Помогни си самСлучило се е доста отдавана. Краят на Студената

Помогни си самичък

Случило се е много отдавана. Краят на Студената война и колапсът на комунистическите режими наближавали със страшна мощ. Просто хората, залисани в ежедневните си проблеми към момента не ги усещали. Съюз на съветските социалистически републики бил доста мощен, или най-малко по този начин изглеждало на тези, които го следили извън, както и на тези, които го населявали от вътрешната страна. Съветската държава-партия направлявала всеки аспект на живота на своите жители и се чувствала сигурна за външните си граници, тъй като на практика на всички места граничела с по-малки от нея „ другарски “ страни, полу-съюзници, полу-васали. Имало и друга форма на надзор – шпионската. Нейните мрежи били обхванали цялото земно кълбо и всекидневно информация дошла от всякъде. Но в случай че търсите подобаващ синоним на думата „ надеждност “, „ разузнавач “ най-вероятно ще е последното, за което ще се сетите. Шпионите от време на време лъжат, склонни са на изменничества, обичат да играят свои лични игрички, а и като цяло не са най-сигурният вероятен източник на информация. Затова секретните мозъчни центрове на комунистическа Москва все по-често почнали да прибягват до услугите на много нови за времето си и доста по-надеждни като резултат механически средства – спътниците в небето. Всевиждащите им очи заснемали без отмалялост всичко, което им посочели и по-късно без закъснение го изпращали на земята. С необикновен интерес, любопитните анализатори в руски униформи разглеждали фотоси на територията на главния зложелател Съединени американски щати и най-много на Пентагона. Докато анализирали изображенията от най-секретната военна централа на съперника те забелязали, че някъде съвсем в геометричния й център имало незначителен павилион, в който всекидневно влизали и излизали стотици хора. „ Това ще да е някакъв извънредно значим команден пункт, място за заседания или информационен център “, си споделили в Москва и засилили още повече вниманието си към павилиона. Даже евентуално го присъединили и в листата на предпочитаните си цели, когато решителният ден за нанасяне на „ предпазен “ удар настъпи. Дните, седмиците, месеците и годините минавали, даже най-после и самият Съюз на съветските социалистически републики се разпаднал, само че загадката на дребния павилион оставала неразгадана. Настъпили 90-те, Студената война отишла в предишното, хората от противоборстващите лагери се сближили и дори някогашните съперници от шпионските централи се срещнали публично и се разговорили. Най-накрая някой от руснаците се осмелил да попита за павилиона, поради който сън не ги хващал. Американците си споделили всичко без терзания. И най-много много се посмели. „ Там продаваха най-вкусния хот-дог в Пентагона “, дали отговор те на смаяните си довчерашни съперници. „ Просто нямаше различен като него. “

Започвам по този малко чудноват метод, с цел да ви напомня старата-нова истина, че всичко е информация. И най-много нейната интерпретация. Особено по време на война.

Информацията като оръжие

Ако би трябвало да обособим в подкатегории методите, по които целеустремено се употребява информацията по време на боен спор, то те най-вероятно биха изглеждали по този начин:

1. Придобиване на информация от личните войски за взимане на решение и бърза реакция на бойното поле и отвън него.

2. Унищожаване на „ нервните центрове “ на съперника – щабове, средства за наблюдаване или прекачване на данни – или най-малко нарушение на тяхната активност

3. Дезинформация на противниковия лагер и най-много на необятните пластове цивилно население в противниковата страна, непряко ангажирани или изобщо неангажирани във военните дейности

4. Засилване на пропагандата вътре в личната страна за консолидация на обществото и спечелването на масите

Така дефинирани, горните четири пункта звучат прекомерно изсъхнало, накратко и академично. Затова ще предам тезите си допустимо най-образно.

Тук е мястото да си призная, че съм предизвикан от съвсем шокиращата вест, че в ранните часове на понеделник, 15 януари, украинската противовъздушна защита е улучила над Азовско море два огромни и най-много специфични съветски самолета. Първият, витлов Ил-22, който е изпълнявал функционалностите на летящ команден пункт наблъскан със съответната инсталация обслужвана от експерти, някак си е съумял да до драпа до „ приятелско “ летище и да кацне спешно там. На борда му, обаче, е имало убити и ранени, а самият аероплан е толкоз надупчен от украинската зенитна ракета, че май ще остане на земята вечно.



Но другият аероплан, голям реактивен А-50 с функционалностите на летящ радар никой в никакъв случай повече няма да види. Освен в случай че не облече водолазен костюм, несъмнено. Единайсетте членове на екипажа му, все от специалист нагоре, също. Просто тъй като откакто е бил улучен, въпросният А-50 се е запътил непосредствено към дъното.

За случилото към този момент много се изписа и изговори. Едни подчертаваха върху това, какъв брой костват самолетите (за А-50 се загатваха числа близки до 500 милиона долара). Други умуваха по какъв начин тъкмо украинците са съумели да създадат такава въздушна засада на агресора.

Но за мен значимото е друго. От тези самолети са останали едвам по няколко бройки (за Ил-22 те сигурно са пет), а руснаците досега ги използваха доста интензивно. Включително с цел да координират и наблюдават опустошителните ракетни офанзиви против мирните украински градове. От тук насетне те ще бъдат извънредно внимателни, тъй като по никакъв метод не могат да си произведат нови. И аз се чудя по какъв начин тъкмо това ще се отрази на хода на войната. И вместо отговор на този въпрос, ще опиша по какъв начин Гугъл отиде на война и на всичкото от горната страна май ще се окаже главен участник в нея.

“Изпрати ми го по вайбъра ”

Аз не знам по кое време ще свърши войната, която толкоз доста тревожи всички нас. Но в едно съм безусловно сигурен – дейностите на украинската войска и най-много това по какъв начин е съумяла да спре и пречупи стремежа на една от най-големите военни сили на планетата ще се дискутират и проучват надалеч откакто бъде изработен и последният изстрел. Няма подозрение, че в лекциите които ще слушат бъдещите випускници на военни учебни заведения и академии ще се приказва доста за импровизациите на военачалник Залужни и за това по какъв начин да се води война с подръчни средства. И по какъв начин е почнал да се построява моделът, по който ще се води война в бъдещето.



Най-типичният образец за импровизация е известният към този момент на всички – камикадзе-дронът. Малката хвърчаща играчка, създадена с чисто комерсиална цел за продажба на недвижими парцели, снимане на научно-популярни филми или просто за развлечение, внезапно се трансформира в най-смъртоносното оръжие, с което човечеството се е сблъсквало от изобретяването на картечницата насам. Вероятно изцяло инцидентно, при започване на 2023 г на незнаен към ден-днешен украинец му е хрумнало да прикрепи с тиксо противотанкова граната на стойност няколко стотин $ към дребен дрон, който коства също почти толкоз, и да го насочи към някаква примамлива цел на бойното поле, да речем съветски танк. Резултатът е бил меко казано впечатляващ – огромно „ взрив “, огнено кълбо преобразувало струващият милиони танк в безполезни части. От тогава насетне дронът се трансформира в знак на неизбежна гибел и призрачен сън нескрито за цялата съветска войска, а президентът Зеленски обща тази година ЗСУ да се снабди с към милион бройки от тях.



И до момента в който съветските агресори не престават да живеят в положение на непрестанен смут поради бръмчащите гадинки, цялото НАТО е напряко в потрес от това по какъв начин украинците споделят между тях на бойното поле. Ако още не сте се досетили – както всички нас, употребявайки същите устройства и всеобщо налични приложения. Viber, WhatsApp, Zoom, Signal, както и всевъзможни там нещица от Гугъл. Всичко от телефона, таблета и преносимия компютър на на практика всеки украински войник и във всеки щаб. Трябва да докладваш нещо на командира – пишеш му на месинджъра. Налага се незабавно да покажеш нещо от бойното поле – снимаш го с телефона и го пускаш по вайбъра или каквото там си ползвате. Видео диалог – няма проблем. Неясна обстановка в югоизточния завършек на селото – уточняваш разположението на улиците в Гугъл Maps. И тъй наречените Мисля че не е нужно да ви изброявам всичките вероятни сюжети – вие по този начин или другояче към този момент схванахте.



фотография: PixaBay

Казаното нагоре, надали щеше да работи по този начин добре в интерес на украинците в случай че не бе налице едно „ малко и нищожно “ допълнение – портативните предаватели на системата за сателитна интернет връзка на ексцентричния милиардер Илън Мъск. Големи са колкото куфар, разполагат със лична дребна сателитна антена и могат елементарно да се местят от една място на друго. Вероятно ЗСУ към този момент разполагат с десетки хиляди от тях. Именно през тях минава и главната им връзка в региона на бойното поле, а при нужда се употребяват и за цивилни потребности, изключително в случай че следващият съветски ракетен обстрел е довел до опустошения в гражданската инфраструктура.



Някои от вас към този момент с право се питат, а не е ли доста рисковано да се изпраща по телефон или имейл сензитивна военна информация? Да, рисковано е, тъй като всичките тези известни приложения, макар декларираното от разработчиците им извънредно високо равнище на сигурност, подлежат на „ продупчване “. И тъкмо тук е уловката. Колкото и да са положителни съветските военни хакери, те няма по какъв начин незабавно да преодолеят всички отбрани, а и да го създадат какво ще видят? Някоя фотография? На какво тъкмо? Рапорт за нещо, което към този момент се случило и дори се е трансформирало няколко пъти оттогава? Или къс текст от персонален темперамент? Ежедневно във ВСУ се разменят милиони известия и действително видяно няма мощ или организация в света, която да успее да декриптира всичките, по-късно скоростно да проучва тоновете информация, отсявайки значимото от незначителното, а най-после дори и да доближи до някакви генерални заключения. Затова настойчиво се твърди, че съветското разузнаване от дълго време се е отказало да се бори с митичното страшилище Гугъл и неговите по-малки събратя и е съсредоточило всичките си старания върху проникването в специфичните информационни системи употребени от украинското висше управление – президентството, държавното управление и основното командване на ЗСУ. Така, колкото и необичайно да звучи, най-популярните безвъзмездни информационни приложения, създадени извънредно за мирни цели, се оказаха едни от най-верните съдружници на украинския народ в битката му за самостоятелност и едни от най-смъртоносните оръжия на неговата войска.



Именно привързаността към догмите и неналичието на еластичност е главната разлика сред ЗСУ и съветската войска в доста аспекти, в това число и интернет връзките. Руснаците са последователи на класическия вид сигурност, при който главните връзки сред бойните елементи са поверени на експерти от свързочните поделения. Манията им в това отношение е толкоз огромна, че в свободно послание съвсем не се намира информация по какъв начин тъкмо интернетът доближава от спътниците в космоса до бойното поле на земята. Известно е единствено, че главната им техника е инсталирана в специфични щабни камиони, че употребяват кодирани сателитни телефони и че сигурно нямат портативни интернет станции като украинците. Догмата и манията за сигурност се демонстрира и в това, че на елементарните бойци им е безусловно неразрешено да употребяват в бойни условия приложения като Viber, WhatsApp и други сходни. Може и да е напълно по разпоредбите, само че времето за реакция в сериозни моменти при руснаци и украинци е в пъти в интерес на последните.

Начинът по който подразделенията на ЗСУ си споделят на бойното поле в действителност е в цялостен прорез и на рекомендациите на НАТО. Според правилата и доктрините на Северноатлантическия съюз, всичко което се отнася до замяна на информация вътре в армията би трябвало да е на практика непробиваемо за хакери и неунищожимо от външно влияние. Например, употребяват се специфични стратегии и приложения създадени извънредно за военните. Ако е компютър, то той наложително би трябвало да е войсково осъществяване – по-тежък, резистентен на удари, влага и други неприятности от естествен темперамент, вграден в нещо като. Напълно разумно е и в пъти по-скъп.

Когато става въпрос за пари, допускам сте наясно че няма по какъв начин инцидентни компании да работят в областта на обслужването на въоръжените сили. Обикновено това са потвърдили се през годините и дори десетилетията надеждни снабдители и сътрудници, които се стремят да разработят, произведат и дават единствено произведения, артикули и услуги с най-високо качество. Те, от своя страна, чакат страната да им заплати съответната цена. А по предписание военните не се пазарят, а обилно разтварят бюджетните кесии. И тъкмо тук опираме до мощно капиталистическият миг във взаимоотношенията войска – снабдител. Всеки бизнесмен знае, че закачи ли се за бюджетното виме, от там нататък просперитетът му е обезпечен, стига да не извърши някоя голяма нелепост. По-умните и съобразителните освен, че се стремят да не изтърван келепира, само че дори го усилват. Например, посредством предложение на все по-нови и нови артикули, които се съчетават с към този момент съществуващите. „ Ето тук сме създали едно ново приложение, то несъмнено е универсално, само че подсигуряваме, че ще работи най-добре единствено с нашата система, която ви доставихме преди три години “. И други от този жанр. А военните пишат съответните отчети и заплащат без пазарлъци.



фотография: PixaBay

За непредубедените, всичко до тук звучи много комплицирано механически и в действителност е такова. Работата в армейските връзки по предписание изисква специфична подготовка и умения и няма по какъв начин някой аматьор да размени тренираният специалист. В полеви условия, към всеки по-голям щаб има един или повече солидни камиони със съответните антени и тонове особено съоръжение, следено и ръководено от чудесно готови експерти. Съответно, даже най-малките щабове на натовските армии са от най-малко десетина души, а по-големите стигат до 200-300. При това вътре в тях всеки си има тъкмо избрана функционалност, подкрепена със съответното обучение и подготовка, т.е. експертите са „ тесни “ и няма гаранция, че при положение на незабавна потребност, всеки случайно може да бъде сменен с всеки. Най-странното от всичко е, че никой не може да каже до каква степен добре един подобен щаб ще работи в изискванията на яростен спор със мощно равносилен във военно отношение съперник, тъй като, популярност Богу, досега на НАТО не му се е налагало да се сблъсква с подобен.

Както към този момент се досещате, в армията на устремилата се към участие в НАТО Украйна, всичко е тъкмо противоположното на това, което повеляват регулациите, условията и критериите на северно атлантическия съюз. Противно на това, което дълго време тръбяха путинистите у нас, по света и в „ непобедимата “ Русия, Киев в никакъв случай не се е готвил да атакува големият си източен комшия. Съответно, когато войната избухна, армията на Залужни разполагаше с един много стеснен брой в действителност добре готови офицери. И по тази причина не е чудно, че потвърдени бойни елементи се командват от довчерашни бизнесмени, механици и други сходни мъже на междинна възраст с напълно граждански профил и с нетипични за тренираните боеви офицери бирени коремчета. Няма го и скъпоструващото информационно и аналитично съоръжение – всеки употребява това, което има на разположение. А и от кое място да се намерят толкоз доста експерти? Квалификацията се придобива напряко на бойното поле, а това кое в действителност работи добре се схваща по метода на пробите и грешките.



Украинските полеви щабове също нямат нищо общо с наблъсканите с всякаква скъпо струваща електроника мастодонтски командни структури на множеството армии на страните-членки на НАТО. Там рядко могат да се видят повече от 10 души, а и няма кой да им обезпечи задоволителни количества водоустойчиви преносими компютри с гумено покритие за няколко хиляди $ броя. Това, което ще видите там най-често са един или няколко широкоформатни екрани, с цел да се следи картината от дроновете и хора във военни униформи с всевъзможни джаджи в ръце, които може да се намерят в най-близкия магазин за електроника. И несъмнено, полеви радиостанции и лични радиоприемници за директна връзка. Това, което се цени най-вече е не кой какви познания е посочил на квалификационните изпити и тестовите инспекции, а това кой до каква степен съумява да употребява даденото му от природата. Например, бързо да проучва постъпващата отвред разнопосочна информация, да работи в рискови условия при необикновен психически напън, да предлага и да взима бързо най-правилните решения. С други думи – натурален тим в действителна бойна конюнктура.

Една от главните аргументи за това украинските щабове да са дребни по мярка е освен неналичието на висококвалифицирани офицери. Те съвсем постоянно са измежду най-приоритетните цели на руснаците и в случай че бъдат уцелени, когато в тях има доста офицери, това би имало доста съществени последици за развиването на борбата в даден сектор. И очевидно този „ минималистичен “ метод все още работи доста добре за ЗСУ, тъй като аз персонално не се сещам от началото на войната до ден сегашен някой старши украински офицер да е умрял в прифронтовата полоса. За сметка на това, съветските щабове ги улучват най-редовно. Ще напомня най-шокиращият образец – централата на Черноморския флот в Севастопол. А описът със починалите съветски офицери непрестанно се удължава.

Как да завърша днешния ми разбор? Може би с някои по-общи заключения и поучения. Например, че в никакъв случай не би трябвало да губиш наличие на духа даже, когато се озовеш в застрашаваща живота обстановка. Че би трябвало да продължиш да се бориш по всевъзможен начин, даже и с такива, за които в никакъв случай до тогава не си считал, че ще са ти от изгода. Че практичността е на първо място. И освен това. Че може да си огромен и мощен, да имаш проект за едно или друго, само че най-после нищо да не ти се получи, тъй като материалът от който е построена самата ти същина е долнокачествен и развален. Или просто може би, че бъдещето принадлежи на Гугъл и на другите безвъзмездни приложения и от нас зависи за каква идея ще ги използваме.