Стратегическо равноденствие на украинския фронт
Коя бе огромната вест обвързвана с Украйна през изтичащата седмица? Може би потопяването на следващия съветски транспортен съд, в тази ситуация " Сергей Котов "? Не това несъмнено към този момент не вест, а по-скоро рутинна процедура, досадно упражнение от страна на ЗСУ (украинските въоръжени сили) повтарящо се с ужасяваща за агресорите цикличност на всеки двайсетина дни.
Може би обстрелът, под който попаднаха в Одеса Зеленски и високопоставеният му посетител Мицотакис? И това несъмнено не е, по-скоро е за изостряне на вашето внимание от страна на медиите. Унищожаването на първия " Хаймарс " от страна на руснаците? Е след две години война рано или късно и това трябваше да се случи. Дори от позиция на статистическата възможност. Въпросът по-скоро е – това ли са опциите на така наречен втора войска в света, по една Авдеевка на всеки 12 месеца и по един " Хаймарс " на всеки 24?
Турция и Индия свиват покупките на съветски нефт заради боязън от вторични наказания? И това няма по какъв начин да е, бавното удушаване на съветската стопанска система е дълготраен развой, не е почнало през вчерашния ден и няма да завърши на следващия ден. Поредният пламнал съветски цех или петролна база някъде, следващите ударени обитаеми места надълбоко в украинския гръб с следващите почтени жертви? Това от дълго време към този момент е еженощие.
Залужни дипломат в Лондон? Или може би просто елегантно премахване на най-сериозния съперник на Зеленски за политическия престол? Далече от очите – надалеч от сърцето. И най-много - от националната обич. Защото досегашният главнокомандващ на ЗСУ оглавява всички рейтинги сега в Украйна. Но и това няма по какъв начин да е централното събитие на седмицата.
Но стига съм ви разкарвал напред-назад из новините, дано да ви споделя и моето виждане. На второ място в динамичната ми седемдневна ранглиста е идната доставка на 800 хиляди артилерийски снаряда за ЗСУ от страна на неофициалната коалиция европейски страни управлявана от чешкия президент Петер Павел. Така хем Европейски Съюз ще извърши и дори преизпълни поетия ангажимент към Киев да обезпечи 1 милион снаряда до пролетта на 2024 година, хем ще даде опция на украинското основно командване да си поеме малко въздух и да възнамерява по-спокойно и най-много дълготрайно идните военни интервенции. И още веднъж опираме до остарялата максима, че когато налице е предпочитание, постоянно има и резултат.
А ето го и моето събитие на изтичащата седмица – съветската зимна атака забуксува в украинската тиня и спря като скърцаща остаряла машина. Аз към този момент писах по въпроса в последния ми разбор, споменавайки, че следя всички присъщи признаци, а ето, че това към този момент е реалност. През тази седмица агресорите на нито един сектор на фронта не означиха забележителен напредък, на всички места търпяха ужасни загуби, а в някои браншове в Донбас дори бяха принудени да правят отстъпка вследствие на контраатаките на ЗСУ. С настъпването на пролетта войната се застопори в следващата си равновесна точка. От тук насетне ще следим със спотаен мирис по какъв начин се развива идващият й жесток цикъл.
И тъй като не желая да се дублирам, а и надали мога да прибавя освен това от споделеното предходната събота, този път ви предлагам една подводна разходка до останките на прясно потопения съветски патрулен транспортен съд, само че с прочут футуристичен привкус.
Номер 27 – „ Сергей Котов “
Руският патрулен транспортен съд „ Сергей Котов “, който отиде на дъното по-рано тази седмица, е 27-ят военен съд на Черноморския флот изумен от ЗСУ от началото на войната насам. Това което доста го отличава от предшествениците, споделили ориста му, е възрастта и предназначението му. Един бърз обзор на листата на украинските морски победи демонстрира, че множеството от съветските кораби извадени от строя от украинците досега са спуснати на вода към края на така наречен зрял социализъм и след това са от време на време ремонтирани и осъвременени. „ Сергей Котов “ обаче е спуснат на вода едвам при започване на 2022 година, т.е. той на практика е връстник на съветската експанзия. Той е един от шестте кораба от този клас на Черноморския флот, като два от тях към момента се дострояват.
От позиция на сполетялата го орис още по-любопитно е предназначението му. Той е основан с концепцията да работи като патрулен транспортен съд и да се бори с подводници и дребни надводни съдове на съперника, в това число и катери. С други думи – да се опълчва и на морски дронове, т.е. на оръжието, което в последна сметка го унищожи.
От това следват най-малко три извода. Първо, по време на война технологиите и новите оръжия, в които те се вграждат се развиват с невероятна скорост. Военното „ през вчерашния ден “ се изнизва доста по-бързо от мирновременното „ през вчерашния ден “. Когато са проектирали корабите от този клас, руснаците може и да са си мислели, че ще имат ефикасно средство против всевъзможни „ дребни “ закани по море, само че когато в рамките единствено на към година се сблъскват с няколко генерации необикновено бързи дронове, всеко, от които е по-модерен и по-разрушителен от предходния, в един миг се оказва, че просто нямат съответен отговор и непоправимото се случва.
Снимки: БГНЕС
Вторият извод произтича от първия – руснаците сега (а и в обозримо бъдеще) нямат съответен отговор на украинската дронова опасност по море. Засега всякога, когато са атакувани по този метод екипажите на техните кораби се пробват да се отбраняват с налично стрелково оръжие (картечници и автомати Калашников). Това, както сами се сещате, си е обречена работа. Първо, тъй като офанзивите нормално се случват нощем, когато видимостта е мощно лимитирана. Второ, тъй като дроновете не идват по един, а на групи от до 10, движейки се на неголямо разстояние един от различен. Действат като глутница вълци нахвърляща се върху плячката си. Така даже и съветските моряци да съумеят да унищожат някой от тях, мигновено се появява идващият. И трето, като се изключи че се движат с извънредно висока скорост, дроновете непрестанно и маневрират тъй като са ръководени от оператор в действително време.
Третият извод се постанова от единствено себе си: тази година Русия няма да може да реализира обсада по море на украинския зърнен експорт. Даже няма и да пробва. Всичко най-вероятно ще се ограничи до следващите ракетни обстрели и офанзиви с дронове по украинските терминали в Одеса и другите пристанища. На което, сигурен съм, в Киев от в този момент умуват по какъв начин да се опълчват. Защото точно патрулните кораби като „ Сергей Котов “ трябваше да правят тази работа. Но откакто той към този момент е на дъното, други съвсем не са останали. Два се дострояват и изобщо не е известно дали ще бъдат в миналото изцяло боеспособни, един - „ Павел Державин “ е съществено развален, един е в Средиземно море и няма по какъв начин до момента в който трае войната да бъде пуснат от турците да се върне назад и единствено един - „ Василий Биков “ към този момент, сякаш е в строя, само че украинците от дълго време са му вдигнали мерника и към този момент на два пъти му нанесоха съществени повреди. А и с оглед актуалната безпомощност на флота им, руснаците надали ще се осмелят да изпратят в западната част на Черно море освен патрулни само че и някакви други кораби.
Много постоянно, когато прочетете вест сходна на тази за гибелта на „ Сергей Котов “, отдавате това на шанса, на удобното стичане на събитията, на човешка неточност или на нещо друго. Всъщност в никакъв случай не трябва да се не помни, че триумфи като тези са резултат от непосилен труд и доста съществено обмисляне. Всичко нормално стартира с дълготрайно разузнаване и непрекъснато наблюдаване, както от страна на ЗСУ, по този начин и от страна на сътрудниците на Украйна, които непрекъснато изпращат в Киев информация получена от въздушно наблюдаване и сателитни фотоси. Много постоянно съветските кораби се намират в добре предпазени пристанища като Севастопол, Феодосия и Керч и с цел да ги накарат да излязат от там украинците организират една, а дори и повече, въздушни офанзиви с крилати ракети и летящи дронове. И едвам най-после, когато съветските кораби се видят принудени да изоставен базата си, с цел да избегнат поразяване от въздуха и излизат в намерено море, биват пускани и морските дронове. Най-вероятно вследствие на сходен сюжет и взаимоотношение е бил „ заловен в крачка “ и злополучният „ Сергей Котов “.
И с цел да затворя тази тематика, ми се желае да кажа няколко думи и за новото чудо-оръжие – дроновете. Най-актуалният сега морски дрон на ЗСУ е. Той е с дължина 5,5 метра, развива скорост от 40 до 80 км/ч. В носовата му част има експлозив с тегло към 200 кг и несъмнено, се ръководи в действително време по интернет като операторът следи протичащото се посредством видео връзка. Интернет-сигналът се обезпечава по едно и също време от две световни международни сателитни мрежи –, доставян от Пентагона, и – като съответните антени са конфигурирани на корпуса на лодката.
Някой би попитал за какво на дрона са му нужни по едно и също време два интернет - доставчика, още повече, че по този начин или другояче той е камикадзе, т.е. е очакван за еднократна приложимост? Поради две аргументи: Първо поради надеждността, в случай че едната връзка откаже, незабавно да се употребява другата. Второ, тъй като самите снабдители са разнообразни. Starlink обезпечава извънредно високоскоростен интернет, само че към момента има “бели петна “, които остават отвън обсега му, до момента в който Kymeta е известна с невероятното си световно покритие и работи на практика на всички места.
Особено впечатляващ е радиусът на деяние на „ Магурите “ – до 800 км, което значи че освен Крим, само че даже и Новоросийск е към този момент в зоната на провалянето им. Това също по този начин демонстрира къде е най-сигурно за към момента непотопената част на съветския флот да откри надеждно леговище, с цел да е отвън обсега на украинските оръжия – в кавказките пристанища Туапсе, Сочи и Сухуми.
Бъдете сигурни, че MAGURA V5 надалеч няма да е последната дума в развиването на морските камикадзе-дронове. Отсега се приказва, че ще бъде интензивно челното им брониране, с цел да бъдат по-трудни за заличаване от съветските екипажи. Появи се също по този начин информация, че в обозримо бъдеще на лодките ще бъдат поставяни и оръжия за отдалечено поразяване, т.е. дроновете първо ще разстрелват задачата от разстояние, а по-късно ще я довършват взривявайки се в нея. Също по този начин не след дълго чакам да чуем или прочетем, че морските безпилотници са „ поумнели “ и към този момент употребяват детайли на изкуствения разсъдък. А другояче най-належащият механически проблем, който украинските инженери би трябвало разрешат в обозримо бъдеще е трисекундното закъснение при приемането на сигнала от камерата към оператора ръководещ камикадзето. Не е доста, само че от време на време и една секунда дели триумфа от неуспеха.
Бъдещето е тяхно
Ако се замислим, без да го осъзнаваме, ставаме очевидци на следващата техническа гражданска война. Сега този вид дронове се употребяват най-вече за военни цели и то най-много от Украйна. Рано или късно безумната война, разпалена от Путин, ще свърши. За украинските военни и цивилни експерти занимавали се с производството и ръководството им в действителни бойни условия ще се отвори работа в целия свят.
„ Сергей Котов “ коства към 65 милиона $ и се нуждае от 80-членен екипаж. MAGURA V5 коства по-малко от 300 хиляди $ и се нуждае единствено от един оператор. Поддръжката на двата морски съда е в сходни пропорции. Единият се нуждае от изсъхнал док за ремонт и огромен брой разнообразни тесни експерти, другият най-много от благонадежден хангар за предпазване и помещение с високоскоростен интернет. Освен това един транспортен съд флот не прави. Нужни са много, разнообразни по мярка и функционалности, което на процедура значи, че фактически великите морски сили и за в бъдеще ще се броят на пръстите на двете ръце.
Това обаче не значи, че по-малките страни към този момент ще се усещат толкоз беззащитни откъм офанзиви от морето. По образеца на Украйна те сигурно ще заложат доста на придобиването и създаването на лични дронови флотилии. Отбранителните им благоприятни условия в допълнение ще бъдат засилени с противокорабни ракети сходни на тези потопили крайцера „ Москва “ преди две години близо до Одеса.
Сигурен съм че върху сходна морска отбранителна тактика непрекъснато се трудят в Тайван, където живеят под непрекъснатата опасност да бъдат атакувани по море от „ огромния брат “ Китай. По стъпките на Украйна евентуално ще тръгнат и доста от по-малките европейски страни с морска линия, в това число и България. Украинският опит ще бъде детайлно изучен и в цяла Южна Америка, както и в по-мъдрите страни в Африка, Близкия Изток и Азия. Като че ли ще бъде ненужно да ви увещавам, че случилото се в Черно море е към този момент доста деликатно оценено и ще бъде внедрено във флотовете на огромните морски сили, в това число и Русия. Те с изключение на, че рано или късно ще пристъпят към основаването на лични дронови флотилии, ще отчетат събрания досега опит при усилването на отбранителните благоприятни условия на личните си надводни сили, с цел да не могат съдовете им да бъдат потапяни с такава лекост. И тук не става дума единствено за възможни бъдещи войни. Все отново не трябва да забравяме, че радикални и терористични организации с достъп до море също гледат какво се случва сега с съветския Черноморски флот и може в един миг да опитат да го приложат против някой огромен " империалистически " транспортен съд.
С риск да прозвуча като Жул Верн, ще подчертавам и върху възможното невоенно приложение на морските безпилотни апарати. Това, може би ще ви се стори леко смахнато и научнофантастично, само че се замислете какъв брой доста от предметите които употребяваме в всекидневието си в началото са имали чисто военно предопределение.
И по този начин, четирите най-перспективни сфери на приложение на морските дронове в този момент и в обозримо бъдеще са:
Наблюдение на околната среда: Малки дронове за еднократна приложимост могат да се употребяват за събиране на данни за качеството на водата, равнищата на замърсяване или за наблюдаване на застрашени морски типове. Те могат да имат достъп до отдалечени региони или рискови среди, несъответствуващи за управляеми от индивида кораби.
Търсене и избавяне: Безпилотните морски апарати могат да бъдат разгърнати бързо за търсене на изчезнали хора или кораби в неволя, изключително в обширни региони. Това, че са планувани за еднократна приложимост може да бъде преференциално в обстановки, в които изтеглянето на дрона може да бъде мъчно или рисковано.
Инспекция на инфраструктура: Тези дронове могат да се употребяват за подводни инспекции на тръбопроводи, нефтени платформи или други потопени структури. Тяхната маневреност и еднократна приложимост може да са подобаващи за постигане до затворени пространства или рискови среди.
Мерки за битка с пиратството: Могат да се употребяват самостоятелни дронове за въздържане или наблюдаване на евентуална пиратска активност в стратегическите морски пътища. Въпреки това, ще са нужни деликатен метод, интернационалните съглашения и протоколи за деяние, с цел да се избегне ескалация и да се обезпечи виновната им приложимост.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Може би обстрелът, под който попаднаха в Одеса Зеленски и високопоставеният му посетител Мицотакис? И това несъмнено не е, по-скоро е за изостряне на вашето внимание от страна на медиите. Унищожаването на първия " Хаймарс " от страна на руснаците? Е след две години война рано или късно и това трябваше да се случи. Дори от позиция на статистическата възможност. Въпросът по-скоро е – това ли са опциите на така наречен втора войска в света, по една Авдеевка на всеки 12 месеца и по един " Хаймарс " на всеки 24?
Турция и Индия свиват покупките на съветски нефт заради боязън от вторични наказания? И това няма по какъв начин да е, бавното удушаване на съветската стопанска система е дълготраен развой, не е почнало през вчерашния ден и няма да завърши на следващия ден. Поредният пламнал съветски цех или петролна база някъде, следващите ударени обитаеми места надълбоко в украинския гръб с следващите почтени жертви? Това от дълго време към този момент е еженощие.
Залужни дипломат в Лондон? Или може би просто елегантно премахване на най-сериозния съперник на Зеленски за политическия престол? Далече от очите – надалеч от сърцето. И най-много - от националната обич. Защото досегашният главнокомандващ на ЗСУ оглавява всички рейтинги сега в Украйна. Но и това няма по какъв начин да е централното събитие на седмицата.
Но стига съм ви разкарвал напред-назад из новините, дано да ви споделя и моето виждане. На второ място в динамичната ми седемдневна ранглиста е идната доставка на 800 хиляди артилерийски снаряда за ЗСУ от страна на неофициалната коалиция европейски страни управлявана от чешкия президент Петер Павел. Така хем Европейски Съюз ще извърши и дори преизпълни поетия ангажимент към Киев да обезпечи 1 милион снаряда до пролетта на 2024 година, хем ще даде опция на украинското основно командване да си поеме малко въздух и да възнамерява по-спокойно и най-много дълготрайно идните военни интервенции. И още веднъж опираме до остарялата максима, че когато налице е предпочитание, постоянно има и резултат.
А ето го и моето събитие на изтичащата седмица – съветската зимна атака забуксува в украинската тиня и спря като скърцаща остаряла машина. Аз към този момент писах по въпроса в последния ми разбор, споменавайки, че следя всички присъщи признаци, а ето, че това към този момент е реалност. През тази седмица агресорите на нито един сектор на фронта не означиха забележителен напредък, на всички места търпяха ужасни загуби, а в някои браншове в Донбас дори бяха принудени да правят отстъпка вследствие на контраатаките на ЗСУ. С настъпването на пролетта войната се застопори в следващата си равновесна точка. От тук насетне ще следим със спотаен мирис по какъв начин се развива идващият й жесток цикъл.
И тъй като не желая да се дублирам, а и надали мога да прибавя освен това от споделеното предходната събота, този път ви предлагам една подводна разходка до останките на прясно потопения съветски патрулен транспортен съд, само че с прочут футуристичен привкус.
Номер 27 – „ Сергей Котов “
Руският патрулен транспортен съд „ Сергей Котов “, който отиде на дъното по-рано тази седмица, е 27-ят военен съд на Черноморския флот изумен от ЗСУ от началото на войната насам. Това което доста го отличава от предшествениците, споделили ориста му, е възрастта и предназначението му. Един бърз обзор на листата на украинските морски победи демонстрира, че множеството от съветските кораби извадени от строя от украинците досега са спуснати на вода към края на така наречен зрял социализъм и след това са от време на време ремонтирани и осъвременени. „ Сергей Котов “ обаче е спуснат на вода едвам при започване на 2022 година, т.е. той на практика е връстник на съветската експанзия. Той е един от шестте кораба от този клас на Черноморския флот, като два от тях към момента се дострояват.
От позиция на сполетялата го орис още по-любопитно е предназначението му. Той е основан с концепцията да работи като патрулен транспортен съд и да се бори с подводници и дребни надводни съдове на съперника, в това число и катери. С други думи – да се опълчва и на морски дронове, т.е. на оръжието, което в последна сметка го унищожи.
От това следват най-малко три извода. Първо, по време на война технологиите и новите оръжия, в които те се вграждат се развиват с невероятна скорост. Военното „ през вчерашния ден “ се изнизва доста по-бързо от мирновременното „ през вчерашния ден “. Когато са проектирали корабите от този клас, руснаците може и да са си мислели, че ще имат ефикасно средство против всевъзможни „ дребни “ закани по море, само че когато в рамките единствено на към година се сблъскват с няколко генерации необикновено бързи дронове, всеко, от които е по-модерен и по-разрушителен от предходния, в един миг се оказва, че просто нямат съответен отговор и непоправимото се случва.
Снимки: БГНЕС
Вторият извод произтича от първия – руснаците сега (а и в обозримо бъдеще) нямат съответен отговор на украинската дронова опасност по море. Засега всякога, когато са атакувани по този метод екипажите на техните кораби се пробват да се отбраняват с налично стрелково оръжие (картечници и автомати Калашников). Това, както сами се сещате, си е обречена работа. Първо, тъй като офанзивите нормално се случват нощем, когато видимостта е мощно лимитирана. Второ, тъй като дроновете не идват по един, а на групи от до 10, движейки се на неголямо разстояние един от различен. Действат като глутница вълци нахвърляща се върху плячката си. Така даже и съветските моряци да съумеят да унищожат някой от тях, мигновено се появява идващият. И трето, като се изключи че се движат с извънредно висока скорост, дроновете непрестанно и маневрират тъй като са ръководени от оператор в действително време.
Третият извод се постанова от единствено себе си: тази година Русия няма да може да реализира обсада по море на украинския зърнен експорт. Даже няма и да пробва. Всичко най-вероятно ще се ограничи до следващите ракетни обстрели и офанзиви с дронове по украинските терминали в Одеса и другите пристанища. На което, сигурен съм, в Киев от в този момент умуват по какъв начин да се опълчват. Защото точно патрулните кораби като „ Сергей Котов “ трябваше да правят тази работа. Но откакто той към този момент е на дъното, други съвсем не са останали. Два се дострояват и изобщо не е известно дали ще бъдат в миналото изцяло боеспособни, един - „ Павел Державин “ е съществено развален, един е в Средиземно море и няма по какъв начин до момента в който трае войната да бъде пуснат от турците да се върне назад и единствено един - „ Василий Биков “ към този момент, сякаш е в строя, само че украинците от дълго време са му вдигнали мерника и към този момент на два пъти му нанесоха съществени повреди. А и с оглед актуалната безпомощност на флота им, руснаците надали ще се осмелят да изпратят в западната част на Черно море освен патрулни само че и някакви други кораби.
Много постоянно, когато прочетете вест сходна на тази за гибелта на „ Сергей Котов “, отдавате това на шанса, на удобното стичане на събитията, на човешка неточност или на нещо друго. Всъщност в никакъв случай не трябва да се не помни, че триумфи като тези са резултат от непосилен труд и доста съществено обмисляне. Всичко нормално стартира с дълготрайно разузнаване и непрекъснато наблюдаване, както от страна на ЗСУ, по този начин и от страна на сътрудниците на Украйна, които непрекъснато изпращат в Киев информация получена от въздушно наблюдаване и сателитни фотоси. Много постоянно съветските кораби се намират в добре предпазени пристанища като Севастопол, Феодосия и Керч и с цел да ги накарат да излязат от там украинците организират една, а дори и повече, въздушни офанзиви с крилати ракети и летящи дронове. И едвам най-после, когато съветските кораби се видят принудени да изоставен базата си, с цел да избегнат поразяване от въздуха и излизат в намерено море, биват пускани и морските дронове. Най-вероятно вследствие на сходен сюжет и взаимоотношение е бил „ заловен в крачка “ и злополучният „ Сергей Котов “.
И с цел да затворя тази тематика, ми се желае да кажа няколко думи и за новото чудо-оръжие – дроновете. Най-актуалният сега морски дрон на ЗСУ е. Той е с дължина 5,5 метра, развива скорост от 40 до 80 км/ч. В носовата му част има експлозив с тегло към 200 кг и несъмнено, се ръководи в действително време по интернет като операторът следи протичащото се посредством видео връзка. Интернет-сигналът се обезпечава по едно и също време от две световни международни сателитни мрежи –, доставян от Пентагона, и – като съответните антени са конфигурирани на корпуса на лодката.
Някой би попитал за какво на дрона са му нужни по едно и също време два интернет - доставчика, още повече, че по този начин или другояче той е камикадзе, т.е. е очакван за еднократна приложимост? Поради две аргументи: Първо поради надеждността, в случай че едната връзка откаже, незабавно да се употребява другата. Второ, тъй като самите снабдители са разнообразни. Starlink обезпечава извънредно високоскоростен интернет, само че към момента има “бели петна “, които остават отвън обсега му, до момента в който Kymeta е известна с невероятното си световно покритие и работи на практика на всички места.
Особено впечатляващ е радиусът на деяние на „ Магурите “ – до 800 км, което значи че освен Крим, само че даже и Новоросийск е към този момент в зоната на провалянето им. Това също по този начин демонстрира къде е най-сигурно за към момента непотопената част на съветския флот да откри надеждно леговище, с цел да е отвън обсега на украинските оръжия – в кавказките пристанища Туапсе, Сочи и Сухуми.
Бъдете сигурни, че MAGURA V5 надалеч няма да е последната дума в развиването на морските камикадзе-дронове. Отсега се приказва, че ще бъде интензивно челното им брониране, с цел да бъдат по-трудни за заличаване от съветските екипажи. Появи се също по този начин информация, че в обозримо бъдеще на лодките ще бъдат поставяни и оръжия за отдалечено поразяване, т.е. дроновете първо ще разстрелват задачата от разстояние, а по-късно ще я довършват взривявайки се в нея. Също по този начин не след дълго чакам да чуем или прочетем, че морските безпилотници са „ поумнели “ и към този момент употребяват детайли на изкуствения разсъдък. А другояче най-належащият механически проблем, който украинските инженери би трябвало разрешат в обозримо бъдеще е трисекундното закъснение при приемането на сигнала от камерата към оператора ръководещ камикадзето. Не е доста, само че от време на време и една секунда дели триумфа от неуспеха.
Бъдещето е тяхно
Ако се замислим, без да го осъзнаваме, ставаме очевидци на следващата техническа гражданска война. Сега този вид дронове се употребяват най-вече за военни цели и то най-много от Украйна. Рано или късно безумната война, разпалена от Путин, ще свърши. За украинските военни и цивилни експерти занимавали се с производството и ръководството им в действителни бойни условия ще се отвори работа в целия свят.
„ Сергей Котов “ коства към 65 милиона $ и се нуждае от 80-членен екипаж. MAGURA V5 коства по-малко от 300 хиляди $ и се нуждае единствено от един оператор. Поддръжката на двата морски съда е в сходни пропорции. Единият се нуждае от изсъхнал док за ремонт и огромен брой разнообразни тесни експерти, другият най-много от благонадежден хангар за предпазване и помещение с високоскоростен интернет. Освен това един транспортен съд флот не прави. Нужни са много, разнообразни по мярка и функционалности, което на процедура значи, че фактически великите морски сили и за в бъдеще ще се броят на пръстите на двете ръце.
Това обаче не значи, че по-малките страни към този момент ще се усещат толкоз беззащитни откъм офанзиви от морето. По образеца на Украйна те сигурно ще заложат доста на придобиването и създаването на лични дронови флотилии. Отбранителните им благоприятни условия в допълнение ще бъдат засилени с противокорабни ракети сходни на тези потопили крайцера „ Москва “ преди две години близо до Одеса.
Сигурен съм че върху сходна морска отбранителна тактика непрекъснато се трудят в Тайван, където живеят под непрекъснатата опасност да бъдат атакувани по море от „ огромния брат “ Китай. По стъпките на Украйна евентуално ще тръгнат и доста от по-малките европейски страни с морска линия, в това число и България. Украинският опит ще бъде детайлно изучен и в цяла Южна Америка, както и в по-мъдрите страни в Африка, Близкия Изток и Азия. Като че ли ще бъде ненужно да ви увещавам, че случилото се в Черно море е към този момент доста деликатно оценено и ще бъде внедрено във флотовете на огромните морски сили, в това число и Русия. Те с изключение на, че рано или късно ще пристъпят към основаването на лични дронови флотилии, ще отчетат събрания досега опит при усилването на отбранителните благоприятни условия на личните си надводни сили, с цел да не могат съдовете им да бъдат потапяни с такава лекост. И тук не става дума единствено за възможни бъдещи войни. Все отново не трябва да забравяме, че радикални и терористични организации с достъп до море също гледат какво се случва сега с съветския Черноморски флот и може в един миг да опитат да го приложат против някой огромен " империалистически " транспортен съд.
С риск да прозвуча като Жул Верн, ще подчертавам и върху възможното невоенно приложение на морските безпилотни апарати. Това, може би ще ви се стори леко смахнато и научнофантастично, само че се замислете какъв брой доста от предметите които употребяваме в всекидневието си в началото са имали чисто военно предопределение.
И по този начин, четирите най-перспективни сфери на приложение на морските дронове в този момент и в обозримо бъдеще са:
Наблюдение на околната среда: Малки дронове за еднократна приложимост могат да се употребяват за събиране на данни за качеството на водата, равнищата на замърсяване или за наблюдаване на застрашени морски типове. Те могат да имат достъп до отдалечени региони или рискови среди, несъответствуващи за управляеми от индивида кораби.
Търсене и избавяне: Безпилотните морски апарати могат да бъдат разгърнати бързо за търсене на изчезнали хора или кораби в неволя, изключително в обширни региони. Това, че са планувани за еднократна приложимост може да бъде преференциално в обстановки, в които изтеглянето на дрона може да бъде мъчно или рисковано.
Инспекция на инфраструктура: Тези дронове могат да се употребяват за подводни инспекции на тръбопроводи, нефтени платформи или други потопени структури. Тяхната маневреност и еднократна приложимост може да са подобаващи за постигане до затворени пространства или рискови среди.
Мерки за битка с пиратството: Могат да се употребяват самостоятелни дронове за въздържане или наблюдаване на евентуална пиратска активност в стратегическите морски пътища. Въпреки това, ще са нужни деликатен метод, интернационалните съглашения и протоколи за деяние, с цел да се избегне ескалация и да се обезпечи виновната им приложимост.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ