Социалният бюджет: каква е пицата и кой получава парчетата
Министърът на финансите назовава оферти проектобюджет за 2022 година „ капиталов и обществен “. Няма необикновен спор в икономическата просвета, че дълготрайният напредък е разследване от повишение на продуктивността, което на собствен ред изисква повече вложения както във физически капитал, по този начин и в човешки капитал и технологии. Фискалната политика дава рамката на тласъците за предприемаческите инициативи, спестявания и мотивацията за труд и развиване на уменията. За поредна година това е фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ с ниски налози, по-ефективни и промени, които предизвикват частните вложения, заетостта и повишението на приходите. Тук обаче се стопираме на препоръчаните от ръководещите цели в обществената политика.
Политиците се състезават в цветиста тирада, по тази причина ще си позволим една от постоянно употребяваните при бюджетните полемики в последното десетилетие метафори. И по този начин, каква е „ пицата “ на бюджета за обществените политики и до каква степен ще успее да нахрани нуждаещите се:
За следващ път целият спор е доминиран от пенсиите. Действително, над 76% от всички обществени разноски са за пенсии, освен това – без да се включват все по-амбициозните поръчки за съществено нарастване от средата на годината. Неразборията с добавките и изчисленията от последния месец още повече концентрира публичното и политическото внимание върху тематиката.
Да обърнем обаче внимание на „ другите 24% “ от " пицата ". Предложеният размер на обществените разноски без пенсии е над 4,6 милиарда лв. – с тъкмо 1 милиарда лв. повече от предстоящото осъществяване за 2021 година, или растеж от 27.6%; по отношение на отчетните данни за 2020 година повишаването е 31.7%.
Доколко заложените прехвърляния ще реализиран резултат – от понижаване на бедността до поддръжка за по-добри благоприятни условия на децата и интеграция на уязвимите групи – зависи от структурата на разноските по стратегии и най-много – от изискванията за ориентиране на средствата за разрешаване на всеки съответен проблем. През 2022 година към 55% от разноските ще бъдат за прехвърляния с застрахователен темперамент – казано другояче, разнообразни компенсации, изплащани от Национален осигурителен институт на обезпечени лица. По своята същина, тези стратегии подсигуряват заместващ приход за лица, които другояче са заети на пазара на труда до момента в който огромна част от бедните и изключените по една или друга причина от обществения живот не са обезпечен.
Източник: Проекти на закон за държавния бюджет и закон за бюджета на ДОО
Общо плануваните осигурителни компенсации ще набъбнат с 10,8% до 2285 млн. лв.. До огромна степен това се дължи на устойчивото повишаване на осигурителния приход, което автоматизирано усилва и размера на получаваното обезщетение. Голямата смяна е внезапното нарастване на поддръжката за родители на деца сред 1 и 2 години от 380 лв. първо на 650, а от април – до 710 лв. на месец. Това решение на практика удвоява разноските за тази стратегия. Важно е да се означи и че този приход не се полза и надлежно получателите ще получават по-висок приход от работещи на минимална работна заплата.
Средствата за обществено подкрепяне, които, най-малко на доктрина, следва да са ориентирани към разнообразни уязвими и нуждаещи се групи, са към 45% от общия обществен бюджет. Те ще приближат 1,9 милиарда – което е доста нарастване от 2020 година от над половин милиард лв.. Очевадно е обаче, че това се дължи на няколко стратегии – механизмът за персонална помощ и финансовата поддръжка за хора с увреждания получават 300 млн. лв. повече, месечните детски добавки се усилват с 60 млн. лв., помощите за отопление – 40 млн. лв..
Източник: Проекти на закон за държавния бюджет и закон за бюджета на ДОО
Как обаче наподобява „ от птичи взор “ разпределението по цели? Над 60% от всички разноски за ориентирани към хора с увреждания – стратегии с необятен обсег и без рентабилен аршин. Още над 18% съставляват така наречен „ месечни надбавки “ за деца – стратегия с рентабилен тест, само че с обсег от към половината деца в България при дребен размер на помощта.
Малко под 10% са целевите помощи за отопление – в страна с най-висока енергийна беднотия в Европейски Съюз. Месечните помощи за развъждане на дете до 1-годишна възраст, от която се възползват неосигурени – и хипотетично, в огромен риск от беднотия – майки е с подсилен бюджет, само че ще насочи под 2% от целия бюджет за обществено подкрепяне. Горе-долу толкоз ще са еднократните помощи за възпитаници в 1-ви и 8-ми клас – а там доходният тест беше отстранен още от предходното държавно управление. Месечните и други целеви обществени помощи, които са ориентирани към най-бедните, ще се усилят с 6,6 млн., само че остават едвам 2% от общите разноски.
Накратко – „ пицата “ е много по-голяма, само че множеството части няма да доближат до най-гладните. Вместо прецизиране на насочеността и адекватността на помощта (виж повече в мнение на ИПИ), тъй че да се понижава неравенството, бедността и общественото изключване, виждаме най-значимо нарастване на разноските по стратегии, които са без тест за приходи и с необятен обсег, а даже при използване на ограничавания за приходите, помощите са незадоволително, само че разпръснати сред огромен брой получатели.
Прочетете повече на:
Политиците се състезават в цветиста тирада, по тази причина ще си позволим една от постоянно употребяваните при бюджетните полемики в последното десетилетие метафори. И по този начин, каква е „ пицата “ на бюджета за обществените политики и до каква степен ще успее да нахрани нуждаещите се:
За следващ път целият спор е доминиран от пенсиите. Действително, над 76% от всички обществени разноски са за пенсии, освен това – без да се включват все по-амбициозните поръчки за съществено нарастване от средата на годината. Неразборията с добавките и изчисленията от последния месец още повече концентрира публичното и политическото внимание върху тематиката.
Да обърнем обаче внимание на „ другите 24% “ от " пицата ". Предложеният размер на обществените разноски без пенсии е над 4,6 милиарда лв. – с тъкмо 1 милиарда лв. повече от предстоящото осъществяване за 2021 година, или растеж от 27.6%; по отношение на отчетните данни за 2020 година повишаването е 31.7%.
Доколко заложените прехвърляния ще реализиран резултат – от понижаване на бедността до поддръжка за по-добри благоприятни условия на децата и интеграция на уязвимите групи – зависи от структурата на разноските по стратегии и най-много – от изискванията за ориентиране на средствата за разрешаване на всеки съответен проблем. През 2022 година към 55% от разноските ще бъдат за прехвърляния с застрахователен темперамент – казано другояче, разнообразни компенсации, изплащани от Национален осигурителен институт на обезпечени лица. По своята същина, тези стратегии подсигуряват заместващ приход за лица, които другояче са заети на пазара на труда до момента в който огромна част от бедните и изключените по една или друга причина от обществения живот не са обезпечен.
Източник: Проекти на закон за държавния бюджет и закон за бюджета на ДОО
Общо плануваните осигурителни компенсации ще набъбнат с 10,8% до 2285 млн. лв.. До огромна степен това се дължи на устойчивото повишаване на осигурителния приход, което автоматизирано усилва и размера на получаваното обезщетение. Голямата смяна е внезапното нарастване на поддръжката за родители на деца сред 1 и 2 години от 380 лв. първо на 650, а от април – до 710 лв. на месец. Това решение на практика удвоява разноските за тази стратегия. Важно е да се означи и че този приход не се полза и надлежно получателите ще получават по-висок приход от работещи на минимална работна заплата.
Средствата за обществено подкрепяне, които, най-малко на доктрина, следва да са ориентирани към разнообразни уязвими и нуждаещи се групи, са към 45% от общия обществен бюджет. Те ще приближат 1,9 милиарда – което е доста нарастване от 2020 година от над половин милиард лв.. Очевадно е обаче, че това се дължи на няколко стратегии – механизмът за персонална помощ и финансовата поддръжка за хора с увреждания получават 300 млн. лв. повече, месечните детски добавки се усилват с 60 млн. лв., помощите за отопление – 40 млн. лв..
Източник: Проекти на закон за държавния бюджет и закон за бюджета на ДОО
Как обаче наподобява „ от птичи взор “ разпределението по цели? Над 60% от всички разноски за ориентирани към хора с увреждания – стратегии с необятен обсег и без рентабилен аршин. Още над 18% съставляват така наречен „ месечни надбавки “ за деца – стратегия с рентабилен тест, само че с обсег от към половината деца в България при дребен размер на помощта.
Малко под 10% са целевите помощи за отопление – в страна с най-висока енергийна беднотия в Европейски Съюз. Месечните помощи за развъждане на дете до 1-годишна възраст, от която се възползват неосигурени – и хипотетично, в огромен риск от беднотия – майки е с подсилен бюджет, само че ще насочи под 2% от целия бюджет за обществено подкрепяне. Горе-долу толкоз ще са еднократните помощи за възпитаници в 1-ви и 8-ми клас – а там доходният тест беше отстранен още от предходното държавно управление. Месечните и други целеви обществени помощи, които са ориентирани към най-бедните, ще се усилят с 6,6 млн., само че остават едвам 2% от общите разноски.
Накратко – „ пицата “ е много по-голяма, само че множеството части няма да доближат до най-гладните. Вместо прецизиране на насочеността и адекватността на помощта (виж повече в мнение на ИПИ), тъй че да се понижава неравенството, бедността и общественото изключване, виждаме най-значимо нарастване на разноските по стратегии, които са без тест за приходи и с необятен обсег, а даже при използване на ограничавания за приходите, помощите са незадоволително, само че разпръснати сред огромен брой получатели.
Прочетете повече на:
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ