Интервю | Професор Мишел Строчински: Израелската икономика е доказвала, че бързо се съвзема след война
Мишел Строчински (роден през година в, ) е и доцент в катедрата по стопанска система и Федерманското учебно заведение по обществена политика в и съредактор на Израелския стопански обзор от основаването му през 2003 година Бивш шеф на изследователския отдел на Националната банка на Израел. Той управлява междуведомствената изследователска група на програмата " Безвъзмездни средства за приходи " ( " " ), която беше основана през юли 2008 година Като част от университетските си занимания той реализира емпирично приложение (в съдействие с проф. ) на теорията за " общия проблем на басейна ", характеризираща държанието на държавните управления в границите на бизнес циклите: държавните управления са склонни да усилват разноските по време на интервали на взрив, без да ги понижават по време на спадове.
В някои български уеб сайтове има съмнение, че страните - типичен производители на петрол и газ, са тласнали " Хамас " да се оправи с новия съперник на доставка за газ в Европа - Израел. Вярно ли е това? - Не. Конфронтацията сред " Хамас " и Израел датира от 2007 година, когато терористичната организация оглавява анклава. Тогава към момента не беше открит газ край крайбрежията на Израел. Като терористична организация аргументите да нападне Израел са идеологически, а не са стопански. Съвсем неотдавна с задгранично ходатайство беше подписана договореност за разширение на квотата на разрешителни за работа в Израел за хора от Газа. Очакваше се, че това ще реши икономическите проблеми на доста палестински фамилии и да е умиротворителен и стабилизиращ фактор. " Хамас " даде тип, че е удовлетворен от постигнатия прогрес във взаимоотношенията, а по-късно внезапно атакува. Терористите, и да имат опция да управляват даден регион, не се стремят да подобрят благосъстоянието на живеещите в него, а да нападат съседите си. Съществуват опити от доста години на интернационалните организации като Световната банка да инжектират средства за развиване на стопанската система, само че те не дават резултати. След започване на войната сред " Хамас " и Израел доста страни като Германия и Австрия замразиха икономическата си помощ към анклава. Това фактически ли ще помогне или е единствено алегоричен акт? - Въпросът е дали тези пари стигат до популацията, или директно отиват за въоръжение и гнет. Трудно е да се каже, макар че преди време страни, които до тогава са финансирали линията, са виждали, че тяхната помощ е отивала за въоръжение, и са спирали за прочут интервал да подържат " Хамас ". Възможно ли е по някакъв метод да се основат по-тесни стопански връзки сред Израел и анклава? - В опитите за стопански връзки с палестинците оказват помощ Египет и Йордания. Това са страни, с които Израел има към този момент стопански контракти. Те спомагат по силата на по този начин наречените Парижки съглашения. Международните организации, измежду които и Световната банка, поставят старания да развият стопанската система най-много на Палестинската автономност. Но това също се базира на опазване на мира и спокойствието в района. Заради няколко атентата беше понижено финансирането на Палестинската автономност. Как ще се отрази новата война наизраелската стопанска система? - Например при военната акция " Мощна канара " през 2014 година разноските доближиха до 10 милиарда шекела, най към този момент поради парализирането на туризма и неспособност да се организира каквато и да било промишлена или селскостопанска активност в южната част на страната. Имаше и опустошения. Това се отнася и за стопанската система на линията Газа. Там базата е доста ниска поради голямата беднотия. За Израел загубите са по скоро макроикономически. Производствата се стремят към бързо възобновяване от вредите, свързани с войната. От значение е и дали борбите се водят на няколко фронта както по време на Кипурската (на съдния ден) война. Още преди войната някои от големитерейтингови организации намалиха или заплашиха да понижаткредитния рейтинг на странатазаради продължаващите 9месеца многохилядни демонстрации срещу предвиждаща се правосъдна промяна. Военната обстановка няма ли в допълнение да утежни прогнозите за положението на израелската стопанска система? - " Мудис " намали прогнозите за Израел от позитивни на постоянни, а други 3 рейтингови организации единствено заявиха, че бъдеща правосъдна промяна, въведена без народен консенсус, може да пропъди вложителите. В предишното тези рейтингови организации са отбелязвали, че в случай че военните дейности са прекомерно дълги и изтощителни, могат да са опасност за израелската стопанска система, която постоянно е доказвала, че бързо се съвзема от тях. Надявам се и този път да е по този начин. Израел беше атакуван и към момента войната е първоначално си. Още преди " Хамас " дабеше направила офанзивата, шекелът поевтиня спрямодолара. В началото на войната централната банка стартира да продава долари от огромнитеси запаси,които бяха насъбрани, когато директорй беше Стенли Фишер, с цел да стабилизира националната валута.Как ще се отрази това наикономиката? - Това се е случвало до момента един път: по времето на локдауните по време само че ковид Националната банка на Израел продаде долари еднократно. Тогава доларът беше почнал да се повишава. Тъй като шекелът постоянно е бил по-силен от $, това би нарушило салдото на износа на продукция. От 2003 година до момента сме очевидци на тъкмо противоположното събитие - националната банка се намесва и закупува долари. Тоест към този момент 20 години има остатъци в салдото на разплащанията. Още от януари се вижда наклонност на намаляване на шекела, само че чак в този момент, при започване на войната, националната банка се намеси, когато (в един съответен ден) на пазарите доларът се котираше високо. Тя се намесва нормално, когато търсенето на долари става прекомерно високо, не по стопански аргументи, както беше при започване на войната. Израел разполага с един от най-големите ресурси на валута на човек от популацията в света. Резервите са за повече от 200 милиарда $, което е към 38% от брутния вътрешен артикул. При изключителни обстановки като тази валутният запас може да се употребява.
Още по тематиката
От началото на годината многотехнологични компании, които са мотор на израелската стопанска система, напущат страната.На какво се дължи това и войната ще ускори ли тази наклонност? - До декември месец бях шеф на изследователския център на Израелската национална банка и още преди година предупреждавах, че ще има спад в търсенето на хайтек артикули и киберзащити, тъй като пикът на търсенето в света беше отминал, а то беше обвързвано с потребността да се работи от вкъщи по време на пандемията. Повечето хора смятат, че повода за закриването или намаляването на размера на активност на тези предприятия и стартъпи е в предлаганата правосъдна промяна. Не, тази наклонност е международна. В Съединени американски щати и други развити страни се вижда известно възкръсване на пазарите и тези предприятия още веднъж ще почнат да търсят експерти. Още повече че от всички проектозакони беше признат единствено един, който има малко значение. Много хора, в това число и хайтек експертите, изчакват дали още нещо от подготвяната промяна ще бъде прокарано, с цел да решат по какъв начин да работят. Преди войната задълженията на страната можеха да бъдат понижени, защото вместо 2% растеж на Брутният вътрешен продукт той доближи 3%. Можеше да се чака стесняване на дълга. След като избухна и войната, е рано да се каже по какъв начин ще приключим годината. Приогромнитепреки и косвени загуби от войната от кое място ще сеосигурятсредства за възобновяване на стопанската система? - Загубите, при продължителна война са огромни единствено в първите дни. После и селското стопанство, и индустрията се приспособяват. Най-бавно се съвземат туризмът и хотелиерството. Нужна им е година, с цел да доближат до равнището си преди войната. Макар и дребни, държавните обезщетения оказват помощ на хората да преживеят този тежък интервал. Запасняците също получават заплатите си, както са били преди войната. Поради съществуването на противоракетната система " Железен купол " вредите на постройките няма да са изключително огромни навътре в страната. Погромът при започване на войната се мери освен до невиждан брой човешки жертви и отвлечения, само че и с подпалени и унищожени цели села и кибуци. Ако бъдем нападнати освен от юг или войната бъде продължителна, и икономическите резултати могат да се променят. Но възстановяващата се стопанска система ще обезпечи запас, с цел да продължим. ПремиерътБенямин Нетаняху твърдеше, че повреме напредишния му мандатизраелската стопанска система е била на осмо място в света, а при държавното управление след него на 24 място. Това по този начин ли е? - Става дума за две разнообразни измервания. Ако се вземе поради шекелът като мощна валута по отношение на $, може да се наредим на осмо място. Но в случай че погледнем покупателната му дарба, което е по-правилният измерител, сме на 23-24 място в света. И защото през 2021 и 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт беше над 6%, то в този момент макар правосъдната промяна и заради това, че войната е в края на годината, в случай че няма още нещо ненадейно, страната има късмет да резервира позициите си. Израел е страна с огромно разслоение в приходите на популацията. Тази наклонност ще се резервира ли и след войната? - Разслоението идва от мотора на израелската стопанска система - високите технологии. Там са най високите заплати. Ако този бранш и след войната е водещ, да, ще се запазят. Работещите с ниски заплати и обществено слабите имат съществени добавки и данъчни облекчения. Нормализацията на връзките с някои арабски страни докара до възстановяване на положението на израелската стопанска система. Големият въпрос е дали Саудитска Арабия ще се причисли към Аврамските съглашения, каквито са напъните и на американския президент Джо Байдън, или тази война ще стане мотив да откаже. Този резултат ще се отрази на развиването на израелската стопанска система и заплащането на висококвалифицираните експерти. През тази година централната банканяколко пъти вдигналихвения %, за дасе оправи с инфлацията. Мислите ли, че след войнататази наклонност ще се резервира? - Националната банка си е сложила ограничаване, че с цел да подържа на обикновено равнище националната валута, може да продаде най-много 30 милиарда $ от запасите си. Ако това е незадоволително да спре инфлацията заради повишаване на $, евентуално още веднъж ще вдигне лихвите. Не прави усещане, че в скоро време ще има такава нужда. Точно противоположното - до април 2024 година тя се готвеше последователно да ги понижава. Но никой не може да допусна какво ще е държанието на $.
Реклама
Интервюто взеха Феня и Искра Декало - репортери на БНР в Израел
Свързани публикации Кои са " Хамас " и каква е ролята им във войната с Израел 11 октомври 2023, 10:07 Израел постанова " цялостна обсада " на Газа, " Хамас " заплашва да убива заложници 10 октомври 2023, 12:15 Атаката против Израел размества пластовете в Близкия изток 9 октомври 2023, 11:37
В някои български уеб сайтове има съмнение, че страните - типичен производители на петрол и газ, са тласнали " Хамас " да се оправи с новия съперник на доставка за газ в Европа - Израел. Вярно ли е това? - Не. Конфронтацията сред " Хамас " и Израел датира от 2007 година, когато терористичната организация оглавява анклава. Тогава към момента не беше открит газ край крайбрежията на Израел. Като терористична организация аргументите да нападне Израел са идеологически, а не са стопански. Съвсем неотдавна с задгранично ходатайство беше подписана договореност за разширение на квотата на разрешителни за работа в Израел за хора от Газа. Очакваше се, че това ще реши икономическите проблеми на доста палестински фамилии и да е умиротворителен и стабилизиращ фактор. " Хамас " даде тип, че е удовлетворен от постигнатия прогрес във взаимоотношенията, а по-късно внезапно атакува. Терористите, и да имат опция да управляват даден регион, не се стремят да подобрят благосъстоянието на живеещите в него, а да нападат съседите си. Съществуват опити от доста години на интернационалните организации като Световната банка да инжектират средства за развиване на стопанската система, само че те не дават резултати. След започване на войната сред " Хамас " и Израел доста страни като Германия и Австрия замразиха икономическата си помощ към анклава. Това фактически ли ще помогне или е единствено алегоричен акт? - Въпросът е дали тези пари стигат до популацията, или директно отиват за въоръжение и гнет. Трудно е да се каже, макар че преди време страни, които до тогава са финансирали линията, са виждали, че тяхната помощ е отивала за въоръжение, и са спирали за прочут интервал да подържат " Хамас ". Възможно ли е по някакъв метод да се основат по-тесни стопански връзки сред Израел и анклава? - В опитите за стопански връзки с палестинците оказват помощ Египет и Йордания. Това са страни, с които Израел има към този момент стопански контракти. Те спомагат по силата на по този начин наречените Парижки съглашения. Международните организации, измежду които и Световната банка, поставят старания да развият стопанската система най-много на Палестинската автономност. Но това също се базира на опазване на мира и спокойствието в района. Заради няколко атентата беше понижено финансирането на Палестинската автономност. Как ще се отрази новата война наизраелската стопанска система? - Например при военната акция " Мощна канара " през 2014 година разноските доближиха до 10 милиарда шекела, най към този момент поради парализирането на туризма и неспособност да се организира каквато и да било промишлена или селскостопанска активност в южната част на страната. Имаше и опустошения. Това се отнася и за стопанската система на линията Газа. Там базата е доста ниска поради голямата беднотия. За Израел загубите са по скоро макроикономически. Производствата се стремят към бързо възобновяване от вредите, свързани с войната. От значение е и дали борбите се водят на няколко фронта както по време на Кипурската (на съдния ден) война. Още преди войната някои от големитерейтингови организации намалиха или заплашиха да понижаткредитния рейтинг на странатазаради продължаващите 9месеца многохилядни демонстрации срещу предвиждаща се правосъдна промяна. Военната обстановка няма ли в допълнение да утежни прогнозите за положението на израелската стопанска система? - " Мудис " намали прогнозите за Израел от позитивни на постоянни, а други 3 рейтингови организации единствено заявиха, че бъдеща правосъдна промяна, въведена без народен консенсус, може да пропъди вложителите. В предишното тези рейтингови организации са отбелязвали, че в случай че военните дейности са прекомерно дълги и изтощителни, могат да са опасност за израелската стопанска система, която постоянно е доказвала, че бързо се съвзема от тях. Надявам се и този път да е по този начин. Израел беше атакуван и към момента войната е първоначално си. Още преди " Хамас " дабеше направила офанзивата, шекелът поевтиня спрямодолара. В началото на войната централната банка стартира да продава долари от огромнитеси запаси,които бяха насъбрани, когато директорй беше Стенли Фишер, с цел да стабилизира националната валута.Как ще се отрази това наикономиката? - Това се е случвало до момента един път: по времето на локдауните по време само че ковид Националната банка на Израел продаде долари еднократно. Тогава доларът беше почнал да се повишава. Тъй като шекелът постоянно е бил по-силен от $, това би нарушило салдото на износа на продукция. От 2003 година до момента сме очевидци на тъкмо противоположното събитие - националната банка се намесва и закупува долари. Тоест към този момент 20 години има остатъци в салдото на разплащанията. Още от януари се вижда наклонност на намаляване на шекела, само че чак в този момент, при започване на войната, националната банка се намеси, когато (в един съответен ден) на пазарите доларът се котираше високо. Тя се намесва нормално, когато търсенето на долари става прекомерно високо, не по стопански аргументи, както беше при започване на войната. Израел разполага с един от най-големите ресурси на валута на човек от популацията в света. Резервите са за повече от 200 милиарда $, което е към 38% от брутния вътрешен артикул. При изключителни обстановки като тази валутният запас може да се употребява.
Още по тематиката
От началото на годината многотехнологични компании, които са мотор на израелската стопанска система, напущат страната.На какво се дължи това и войната ще ускори ли тази наклонност? - До декември месец бях шеф на изследователския център на Израелската национална банка и още преди година предупреждавах, че ще има спад в търсенето на хайтек артикули и киберзащити, тъй като пикът на търсенето в света беше отминал, а то беше обвързвано с потребността да се работи от вкъщи по време на пандемията. Повечето хора смятат, че повода за закриването или намаляването на размера на активност на тези предприятия и стартъпи е в предлаганата правосъдна промяна. Не, тази наклонност е международна. В Съединени американски щати и други развити страни се вижда известно възкръсване на пазарите и тези предприятия още веднъж ще почнат да търсят експерти. Още повече че от всички проектозакони беше признат единствено един, който има малко значение. Много хора, в това число и хайтек експертите, изчакват дали още нещо от подготвяната промяна ще бъде прокарано, с цел да решат по какъв начин да работят. Преди войната задълженията на страната можеха да бъдат понижени, защото вместо 2% растеж на Брутният вътрешен продукт той доближи 3%. Можеше да се чака стесняване на дълга. След като избухна и войната, е рано да се каже по какъв начин ще приключим годината. Приогромнитепреки и косвени загуби от войната от кое място ще сеосигурятсредства за възобновяване на стопанската система? - Загубите, при продължителна война са огромни единствено в първите дни. После и селското стопанство, и индустрията се приспособяват. Най-бавно се съвземат туризмът и хотелиерството. Нужна им е година, с цел да доближат до равнището си преди войната. Макар и дребни, държавните обезщетения оказват помощ на хората да преживеят този тежък интервал. Запасняците също получават заплатите си, както са били преди войната. Поради съществуването на противоракетната система " Железен купол " вредите на постройките няма да са изключително огромни навътре в страната. Погромът при започване на войната се мери освен до невиждан брой човешки жертви и отвлечения, само че и с подпалени и унищожени цели села и кибуци. Ако бъдем нападнати освен от юг или войната бъде продължителна, и икономическите резултати могат да се променят. Но възстановяващата се стопанска система ще обезпечи запас, с цел да продължим. ПремиерътБенямин Нетаняху твърдеше, че повреме напредишния му мандатизраелската стопанска система е била на осмо място в света, а при държавното управление след него на 24 място. Това по този начин ли е? - Става дума за две разнообразни измервания. Ако се вземе поради шекелът като мощна валута по отношение на $, може да се наредим на осмо място. Но в случай че погледнем покупателната му дарба, което е по-правилният измерител, сме на 23-24 място в света. И защото през 2021 и 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт беше над 6%, то в този момент макар правосъдната промяна и заради това, че войната е в края на годината, в случай че няма още нещо ненадейно, страната има късмет да резервира позициите си. Израел е страна с огромно разслоение в приходите на популацията. Тази наклонност ще се резервира ли и след войната? - Разслоението идва от мотора на израелската стопанска система - високите технологии. Там са най високите заплати. Ако този бранш и след войната е водещ, да, ще се запазят. Работещите с ниски заплати и обществено слабите имат съществени добавки и данъчни облекчения. Нормализацията на връзките с някои арабски страни докара до възстановяване на положението на израелската стопанска система. Големият въпрос е дали Саудитска Арабия ще се причисли към Аврамските съглашения, каквито са напъните и на американския президент Джо Байдън, или тази война ще стане мотив да откаже. Този резултат ще се отрази на развиването на израелската стопанска система и заплащането на висококвалифицираните експерти. През тази година централната банканяколко пъти вдигналихвения %, за дасе оправи с инфлацията. Мислите ли, че след войнататази наклонност ще се резервира? - Националната банка си е сложила ограничаване, че с цел да подържа на обикновено равнище националната валута, може да продаде най-много 30 милиарда $ от запасите си. Ако това е незадоволително да спре инфлацията заради повишаване на $, евентуално още веднъж ще вдигне лихвите. Не прави усещане, че в скоро време ще има такава нужда. Точно противоположното - до април 2024 година тя се готвеше последователно да ги понижава. Но никой не може да допусна какво ще е държанието на $.
Реклама
Интервюто взеха Феня и Искра Декало - репортери на БНР в Израел
Свързани публикации Кои са " Хамас " и каква е ролята им във войната с Израел 11 октомври 2023, 10:07 Израел постанова " цялостна обсада " на Газа, " Хамас " заплашва да убива заложници 10 октомври 2023, 12:15 Атаката против Израел размества пластовете в Близкия изток 9 октомври 2023, 11:37
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ