За кого работи времето във военния конфликт?
Всичко или нищо
Carpe Diem, фразата завещана ни от евентуално най-известният римски стихотворец Хорации, нормално се превежда като „ Живей за мига “, което й придава много хедонистичен смисъл. Подобно на всяко велико човешко създание и тя има своето прикрито обръщение, както и предстои на разнопосочни тълкувания. Ако прочетем до дъно изречението откъдето е взета - Carpe diem quam minimum credula postero (Живей за мига, не отлагай за утре) – то може би ще го изтълкуваме не като вик за моментно наслаждение, а като апел да действаме незабавно, да не отлагаме значимите решения за идващия ден и най-много да не се колебаем.
Подходящо начало, откакто дефинитивно бе одобрена американска военно-финансова поддръжка за Киев и последвалите мнения - какво щяло да се случи в Украйна да речем през. 2027 година Както постоянно, те идват от хора, които по принцип знаят всичко, само че не знаят, да вземем за пример, дали Авдеевка е на север от Бахмут или на юг от него, каква е разликата сред балистична и крилата ракета и каква – сред тактичност и тактика. Когато са направени обществено, подобен жанр мнения нормално са проводници не на познания и експертност, а на суматоха, безпокойствие и възприятие за лично изтощение. Всъщност, никой не може да каже какво ще се случи през 2027 година Нито в Украйна, нито във вашия живот. Но това не е мотив да гледаме по какъв начин времето минава около нас и да не вършим нищо.
Затова ми се коства уместно за тази седмица да се спра на безконечното несъгласие сред краткосрочните и дълготрайните проекти и по какъв начин те се проектират върху продължаващата близо до нас война. Която, пък, от своя страна, образно показва, че волята за живот и борбеността са по-силни от всякаква невъзмутима логичност, предварителни прогнози и така наречен рационално мислене.
За кого работи времето?
И като заговорихме за времето, сега то е по едно и също време и на страната на Русия, и на страната на Украйна. Обяснявам по-детайлно тезата си за това дуалистично несъгласие.
Времето е на страната на Русия, само че единствено в краткосрочна вероятност. В момента ЗСУ (украинските въоръжени сили) безусловно се задъхват от неналичието на съответно доставяне и действително водят война употребявайки последните огризки и късчета от това, което са имали до неотдавна. Тъй като обявените огромни пакети военна помощ от Съединени американски щати и Европа занапред ще стартират да идват, то техният резултат ще се усети последователно и най-много не незабавно, може би към края на лятото. Така пред агресорите се обрисува неповторима опция да завземат колкото се може повече територия (предимно в Донбас) със относително лимитирана украинска опозиция, и то в интервал когато времето ще бъде изсъхнало, топло и безоблачно. Също по този начин, няма подозрение, че те ще не престават да поставят огромни старания за унищожаването на украинската енергийна инфраструктура, както и за нарушаването на експорта на новата зърнена годишна продукция. Към есента, обаче, на руснаците към този момент би трябвало да им е много по-трудно да не престават офанзивите си със същото движение, тъй като тогава се допуска, че украинската защита ще е много по-наситена.
Ако има нещо, което би трябвало да дава успокоение на Кремъл, то това е опцията да възнамеряват дълготрайно военните си запаси. Най-вече тъй като страната се ръководи от тирания. А при една тирания последното, което е от голяма важност е мнението на така наречен народ. Дали ще го сполетят някакви наводнения и пожари, дали зимата ще мръзне или пък ще се движи по разрушени пътища е без значение. Отделя се нужната сума за каквото е споделил диктаторът и точка.
Същото може да се каже и за интернационалните връзки. По предписание диктаторите най-добре споделят със себеподобни и това за следващ път се потвърди през последните две години. Путин напълно умерено може да се контракти с Минск, Техеран, Пхенян и Пекин на какво може да разчита през идващите, примерно, пет години и надлежно от в този момент се знае почти какво и по кое време ще получи. Това му дава успокоение тъй като партньорствата му не зависят от капризите на някакви си там парламентарни и президентски избори.
Дотук, обаче, с положителните вести за Москва. Първата неприятна вест за Путин е, че никой не му разрешава да спре войната, тъй като от Киев отхвърлят договаряния, а и самият той няма по какъв начин да го направи. Иначе може да не остане на власт. Това го принуждава да води война до край. Руската военна машина, която безспорно ще продължи да употребява в възходящи пропорции лъвският къс на бюджета на РФ, обаче, е много скърцаща и най-много се оказа, че изобщо не е това, което всички твърдяха че съставлява. Основните й два казуса са ресурсният и технологическият. Ресурсният, тъй като, армията на РФ продължава да разчита на остарели руски ресурси, които няма по какъв начин да са безконечни. Технологичният, тъй като, с дребни изключения, съветското оръжие изгуби борбата с всеобщите западни мостри, освен това приказваме за обичайни оръжия към края на виталния си цикъл, а не за последните американски и европейски разработки, които най-вероятно в никакъв случай няма да забележим по бойните полета в Украйна. А като се изключи някои модели дронове и ракети, няма изгледи в идващите години против ЗСУ да бъдат употребявани някакви кардинално нови съветски оръжия, просто тъй като няма от кое място да се появят в обилни количества.
Втората неприятна вест за Путин е понижаването на качеството на човешките запаси. Историята на всички продължителни военни спорове ни учи, че колкото повече те се задълбочават, толкоз повече хората, които навличат униформи са събрани безусловно „ от прът и въже. “ След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, съветската войска на няколко пъти бе съкращавана, като някъде към 2010 година тя бе свита до необикновени за последните няколко века дребни размери. Просто никой в Москва тогава не е виждал нужда да се поддържа големи въоръжени сили при изискване, че в обозримо бъдеще не се е очертавала продължителна стандартна война. Съкращенията удариха всички звена, в това число базите и военните учебни заведения, което пък докара до доста понижаване на офицерите на действителна работа. Така откакто неголямата съветска професионална войска бе действително разрушена през първите месеци на войната в Украйна, се оказа че няма кой да заеме местата на падналите и тежко ранените командири. Това мигновено докара до рухване в качеството на ръководенето на войските на бойното поле и прекосяването към примитивни тактики като печално известните „ мясные штурмы “. Падането на качеството на офицерския състав пък върви ръка за ръка с рухването на качеството на редовия състав, където африканци и непалци към този момент не са екзотично изключение, а обичайно наличие.
Що се отнася до Украйна, то би трябвало в дълготраен проект времето да работи за нея. Проблемът за ЗСУ е по какъв начин да излезе от спешната обстановка през идващите месеци с най-малко вреди. А също по този начин на какво и на кого може да разчита в по-далечно бъдеще. А това към този момент никой не може да каже.
В момента обстановката на войските на Киев е тежка, най-много поради нередовните доставки от страна на западните сътрудници. Образувалата се „ дупка “ последователно ще бъде запълвана, само че това няма по какъв начин да стана едновременно с магическа пръчка.
Причините за зародилите компликации са много, само че аз бих наблегнал най-много на три. Първата е съмненията, които от време на време обгръщат западните водачи. Ако те бяха подходили по-смело и се бяха съгласили още напролет на 2022 година да дават на ЗСУ изтребители Ф-16, в този момент обстановката в небето на Украйна щеше да е доста по-различна.
Подобен е казусът и с извънредно ефикасните ракети ATACMS, за които се приказва отново почти от този момент, само че които действително ще стартират да идват в някакви по-значителни количества едвам в този момент.
Канцлерът Шолц пък не дава от свръхмощните ракети TAURUS, само че въпреки всичко се съгласи да даде една Противовъздушна отбрана система „ Пейтриът “. Търсят се още най-малко шест, само че всички си вършат оглушки. И до момента в който за Полша и (донякъде) Гърция това е целесъобразно, какво да кажем за Испания и най-много за Съединени американски щати?
Накрая все някои ще дадат, само че едвам откакто станем очевидци на доста нови разрушени украински жилищни здания и плачещи край тях хора.
Втората е неизпълнените поети задължения. Тук дори не приказваме за от 1994 г, когато Украйна бе уверена да се отърве от наследения от Съюз на съветските социалистически републики нуклеарен боеприпас в подмяна на интернационалните гаранции за териториалната й целокупност . По-скоро приказваме за обещаният предходната есен от Европейски Съюз един милион снаряда за ЗСУ до пролетта на тази година, от които действително досега надали са пристигнали и половината. Причината е до болежка позната – свръх-бюрократизираната обединена Европа по този начин и не можа да провежда нужното експедитивно повишаване на производството на артилерийски боеприпаси. Разбира се, чака се и милионът снаряди по така наречен чешка самодейност, само че закупуването и докарването им очевидно изискват време и се приказва, че те надали ще стартират да идват преди юни. А какво да кажем за една от страните поставили автограф под Будапещенският меморандум, Съединени американски щати, където половин година си играха на „ тука има – тука няма “ помощ за Украйна?
Третата причина е най-куриозна и в същото време най-неразрешима. Става въпрос за това кои са същинските сътрудници на Киев във войната с агресора. Това, за жалост, даже и в екипа на Зеленски не го знаят. Защото политиката на съответната страна към спора се дефинира от управление й, което, пък, както е признато в демократичния свят, се издига посредством избори. И по тази причина ставаме очевидци на чести промени в „ настроенията “. Словакия, да вземем за пример, бе един от най-последователните поддръжници на Украйна през 2022 година, само че предходната есен там на власт пристигна Фицо, за който всички приказват като за новия Орбан. И обстановката се обърна на 180 градуса. Унгария е ясна, България в началото не помагаше, след това помагаше, а какво ще бъде след 9 юни никой не знае. Американският случай пък си е напряко клиничен, ТВ сага с неразбираем край, сюжетът за чийто нов сезон ще се написа чак след президентските избори на 5 ноември. На този декор извънредно куриозни ми наподобяват терзанията на някои висши фрагменти от администрацията на Байдън, които,, били учудени че украинското управление към момента няма ясно кристализиран проект за деяние. Какъв проект за деяние да имат, като Зеленски и хората му забележителна част от времето си прекарват в настойчиви молби да получат от някъде нещичко, с цел да може европейците да не престават да се любуват на благополучието си? Очевидно е, че има крещяща потребност Западът да спре да работи „ на парче “ и дали по линия на НАТО или по линия на Европейски Съюз, да създаде някакви по-дългосрочни проекти - по кое време какво ЗСУ ще може да получи, с цел да може в Киев да си възнамеряват нещата в вероятност. И най-много тези проекти да се извършват.
Разбира се, в Украйна също би трябвало да създадат някои промени във връзка с дълготрайната тактика, която на моменти е много объркана. Това в този момент сякаш касае най-много дълго бавеният закон за мобилизацията. Бившият към този момент главнокомандващ Залужни още предходната есен бе предизвестил, че ще се нужни към половин милион нови бойци, само че дебатите по закона завършиха едвам този месец и действително окомплектуването на нови съединения и попълването на към този момент съществуващи ще стартира едвам в този момент. Ако приемем, че за базова подготовка ще са нужни към три месеца, то това значи, че забележима смяна във връзка с увеличението на числеността на ЗСУ ще има едвам към края на лятото. А до тогава, макар идващата западна материална помощ, ситуацията ще бъде най-вероятно като на Шипка през 1877-ма.
И тъй като при започване на разбора си подчертавах че би трябвало да се фокусираме най-много върху сегашното, бих желал да разясня по какъв начин първият транш от одобрената дефинитивно в сряда американска помощ би трябвало да помогне на ЗСУ в краткострочна вероятност. Защото се оказа че Байдън и хората му толкоз мощно са вярвали че гласуването ще мине, че още през февруари са разпоредили на основни места в Европа да бъдат готови колета за Украйна с подготвеност за неотложно експедиране.
Траншът е на стойност към 1 милиард $ и аз бих го определил като „ възпиращ “ тъй като включва най-вече амуниции както и средства за огнево поразяване отблизо разстояние. Станалите класика 155-мм снаряди, да вземем за пример, ще трансформират малко салдото при артилерията, тъй като все още в някои случаи съотношението на изстрелите от далечно разстояние е 10:1 в интерес на агресорите. Има също по този начин реактивни снаряди „ Хаймарс “, които са същински призрачен сън за руснаците, само че на мен изключително усещане ми направи наличието в листата на портативни Противовъздушна отбрана системи с дребен обсег „ Стингър “, както и други сходни, тъй като в последно време се оказа че украинците доста са го закъсали в това отношение. През пролетта съветските бомбардировачи безусловно летят над окопите им, а през актуалната година към момента не е свален нито един хеликоптер на нашествениците. Към средствата за въздържане се причисляват и другите типове противотанкови и противопехотни мини, за които първи ще схванат най-много Z-щурмоваците на Путин.
Ударите по съветската логистика също би трябвало да са част от тактиката по възпирането на агресора. За това би трябвало да допринесат както към този момент упоменатите ракети ATACMS, [https://t.me/uniannet/132066] по този начин и „ изделията “ от половин милардният английски пакет, който бе разгласен също тази седмица. [https://www.unian.net/world/velikobritaniya-obyavila-o-krupneyshem-v-istorii-pakete-voennoy-pomoshchi-ukraine-12613617.html] Там, с изключение на неведнъж потвърдилите се ракети Storm Shadow, за пръв път влизат и планиращите бомби Paveway IV. [https://t.me/uniannet/132013] британците са дали обещание да доставят към 1600 ракети от всевъзможен вид, а украинците за следващ път обявиха че точат ножа за Кримския мост. Този път може и да им се получи.
В американският и английският пакети извънредно доста е заложено на подкрепяне на подвижността на ЗСУ. Американците, да вземем за пример, са се погрижили за незабавна доставка на бронтранспортьори „ Брадли “, които неведнъж се потвърдиха като убийствено ефикасни при украинските контраатаки.
Също по този начин ще има и бронирани коли MRAP и HMMWV, известни най-много като „ Хъмви “. Британците също са се постарали – те ще обезпечат повече от 400 предпазени транспортни средства, всичките с висока проходимост, в това число 162 бронирани автомобила. Увеличаването на общата подвижност на ЗСУ не е самоцел, нито е обвързвано единствено с провеждането на местни офанзиви. Оказа се, да вземем за пример, че поради съветското огнево предимство в последно време, извънредно доста е затруднено евакуирането на украинските ранени от бойното поле. А забавените евакуации усилват смъртността. В украинският лагер към този момент се надяват, че с новите пакети военна помощ тази тревожна статистика ще се усъвършенства.
Очевидно е, че западната помощ към този момент ще стабилизира най-малко отчасти обстановката на бойното поле. Интересното е, че анализатори сякаш това минимум ги вълнува сега. Едни към този момент започнаха да дават ум, че огромното украинско контранастъпление ще би трябвало да бъде отсрочено най-малко за 2026 година, други посъветваха ЗСУ да се съсредоточат върху Крим, а трети занапред се вайкат какво ще стане когато въпросните следващи американски милиарди се изчерпат. Аз, обаче си мисля, че има кой да разсъждава върху тези проблеми. Затова ще завърша по този начин както започнах. Carpe Diem.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Carpe Diem, фразата завещана ни от евентуално най-известният римски стихотворец Хорации, нормално се превежда като „ Живей за мига “, което й придава много хедонистичен смисъл. Подобно на всяко велико човешко създание и тя има своето прикрито обръщение, както и предстои на разнопосочни тълкувания. Ако прочетем до дъно изречението откъдето е взета - Carpe diem quam minimum credula postero (Живей за мига, не отлагай за утре) – то може би ще го изтълкуваме не като вик за моментно наслаждение, а като апел да действаме незабавно, да не отлагаме значимите решения за идващия ден и най-много да не се колебаем.
Подходящо начало, откакто дефинитивно бе одобрена американска военно-финансова поддръжка за Киев и последвалите мнения - какво щяло да се случи в Украйна да речем през. 2027 година Както постоянно, те идват от хора, които по принцип знаят всичко, само че не знаят, да вземем за пример, дали Авдеевка е на север от Бахмут или на юг от него, каква е разликата сред балистична и крилата ракета и каква – сред тактичност и тактика. Когато са направени обществено, подобен жанр мнения нормално са проводници не на познания и експертност, а на суматоха, безпокойствие и възприятие за лично изтощение. Всъщност, никой не може да каже какво ще се случи през 2027 година Нито в Украйна, нито във вашия живот. Но това не е мотив да гледаме по какъв начин времето минава около нас и да не вършим нищо.
Затова ми се коства уместно за тази седмица да се спра на безконечното несъгласие сред краткосрочните и дълготрайните проекти и по какъв начин те се проектират върху продължаващата близо до нас война. Която, пък, от своя страна, образно показва, че волята за живот и борбеността са по-силни от всякаква невъзмутима логичност, предварителни прогнози и така наречен рационално мислене.
За кого работи времето?
И като заговорихме за времето, сега то е по едно и също време и на страната на Русия, и на страната на Украйна. Обяснявам по-детайлно тезата си за това дуалистично несъгласие.
Времето е на страната на Русия, само че единствено в краткосрочна вероятност. В момента ЗСУ (украинските въоръжени сили) безусловно се задъхват от неналичието на съответно доставяне и действително водят война употребявайки последните огризки и късчета от това, което са имали до неотдавна. Тъй като обявените огромни пакети военна помощ от Съединени американски щати и Европа занапред ще стартират да идват, то техният резултат ще се усети последователно и най-много не незабавно, може би към края на лятото. Така пред агресорите се обрисува неповторима опция да завземат колкото се може повече територия (предимно в Донбас) със относително лимитирана украинска опозиция, и то в интервал когато времето ще бъде изсъхнало, топло и безоблачно. Също по този начин, няма подозрение, че те ще не престават да поставят огромни старания за унищожаването на украинската енергийна инфраструктура, както и за нарушаването на експорта на новата зърнена годишна продукция. Към есента, обаче, на руснаците към този момент би трябвало да им е много по-трудно да не престават офанзивите си със същото движение, тъй като тогава се допуска, че украинската защита ще е много по-наситена.
Ако има нещо, което би трябвало да дава успокоение на Кремъл, то това е опцията да възнамеряват дълготрайно военните си запаси. Най-вече тъй като страната се ръководи от тирания. А при една тирания последното, което е от голяма важност е мнението на така наречен народ. Дали ще го сполетят някакви наводнения и пожари, дали зимата ще мръзне или пък ще се движи по разрушени пътища е без значение. Отделя се нужната сума за каквото е споделил диктаторът и точка.
Същото може да се каже и за интернационалните връзки. По предписание диктаторите най-добре споделят със себеподобни и това за следващ път се потвърди през последните две години. Путин напълно умерено може да се контракти с Минск, Техеран, Пхенян и Пекин на какво може да разчита през идващите, примерно, пет години и надлежно от в този момент се знае почти какво и по кое време ще получи. Това му дава успокоение тъй като партньорствата му не зависят от капризите на някакви си там парламентарни и президентски избори.
Дотук, обаче, с положителните вести за Москва. Първата неприятна вест за Путин е, че никой не му разрешава да спре войната, тъй като от Киев отхвърлят договаряния, а и самият той няма по какъв начин да го направи. Иначе може да не остане на власт. Това го принуждава да води война до край. Руската военна машина, която безспорно ще продължи да употребява в възходящи пропорции лъвският къс на бюджета на РФ, обаче, е много скърцаща и най-много се оказа, че изобщо не е това, което всички твърдяха че съставлява. Основните й два казуса са ресурсният и технологическият. Ресурсният, тъй като, армията на РФ продължава да разчита на остарели руски ресурси, които няма по какъв начин да са безконечни. Технологичният, тъй като, с дребни изключения, съветското оръжие изгуби борбата с всеобщите западни мостри, освен това приказваме за обичайни оръжия към края на виталния си цикъл, а не за последните американски и европейски разработки, които най-вероятно в никакъв случай няма да забележим по бойните полета в Украйна. А като се изключи някои модели дронове и ракети, няма изгледи в идващите години против ЗСУ да бъдат употребявани някакви кардинално нови съветски оръжия, просто тъй като няма от кое място да се появят в обилни количества.
Втората неприятна вест за Путин е понижаването на качеството на човешките запаси. Историята на всички продължителни военни спорове ни учи, че колкото повече те се задълбочават, толкоз повече хората, които навличат униформи са събрани безусловно „ от прът и въже. “ След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, съветската войска на няколко пъти бе съкращавана, като някъде към 2010 година тя бе свита до необикновени за последните няколко века дребни размери. Просто никой в Москва тогава не е виждал нужда да се поддържа големи въоръжени сили при изискване, че в обозримо бъдеще не се е очертавала продължителна стандартна война. Съкращенията удариха всички звена, в това число базите и военните учебни заведения, което пък докара до доста понижаване на офицерите на действителна работа. Така откакто неголямата съветска професионална войска бе действително разрушена през първите месеци на войната в Украйна, се оказа че няма кой да заеме местата на падналите и тежко ранените командири. Това мигновено докара до рухване в качеството на ръководенето на войските на бойното поле и прекосяването към примитивни тактики като печално известните „ мясные штурмы “. Падането на качеството на офицерския състав пък върви ръка за ръка с рухването на качеството на редовия състав, където африканци и непалци към този момент не са екзотично изключение, а обичайно наличие.
Що се отнася до Украйна, то би трябвало в дълготраен проект времето да работи за нея. Проблемът за ЗСУ е по какъв начин да излезе от спешната обстановка през идващите месеци с най-малко вреди. А също по този начин на какво и на кого може да разчита в по-далечно бъдеще. А това към този момент никой не може да каже.
В момента обстановката на войските на Киев е тежка, най-много поради нередовните доставки от страна на западните сътрудници. Образувалата се „ дупка “ последователно ще бъде запълвана, само че това няма по какъв начин да стана едновременно с магическа пръчка.
Причините за зародилите компликации са много, само че аз бих наблегнал най-много на три. Първата е съмненията, които от време на време обгръщат западните водачи. Ако те бяха подходили по-смело и се бяха съгласили още напролет на 2022 година да дават на ЗСУ изтребители Ф-16, в този момент обстановката в небето на Украйна щеше да е доста по-различна.
Подобен е казусът и с извънредно ефикасните ракети ATACMS, за които се приказва отново почти от този момент, само че които действително ще стартират да идват в някакви по-значителни количества едвам в този момент.
Канцлерът Шолц пък не дава от свръхмощните ракети TAURUS, само че въпреки всичко се съгласи да даде една Противовъздушна отбрана система „ Пейтриът “. Търсят се още най-малко шест, само че всички си вършат оглушки. И до момента в който за Полша и (донякъде) Гърция това е целесъобразно, какво да кажем за Испания и най-много за Съединени американски щати?
Накрая все някои ще дадат, само че едвам откакто станем очевидци на доста нови разрушени украински жилищни здания и плачещи край тях хора.
Втората е неизпълнените поети задължения. Тук дори не приказваме за от 1994 г, когато Украйна бе уверена да се отърве от наследения от Съюз на съветските социалистически републики нуклеарен боеприпас в подмяна на интернационалните гаранции за териториалната й целокупност . По-скоро приказваме за обещаният предходната есен от Европейски Съюз един милион снаряда за ЗСУ до пролетта на тази година, от които действително досега надали са пристигнали и половината. Причината е до болежка позната – свръх-бюрократизираната обединена Европа по този начин и не можа да провежда нужното експедитивно повишаване на производството на артилерийски боеприпаси. Разбира се, чака се и милионът снаряди по така наречен чешка самодейност, само че закупуването и докарването им очевидно изискват време и се приказва, че те надали ще стартират да идват преди юни. А какво да кажем за една от страните поставили автограф под Будапещенският меморандум, Съединени американски щати, където половин година си играха на „ тука има – тука няма “ помощ за Украйна?
Третата причина е най-куриозна и в същото време най-неразрешима. Става въпрос за това кои са същинските сътрудници на Киев във войната с агресора. Това, за жалост, даже и в екипа на Зеленски не го знаят. Защото политиката на съответната страна към спора се дефинира от управление й, което, пък, както е признато в демократичния свят, се издига посредством избори. И по тази причина ставаме очевидци на чести промени в „ настроенията “. Словакия, да вземем за пример, бе един от най-последователните поддръжници на Украйна през 2022 година, само че предходната есен там на власт пристигна Фицо, за който всички приказват като за новия Орбан. И обстановката се обърна на 180 градуса. Унгария е ясна, България в началото не помагаше, след това помагаше, а какво ще бъде след 9 юни никой не знае. Американският случай пък си е напряко клиничен, ТВ сага с неразбираем край, сюжетът за чийто нов сезон ще се написа чак след президентските избори на 5 ноември. На този декор извънредно куриозни ми наподобяват терзанията на някои висши фрагменти от администрацията на Байдън, които,, били учудени че украинското управление към момента няма ясно кристализиран проект за деяние. Какъв проект за деяние да имат, като Зеленски и хората му забележителна част от времето си прекарват в настойчиви молби да получат от някъде нещичко, с цел да може европейците да не престават да се любуват на благополучието си? Очевидно е, че има крещяща потребност Западът да спре да работи „ на парче “ и дали по линия на НАТО или по линия на Европейски Съюз, да създаде някакви по-дългосрочни проекти - по кое време какво ЗСУ ще може да получи, с цел да може в Киев да си възнамеряват нещата в вероятност. И най-много тези проекти да се извършват.
Разбира се, в Украйна също би трябвало да създадат някои промени във връзка с дълготрайната тактика, която на моменти е много объркана. Това в този момент сякаш касае най-много дълго бавеният закон за мобилизацията. Бившият към този момент главнокомандващ Залужни още предходната есен бе предизвестил, че ще се нужни към половин милион нови бойци, само че дебатите по закона завършиха едвам този месец и действително окомплектуването на нови съединения и попълването на към този момент съществуващи ще стартира едвам в този момент. Ако приемем, че за базова подготовка ще са нужни към три месеца, то това значи, че забележима смяна във връзка с увеличението на числеността на ЗСУ ще има едвам към края на лятото. А до тогава, макар идващата западна материална помощ, ситуацията ще бъде най-вероятно като на Шипка през 1877-ма.
И тъй като при започване на разбора си подчертавах че би трябвало да се фокусираме най-много върху сегашното, бих желал да разясня по какъв начин първият транш от одобрената дефинитивно в сряда американска помощ би трябвало да помогне на ЗСУ в краткострочна вероятност. Защото се оказа че Байдън и хората му толкоз мощно са вярвали че гласуването ще мине, че още през февруари са разпоредили на основни места в Европа да бъдат готови колета за Украйна с подготвеност за неотложно експедиране.
Траншът е на стойност към 1 милиард $ и аз бих го определил като „ възпиращ “ тъй като включва най-вече амуниции както и средства за огнево поразяване отблизо разстояние. Станалите класика 155-мм снаряди, да вземем за пример, ще трансформират малко салдото при артилерията, тъй като все още в някои случаи съотношението на изстрелите от далечно разстояние е 10:1 в интерес на агресорите. Има също по този начин реактивни снаряди „ Хаймарс “, които са същински призрачен сън за руснаците, само че на мен изключително усещане ми направи наличието в листата на портативни Противовъздушна отбрана системи с дребен обсег „ Стингър “, както и други сходни, тъй като в последно време се оказа че украинците доста са го закъсали в това отношение. През пролетта съветските бомбардировачи безусловно летят над окопите им, а през актуалната година към момента не е свален нито един хеликоптер на нашествениците. Към средствата за въздържане се причисляват и другите типове противотанкови и противопехотни мини, за които първи ще схванат най-много Z-щурмоваците на Путин.
Ударите по съветската логистика също би трябвало да са част от тактиката по възпирането на агресора. За това би трябвало да допринесат както към този момент упоменатите ракети ATACMS, [https://t.me/uniannet/132066] по този начин и „ изделията “ от половин милардният английски пакет, който бе разгласен също тази седмица. [https://www.unian.net/world/velikobritaniya-obyavila-o-krupneyshem-v-istorii-pakete-voennoy-pomoshchi-ukraine-12613617.html] Там, с изключение на неведнъж потвърдилите се ракети Storm Shadow, за пръв път влизат и планиращите бомби Paveway IV. [https://t.me/uniannet/132013] британците са дали обещание да доставят към 1600 ракети от всевъзможен вид, а украинците за следващ път обявиха че точат ножа за Кримския мост. Този път може и да им се получи.
В американският и английският пакети извънредно доста е заложено на подкрепяне на подвижността на ЗСУ. Американците, да вземем за пример, са се погрижили за незабавна доставка на бронтранспортьори „ Брадли “, които неведнъж се потвърдиха като убийствено ефикасни при украинските контраатаки.
Също по този начин ще има и бронирани коли MRAP и HMMWV, известни най-много като „ Хъмви “. Британците също са се постарали – те ще обезпечат повече от 400 предпазени транспортни средства, всичките с висока проходимост, в това число 162 бронирани автомобила. Увеличаването на общата подвижност на ЗСУ не е самоцел, нито е обвързвано единствено с провеждането на местни офанзиви. Оказа се, да вземем за пример, че поради съветското огнево предимство в последно време, извънредно доста е затруднено евакуирането на украинските ранени от бойното поле. А забавените евакуации усилват смъртността. В украинският лагер към този момент се надяват, че с новите пакети военна помощ тази тревожна статистика ще се усъвършенства.
Очевидно е, че западната помощ към този момент ще стабилизира най-малко отчасти обстановката на бойното поле. Интересното е, че анализатори сякаш това минимум ги вълнува сега. Едни към този момент започнаха да дават ум, че огромното украинско контранастъпление ще би трябвало да бъде отсрочено най-малко за 2026 година, други посъветваха ЗСУ да се съсредоточат върху Крим, а трети занапред се вайкат какво ще стане когато въпросните следващи американски милиарди се изчерпат. Аз, обаче си мисля, че има кой да разсъждава върху тези проблеми. Затова ще завърша по този начин както започнах. Carpe Diem.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ