Пари няма, действайте: Ще катастрофира ли Украйна без парите на Запада?
Мине не мине ден и отнякъде се промъква информация, че парите за Украйна свършват, че надали не повече няма да има финансиране за Киев и изобщо, че войната се е запътила към разумния (в визиите освен на така наречен русофили, само че и на тези които се самоопределят като „ трезвомислещи “) край. Подобни спекулации в допълнение се подхранват от безкрайната сага, наречена „ Нов пакет военна помощ за Украйна “, излъчваща се към този момент в продължение на няколко месеца с огромен триумф в Съединени американски щати, както и абсолютният международен шлагер „ Вето за 50 милиарда “ на всепризнатия маджарски занаятчия на интригата Виктор Орбан. И въпреки всичко всичко ли е толкоз контрастно черно-бяло, както наподобява на пръв взор? И по какъв начин в Киев биха се справили в случай че въпросните милиарди не престават да не идват? И всичко ли е наред в Русия в това отношение?
Да катастрофирам не значи злополука
В развитите англоезични страни, където от много време се следи взрив на всичко, обвързвано с менталното здраве, набира известност изразът „ катастрофирам “ (catastrophize), чийто дословен превод фрапантно се разграничава от известното му българско усещане, рисуващо най-много картини на ужасни пътни произшествия.
Ако се поровите в мрежата, без доста старания ще откриете, че “да си представим допустимо най-лошия излаз от деяние или събитие: да мислим за обстановка или събитие, като за злополука, или имащи евентуално пагубен излаз ”. Иначе казано, да вършим от мухата - слон.
Далеч съм от мисълта да настоявам, че репортажите на водещи западни малките екрани безусловно от окопите на фронта, в които украински бойци се оплакват, че им се постанова да икономисват снарядите, не дават отговор на истината. Също по този начин, нямам никакво желание да оборвам информациите, постъпващи от авторитетни медии, че противовъздушната защита на Украйна се задъхва от дефицит на ракети при всяко масирано съветско въздушно нахлуване.
В никакъв случай няма и да минимизирам резултата от непостъпилите все още големи европейски средства, както и да настоявам, че забележителните размери съвременно американско въоръжение, изброени в някоя от досиетата, които единствено Байдън отваря, няма да изиграят своята роля във войната. Напротив, всичко това е тъкмо по този начин и оказва своето влияние върху спора. И въпреки всичко нищо от изброеното не е мотив за обезверение, колкото и да им се желае на някои хора у нас и по света това да е началото на края за Украйна като самостоятелна страна .
Първото, което ми вдъхва оптимизъм, че Украйна ще устои и даже ще надделее в смъртната битка с постоянно ламтящият за непознати земи голям източен комшия, е невижданото единение и воля за битка, демонстрирана от украинското общество. Несломимият военен дух, който украинците демонстрират към този момент две години може би най-добре бе систематизиран от външния министър Дмитрий Кулеба, който наскоро съобщи, че „ даже да ни свършат оръжията, ще се бием с лопати..., тъй като залогът за Украйна, е съществуването на нацията “.
В сходен дух преди време се изрече и един от най-популярните полеви командири на ЗСУ (украинските въоръжени сили) Роберт „ Мадяр “ Бровди. Той подсигурява, че в случай че руснаците съумеят да окупират страната, битката ще продължи под формата на всеобщи партизански дейности. И, несъмнено, не трябва да са не помни и изключителната поддръжка, която управлението на Киев получава от народа си, и която намира отражение в съвсем всички известни анкети и допитвания.
Изводите от тях са, че това се дължи на три съществени фактора:
- Изключително сполучливите дейности на ЗСУ;
- Действията и личността на Зеленски трансформирал се в знак на битката за национална независимост;
- Заплахата за украинската еднаквост при положение на съветска окупация.
Второто нещо, което подклажда моя оптимизъм, е прословутата украинска деловитост. към този момент писах по какъв начин на бойното поле ЗСУ разчитат извънредно доста на известни „ цивилни “ средства и приложения за връзка и по какъв начин действително печелят от това. Писал съм неведнъж и за това, че украинската войска е водеща мощ сега в света по дейно потребление на комерсиални дронове в бойни условия.
А замисляли ли сте се върху въпроса, по какъв начин дефицитът на артилерийски снаряди може да се компенсира и дори да докара до смяна в тактиката в една модерна широкомащабна война? Отново с дронове, несъмнено. Украинската артилерия в този момент може и да стреля по-рядко, в сравнение с през последното лято, само че статистиката демонстрира че съветските загуби дори нарастват. Защо? Защото изстрелите на гаубиците, реактивните системи и минохвъргачките се комбинират към този момент много ловко с постоянни удари с дронове, т.е. намаляването на едното е обезщетено от другото, освен това с възходяща обезпечена акуратност. И като заговорихме за акуратност, безусловно през вчерашния ден бяха публикувани фрагменти от страна на ЗСУ по какъв начин за пръв път в нощни условия сполучливо е употребен камикадзе-дрон с прикован топловизор за нощно виждане. Резултатът беше следващия погубен съветски танк, само че този път по тъмна доба.
Украинската деловитост принуждава и самите руснаци да трансформират тактиката си на фронта. Тъй като в последно време агресорите претърпяха извънредно тежки загуби в бронирана техника заради простичкия факт, че при напредването си към фронта танковете и бронетранспортьорите им неизбежно биват забелязвани и надлежно унищожавани от дроновете на ЗСУ, от известно време насам, те просто докарват пехотата до линията на прикосновение и незабавно по-късно се стремят да се изтеглят на безвредно разстояние, с цел да не бъдат изумени. Това, което обикновенно следва, е следващата „ касапска “ офанзива („ мясной штурм “ на руски), завършваща с тежки жертви измежду съветската пехота. И по тази причина изобщо не е чудно, че от есента насам дневните загуби на армията на Путин съвсем непроменяемо се заковават към цифрата 1000, без забележима наклонност това да се промени в обозримо бъдеще, а количеството на свежите гробове в градовете, градчетата и селата из цяла Русия нараства със страшна мощ.
Третият факт, който ми дава учредения да бъда оптимист, че Украйна ще успее да устои, е възходящата интернационална взаимност измежду демократичните страни и общества по света. Не се случи това, на което Путин разчиташе толкоз доста, че така наречен Запад е мек, капризен и колеблив, че хората, живеещи там, ще се уплашат и най-много ще се уморят от войната. Напротив, множеството хора, във всички тези страни, последователно осъзнаха каква опасност съставлява Русия в днешния си тип за съществуващия модел на международно устройство и, колкото и необичайно да звучи, най-много привикнаха с войната дотам, че тя стартира да се възприема като неотменна част от нашето всекидневие. Още по-важно е, че политиците на управителни постове в множеството страни все по-ясно схващат какво ще се случи в Европа, а и освен там, в случай че Путин успее да реализира пъклените си проекти.
Кой какъв брой дава?
Статистиката е неумолима – предходната година Съединени американски щати са били най-големият покровител на Киев във финансово отншение давайки към 40 милиарда $. В топ 10 следват Европейски Съюз (15 милиарда), Англия (10 милиарда), Канада (8 милиарда), Япония (3 милиарда) Германия (2.5 милиарда), Франция (2.2 милиарда), Италия (2 милиарда), Полша (1.8 милиарда) и Нидерландия (1.5 милиарда). Напълно явно е, че актуалните политически дрязги и неразбирателства протичащи се оттатък океана имат извънредно отрицателен резултат върху обстановката в Украйна тъй като в немалка степен лимитират военния й капацитет. Ако прибавим към това и блокараният от много време насам от Орбан заем в размер на 50 милиарда евро от Европейски Съюз, то картината става двойно по-неприятна. И въпреки всичко, има ли светлина в края на тунела?
Нека да стартира с това защо са им нужни на Киев пари. Мнозина остават с неправилното усещане, че парите за Украйна отиват извънредно и единствено за оръжие. Това въобще не е по този начин. С малко повече изпитание, да вземем за пример, може да се откри, че над 27-те милиарда помощ отпуснати от разнообразни европейски страни на украинската страна от началото на експанзията насам са били изразходвани по три съществени посоки:
- Военна помощ: оръжие, амуниции, съоръжение с военно предназначение;
- Цивилна помощ: храна, вода, жилища, медикаменти и други нужни артикули и услуги;
- Помощ за възобновяване: финансиране на възобновяване на инфраструктурата и стопанската система.
В началото на тази година от Киев в прав текст обявиха, че в случай че постоянните финансови потоци секнат, страната ще бъде принудена да пристъпи към всеобщо отпечатване на пари, с цел да може да заплаща заплати и пенсии, както и да покрива най-неотложните потребности, а от там до хаоса на неизбежната хиперинфлация е единствено една крачка. Също по този начин, не трябва да забравяме, че оръжието идващо в Украйна, не е единствено под формата на дарения и заеми, доста постоянно управлението на страната единствено си закупува техника и боеприпаси от разнообразни точки на света.
Положението е несъмнено неприятно и най-много мъчно за Зеленски и екипа му, само че не трябва да се вторачваме прекомерно в този факт. Преди всичко, малко на брой от вас осъзнават, че забавянето към този момент с няколко месеца на два големи финансови пакета за Украйна не значи, че страната е престанала да получава всякаква външна помощ или че такава не се планува изобщо. Напротив, всеки ден отнякъде идва по нещо, само че ние просто не виждаме дребните ручейчета, вливащи се в огромната река. Или може би просто би трябвало да си напомним поговорката за капката и вира . Най-важното е, че в безспорни стойности помощта която идва от страни разнообразни от Съединени американски щати, и най-много от Европа, се усилва и това последователно ще понижи недостига очертаващ се в подпомагането на Украйна поради продължаващите препирни във Вашингтон.
Ако стартираме да обръщаме повече внимание на мъничките и незначителни парченца информацияq промъкващи се в медиите от тук - от там, то ще научим, че Германия ще усили неколкократно военната си помощ за Украйна и тази година тя към този момент ще се пресмята почти на 7 милирада евро. Първият пакет бе към този момент разгласен в края на актуалната седмица и той ще включва Противовъздушна отбрана системи " IRIS-T ", зенитни танкове " Гепард ", спомагателни артилерийски системи с към 230 хиляди амуниции, повече от 80 танка " Леопард 1 ", незнаен брой бронетранспортьори, инженерни и мостостроителни машини, 450 бронирани автомобила, системи за разминиране, дронове, радиолокационни и разунавателни системи. Освен това Бундесверът дава обещание да подгови 10 хиляди украински военнослужещи.
Франция също продължава интензивно да подкрепя ЗСУ. Само от началото на годината до през днешния ден беше обявено, че ще бъдат доставени 78 колесни самоходни гаубици " Цезар " с диаметър 155-мм, както и 40 управляеми мощни крилати ракети SCALP, сходни на тези, с които беше изумен щабът на съветския Черноморски флот в Севастопол. Освен това Париж даде обещание да обезпечава на украинската бойна авиация до 50 планиращи бомби с огромна мощ на месец. Едва ли ще обърнете внимание и на безусловно незначителния на пръв взор факт, че отново оттова са дали обещание да дадат на ЗСУ и две верижни системи " Хаймарс ", само че в случай че инцидентно попаднете на сходна „ безинтересна “ информация си спомнете за поговорката за капката и вира.
Не желая да трансформирам сегашния ми разбор в безконечен лист на оръжейни системи и техните бройки по тази причина ще спра дотук. И въпреки всичко не трябва да забравяте, че доста от въоръжението, което идва в Украйна, не се афишира авансово и евентуално дори в сегашния миг, до момента в който четете тези редове, някъде се товарят или разтоварват контейнери, вагони, камиони и даже кораби с „ незнайна “ дестинация и адресат.
И с цел да приключа тематиката с амунициите и въоръжението, не мога да подмина и обстоятелството, че точно Европейски Съюз стана основател през предходната година на концепцията „ един милион снаряда за Украйна “, които трябваше да бъдат обезпечени до края на 2023 година Е, не се получи – в период бяха доставени единствено към 480 хиляди бройки, само че наклонността е за стабилно повишаване на производството и аз нямам подозрение, че тази година ЗСУ ще получи от Европа обещаният милион.
Някой би ме репликирал: „ Чудо огромно! Русия ще получи сигурно най-малко един милион снаряда единствено от Северна Корея през тази година. “ На репликиращите бих желал да поясня, че един милион севернокорейски снаряда и един милион 155-мм снаряда, създадени по натовски стандарт в Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия или Италия са две безусловно диаметрални понятия.
Западните произведения не експлодират в цевитите на оръдията, само че експолодират постоянно където би трябвало, за разлика от „ подаръците “ на другаря Ким. Казва си думата, както заводският надзор, по този начин и качеството на барута, и най-много постоянството в производството и изборът на надеждни изходни материали и първични материали. Да си го кажем напряко, западните 155-мм милиметрови снаряди са по буржоазен ефикасни. При експлодирането си натовският изважда от строя доста повече хора, в сравнение с съветският /белоруският /севернокорейският му аналог, колкото и кощунствено това да звучи от чисто човешка позиция.
Когато Европа е с теб
Ако Украйна има шанс в нещо, то това несъмнено е броят на съдружниците, и изобщо броят на страните, които са на нейна страна, било то като директни помагачи, било то просто като съчувстващи и симпатизиращи. А общоизвестна е максимата, че доста глави, разсъждаващи върху решаването на един проблем, мислят много по-добре в сравнение с една или две. Когато се ползва така наречен брейнсторминг, постоянно се раждат истински работещи хрумвания, като да вземем за пример - по какъв начин да се заобиколи закона без той да бъде нарушен.
Нека поясня. Обединена Европа от край време се стреми да си построи имидж на оазис на законността и върховенството на правовия ред. Съответно, когато избухна войната в Украйна се оказа, че доста от съществуващите закони в обособените страни и дори Европейски Съюз като цяло, не разрешават предприемането на някои по-драстични ограничения против агресора или пък оказването на директна военна помощ под една или друга форма. Затова, безшумно и добродушно, започнаха да се търсят малки врати, които хем да не нарушават лъскавия закономерен имидж, хем да оказват помощ на страдащата поради експанзия Украйна.
Типичен образец за подобен двойнствен метод е постоянно неутралната Швейцария. Законите там не разрешават директна продажба на оръжие създадено в трети страни на участници във боен спор, само че пък се оказа, че нищо не споделят по въпроса дали то може да бъде изкупено назад от страната-производител. И по тази причина предходната година Бундесверът (германската армия) без доста звук закупи от съседите си назад известно количество танкове Леопрад 2А4, с които размени изпратените към този момент в Украйна. И още веднъж Швейцария откри грациозен метод да доставя боеприпаси на ЗСУ без да влиза в спор със личното си законодателство. Защото в закона написа, че в случай че те са лично произвеждане и най-много са създадени преди експлоадирането на въпросния спор, както и в случай че се доставят непосредствено на крайния адресат, то тогава може. И по този начин Украйна се снабдява с над 20 хиляди снаряда за самоходни гаубици, както и с незнайни за момента количества критически значими амуниции за зенитните танкове Гепард, които всяка нощ се борят с изстрелваните от Русия ирански дронове „ Шахед “.
Подобна, дори триъгълна скица се обрисува да осъществят в най-скоро време и Англия, Франция и Германия. Германският Бундестаг (парламент) към този момент отхвърля да позволи даването на крилати ракети Taurus на Украйна. Те, обаче, са аналогични на английските Storm Shadow и френските SCALP, с които съответните страни към този момент към година постоянно въоръжават ЗСУ. Затова сега се работи върху вид, при който британци и французи ще изпратят още количества ракети на Киев, а ще попълнят арсеналите си с немски аналози.
Виртоузните процедурни хватки в жанр и вълкът утолен, и агнето цяло, пардон, и Украйна удовлетворена, и законът спазен, работят добре и във финансовата сфера. Засега грандиозната концепция да се конфискуват дефинитивно съветските финансови активи в Европа на обща стойност към 300 милиарда евро няма изгледи да се реализира, тъй като те са предпазени от интернационалното право и могат да зародят прецеденти. В частност, Брюксел може да бъде замесен в съвсем безкрайна процедурна борба за нарушение по едно и също време на най-малко три интернационалните конвенции: Виенската Конвенция за дипломатическите взаимоотношения, Международната Конвенция за гражданските и политическите права и така наречен Римски Статут на Международния Криминален съд. Освен това едно решение за конфискация на такива големи суми може да докара до взаимен отговор от Москва, която на собствен ред да стартира да конфискува активи и имущество на Европейски Съюз, да не приказваме, че в запорите могат да стартират да се включват и трети страни. Иначе казано, да настъпи световен веществен безпорядък. В Брюксел въпреки всичко не се отхвърлят и явно търсят най-удобната правна форма, като измежду обсъжданите разновидности е оповестяването на Руската Централна Банка за терористична организация, което, несъмнено, ще е случай без аналог в международната история. Кога и дали това ще стане към този момент не е ясно, само че все още е на път да се реализира едно малко, само че много елегантно решение на въпроса: Киев да получи лихви и дивиденти от блокираните суми на стойност към 5 милиарда евро, които вероятно да бъдат употребявани за покриване на потребности в икономическия и гражданския бранш.
Елегантният и видимо сдържан жанр в общуването присъщ за дипломацията на Брюксел стартира да си проличава и в усмиряването на двата буйстващи коня на Путин в Европейски Съюз – словака Фицо и унгареца Орбан. Фицо, който решително върви по стъпките на по-опитния и по-вироглав южен комшия, в излъчено преди към седмица съобщи че след Майдана от 2014 година Украйна е „ престанала да бъде суверенна и самостоятелна страна “ и „ се намира напълно под контрола на Съединени американски щати “.
Също по този начин министър председателят на дребната централноевропейска република изрично се опълчи на всякакво участие на Киев в НАТО, тъй като това щяло да се трансформира във “фундамента на Третата Световна война “. Явно, обаче, в Брюксел са го сритали небрежно в кокълчетата, тъй като още в сряда на срещата с украинския си сътрудник Шмигал в приграничния град Ужгород словакът се оказва учудващо примирителен, а про-руските му разкази се бяха изпарили като вчерашен махмурлук. В частност, Фицо даде обещание, че:
- Словашкото държавно управление няма да блокира покупката от страна на Украйна на оръжия и съоръжение от словашкия бизнес
- Страните ще си сътрудничат за доставка на съоръжение от словашката компания за създаване на отбранителни линии на фронта
- Словакия ще поддържа програмата за Украйна, която планува отпущането на 50 милиарда евро от Европейски Съюз
- Словакия изцяло поддържа евроинтеграционните планове на Украйна.
Засега само Орбан не се дава, само че и той сякаш демонстрира признаци на примирителност. Първо, в сряда унгарецът „ посъветва “ Народното събрание на страната си да ратифицира поръчката на Швеция за приемането й в НАТО и по този начин и последната юридическа спънка пред участието на скандинавците на процедура отпадна. Междувременно беше публикувана информация, че следва делова среща сред унгарския и украинския външни министри, а също и че се приготвя сензационна такава – аудиенция на Орбан в Киев или на Зеленски в Будапеща. И най-после пристигна и предизвестието, огласено обществено от неназовани източници на авторитетния „ Файненшъл Таймс “. Ако на 1 февруари Орбан за следващ път саботира отпущането на прословутите 50 милиарда на Украйна, Брюксел ще стартира процедура по отнемането на Унгария на правото й на глас на съображение член 7-ми в контракта на Европейски Съюз. По принцип много-много нямам доверие на сензационните вести на огромните интернационални медии, само че в този случай съм податлив да допускам, тъй като е обществена загадка, че сътрудниците на белокосият маджарин към този момент органичен не го понасят.
Какво остава да вършат украинците до момента в който се надяват отнякъде най-сетне да пристигна обещаваната толкоз от дълго време помощ? Ами същото, както до момента, т.е. не да чакат а да работят, опивайки се да си оказват помощ сами. Например, като не престават да ускоряват личната си оръжейна промишленост или да не стопират да построяват мощните отбранителни линии в източната и южната част на страната, с цел да предотвратят един нов кървясъл Бахмут или Северодонецк. Също по този начин да не престават да нанасят неочаквани мъчителни удари с дронове по сериозни точки на съветската военна и комерсиална инфраструктура като оръжейния цех в Тула и пристанищата за износ на петрол в Луга и Туапсе. И най-много да не се предават.
Неколкократно съм писал, че Путин като че ли преднамерено протака войната в Украйна, тъй като извънредно доста разчита на отмалялост и безсилие, както в украинския лагер, по този начин и измежду съдружниците на Зеленски. Особено доста кремълският деспот се уповава на възможна победа на Тръмп през ноември. Малцина обаче осъзнават, че възможното ръководство на Тръмп в най-лошия от всички предвиждани разновидности надали ще се разграничава във връзка с Украйна от сегашната обстановка, диктувана от рецесията на мексиканската граница. И в случай че Киев устои тази година без обещаните американски оръжейни помощи, то май няма причина да си мислим, че няма да се оправи без тях и по-нататък.
Междувременно Русия ще продължава да се гърчи под непоносимата тежест на големия психически напън, който сама си предизвиква. Преди десетина години руснаците проведоха Зимна олимпиада, а след това и Световно по футбол. Гостуваха им най-големите поп-звезди и рок групи, а холивудските светила им идваха на крайници да промотират премиерните си филми. Средностатистическият московчанин без проблеми си зареждаше южнокорейския ледник с испански хамон, немско сирене и италианска паста, купуваше си Пежо на лизинг, пазаруваше си от Амазон и в случай че можеше си позволяваше екскурзия някъде в Европа. Сега за някои всичко това е единствено спомен, за други – носталгия, а за трети – още една причина да намразят „ загниващия “ Запад. На ход е „ импортозамещение “, което съставлява композиция от некачествени китайски коли, дефицитни яйца със чудноват аромат и млечни артикули, чиято преобладаваща съставна част е палмовата лой. Този нов тип потребителска действителност е щедро гарниран с липса на отопление през зимата и експлодираща канализация през другите сезони. Дори и някой да изиска да промени това, е жертван авансово на крах, тъй като големият боен бюджет ще гълтам от ден на ден и повече средства. Към това може да прибавим невидимите на пръв взор колосални загуби на фронта – по всичко проличава че тази година те ще бъдат колкото през предходните две години взети дружно. Към Коледа може би ще са достигнали равнища от порядъка на 600 хиляди и повече. На хоризонта се обрисува имплозия. Ще настъпи като че ли незабелязано, само че най-после всички ще се съгласим, че в действителност е била изцяло разумна.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Да катастрофирам не значи злополука
В развитите англоезични страни, където от много време се следи взрив на всичко, обвързвано с менталното здраве, набира известност изразът „ катастрофирам “ (catastrophize), чийто дословен превод фрапантно се разграничава от известното му българско усещане, рисуващо най-много картини на ужасни пътни произшествия.
Ако се поровите в мрежата, без доста старания ще откриете, че “да си представим допустимо най-лошия излаз от деяние или събитие: да мислим за обстановка или събитие, като за злополука, или имащи евентуално пагубен излаз ”. Иначе казано, да вършим от мухата - слон.
Далеч съм от мисълта да настоявам, че репортажите на водещи западни малките екрани безусловно от окопите на фронта, в които украински бойци се оплакват, че им се постанова да икономисват снарядите, не дават отговор на истината. Също по този начин, нямам никакво желание да оборвам информациите, постъпващи от авторитетни медии, че противовъздушната защита на Украйна се задъхва от дефицит на ракети при всяко масирано съветско въздушно нахлуване.
В никакъв случай няма и да минимизирам резултата от непостъпилите все още големи европейски средства, както и да настоявам, че забележителните размери съвременно американско въоръжение, изброени в някоя от досиетата, които единствено Байдън отваря, няма да изиграят своята роля във войната. Напротив, всичко това е тъкмо по този начин и оказва своето влияние върху спора. И въпреки всичко нищо от изброеното не е мотив за обезверение, колкото и да им се желае на някои хора у нас и по света това да е началото на края за Украйна като самостоятелна страна .
Първото, което ми вдъхва оптимизъм, че Украйна ще устои и даже ще надделее в смъртната битка с постоянно ламтящият за непознати земи голям източен комшия, е невижданото единение и воля за битка, демонстрирана от украинското общество. Несломимият военен дух, който украинците демонстрират към този момент две години може би най-добре бе систематизиран от външния министър Дмитрий Кулеба, който наскоро съобщи, че „ даже да ни свършат оръжията, ще се бием с лопати..., тъй като залогът за Украйна, е съществуването на нацията “.
В сходен дух преди време се изрече и един от най-популярните полеви командири на ЗСУ (украинските въоръжени сили) Роберт „ Мадяр “ Бровди. Той подсигурява, че в случай че руснаците съумеят да окупират страната, битката ще продължи под формата на всеобщи партизански дейности. И, несъмнено, не трябва да са не помни и изключителната поддръжка, която управлението на Киев получава от народа си, и която намира отражение в съвсем всички известни анкети и допитвания.
Изводите от тях са, че това се дължи на три съществени фактора:
- Изключително сполучливите дейности на ЗСУ;
- Действията и личността на Зеленски трансформирал се в знак на битката за национална независимост;
- Заплахата за украинската еднаквост при положение на съветска окупация.
Второто нещо, което подклажда моя оптимизъм, е прословутата украинска деловитост. към този момент писах по какъв начин на бойното поле ЗСУ разчитат извънредно доста на известни „ цивилни “ средства и приложения за връзка и по какъв начин действително печелят от това. Писал съм неведнъж и за това, че украинската войска е водеща мощ сега в света по дейно потребление на комерсиални дронове в бойни условия.
А замисляли ли сте се върху въпроса, по какъв начин дефицитът на артилерийски снаряди може да се компенсира и дори да докара до смяна в тактиката в една модерна широкомащабна война? Отново с дронове, несъмнено. Украинската артилерия в този момент може и да стреля по-рядко, в сравнение с през последното лято, само че статистиката демонстрира че съветските загуби дори нарастват. Защо? Защото изстрелите на гаубиците, реактивните системи и минохвъргачките се комбинират към този момент много ловко с постоянни удари с дронове, т.е. намаляването на едното е обезщетено от другото, освен това с възходяща обезпечена акуратност. И като заговорихме за акуратност, безусловно през вчерашния ден бяха публикувани фрагменти от страна на ЗСУ по какъв начин за пръв път в нощни условия сполучливо е употребен камикадзе-дрон с прикован топловизор за нощно виждане. Резултатът беше следващия погубен съветски танк, само че този път по тъмна доба.
Украинската деловитост принуждава и самите руснаци да трансформират тактиката си на фронта. Тъй като в последно време агресорите претърпяха извънредно тежки загуби в бронирана техника заради простичкия факт, че при напредването си към фронта танковете и бронетранспортьорите им неизбежно биват забелязвани и надлежно унищожавани от дроновете на ЗСУ, от известно време насам, те просто докарват пехотата до линията на прикосновение и незабавно по-късно се стремят да се изтеглят на безвредно разстояние, с цел да не бъдат изумени. Това, което обикновенно следва, е следващата „ касапска “ офанзива („ мясной штурм “ на руски), завършваща с тежки жертви измежду съветската пехота. И по тази причина изобщо не е чудно, че от есента насам дневните загуби на армията на Путин съвсем непроменяемо се заковават към цифрата 1000, без забележима наклонност това да се промени в обозримо бъдеще, а количеството на свежите гробове в градовете, градчетата и селата из цяла Русия нараства със страшна мощ.
Третият факт, който ми дава учредения да бъда оптимист, че Украйна ще успее да устои, е възходящата интернационална взаимност измежду демократичните страни и общества по света. Не се случи това, на което Путин разчиташе толкоз доста, че така наречен Запад е мек, капризен и колеблив, че хората, живеещи там, ще се уплашат и най-много ще се уморят от войната. Напротив, множеството хора, във всички тези страни, последователно осъзнаха каква опасност съставлява Русия в днешния си тип за съществуващия модел на международно устройство и, колкото и необичайно да звучи, най-много привикнаха с войната дотам, че тя стартира да се възприема като неотменна част от нашето всекидневие. Още по-важно е, че политиците на управителни постове в множеството страни все по-ясно схващат какво ще се случи в Европа, а и освен там, в случай че Путин успее да реализира пъклените си проекти.
Кой какъв брой дава?
Статистиката е неумолима – предходната година Съединени американски щати са били най-големият покровител на Киев във финансово отншение давайки към 40 милиарда $. В топ 10 следват Европейски Съюз (15 милиарда), Англия (10 милиарда), Канада (8 милиарда), Япония (3 милиарда) Германия (2.5 милиарда), Франция (2.2 милиарда), Италия (2 милиарда), Полша (1.8 милиарда) и Нидерландия (1.5 милиарда). Напълно явно е, че актуалните политически дрязги и неразбирателства протичащи се оттатък океана имат извънредно отрицателен резултат върху обстановката в Украйна тъй като в немалка степен лимитират военния й капацитет. Ако прибавим към това и блокараният от много време насам от Орбан заем в размер на 50 милиарда евро от Европейски Съюз, то картината става двойно по-неприятна. И въпреки всичко, има ли светлина в края на тунела?
Нека да стартира с това защо са им нужни на Киев пари. Мнозина остават с неправилното усещане, че парите за Украйна отиват извънредно и единствено за оръжие. Това въобще не е по този начин. С малко повече изпитание, да вземем за пример, може да се откри, че над 27-те милиарда помощ отпуснати от разнообразни европейски страни на украинската страна от началото на експанзията насам са били изразходвани по три съществени посоки:
- Военна помощ: оръжие, амуниции, съоръжение с военно предназначение;
- Цивилна помощ: храна, вода, жилища, медикаменти и други нужни артикули и услуги;
- Помощ за възобновяване: финансиране на възобновяване на инфраструктурата и стопанската система.
В началото на тази година от Киев в прав текст обявиха, че в случай че постоянните финансови потоци секнат, страната ще бъде принудена да пристъпи към всеобщо отпечатване на пари, с цел да може да заплаща заплати и пенсии, както и да покрива най-неотложните потребности, а от там до хаоса на неизбежната хиперинфлация е единствено една крачка. Също по този начин, не трябва да забравяме, че оръжието идващо в Украйна, не е единствено под формата на дарения и заеми, доста постоянно управлението на страната единствено си закупува техника и боеприпаси от разнообразни точки на света.
Положението е несъмнено неприятно и най-много мъчно за Зеленски и екипа му, само че не трябва да се вторачваме прекомерно в този факт. Преди всичко, малко на брой от вас осъзнават, че забавянето към този момент с няколко месеца на два големи финансови пакета за Украйна не значи, че страната е престанала да получава всякаква външна помощ или че такава не се планува изобщо. Напротив, всеки ден отнякъде идва по нещо, само че ние просто не виждаме дребните ручейчета, вливащи се в огромната река. Или може би просто би трябвало да си напомним поговорката за капката и вира . Най-важното е, че в безспорни стойности помощта която идва от страни разнообразни от Съединени американски щати, и най-много от Европа, се усилва и това последователно ще понижи недостига очертаващ се в подпомагането на Украйна поради продължаващите препирни във Вашингтон.
Ако стартираме да обръщаме повече внимание на мъничките и незначителни парченца информацияq промъкващи се в медиите от тук - от там, то ще научим, че Германия ще усили неколкократно военната си помощ за Украйна и тази година тя към този момент ще се пресмята почти на 7 милирада евро. Първият пакет бе към този момент разгласен в края на актуалната седмица и той ще включва Противовъздушна отбрана системи " IRIS-T ", зенитни танкове " Гепард ", спомагателни артилерийски системи с към 230 хиляди амуниции, повече от 80 танка " Леопард 1 ", незнаен брой бронетранспортьори, инженерни и мостостроителни машини, 450 бронирани автомобила, системи за разминиране, дронове, радиолокационни и разунавателни системи. Освен това Бундесверът дава обещание да подгови 10 хиляди украински военнослужещи.
Франция също продължава интензивно да подкрепя ЗСУ. Само от началото на годината до през днешния ден беше обявено, че ще бъдат доставени 78 колесни самоходни гаубици " Цезар " с диаметър 155-мм, както и 40 управляеми мощни крилати ракети SCALP, сходни на тези, с които беше изумен щабът на съветския Черноморски флот в Севастопол. Освен това Париж даде обещание да обезпечава на украинската бойна авиация до 50 планиращи бомби с огромна мощ на месец. Едва ли ще обърнете внимание и на безусловно незначителния на пръв взор факт, че отново оттова са дали обещание да дадат на ЗСУ и две верижни системи " Хаймарс ", само че в случай че инцидентно попаднете на сходна „ безинтересна “ информация си спомнете за поговорката за капката и вира.
Не желая да трансформирам сегашния ми разбор в безконечен лист на оръжейни системи и техните бройки по тази причина ще спра дотук. И въпреки всичко не трябва да забравяте, че доста от въоръжението, което идва в Украйна, не се афишира авансово и евентуално дори в сегашния миг, до момента в който четете тези редове, някъде се товарят или разтоварват контейнери, вагони, камиони и даже кораби с „ незнайна “ дестинация и адресат.
И с цел да приключа тематиката с амунициите и въоръжението, не мога да подмина и обстоятелството, че точно Европейски Съюз стана основател през предходната година на концепцията „ един милион снаряда за Украйна “, които трябваше да бъдат обезпечени до края на 2023 година Е, не се получи – в период бяха доставени единствено към 480 хиляди бройки, само че наклонността е за стабилно повишаване на производството и аз нямам подозрение, че тази година ЗСУ ще получи от Европа обещаният милион.
Някой би ме репликирал: „ Чудо огромно! Русия ще получи сигурно най-малко един милион снаряда единствено от Северна Корея през тази година. “ На репликиращите бих желал да поясня, че един милион севернокорейски снаряда и един милион 155-мм снаряда, създадени по натовски стандарт в Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия или Италия са две безусловно диаметрални понятия.
Западните произведения не експлодират в цевитите на оръдията, само че експолодират постоянно където би трябвало, за разлика от „ подаръците “ на другаря Ким. Казва си думата, както заводският надзор, по този начин и качеството на барута, и най-много постоянството в производството и изборът на надеждни изходни материали и първични материали. Да си го кажем напряко, западните 155-мм милиметрови снаряди са по буржоазен ефикасни. При експлодирането си натовският изважда от строя доста повече хора, в сравнение с съветският /белоруският /севернокорейският му аналог, колкото и кощунствено това да звучи от чисто човешка позиция.
Когато Европа е с теб
Ако Украйна има шанс в нещо, то това несъмнено е броят на съдружниците, и изобщо броят на страните, които са на нейна страна, било то като директни помагачи, било то просто като съчувстващи и симпатизиращи. А общоизвестна е максимата, че доста глави, разсъждаващи върху решаването на един проблем, мислят много по-добре в сравнение с една или две. Когато се ползва така наречен брейнсторминг, постоянно се раждат истински работещи хрумвания, като да вземем за пример - по какъв начин да се заобиколи закона без той да бъде нарушен.
Нека поясня. Обединена Европа от край време се стреми да си построи имидж на оазис на законността и върховенството на правовия ред. Съответно, когато избухна войната в Украйна се оказа, че доста от съществуващите закони в обособените страни и дори Европейски Съюз като цяло, не разрешават предприемането на някои по-драстични ограничения против агресора или пък оказването на директна военна помощ под една или друга форма. Затова, безшумно и добродушно, започнаха да се търсят малки врати, които хем да не нарушават лъскавия закономерен имидж, хем да оказват помощ на страдащата поради експанзия Украйна.
Типичен образец за подобен двойнствен метод е постоянно неутралната Швейцария. Законите там не разрешават директна продажба на оръжие създадено в трети страни на участници във боен спор, само че пък се оказа, че нищо не споделят по въпроса дали то може да бъде изкупено назад от страната-производител. И по тази причина предходната година Бундесверът (германската армия) без доста звук закупи от съседите си назад известно количество танкове Леопрад 2А4, с които размени изпратените към този момент в Украйна. И още веднъж Швейцария откри грациозен метод да доставя боеприпаси на ЗСУ без да влиза в спор със личното си законодателство. Защото в закона написа, че в случай че те са лично произвеждане и най-много са създадени преди експлоадирането на въпросния спор, както и в случай че се доставят непосредствено на крайния адресат, то тогава може. И по този начин Украйна се снабдява с над 20 хиляди снаряда за самоходни гаубици, както и с незнайни за момента количества критически значими амуниции за зенитните танкове Гепард, които всяка нощ се борят с изстрелваните от Русия ирански дронове „ Шахед “.
Подобна, дори триъгълна скица се обрисува да осъществят в най-скоро време и Англия, Франция и Германия. Германският Бундестаг (парламент) към този момент отхвърля да позволи даването на крилати ракети Taurus на Украйна. Те, обаче, са аналогични на английските Storm Shadow и френските SCALP, с които съответните страни към този момент към година постоянно въоръжават ЗСУ. Затова сега се работи върху вид, при който британци и французи ще изпратят още количества ракети на Киев, а ще попълнят арсеналите си с немски аналози.
Виртоузните процедурни хватки в жанр и вълкът утолен, и агнето цяло, пардон, и Украйна удовлетворена, и законът спазен, работят добре и във финансовата сфера. Засега грандиозната концепция да се конфискуват дефинитивно съветските финансови активи в Европа на обща стойност към 300 милиарда евро няма изгледи да се реализира, тъй като те са предпазени от интернационалното право и могат да зародят прецеденти. В частност, Брюксел може да бъде замесен в съвсем безкрайна процедурна борба за нарушение по едно и също време на най-малко три интернационалните конвенции: Виенската Конвенция за дипломатическите взаимоотношения, Международната Конвенция за гражданските и политическите права и така наречен Римски Статут на Международния Криминален съд. Освен това едно решение за конфискация на такива големи суми може да докара до взаимен отговор от Москва, която на собствен ред да стартира да конфискува активи и имущество на Европейски Съюз, да не приказваме, че в запорите могат да стартират да се включват и трети страни. Иначе казано, да настъпи световен веществен безпорядък. В Брюксел въпреки всичко не се отхвърлят и явно търсят най-удобната правна форма, като измежду обсъжданите разновидности е оповестяването на Руската Централна Банка за терористична организация, което, несъмнено, ще е случай без аналог в международната история. Кога и дали това ще стане към този момент не е ясно, само че все още е на път да се реализира едно малко, само че много елегантно решение на въпроса: Киев да получи лихви и дивиденти от блокираните суми на стойност към 5 милиарда евро, които вероятно да бъдат употребявани за покриване на потребности в икономическия и гражданския бранш.
Елегантният и видимо сдържан жанр в общуването присъщ за дипломацията на Брюксел стартира да си проличава и в усмиряването на двата буйстващи коня на Путин в Европейски Съюз – словака Фицо и унгареца Орбан. Фицо, който решително върви по стъпките на по-опитния и по-вироглав южен комшия, в излъчено преди към седмица съобщи че след Майдана от 2014 година Украйна е „ престанала да бъде суверенна и самостоятелна страна “ и „ се намира напълно под контрола на Съединени американски щати “.
Също по този начин министър председателят на дребната централноевропейска република изрично се опълчи на всякакво участие на Киев в НАТО, тъй като това щяло да се трансформира във “фундамента на Третата Световна война “. Явно, обаче, в Брюксел са го сритали небрежно в кокълчетата, тъй като още в сряда на срещата с украинския си сътрудник Шмигал в приграничния град Ужгород словакът се оказва учудващо примирителен, а про-руските му разкази се бяха изпарили като вчерашен махмурлук. В частност, Фицо даде обещание, че:
- Словашкото държавно управление няма да блокира покупката от страна на Украйна на оръжия и съоръжение от словашкия бизнес
- Страните ще си сътрудничат за доставка на съоръжение от словашката компания за създаване на отбранителни линии на фронта
- Словакия ще поддържа програмата за Украйна, която планува отпущането на 50 милиарда евро от Европейски Съюз
- Словакия изцяло поддържа евроинтеграционните планове на Украйна.
Засега само Орбан не се дава, само че и той сякаш демонстрира признаци на примирителност. Първо, в сряда унгарецът „ посъветва “ Народното събрание на страната си да ратифицира поръчката на Швеция за приемането й в НАТО и по този начин и последната юридическа спънка пред участието на скандинавците на процедура отпадна. Междувременно беше публикувана информация, че следва делова среща сред унгарския и украинския външни министри, а също и че се приготвя сензационна такава – аудиенция на Орбан в Киев или на Зеленски в Будапеща. И най-после пристигна и предизвестието, огласено обществено от неназовани източници на авторитетния „ Файненшъл Таймс “. Ако на 1 февруари Орбан за следващ път саботира отпущането на прословутите 50 милиарда на Украйна, Брюксел ще стартира процедура по отнемането на Унгария на правото й на глас на съображение член 7-ми в контракта на Европейски Съюз. По принцип много-много нямам доверие на сензационните вести на огромните интернационални медии, само че в този случай съм податлив да допускам, тъй като е обществена загадка, че сътрудниците на белокосият маджарин към този момент органичен не го понасят.
Какво остава да вършат украинците до момента в който се надяват отнякъде най-сетне да пристигна обещаваната толкоз от дълго време помощ? Ами същото, както до момента, т.е. не да чакат а да работят, опивайки се да си оказват помощ сами. Например, като не престават да ускоряват личната си оръжейна промишленост или да не стопират да построяват мощните отбранителни линии в източната и южната част на страната, с цел да предотвратят един нов кървясъл Бахмут или Северодонецк. Също по този начин да не престават да нанасят неочаквани мъчителни удари с дронове по сериозни точки на съветската военна и комерсиална инфраструктура като оръжейния цех в Тула и пристанищата за износ на петрол в Луга и Туапсе. И най-много да не се предават.
Неколкократно съм писал, че Путин като че ли преднамерено протака войната в Украйна, тъй като извънредно доста разчита на отмалялост и безсилие, както в украинския лагер, по този начин и измежду съдружниците на Зеленски. Особено доста кремълският деспот се уповава на възможна победа на Тръмп през ноември. Малцина обаче осъзнават, че възможното ръководство на Тръмп в най-лошия от всички предвиждани разновидности надали ще се разграничава във връзка с Украйна от сегашната обстановка, диктувана от рецесията на мексиканската граница. И в случай че Киев устои тази година без обещаните американски оръжейни помощи, то май няма причина да си мислим, че няма да се оправи без тях и по-нататък.
Междувременно Русия ще продължава да се гърчи под непоносимата тежест на големия психически напън, който сама си предизвиква. Преди десетина години руснаците проведоха Зимна олимпиада, а след това и Световно по футбол. Гостуваха им най-големите поп-звезди и рок групи, а холивудските светила им идваха на крайници да промотират премиерните си филми. Средностатистическият московчанин без проблеми си зареждаше южнокорейския ледник с испански хамон, немско сирене и италианска паста, купуваше си Пежо на лизинг, пазаруваше си от Амазон и в случай че можеше си позволяваше екскурзия някъде в Европа. Сега за някои всичко това е единствено спомен, за други – носталгия, а за трети – още една причина да намразят „ загниващия “ Запад. На ход е „ импортозамещение “, което съставлява композиция от некачествени китайски коли, дефицитни яйца със чудноват аромат и млечни артикули, чиято преобладаваща съставна част е палмовата лой. Този нов тип потребителска действителност е щедро гарниран с липса на отопление през зимата и експлодираща канализация през другите сезони. Дори и някой да изиска да промени това, е жертван авансово на крах, тъй като големият боен бюджет ще гълтам от ден на ден и повече средства. Към това може да прибавим невидимите на пръв взор колосални загуби на фронта – по всичко проличава че тази година те ще бъдат колкото през предходните две години взети дружно. Към Коледа може би ще са достигнали равнища от порядъка на 600 хиляди и повече. На хоризонта се обрисува имплозия. Ще настъпи като че ли незабелязано, само че най-после всички ще се съгласим, че в действителност е била изцяло разумна.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ