Петролната промишленост на Русия като легитимна военна цел
Слабите места
Една седмица е пребогат интервал от време, с цел да изтрие изцяло от съзнанието обещано събитие и да го размени с някое по-ново, за което да мислите, преживявате, разговаряте и коментирате. Спомняте ли си, да вземем за пример, защо бе предходният ми коментар? Едва ли. Нямам проблеми с това, само че от авторско самолюбие ще напомня – за съветските националистически обединения, които се борят на страната на Украйна, само че най-много се домогват до властта в Кремъл. Преди седмица нарекох дръзкото им навлизане на територията на РФ в региона на Белгород „ втори фронт “. Но от предходната събота до момента изтече доста вода и не щеш ли към този момент можем умерено да приказваме и за „ трети фронт “. Той е незабележим с просто око, няма ясни контури и може през днешния ден да е изцяло смълчан, а още на следващия ден да избухне с нова мощ и да отнесе стотици животи. Става въпрос за злокобната терористична организация „ Ислямска страна “, която, по-всичко проличава, съществено се е прицелила в Русия.
Не съм фен на тайните теории и няма да ви налагам моето мнение за това какво се случи предишният петък в „ Крокус Сити Хол “ в Москва. Също по този начин не считам да ви напомням каквито и да е елементи за трагичното събитие. Единствено ще кажа, че като се пробват да припишат клането на толкоз доста почтени хора на Украйна и на някакъв имагинерен „ групов Запад “, съветските публични управляващи и пропагандни медии пробиха следващото дъно. Освен това у мен трайно се е загнездило някакво неясно предусещане, че това изобщо няма да е последния сходен огромен терористичен акт в Русия и занапред ще чуем за нови такива. Защото по всичко проличава че Кремълското дребосъче не на смешка е разгневило радикалните ислямисти - дали поради Сирия, дали поради ксенофобията ширеща се Русия, дали поради жестокото отнасяне на обвинените в атентата таджики от страна на така наречен следователи от ФСБ. Колкото и необичайно да прозвучи, единственият който ще има най-голяма изгода от ново показно изтребване на беззащитни съветски жители е самият Путин - при всеки идващ „ удар “ той още веднъж ще разиграва украинската карта и по този перверзен метод ще се пробва отново и отново да консолидира обърканото и смазано от непостижимото задължение на войната съветско общество.
Конкретно на бойните полета в Украйна и тази седмица не се случи нищо, което да заслужава по-обстоен разбор. Ежедневието на фронта тази пролет е към този момент до болежка познато – руснаците нападат на няколко сектора по едно и също време, тук и там въпреки всичко съумяват да преминат някоя равнища или пък да завладяват половин горичка, а от време на време дори да обхванат в покрайнините на обещано село, само че най-после против следващата дата на календара биват вписвани идващите няколкостотин убити, както и десетки единици изтърбушена техника.
Ако въпреки всичко нещо имаше за отбелязване, то това бе новият удар който ЗСУ (украинските въоръжени сили) нанесоха предишния уикенд на основната база на съветския Черноморски Флот Севастопол. В случая главно е работила украинската авиация, като са били употребявани популярните към този момент английски ракети „ Storm Shadow “. По непотвърдени данни са били улучени четири съветски кораба: десантните съдове „ Ямал “ и „ Азов “, трофейният украински десантен транспортен съд „ Константин Олшански “ („ добит “ при анексирането на Крим през 2014 година и в последно време употребен най-вече за аварийни части), както и разследващият „ Иван Хурс “. Освен това евентуално са били изумени горивна база, летище и информационният център на Черноморски Флот на РФ.
Съобщенията за ударите против Севастопол изцяло разумно провокираха нечуван възторг измежду проукраинските коментатори. Реално видяно, обаче, нито един от тези съветски кораби не бе потънал или тотално изваден от строя, а степента на нанесените вреди занапред ще се прецизира. В случая чест прави на украинското основно командване, че не прекрачи тънката граница сред информацията и пропагандната и не ги записа като свои победи в ежедневните си обществени бюлетини.
Независимо какъв е бил крайният резултат от офанзивата, един факт си остава неизменен – Черноморският флот на РФ продължава да бъде едно сензитивно и едва място в видимо страховитата съветска военна машина, по което ЗСУ и за в бъдеще ще нанасят удари при всяка опция. Просто такива са законите на войната. И това е акцентът ми през днешния ден - едно от обичайно най-уязвимите места на руснаците – петролът. И това по какъв начин украинците се пробват да ритат Путин по кокалчетата, надявайки се в дълготраен проект това да им донесе доста преимущество.
Петролни несгоди
Никога не съм предполагал, че иска ми се наложи да пиша и да разясня тематики като енергетика и петрола, само че се постанова, тъй като е част от продължаващата позиционна война. И Украйна, и Русия ще хвърлят от ден на ден сили в редуцирането на икономическия капацитет на съперника и намаляването на качествата му да води война в дълготраен проект.
РФ, както и Съюз на съветските социалистически републики преди този момент, обичайно се „ храни “ от износ на газ, нефт и петролни артикули и не инцидентно си е спечелила славата на една от главните „ бензиноколонки “ на света. През 2023 година, да вземем за пример, съветската петролна промишленост е формирала към 16-17% от брутния вътрешен артикул (БВП) на федерацията, а газовата е съдействала с почти още толкоз. Далеч обратно остават други бизнеси като селското стопанство (4-6%) и металургията (4-6%). Очевидно е, че с цел да може да продължава да финансира експанзията си в Украйна, Путин непременно би трябвало да задържи „ над водата “ главните си източници на свежи пари. Доколко, обаче, съумява в това? По всичко проличава – не напълно.
От началото на войната, една от обичаните мантри на про-московските пропагандатори е, че глобите въведени против Русия не работят, а Кремъл безусловно се къпе в пари. По всичко проличава, че това много се разминава с истината.
Може би най-наивната визия за нефтодобива е, че е задоволително да изкопаеш дупка в земята на място където се знае, че има доста от „ черното злато “. След това то единствено ще бликне, а от там до несметните благосъстояния има единствено една крачка. Всъщност добивът на петрол си е бизнес като всеки различен и се състои от два съществени съставния елемент: произвеждане и търговия.
Именно индустриалната част на съветския нефтодобив бе първата, която усети резултата на глобите след началото на безумната съветска експанзия по непредвиден метод. От Русия си потеглиха колоси като BP, Shell, ExxonMobil, TotalEnergies, Equinor, Eni, Outotec, Halliburton, Metso Outotec, Halliburton, Schlumberger, Baker Hughes и Weatherford International, а това на процедура е международният хайлайф в нефтодобива. И преди да сте възразили „ Чудо огромно! Да не би единствено те да разполагат с пари... “ бих желал да уточня, че не става въпрос единствено за вложители, а най-много за големи мултинационални компании, които разполагат с най-новите технологии и познания в тази сфера.
Посочените задграничните компании са съдействали извънредно доста за развиването на съветската петролна промишленост през последните 30-тина години, като са дали новаторски технологии за рандеман и преправка, като хоризонтално сондиране, хидравлично разтрошаване, каталитичен крекинг и хидрокрекинг. Освен това, техните специалисти са на практика незаменими в геоложките изследвания, в проектирането и построяването на петролни уреди, както и в ръководството на огромни планове.
А какво да кажем за поддръжката на оборудването, което те оставиха след себе си? Със сигурност усложненията в това отношение са към този момент налице, тъй като доста от петролните уреди в Русия са проектирани и построени от задгранични компании. Което надлежно съззава проблем с аварийните елементи и сервизното обслужване. И да не забравяме образованието на съветски личен състав за поддръжка на въпросните машини и съоръжения.
И като заговорихме за пари, си заслужава да се подсети, че точно огромните мултинационални компании са били основен източник на вложения за съветската петролна промишленост след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Изтеглянето им автоматизирано докара до понижаване на финансирането за нови планове и закъснение на развиването на нови петролни залежи.
Могат ли руснаците сами да се върнат на довоенните равнища в нефтодобива? На процедура е изключено. В Русия от дълго време се приказва за някакво „ импортозамещение “, само че действителността е, че тамошните компании не разполагат със същите технологии, ноу-хау и експертиза и капитала на както мултинационалните колоси.
Това е ситуацията с до неотдавна лъскавата и свръх печеливша съветска „ бензиколонка “. А в този момент си представете, че при Путин идва някой от топ-финансите в страната и му оповестява, че съгласно сметките, с цел да се екипират изцяло и приготвят още три огромни армии ще бъде належащо в обозримо бъдеще приходите от петрола да се вдигнат, да речем, с 15%. Путин му се се сопва: „ Ами, вдигнете ги! “ Какво мислите, че би могъл да му отговори въпросният финансист?
Предполагам, че сте относително по-осведомени за неволите на съветския експорт на петрол и нефтопродукти., през 2023 година приходите от нефт на РФ са намалели с цели 24% спрямо миналата. В безспорни измерения това е съвсем 40 милиарда $, или почти колкото е бил съветският боен бюджет към началото на нашествието. А тази година в това перо са заложени цели 74 милиарда и с цел да се обезпечат толкоз доста пари в изискванията на понижени приходи от петрол, всички други разноски ще бъдат сведени до абсолютния най-малко. Ще пострадат най-много лечебни заведения, битово-комуналният бранш, образованието и всичко друго, което не може да бъде от директна изгода за войната с Украйна. Освен за армията, полицията и силоваците, уверен съм че още веднъж ще има купища пари за агитация. Иначе по какъв начин ще се притъпи тягостното усещане от високите цени в магазините, непочистените улици, изригващата канализация и течащите тръбопроводи на отоплението?
И с цел да няма Путин нито момент покой, от средата на януари тази година ЗСУ стартира огромна въздушна атака против съветските петролни рафинерии. Те са почти към 30 и най-малко половината се намират в европейската част на Русия, в радиус до 1000 км от територията на Украйна. С други думи - в обсега на дроновете на ЗСУ.
До момента са извършени цели 13 сполучливи офанзиви против инсталациите, които са довели до прекъсването на най-малко седем рафинерии с 12% загуба на индустриалните благоприятни условия - съгласно Bloomberg. Ройтерс са по-консервативни в оценката си, че по-скоро става въпрос за 7%. Повече или по-малко, само че очевидно има резултат, тъй като 1 март в Русия работи 6-месечна възбрана за експорт на бензин. Ситуацията несъмнено е сериозна откакто Москва моли Беларус да им продаде част от запасите си. А престои деен селскостопански сезон и занапред хиляди производители със свити сърца се пробват да сметнат бъдещите си салда.
Как ЗСУ съумяват да реализират такава висока успеваемост? Преди всичко като се целят в едни от най-критичните за действието на всяка рафинерия елементи, така наречен колони. Това са огромни цилиндрични съдове, високи десетки метри. В тях се извършват най-важните процеси на филтриране на петрола.
Това, което прави колоните изключително чувствителни и уязвими е фактът, че се проектират и създават по поръчка, а водещите компании са все от страни наложили наказания на Русия. Затова всякога когато украински дрон се удря и експлодира в такава колона, тя остава отвън строя в продължение на седмици и дори месеци. И никой в страната, в която е била създадена, била тя Съединени американски щати, Франция, Нидерландия, няма да си мръдне пръста.
Ефектът от непрекъснатите офанзиви на ЗСУ против рафинериите към този момент излезе отвън рамките на руско-украинската война. От администрацията на Байдън полуофициално показаха своята угриженост, че рецесията с съветския бензин може да се отрази негативно на цените в целия свят. В последна сметка към този момент трета година Съединени американски щати и сътрудниците му се пробват с изменчив триумф да намерят оня нежен баланс със глобите, който да направи по този начин, че хем Русия да не може да прави огромни пари от износа на петролни артикули, хем това да не докара до тяхното фрапантно повишаване.
От Киев към този момент не отстъпват. Веднъж напипали слабото място на Путин, в ЗСУ, по всичко проличава, нямат никакво желание да стопират с офанзивите. Украинският вицепремиер по въпросите на евроинтеграциите Олга Стефанишина разяснява казуса по този начин:
„ Проявяваме разбираме към апелите на американските сътрудници. От друга страна, използваме във войната опциите, ресурсите и практиките, с които разполагаме през днешния ден. Освен това от наша публична позиция рафинериите са безусловно законни цели. “
Президентът Зеленски също отбрани решението да се нападат нефтопреработващите предприятия на РФ. В изявление за той удостовери думите на Стефанишина, че американското управление няма право да се меси:
„ Ние използвахме своите дронове. Никой не може да ни каже, че това не би трябвало да се прави. “
Зеленски е на мнение, че руснаците би трябвало да свикнат да живеят в недостиг:
„ Моят въпрос е: за какво да не можем да реагираме? Руското общество би трябвало да се научи да живее без бензин, без дизелово гориво, без електричество.... Това е заслужено “.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Една седмица е пребогат интервал от време, с цел да изтрие изцяло от съзнанието обещано събитие и да го размени с някое по-ново, за което да мислите, преживявате, разговаряте и коментирате. Спомняте ли си, да вземем за пример, защо бе предходният ми коментар? Едва ли. Нямам проблеми с това, само че от авторско самолюбие ще напомня – за съветските националистически обединения, които се борят на страната на Украйна, само че най-много се домогват до властта в Кремъл. Преди седмица нарекох дръзкото им навлизане на територията на РФ в региона на Белгород „ втори фронт “. Но от предходната събота до момента изтече доста вода и не щеш ли към този момент можем умерено да приказваме и за „ трети фронт “. Той е незабележим с просто око, няма ясни контури и може през днешния ден да е изцяло смълчан, а още на следващия ден да избухне с нова мощ и да отнесе стотици животи. Става въпрос за злокобната терористична организация „ Ислямска страна “, която, по-всичко проличава, съществено се е прицелила в Русия.
Не съм фен на тайните теории и няма да ви налагам моето мнение за това какво се случи предишният петък в „ Крокус Сити Хол “ в Москва. Също по този начин не считам да ви напомням каквито и да е елементи за трагичното събитие. Единствено ще кажа, че като се пробват да припишат клането на толкоз доста почтени хора на Украйна и на някакъв имагинерен „ групов Запад “, съветските публични управляващи и пропагандни медии пробиха следващото дъно. Освен това у мен трайно се е загнездило някакво неясно предусещане, че това изобщо няма да е последния сходен огромен терористичен акт в Русия и занапред ще чуем за нови такива. Защото по всичко проличава че Кремълското дребосъче не на смешка е разгневило радикалните ислямисти - дали поради Сирия, дали поради ксенофобията ширеща се Русия, дали поради жестокото отнасяне на обвинените в атентата таджики от страна на така наречен следователи от ФСБ. Колкото и необичайно да прозвучи, единственият който ще има най-голяма изгода от ново показно изтребване на беззащитни съветски жители е самият Путин - при всеки идващ „ удар “ той още веднъж ще разиграва украинската карта и по този перверзен метод ще се пробва отново и отново да консолидира обърканото и смазано от непостижимото задължение на войната съветско общество.
Конкретно на бойните полета в Украйна и тази седмица не се случи нищо, което да заслужава по-обстоен разбор. Ежедневието на фронта тази пролет е към този момент до болежка познато – руснаците нападат на няколко сектора по едно и също време, тук и там въпреки всичко съумяват да преминат някоя равнища или пък да завладяват половин горичка, а от време на време дори да обхванат в покрайнините на обещано село, само че най-после против следващата дата на календара биват вписвани идващите няколкостотин убити, както и десетки единици изтърбушена техника.
Ако въпреки всичко нещо имаше за отбелязване, то това бе новият удар който ЗСУ (украинските въоръжени сили) нанесоха предишния уикенд на основната база на съветския Черноморски Флот Севастопол. В случая главно е работила украинската авиация, като са били употребявани популярните към този момент английски ракети „ Storm Shadow “. По непотвърдени данни са били улучени четири съветски кораба: десантните съдове „ Ямал “ и „ Азов “, трофейният украински десантен транспортен съд „ Константин Олшански “ („ добит “ при анексирането на Крим през 2014 година и в последно време употребен най-вече за аварийни части), както и разследващият „ Иван Хурс “. Освен това евентуално са били изумени горивна база, летище и информационният център на Черноморски Флот на РФ.
Съобщенията за ударите против Севастопол изцяло разумно провокираха нечуван възторг измежду проукраинските коментатори. Реално видяно, обаче, нито един от тези съветски кораби не бе потънал или тотално изваден от строя, а степента на нанесените вреди занапред ще се прецизира. В случая чест прави на украинското основно командване, че не прекрачи тънката граница сред информацията и пропагандната и не ги записа като свои победи в ежедневните си обществени бюлетини.
Независимо какъв е бил крайният резултат от офанзивата, един факт си остава неизменен – Черноморският флот на РФ продължава да бъде едно сензитивно и едва място в видимо страховитата съветска военна машина, по което ЗСУ и за в бъдеще ще нанасят удари при всяка опция. Просто такива са законите на войната. И това е акцентът ми през днешния ден - едно от обичайно най-уязвимите места на руснаците – петролът. И това по какъв начин украинците се пробват да ритат Путин по кокалчетата, надявайки се в дълготраен проект това да им донесе доста преимущество.
Петролни несгоди
Никога не съм предполагал, че иска ми се наложи да пиша и да разясня тематики като енергетика и петрола, само че се постанова, тъй като е част от продължаващата позиционна война. И Украйна, и Русия ще хвърлят от ден на ден сили в редуцирането на икономическия капацитет на съперника и намаляването на качествата му да води война в дълготраен проект.
РФ, както и Съюз на съветските социалистически републики преди този момент, обичайно се „ храни “ от износ на газ, нефт и петролни артикули и не инцидентно си е спечелила славата на една от главните „ бензиноколонки “ на света. През 2023 година, да вземем за пример, съветската петролна промишленост е формирала към 16-17% от брутния вътрешен артикул (БВП) на федерацията, а газовата е съдействала с почти още толкоз. Далеч обратно остават други бизнеси като селското стопанство (4-6%) и металургията (4-6%). Очевидно е, че с цел да може да продължава да финансира експанзията си в Украйна, Путин непременно би трябвало да задържи „ над водата “ главните си източници на свежи пари. Доколко, обаче, съумява в това? По всичко проличава – не напълно.
От началото на войната, една от обичаните мантри на про-московските пропагандатори е, че глобите въведени против Русия не работят, а Кремъл безусловно се къпе в пари. По всичко проличава, че това много се разминава с истината.
Може би най-наивната визия за нефтодобива е, че е задоволително да изкопаеш дупка в земята на място където се знае, че има доста от „ черното злато “. След това то единствено ще бликне, а от там до несметните благосъстояния има единствено една крачка. Всъщност добивът на петрол си е бизнес като всеки различен и се състои от два съществени съставния елемент: произвеждане и търговия.
Именно индустриалната част на съветския нефтодобив бе първата, която усети резултата на глобите след началото на безумната съветска експанзия по непредвиден метод. От Русия си потеглиха колоси като BP, Shell, ExxonMobil, TotalEnergies, Equinor, Eni, Outotec, Halliburton, Metso Outotec, Halliburton, Schlumberger, Baker Hughes и Weatherford International, а това на процедура е международният хайлайф в нефтодобива. И преди да сте възразили „ Чудо огромно! Да не би единствено те да разполагат с пари... “ бих желал да уточня, че не става въпрос единствено за вложители, а най-много за големи мултинационални компании, които разполагат с най-новите технологии и познания в тази сфера.
Посочените задграничните компании са съдействали извънредно доста за развиването на съветската петролна промишленост през последните 30-тина години, като са дали новаторски технологии за рандеман и преправка, като хоризонтално сондиране, хидравлично разтрошаване, каталитичен крекинг и хидрокрекинг. Освен това, техните специалисти са на практика незаменими в геоложките изследвания, в проектирането и построяването на петролни уреди, както и в ръководството на огромни планове.
А какво да кажем за поддръжката на оборудването, което те оставиха след себе си? Със сигурност усложненията в това отношение са към този момент налице, тъй като доста от петролните уреди в Русия са проектирани и построени от задгранични компании. Което надлежно съззава проблем с аварийните елементи и сервизното обслужване. И да не забравяме образованието на съветски личен състав за поддръжка на въпросните машини и съоръжения.
И като заговорихме за пари, си заслужава да се подсети, че точно огромните мултинационални компании са били основен източник на вложения за съветската петролна промишленост след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Изтеглянето им автоматизирано докара до понижаване на финансирането за нови планове и закъснение на развиването на нови петролни залежи.
Могат ли руснаците сами да се върнат на довоенните равнища в нефтодобива? На процедура е изключено. В Русия от дълго време се приказва за някакво „ импортозамещение “, само че действителността е, че тамошните компании не разполагат със същите технологии, ноу-хау и експертиза и капитала на както мултинационалните колоси.
Това е ситуацията с до неотдавна лъскавата и свръх печеливша съветска „ бензиколонка “. А в този момент си представете, че при Путин идва някой от топ-финансите в страната и му оповестява, че съгласно сметките, с цел да се екипират изцяло и приготвят още три огромни армии ще бъде належащо в обозримо бъдеще приходите от петрола да се вдигнат, да речем, с 15%. Путин му се се сопва: „ Ами, вдигнете ги! “ Какво мислите, че би могъл да му отговори въпросният финансист?
Предполагам, че сте относително по-осведомени за неволите на съветския експорт на петрол и нефтопродукти., през 2023 година приходите от нефт на РФ са намалели с цели 24% спрямо миналата. В безспорни измерения това е съвсем 40 милиарда $, или почти колкото е бил съветският боен бюджет към началото на нашествието. А тази година в това перо са заложени цели 74 милиарда и с цел да се обезпечат толкоз доста пари в изискванията на понижени приходи от петрол, всички други разноски ще бъдат сведени до абсолютния най-малко. Ще пострадат най-много лечебни заведения, битово-комуналният бранш, образованието и всичко друго, което не може да бъде от директна изгода за войната с Украйна. Освен за армията, полицията и силоваците, уверен съм че още веднъж ще има купища пари за агитация. Иначе по какъв начин ще се притъпи тягостното усещане от високите цени в магазините, непочистените улици, изригващата канализация и течащите тръбопроводи на отоплението?
И с цел да няма Путин нито момент покой, от средата на януари тази година ЗСУ стартира огромна въздушна атака против съветските петролни рафинерии. Те са почти към 30 и най-малко половината се намират в европейската част на Русия, в радиус до 1000 км от територията на Украйна. С други думи - в обсега на дроновете на ЗСУ.
До момента са извършени цели 13 сполучливи офанзиви против инсталациите, които са довели до прекъсването на най-малко седем рафинерии с 12% загуба на индустриалните благоприятни условия - съгласно Bloomberg. Ройтерс са по-консервативни в оценката си, че по-скоро става въпрос за 7%. Повече или по-малко, само че очевидно има резултат, тъй като 1 март в Русия работи 6-месечна възбрана за експорт на бензин. Ситуацията несъмнено е сериозна откакто Москва моли Беларус да им продаде част от запасите си. А престои деен селскостопански сезон и занапред хиляди производители със свити сърца се пробват да сметнат бъдещите си салда.
Как ЗСУ съумяват да реализират такава висока успеваемост? Преди всичко като се целят в едни от най-критичните за действието на всяка рафинерия елементи, така наречен колони. Това са огромни цилиндрични съдове, високи десетки метри. В тях се извършват най-важните процеси на филтриране на петрола.
Това, което прави колоните изключително чувствителни и уязвими е фактът, че се проектират и създават по поръчка, а водещите компании са все от страни наложили наказания на Русия. Затова всякога когато украински дрон се удря и експлодира в такава колона, тя остава отвън строя в продължение на седмици и дори месеци. И никой в страната, в която е била създадена, била тя Съединени американски щати, Франция, Нидерландия, няма да си мръдне пръста.
Ефектът от непрекъснатите офанзиви на ЗСУ против рафинериите към този момент излезе отвън рамките на руско-украинската война. От администрацията на Байдън полуофициално показаха своята угриженост, че рецесията с съветския бензин може да се отрази негативно на цените в целия свят. В последна сметка към този момент трета година Съединени американски щати и сътрудниците му се пробват с изменчив триумф да намерят оня нежен баланс със глобите, който да направи по този начин, че хем Русия да не може да прави огромни пари от износа на петролни артикули, хем това да не докара до тяхното фрапантно повишаване.
От Киев към този момент не отстъпват. Веднъж напипали слабото място на Путин, в ЗСУ, по всичко проличава, нямат никакво желание да стопират с офанзивите. Украинският вицепремиер по въпросите на евроинтеграциите Олга Стефанишина разяснява казуса по този начин:
„ Проявяваме разбираме към апелите на американските сътрудници. От друга страна, използваме във войната опциите, ресурсите и практиките, с които разполагаме през днешния ден. Освен това от наша публична позиция рафинериите са безусловно законни цели. “
Президентът Зеленски също отбрани решението да се нападат нефтопреработващите предприятия на РФ. В изявление за той удостовери думите на Стефанишина, че американското управление няма право да се меси:
„ Ние използвахме своите дронове. Никой не може да ни каже, че това не би трябвало да се прави. “
Зеленски е на мнение, че руснаците би трябвало да свикнат да живеят в недостиг:
„ Моят въпрос е: за какво да не можем да реагираме? Руското общество би трябвало да се научи да живее без бензин, без дизелово гориво, без електричество.... Това е заслужено “.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ