Ето кои творци получиха Златен век
Министър Найден Тодоров отличи през днешния ден актьори и дейци от разнообразни области на културата за техния принос за развиването на българската нематериалност и в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Официалната гала се състоя в изложба „ Средец “ на Министерството на културата.
Престижните оценки на Министерството на културата получиха актьори, музейни експерти, читалищни деятели, писатели – персони от разнообразни области на духовния живот и просвета.
Награда на Министерството на културата „ Златен век “ – огърлие и Грамота за извънреден принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, и парична премия получиха:
Георги Йорданов, министър на културата в интервала 1982 – 1989 г.; обичаният артист и музикант Ицхак Финци, легендата в публицистиката Иван Гарелов, изтъкнатият български музиковед проф. Боянка Арнаудова; известният и надарен български артист Владимир Пенев; ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и общественикът, посланик и дълготраен ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии проф. д.и.н. Стоян Денчев.
На церемонията бяха наградени и доста представители на музеи и читалища, които със своя твърдоглав и постоянно анонимен труд съхраняват българската нематериалност и националната ни памет.
На финала на церемонията министър Тодоров се обърна с малко обръщение към дейците на българката просвета: „ Хората, които не схващат това, което вършиме, гледат на Вашата работа като на разход. А тя е инвестиция в бъдещето на нашата нация - за това те би трябвало да Ви благодарят. Аз Ви благодаря! “.
ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ
Награда на Министерството на културата „ Златен век “ – огърлие и Грамота за извънреден принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, и парична премия получават:
· Георги Йорданов - политик и интелектуалец, персона с емфатичен принос в развиването и популяризирането на българската просвета. Министър на културата с малко спиране в интервала 1982 – 1989 година
· Ицхак Финци – Едно от най-разпознаваемите лица на българската театрална сцена. Снимал се е в десетки наши и непознати кино продукции, измежду които “Преброяване на дивите зайци ”, “Вилна зона ” и “Елегия ”, в комедията “Нашият Шошканини ” на Джеки Стоев, част от която става и именитият Първоаприлски концерт, който неотдавна бе съживен в Софийската филхармония. Колегите на Ицко Финци споделят, че евентуално поради неизлечимата му отвореност към света и към хората е юноша и на 90 години.
· Иван Гарелов, легенда в публицистиката, дълготраен водещ на обзорното политическо предаване " Панорама " на Българска национална телевизия, спечелило му прозвището „ Мистър Панорама “. През тази година навърши 80 години, само че и до през днешния ден крилатата му фраза „ Часът и мястото на срещата са известни “ живее собствен живот в общественото пространство. От кореспондент до началник на новините и даже водещ на просветително шоу, с дългата си и сполучлива кариера Иван Гарелов работи неуморно за това фенът да бъде образован, придирчив и медийно образован. Неговото отношение към общите проблеми на журналистическата колегия е стимулирано от задачата му да бъдат поощрявани смелите и да бъдат награждавани положителните публицисти.
· проф. Боянка Арнаудова - бележит български музиковед, музикален възпитател и критик, дълготраен учител по оперна драматургия и история на музиката в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Повече от две десетилетия тя е драматург на Софийската опера и следи от близко раждането, възхода и триумфа на десетки наши артисти. Като музикален критик и откривател на българското оперно творчество и изпълнителско изкуство, проф. Арнаудова има стотици изявления в медиите и профилираните издания.
· Владимир Пенев, известен и обичан български артист, с многочислени функции в театъра и киното. За малко влиза и в действителната роля „ министър на културата “. Наскоро дългата му бяла брада накара даже Джералдин Чаплин да извика измежду публиката на „ София филм фест “, че го обича. И даже в случай че беше осъществил детската си фантазия - да стане археолог, несъмнено отново щеше да получи премия от Министерството, единствено че в друга категория. Театърът и пътешествията обаче са неговата огромна обич. За десетилетията, прекарани на сцена, дефинира всичките си функции като значими, персонални и сложни. И с право - има генерации фенове, които го помнят в „ Нирвана “ или „ Вуйчо Ваньо “, и на драго сърце го гледат през днешния ден във възкръсналото „ Великденско вино “ на Константин Илиев.
· Боян Ангелов - Работил като редактор и основен редактор. Директор на издателство " Български публицист " и ръководител на Съюза на българските писатели. Автор на 33 поетични книги, както и на книги с историко-философска и литературно-критическа устременост. Пише сюжети за филми. Преводач от няколко езика. Носител на голям брой национални и интернационалните награди.
· проф. д.и.н. Стоян Денчев, академик, държавник, посланик, дълготраен ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. Отличава се за изключителните му заслуги към българската просвета и във връзка 70-годишнината му. В момента е почетен ръководител на Съюза на националните читалища и ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ. Развива специалности, свързани с културно-историческото завещание и изкуствата. Под негово управление израстват генерации експерти в региона на музейното дело, библиотеките, читалищата и ръководството на културата. Носител на голям брой награди за достижения в региона на културата.
С премия на Министерството на културата „ Златен век “ – звезда и Грамота за важен принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската книжовност и парична премия са удостоени:
· Александър Петров, стихотворец, създател на текстове на обичани български поп и рок песни – кой не си е припявал на песните „ Нашият град “ „ Любовта, без която не можем “, „ Бъди какъвто си “, „ Богатство “, „ Жулиета “. Награждава се по отношение на неговата 70-годишнина.
проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, лингвист и преводач, учител, създател на над 1000 научни публикации; признаваме, че доста постоянно разчитаме на „ Език мой “, с цел да разберем какви са трендовете в нашия език.
· Рада Москова, прочут публицист, драматург и сценарист, основала едни от най-хубавите български детски игрални филми – „ Куче в чекмедже “, „ Горе на черешата “ и други През 2023 година, навършва 90 година
· проф. Симеон Венков, композитор, реализатор и учител по бас китара във Вокалния факултет на НМА, създател на кино музика
· Хайгашод Агасян, композитор, създател на театрална и кино музика, реализатор и създател на занимателни песни за деца и възрастни.
· Лилия Балева, художник, шеф на Националната гимназия за приложни изкуства „ Свети Лука “, чиито гении са любимци на посетителите на изложения. В момента в СБХ можете да посетите следващата експозиция, която този път е отдадена на 70-годишнината на авторитетното учебно заведение към Министерството на културата.
· Росица Петрова-Василева - дълготраен шеф на Регионална библиотека " Сава Доброплодни " в Сливен, с извънреден принос за развиването на библиотечното дело в страната, неоспорим основател за основаване на позитивна смяна на публичните настройки към библиотеките в страната. От 25 години провежда единствения в страна " Национален фестивал на детската книга ".
· Иван Гранитски, Отличава се за изключителните му заслуги към българската литература и просвета и във връзка 70-годишнината му. Поет, публицист, журналист, книжовен критик, изкуствовед, издател и държавник. Автор на голям брой книги с лирика, литературна рецензия и история на изкуството. Носител на доста награди. Управител на емблематичното издателство " Захарий Стоянов ".
· Антония Ковачева, Пламенен началник на Българската национална филмотека, която по нейни думи е убежището, страж на всичко, което се е случвало в българското кино. Работи като експерт-киновед в Български национален фронт (българска политическа от 1980 година, а като шеф към този момент 10 години възпитава виновен метод към националното кино благосъстояние. Обединителна фигура за своя екип и потвърден експерт, Антония Ковачева работи неуморно за запазване и разпространение на филмовото ни завещание.
· проектант Уляна Малеева, Професионалната й кариера е тясно обвързвана с запазване на културното завещание и по-специално с обектите на международното завещание. Дългогодишен чиновник на НИНКН и шеф на профилираната дирекция в Министерство на културата до 2017 година Активно подкрепя и до през днешния ден по дейностите, свързани с правене на отчети до Центъра за международно завещание, безусловно работи за идеята на културното завещание на България.
· Ярослава Бубнова (Яра Бубнова), Куратор и живописен критик Създател на Института за модерно изкуство – София и Президент на българската секция на Международната асоциация на художествените критици. През 2019 и 2022 година Яра Бубнова бе комисар на националните участия във Венецианското биенале за изкуство. Като шеф на Националната изложба за задгранично изкуство, а по-късно и на Националната изложба госпожа Бубнова има безапелационен принос за издигане престижа и известността на културния институт, подпомагайки реализирането на редица значими планове, ориентирани към трайни контакти сред създатели, публики и интернационалните културни връзки. Смело отваря дебата за актуалното изкуство, като го дефинира като културното завещание на бъдещето.
· проф. Станислав Памукчиев, художник. Дългогодишен секретар на секция " Живопис " на СБХ, концептуалист, работи за реализацията на актуалните създатели и организирането на огромни изложения. През април 2023 година в галерията на СБХ показа импозантния си план " Преминаване - траектории във времето " - живопис, пространствени и видео съоръжения, тон. Изложабата ще завъши с сценичен пърформанс. В изложба " Арте " показва изложбата си " Депо " с картини от разнообразни креативен интервали. Събитията са отдадени на 70-годишнината на художника.
Почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност и парична премия получават:
· проф. доктор Ингеборг Братоева - Даракчиева, кино критик и историк на киното, професор в бранш " Екранни изкуства " на Института за проучване на изкуствата – Българска академия на науките, учител в СУ, Нов български университет и НАТФИЗ.
· Марин Янев, обичан български артист, който обича да си задава въпроси, даже да няма отговори на тях. Учил при емблематични фигури в българския спектакъл, през днешния ден самичък той към този момент е емблема и пример за подражателство на младите си сътрудници – със своите геройство, почтеност и аристократизъм в живота и в специалността.
· Никола Вандов, театровед, критик и откривател на българското театрално изкуство, основен редактор на списание " Театър " и редактор във в. " Култура ", създател на хроники за редица български театри.
· проф. Симо Лазаров, композитор и учител, водещ експерт в региона на електронната, електроакустичната и компютърна музика, професор в Нов български университет.
· Янко Миладинов, композитор, някогашен диригент на Биг бенда на БНР, създател на над 250 песни и оркестрови пиеси и над 300 аранжимента за биг бенд.
· Лъчезар Риков, дълготраен шеф на Регионална библиотека " Н. Фурнаджиев ", за приноса му за активността и развиването на библиотеката като водещ културен институт.
· проф. Хюсеин Мевсим, книжовен историк, откривател на турско-българските културни и литературни връзки, преводач и академични учител, професор в Анкарския университет. Наградата ще му бъде връчена в допълнение.
· Атанас Звездинов, отличен за дългогодишната му активност като редактор и основен редактор в няколко издателства. Директор на дома на детската книга с музей " Ангел Каралийчев ". Главен редактор на списание " Родна тирада ". Автор на редица книги с прозаичност и лирика за възрастни и деца, като 11 от тях са носители на национални награди. Почетен член на Съюза на словашките писатели. Преводач от чешки, словашки и съветски език.
· Борислав Геронтиев, Поет, журналист и откривател на националното творчество. Бил е редактор в Националното радио, както и шеф на стратегия " Христо Ботев " в БНР. Дългогодишен началник на посоки в Българска национална телевизия, бил е програмен шеф в Българска национална телевизия, както и и.д. общоприет шеф на Националната телевизия. Бил е изпълнителен шеф на Национален фонд " Култура ". Носител на няколко национални литературни награди за лирика. Автор на книги с лирика, прозаичност, есеистика и журналистика.
· Веселин Ружеков, строителен инженер със забележителен принос за действия по реорганизация и социализация на недвижими културни полезности и за разпространение на делото на Васил Левски и други възрожденци и сподвижници на Апостола.
· доктор Петко Петров - дълготраен чиновник на Националния музей " Земята и хората ", а от 28 години управлява отдел " Фондове и експозиции ". Геолог по обучение, доктор Петров е по едно и също време откривател и музеен експерт, с неоспорим принос при въвеждане на новаторски подходи за запазване и показване на културното ни завещание в музейна среда.
· Румен Спасов – археолог, организатор в Регионален исторически музей „ Акад. Йордан Иванов ” - гр. Кюстендил. Дългогодишен теренен проучвател на археологически резерват " Античeн и средновековeн град Пауталия – Велбъжд ".
· Надя Сотирова, музиковед, шеф на ДКИ „ Къща музей Панчо Владигеров “. Автор е на тематико-експозиционния проект, по който е осъществена цялостната идея и непрекъсната експозиция на Къща музей,,Панчо Владигеров “. Разказът за изкуството на огромния български композитор тя пази на място в къщата, била негов персонален дом, трансформирайки я в живо място за срещи, музика, просветителни стратегии и културни събития.
С почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност са удостоени:
· Анна Мария Петрова – Гюзелева, актриса, хореограф и стихотворец. Основател и президент на фондация " Никола Гюзелев " с дейна активност за развиването на българското музикално-оперно и певческо изкуство. Г-жа Гюзелева има ангажимент в Рим, по тази причина получи премията си малко по-рано през днешния ден.
· Академичен цирк „ Балкански “ – най-известният и обичан български цирков състав, популяризирал страната ни по международните манежи. Наградата получи учен Александър Балкански - неоспорим специалист в пет от седемте съществени жанра в цирковото изкуство и основател на цирк „ Балкански ”. Историята за приноса на фамилия Балкански в цирковото изкуство стартира преди 200 години.
· Елена Апостолова, Дългогодишен читалищен секретар. За принос в развиването на НЧ " Младост-1983 година " и стабилно развиване на планове за работа с деца, младежи и възрастни, както и осезателен принос към локалната общественост.
· Ренета Рошкева, Регионален исторически музей Русе, историк, музеен специалист
· доктор Михаил Симов, историк, организатор в Националния исторически музей
· доктор Димитър Петров, историк, заместник-директор на Регионален исторически музей - Плевен
С Плакет „ Принос в развиване на културата “ и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност се удостоява:
· Марио Николов, оперен артист, тенор, продуцент и ефирен водещ на " Вечната музика " по Българска национална телевизия. На 19 май господин Николов отпразнува своя празник с концерта „ Господин Маркиз, цветущ рожден ден “.
· Народно читалище „ Заря - 1858 “, Хасково – „ За високи достижения за развиването на културата в област Хасково и високи креативен достижения “;
· Росица Димова, За приноса й в опазването на българските обичаи и фолклор и развиване на читалищата в региона.
· Отец Ярослав Южвик. Канцлер на Православната духовна академия в Супрасъл, съдадена към Супрасълския манастир - духовно средище от 15 век в Североизточна Полша. Наградата ще му бъде връчена в допълнение.
· Пенка Чернева, публицист и публицист. Дългогодишен член на екипа на вестник " Поглед ", с многочислени изявления на културна и обществена тема. Активен член на Съюза на българските публицисти на Съюза на българските писатели.
· Спаска Тасева, ръководител на НЧ " Виделина ", гр. Панагюрище. С дълготраен опит в областта на филантропичните действия като заместник-кмет на община Панагюрище.
· Анна Малешкова, публицист. Дългогодишна и многостранна активност в региона на образованието, литературата, публицистиката и публичния живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за запазване и развиване на българската еднаквост на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия.
· Николай Куртев, лингвист и публицист. Дългогодишна и многостранна активност в региона на образованието, литературата, публицистиката и публичния живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за запазване и развиване на българската еднаквост на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия.
· Eкипът на Национален исторически музей
· Eкипът на Сдружение „ Български музеи “
· Олга Арсова, правист, началник направление „ Администрация и финанси “ на Националната изложба
· доктор Боряна Борисова Вълчанова, историк на изкуството, куратор
· Михаил Михайлов, художник, показал страната ни на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от Юлияна Николаева Христова и Димитър Михайлов Йонков.
· Ирина Баткова, куратор на плана „ Ето къде си “, с който се представихме на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от доктор Нора Голешевска.
С Плакет „ Принос в развиване на културата “ и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност се удостоява:
· Галина Тодорова, дълготраен шеф на Българския културен институт в Прага – прелестен човек и скъп и обичан сътрудник, която работи неуморно за развиването и популяризирането на културата ни зад граница – в Чехия; (наградата ще получи нейният съпруг);
· С Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност се удостоява:
Ахмад Исмаилович, ръководител на сдружение „ България – Узбекистан “.
Официалната гала се състоя в изложба „ Средец “ на Министерството на културата.
Престижните оценки на Министерството на културата получиха актьори, музейни експерти, читалищни деятели, писатели – персони от разнообразни области на духовния живот и просвета.
Награда на Министерството на културата „ Златен век “ – огърлие и Грамота за извънреден принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, и парична премия получиха:
Георги Йорданов, министър на културата в интервала 1982 – 1989 г.; обичаният артист и музикант Ицхак Финци, легендата в публицистиката Иван Гарелов, изтъкнатият български музиковед проф. Боянка Арнаудова; известният и надарен български артист Владимир Пенев; ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и общественикът, посланик и дълготраен ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии проф. д.и.н. Стоян Денчев.
На церемонията бяха наградени и доста представители на музеи и читалища, които със своя твърдоглав и постоянно анонимен труд съхраняват българската нематериалност и националната ни памет.
На финала на церемонията министър Тодоров се обърна с малко обръщение към дейците на българката просвета: „ Хората, които не схващат това, което вършиме, гледат на Вашата работа като на разход. А тя е инвестиция в бъдещето на нашата нация - за това те би трябвало да Ви благодарят. Аз Ви благодаря! “.
ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ
Награда на Министерството на културата „ Златен век “ – огърлие и Грамота за извънреден принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, и парична премия получават:
· Георги Йорданов - политик и интелектуалец, персона с емфатичен принос в развиването и популяризирането на българската просвета. Министър на културата с малко спиране в интервала 1982 – 1989 година
· Ицхак Финци – Едно от най-разпознаваемите лица на българската театрална сцена. Снимал се е в десетки наши и непознати кино продукции, измежду които “Преброяване на дивите зайци ”, “Вилна зона ” и “Елегия ”, в комедията “Нашият Шошканини ” на Джеки Стоев, част от която става и именитият Първоаприлски концерт, който неотдавна бе съживен в Софийската филхармония. Колегите на Ицко Финци споделят, че евентуално поради неизлечимата му отвореност към света и към хората е юноша и на 90 години.
· Иван Гарелов, легенда в публицистиката, дълготраен водещ на обзорното политическо предаване " Панорама " на Българска национална телевизия, спечелило му прозвището „ Мистър Панорама “. През тази година навърши 80 години, само че и до през днешния ден крилатата му фраза „ Часът и мястото на срещата са известни “ живее собствен живот в общественото пространство. От кореспондент до началник на новините и даже водещ на просветително шоу, с дългата си и сполучлива кариера Иван Гарелов работи неуморно за това фенът да бъде образован, придирчив и медийно образован. Неговото отношение към общите проблеми на журналистическата колегия е стимулирано от задачата му да бъдат поощрявани смелите и да бъдат награждавани положителните публицисти.
· проф. Боянка Арнаудова - бележит български музиковед, музикален възпитател и критик, дълготраен учител по оперна драматургия и история на музиката в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “. Повече от две десетилетия тя е драматург на Софийската опера и следи от близко раждането, възхода и триумфа на десетки наши артисти. Като музикален критик и откривател на българското оперно творчество и изпълнителско изкуство, проф. Арнаудова има стотици изявления в медиите и профилираните издания.
· Владимир Пенев, известен и обичан български артист, с многочислени функции в театъра и киното. За малко влиза и в действителната роля „ министър на културата “. Наскоро дългата му бяла брада накара даже Джералдин Чаплин да извика измежду публиката на „ София филм фест “, че го обича. И даже в случай че беше осъществил детската си фантазия - да стане археолог, несъмнено отново щеше да получи премия от Министерството, единствено че в друга категория. Театърът и пътешествията обаче са неговата огромна обич. За десетилетията, прекарани на сцена, дефинира всичките си функции като значими, персонални и сложни. И с право - има генерации фенове, които го помнят в „ Нирвана “ или „ Вуйчо Ваньо “, и на драго сърце го гледат през днешния ден във възкръсналото „ Великденско вино “ на Константин Илиев.
· Боян Ангелов - Работил като редактор и основен редактор. Директор на издателство " Български публицист " и ръководител на Съюза на българските писатели. Автор на 33 поетични книги, както и на книги с историко-философска и литературно-критическа устременост. Пише сюжети за филми. Преводач от няколко езика. Носител на голям брой национални и интернационалните награди.
· проф. д.и.н. Стоян Денчев, академик, държавник, посланик, дълготраен ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. Отличава се за изключителните му заслуги към българската просвета и във връзка 70-годишнината му. В момента е почетен ръководител на Съюза на националните читалища и ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ. Развива специалности, свързани с културно-историческото завещание и изкуствата. Под негово управление израстват генерации експерти в региона на музейното дело, библиотеките, читалищата и ръководството на културата. Носител на голям брой награди за достижения в региона на културата.
С премия на Министерството на културата „ Златен век “ – звезда и Грамота за важен принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската книжовност и парична премия са удостоени:
· Александър Петров, стихотворец, създател на текстове на обичани български поп и рок песни – кой не си е припявал на песните „ Нашият град “ „ Любовта, без която не можем “, „ Бъди какъвто си “, „ Богатство “, „ Жулиета “. Награждава се по отношение на неговата 70-годишнина.
проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, лингвист и преводач, учител, създател на над 1000 научни публикации; признаваме, че доста постоянно разчитаме на „ Език мой “, с цел да разберем какви са трендовете в нашия език.
· Рада Москова, прочут публицист, драматург и сценарист, основала едни от най-хубавите български детски игрални филми – „ Куче в чекмедже “, „ Горе на черешата “ и други През 2023 година, навършва 90 година
· проф. Симеон Венков, композитор, реализатор и учител по бас китара във Вокалния факултет на НМА, създател на кино музика
· Хайгашод Агасян, композитор, създател на театрална и кино музика, реализатор и създател на занимателни песни за деца и възрастни.
· Лилия Балева, художник, шеф на Националната гимназия за приложни изкуства „ Свети Лука “, чиито гении са любимци на посетителите на изложения. В момента в СБХ можете да посетите следващата експозиция, която този път е отдадена на 70-годишнината на авторитетното учебно заведение към Министерството на културата.
· Росица Петрова-Василева - дълготраен шеф на Регионална библиотека " Сава Доброплодни " в Сливен, с извънреден принос за развиването на библиотечното дело в страната, неоспорим основател за основаване на позитивна смяна на публичните настройки към библиотеките в страната. От 25 години провежда единствения в страна " Национален фестивал на детската книга ".
· Иван Гранитски, Отличава се за изключителните му заслуги към българската литература и просвета и във връзка 70-годишнината му. Поет, публицист, журналист, книжовен критик, изкуствовед, издател и държавник. Автор на голям брой книги с лирика, литературна рецензия и история на изкуството. Носител на доста награди. Управител на емблематичното издателство " Захарий Стоянов ".
· Антония Ковачева, Пламенен началник на Българската национална филмотека, която по нейни думи е убежището, страж на всичко, което се е случвало в българското кино. Работи като експерт-киновед в Български национален фронт (българска политическа от 1980 година, а като шеф към този момент 10 години възпитава виновен метод към националното кино благосъстояние. Обединителна фигура за своя екип и потвърден експерт, Антония Ковачева работи неуморно за запазване и разпространение на филмовото ни завещание.
· проектант Уляна Малеева, Професионалната й кариера е тясно обвързвана с запазване на културното завещание и по-специално с обектите на международното завещание. Дългогодишен чиновник на НИНКН и шеф на профилираната дирекция в Министерство на културата до 2017 година Активно подкрепя и до през днешния ден по дейностите, свързани с правене на отчети до Центъра за международно завещание, безусловно работи за идеята на културното завещание на България.
· Ярослава Бубнова (Яра Бубнова), Куратор и живописен критик Създател на Института за модерно изкуство – София и Президент на българската секция на Международната асоциация на художествените критици. През 2019 и 2022 година Яра Бубнова бе комисар на националните участия във Венецианското биенале за изкуство. Като шеф на Националната изложба за задгранично изкуство, а по-късно и на Националната изложба госпожа Бубнова има безапелационен принос за издигане престижа и известността на културния институт, подпомагайки реализирането на редица значими планове, ориентирани към трайни контакти сред създатели, публики и интернационалните културни връзки. Смело отваря дебата за актуалното изкуство, като го дефинира като културното завещание на бъдещето.
· проф. Станислав Памукчиев, художник. Дългогодишен секретар на секция " Живопис " на СБХ, концептуалист, работи за реализацията на актуалните създатели и организирането на огромни изложения. През април 2023 година в галерията на СБХ показа импозантния си план " Преминаване - траектории във времето " - живопис, пространствени и видео съоръжения, тон. Изложабата ще завъши с сценичен пърформанс. В изложба " Арте " показва изложбата си " Депо " с картини от разнообразни креативен интервали. Събитията са отдадени на 70-годишнината на художника.
Почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност и парична премия получават:
· проф. доктор Ингеборг Братоева - Даракчиева, кино критик и историк на киното, професор в бранш " Екранни изкуства " на Института за проучване на изкуствата – Българска академия на науките, учител в СУ, Нов български университет и НАТФИЗ.
· Марин Янев, обичан български артист, който обича да си задава въпроси, даже да няма отговори на тях. Учил при емблематични фигури в българския спектакъл, през днешния ден самичък той към този момент е емблема и пример за подражателство на младите си сътрудници – със своите геройство, почтеност и аристократизъм в живота и в специалността.
· Никола Вандов, театровед, критик и откривател на българското театрално изкуство, основен редактор на списание " Театър " и редактор във в. " Култура ", създател на хроники за редица български театри.
· проф. Симо Лазаров, композитор и учител, водещ експерт в региона на електронната, електроакустичната и компютърна музика, професор в Нов български университет.
· Янко Миладинов, композитор, някогашен диригент на Биг бенда на БНР, създател на над 250 песни и оркестрови пиеси и над 300 аранжимента за биг бенд.
· Лъчезар Риков, дълготраен шеф на Регионална библиотека " Н. Фурнаджиев ", за приноса му за активността и развиването на библиотеката като водещ културен институт.
· проф. Хюсеин Мевсим, книжовен историк, откривател на турско-българските културни и литературни връзки, преводач и академични учител, професор в Анкарския университет. Наградата ще му бъде връчена в допълнение.
· Атанас Звездинов, отличен за дългогодишната му активност като редактор и основен редактор в няколко издателства. Директор на дома на детската книга с музей " Ангел Каралийчев ". Главен редактор на списание " Родна тирада ". Автор на редица книги с прозаичност и лирика за възрастни и деца, като 11 от тях са носители на национални награди. Почетен член на Съюза на словашките писатели. Преводач от чешки, словашки и съветски език.
· Борислав Геронтиев, Поет, журналист и откривател на националното творчество. Бил е редактор в Националното радио, както и шеф на стратегия " Христо Ботев " в БНР. Дългогодишен началник на посоки в Българска национална телевизия, бил е програмен шеф в Българска национална телевизия, както и и.д. общоприет шеф на Националната телевизия. Бил е изпълнителен шеф на Национален фонд " Култура ". Носител на няколко национални литературни награди за лирика. Автор на книги с лирика, прозаичност, есеистика и журналистика.
· Веселин Ружеков, строителен инженер със забележителен принос за действия по реорганизация и социализация на недвижими културни полезности и за разпространение на делото на Васил Левски и други възрожденци и сподвижници на Апостола.
· доктор Петко Петров - дълготраен чиновник на Националния музей " Земята и хората ", а от 28 години управлява отдел " Фондове и експозиции ". Геолог по обучение, доктор Петров е по едно и също време откривател и музеен експерт, с неоспорим принос при въвеждане на новаторски подходи за запазване и показване на културното ни завещание в музейна среда.
· Румен Спасов – археолог, организатор в Регионален исторически музей „ Акад. Йордан Иванов ” - гр. Кюстендил. Дългогодишен теренен проучвател на археологически резерват " Античeн и средновековeн град Пауталия – Велбъжд ".
· Надя Сотирова, музиковед, шеф на ДКИ „ Къща музей Панчо Владигеров “. Автор е на тематико-експозиционния проект, по който е осъществена цялостната идея и непрекъсната експозиция на Къща музей,,Панчо Владигеров “. Разказът за изкуството на огромния български композитор тя пази на място в къщата, била негов персонален дом, трансформирайки я в живо място за срещи, музика, просветителни стратегии и културни събития.
С почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност са удостоени:
· Анна Мария Петрова – Гюзелева, актриса, хореограф и стихотворец. Основател и президент на фондация " Никола Гюзелев " с дейна активност за развиването на българското музикално-оперно и певческо изкуство. Г-жа Гюзелева има ангажимент в Рим, по тази причина получи премията си малко по-рано през днешния ден.
· Академичен цирк „ Балкански “ – най-известният и обичан български цирков състав, популяризирал страната ни по международните манежи. Наградата получи учен Александър Балкански - неоспорим специалист в пет от седемте съществени жанра в цирковото изкуство и основател на цирк „ Балкански ”. Историята за приноса на фамилия Балкански в цирковото изкуство стартира преди 200 години.
· Елена Апостолова, Дългогодишен читалищен секретар. За принос в развиването на НЧ " Младост-1983 година " и стабилно развиване на планове за работа с деца, младежи и възрастни, както и осезателен принос към локалната общественост.
· Ренета Рошкева, Регионален исторически музей Русе, историк, музеен специалист
· доктор Михаил Симов, историк, организатор в Националния исторически музей
· доктор Димитър Петров, историк, заместник-директор на Регионален исторически музей - Плевен
С Плакет „ Принос в развиване на културата “ и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност се удостоява:
· Марио Николов, оперен артист, тенор, продуцент и ефирен водещ на " Вечната музика " по Българска национална телевизия. На 19 май господин Николов отпразнува своя празник с концерта „ Господин Маркиз, цветущ рожден ден “.
· Народно читалище „ Заря - 1858 “, Хасково – „ За високи достижения за развиването на културата в област Хасково и високи креативен достижения “;
· Росица Димова, За приноса й в опазването на българските обичаи и фолклор и развиване на читалищата в региона.
· Отец Ярослав Южвик. Канцлер на Православната духовна академия в Супрасъл, съдадена към Супрасълския манастир - духовно средище от 15 век в Североизточна Полша. Наградата ще му бъде връчена в допълнение.
· Пенка Чернева, публицист и публицист. Дългогодишен член на екипа на вестник " Поглед ", с многочислени изявления на културна и обществена тема. Активен член на Съюза на българските публицисти на Съюза на българските писатели.
· Спаска Тасева, ръководител на НЧ " Виделина ", гр. Панагюрище. С дълготраен опит в областта на филантропичните действия като заместник-кмет на община Панагюрище.
· Анна Малешкова, публицист. Дългогодишна и многостранна активност в региона на образованието, литературата, публицистиката и публичния живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за запазване и развиване на българската еднаквост на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия.
· Николай Куртев, лингвист и публицист. Дългогодишна и многостранна активност в региона на образованието, литературата, публицистиката и публичния живот на Р. Молдова и Р. България, както и за заслуги за запазване и развиване на българската еднаквост на сънародниците ни от българските исторически общности в Бесарабия и Таврия.
· Eкипът на Национален исторически музей
· Eкипът на Сдружение „ Български музеи “
· Олга Арсова, правист, началник направление „ Администрация и финанси “ на Националната изложба
· доктор Боряна Борисова Вълчанова, историк на изкуството, куратор
· Михаил Михайлов, художник, показал страната ни на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от Юлияна Николаева Христова и Димитър Михайлов Йонков.
· Ирина Баткова, куратор на плана „ Ето къде си “, с който се представихме на Венецианското биенале за изкуства през 2022 година. Наградата ще бъде получена от доктор Нора Голешевска.
С Плакет „ Принос в развиване на културата “ и Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност се удостоява:
· Галина Тодорова, дълготраен шеф на Българския културен институт в Прага – прелестен човек и скъп и обичан сътрудник, която работи неуморно за развиването и популяризирането на културата ни зад граница – в Чехия; (наградата ще получи нейният съпруг);
· С Грамота за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост и във връзка 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност се удостоява:
Ахмад Исмаилович, ръководител на сдружение „ България – Узбекистан “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ