предмети: реторика, право, епос, покруса, комедия, поезия, история, медицина, математика, естествени науки и други. Книгите били придобивани за библиотеката посредством покупки в Атина и Родос, двата съществени книжни пазара в Древното Средиземноморие; посредством копиране; и посредством конфискация.

Една категория добити книги се наричала „ от корабите “. Всеки път, когато транспортен съд пристигал на пристанището в Александрия, държавните чиновници се качвали на борда, търсейки книги. Те донасяли откритите книги в библиотеката за инспекция. Тези книги или били връщани неотложно, или иззети и сменени с копие, направено от преписвачите на библиотеката.

6. На какви езици са се пишели книгите – легенди и обстоятелства за Александрийската библиотека

Книгите в античната библиотека на Александрия били написани основно на два езика – гръцки и египетски, към този момент липсващ афро-азиатски език. Смята се, че в библиотеката се е съхранявал целият книжовен корпус на Древна Гърция, дружно с творби на Аристотел, Софокъл, Еврипид и други. Египетските книги били книги за традициите и историята на Древен Египет.

Учени, работещи в Александрийския музей, употребявали библиотеката, с цел да основат категоризацията на историята на Древен Египет в 30 династии. Категоризацията към момента се употребява и през днешния ден, когато учим антична история, както и първия превод на еврейската Библия, прочут като Септуагинта. И до ден сегашен Септуагинтата остава основен текст в сериозните древен проучвания.

5. Новата библиотека в Александрия

През 2002 година в Александрия отваря порти новата Александрийска библиотека. Сегашната постройка съставлява изследователска библиотека и културен център, основан в памет на античната библиотека с желанието да трансформира Александрия още веднъж в град на световноизвестно учене. Библиотеката в Александрия съхранява най-голямата в света цифрова сбирка от исторически ръкописи, както и най-голямото вместилище на френски книги на африканския континент.

4. Град Александрия – легенди и обстоятелства за Александрийската библиотека

След гибелта на Александър, град Александрия се трансформира в интернационален център за търговия сред Изтока и Запада. Това е един от най-големите градове на древността , единствено Рим е бил по-голям.

За да доведат безвредно корабите до пристанището и да покажат своето благосъстояние, Птолемей заповядва да построят Александрийския фар. Една от най-високите основани от индивида здания в античния свят и се смята за едно от седемте чудеса на света .

Освен това Египет бил водещ производител на папирус. Предшественик на актуалната хартия. Папирусът е изработен от растението папирус, което пораства към река Нил.

3. Александрийската библиотека в своя пик

Всеки път, когато транспортен съд пристигал на пристанището, библиотекарите щели да претърсят кораба и да вземат всички книги. Легендата споделя, че Птолемей III е помолил атиняните да заемат истински ръкописи от Софокъл, Есхил и Еврипид. Атиняните поискали 500 кг злато като гаранция, че ще си върнат свитъците.

Библиотекарите копирали ръкописите, съхранили оригиналите и дали на атиняните копия, като им споделили, че могат да запазят златото. В своя пик Александрийската библиотека съдържала 400 000 свитъци, което би било еквивалент на 100 000 книги. В избран миг трябвало да бъде основана дъщерна библиотека в Серапеума, храм на господ Серапис, с цел да може да приюти всички книги.

2. Архимед и Ератостен – легенди и обстоятелства за Александрийската библиотека

Архимед, прочут със своя принцип на Архимед – закон за изместване, който всички трябваше да научим през ученическите си години, посетил Александрийската библиотека. Твърди се, че Архимед забелязал потребността на околните фермери да доставят вода от Нил до по-високите плата. Той решил проблем, като изобретил Архимедовия винт. Изобретение, употребявано и до през днешния ден.

Приятелят на Архимед Ератостен бил началник на Александрийската библиотека. Подобно на Архимед, Ератостен е считан за талант. Той е наименуван татко на географията, защото е пресметнал тъкмо обиколката на Земята и дистанцията сред Земята и Слънцето. Всичко това през 240 година пр.н.е.!

Ератостен пресметнал, че дължината на екватора на Земята е 39 670 км, към което е съвсем действителното разстояние от 40 075 км. Той предвижда високосната година от 366 дни всяка четвърта година и стартира да употребява паралели и меридиани. Освен това изобретява математически способ за намиране на елементарни цифри. Методът се назовава сито на Ератостен . Той е имал достъп до големи познания, съхранявани в Александрийската библиотека, които му помогнали в проучванията му.

1. Упадъкът на Александрийската библиотека

Противно на известния мит, Александрийската библиотека не е унищожена от Юлий Цезар и римляните, които се намесват в гражданската война в Египет през 48 година пр.н.е. Цезар запалил корабите в близкото пристанище, само че за жалост огънят се популяризирал в библиотеката. Въпреки това най-важните свитъци били непокътнати.

Факт е, че Александрийската библиотека понижава смисъла си последователно през вековете. Упадъкът на Александрийската библиотека подхожда на упадъка на Египет. Управлението на Птолемей отслабва през вековете и тяхната династия в последна сметка е погълната от могъщата Римска империя.

По време на римското ръководство библиотеката получавала доста по-малко средства, което води до понижаване на проучванията и броя на свитъците. През 270 година сл. Хр. Александрия подвига протест против Рим, което води до имперска контраофанзива и заличаване на Библиотеката. Въпреки това, Серапеума оцелява до 391 година, когато е разрушена по заповед на християнския свещеник Теофилий от Александрия. Оцелелите книги са изцяло унищожени през 7-ми век от мюсюлманските владетели на Египет.

Заключение

Унищожаването на Александрийската библиотека значи голяма загуба на познания и доста забавя напредъка на човечеството. Например, библиотекарите знаели, че Слънцето, а не Земята е център на нашата слънчева система. Знаели, че Земята е кръгла. Отне още хиляда години и гении като Галилей и смели откриватели като Колумб и Магелан, с цел да открият още веднъж истината. Представете си на какъв стадий на софтуерно и научно развиване би било нашето общество сега благодарение на античните свитъци!