Все още има шанс за смислено училищно образование тази година
Месец след началото на образователната година, неизбежното е към този момент тук: класове, учебни заведения и цели райони минаха към цифрово, отдалечено образование. Не наподобява, че процесът е предвидим, плануван и следен. Решението по кое време избран клас, учебно заведение или обитаемо място да премине на отдалечено образование, зависи от фактори нямащи нищо общо с образованието. На пръв взор наподобява, че нищо не може и не е можело да се направи, с цел да се предотврати или най-малко омекоти и направлява тази взаимозависимост.
Но това е единствено на пръв взор. Предвид обществено наличната информация за имунизационните равнища и динамичност (обща и измежду участниците в просветителния процес), още през лятото беше ясно, че прекосяването към отдалечено образование и през тази образователна година е неизбежно . И още тогава въпросът не е бил дали това ще се случи, а по какъв начин най-добре да се ръководят преходите сред присъствено и е-обучение. Това е най-неотложният проблем пред българското учебно обучение и към сегашния миг. Той изкарва на повърхността голямо структурно предизвикателство в средносрочен проект. И по този начин, осъзнавайки забавянето и отчитайки характерностите на актуалната обстановка: какво може да се направи, с цел да се минимизират вредите и да се максимизират изгодите от образователната 2021/2022 година?
Вместо да е източник на неадресирано и неефикасно публично неодобрение, осъзнаването на нуждата забележителен брой възпитаници и учители да създадат най-малко един път през тази образователна година преходите от присъствено обучение към отдалечено образование и назад следва да е катализатор на съответни реакции. Училищата, с дейната поддръжка на МОН, би трябвало да създадат вероятното учениците оптимално бързо да имат нужния достъп до подобаващи платформи за цифрово просветително наличие. Тук под " достъп " не се схваща просто обезпечаване на устройства (таблети и компютри) и интернет връзка. Естествено, на тези възпитаници, които към момента не разполагат с устройства и интернет връзка, следва да се помогне, в това число финансово, при поемането на съответните отговорности от техните родители и настойници. Но това е единствено техническото обезпечаване, а не достъп всъщност.
Същественият съставен елемент на достъпа е да се даде опция на всички възпитаници за целия интервал, в който те са на отдалечено образование, да могат да употребяват тези цифрови просветителни платформи, които могат да нагодят е-обучението към опциите на съответния възпитаник. Това значи на процедура индивидуализиране на образователния развой, при което елементарното качване на образователно наличие онлайн не е задоволително. Една съответна цифрова просветителна платформа прибавя към наличието лесна за схващане от децата в съответната възраст противоположна връзка, предлага разбор на образователните им резултати, в това число и самостоятелен разбор на записаните от всеки възпитаник недостатъци, дефицити и капацитет, и прави съответни рекомендации към детето, неговите учители, а за по-малките деца - и към родителите им. Учителят продължава да участва интензивно в тази цифрова среда, само че вместо да преповтаря универсалното наличното в онлайн среда познание, влиза в ролята на възпитател, помагащ целеустремено и самостоятелно на учениците, когато те срещат компликации да усвояват съответните познания и умения.
В интервалите на присъственото обучение главното изпитание би трябвало да се концентрира върху обществената функционалност на учебното заведение. Тук още веднъж учителите ще се изправят пред предизвикването да създадат преход от битието си на преподаватели към призванието на педагози. Колкото по-малки са учениците, толкоз по-важна е социализиращата функционалност на присъственото обучение. В допълнение към това, учителите би трябвало да поддържат целеустремено и евентуално по-интензивно част от своите възпитаници - тези, които не се оправят задоволително добре в цифрова среда и стартират да натрупат просветителни дефицити.
Всичко това е към този момент механически и логистично допустимо. Има към този момент налични цифрови принадлежности със упоменатите характерности, в това число и безвъзмездни. По-скоро е въпрос на еластичност, добра организация, подобаваща поддръжка и водачество просветителният развой през нелеката 2021/2022 да бъде съответно реорганизиран.
Две условия би трябвало да са налични, с цел да се случи пренастройването на учебното обучение, тъй че да отговори на актуалното предизвикателство и, по-важното, да стартира да се приготвя за идните структурни промени.
Първо, би трябвало да се признае, че от прехвърлянето на обичайното за присъствената форма учителско преподаване от класната стая на екран на устройство няма особена изгода. Освен това предаването на уроци отдалечено не следва да се възприема като пълноценна (бих споделил даже смислена) цифровизация на образованието.
Второто изискване, произлизащо и обвързвано с първото, е да спре очернянето в обществената среда в България на самата концепцията за отдалеченото образование. На българския слушател, фен или четец, който интензивно се интересува от протичащото се в страната, му се постанова всекидневно да слуша и чете какъв брой е неприятно " отдалечено обучение ". За все още няма по какъв начин да приказваме. Но след не доста време, поради създаващите се в този момент настройки, страната ще има проблем с прехода към хибридно обучение, състоящо се от дистанционно-дигитален обучителен съставен елемент и училищно-присъствено обучителен, социализиращ и образователен съставни елементи.
От този преход, колкото и огромно да е снишаването, няма по какъв начин да се избяга. Рано или късно образованието и в България ще би трябвало да излезе от стила и методите на ранната индустриална ера и да влезе в крайник с технологиите и трендовете, преобладаващи другите аспекти от живота на същите тези деца, които се чака да бъдат образовани от българското учебно заведение.
*Йордан Йосифов се занимава с проучвания и разбори в областта на образованието. Има опит от над 20 страни в Европа, Азия и Африка. Проучванията, с които е бил зает в България, са правени по поръчка на интернационалните организации и държавни институции.
Но това е единствено на пръв взор. Предвид обществено наличната информация за имунизационните равнища и динамичност (обща и измежду участниците в просветителния процес), още през лятото беше ясно, че прекосяването към отдалечено образование и през тази образователна година е неизбежно . И още тогава въпросът не е бил дали това ще се случи, а по какъв начин най-добре да се ръководят преходите сред присъствено и е-обучение. Това е най-неотложният проблем пред българското учебно обучение и към сегашния миг. Той изкарва на повърхността голямо структурно предизвикателство в средносрочен проект. И по този начин, осъзнавайки забавянето и отчитайки характерностите на актуалната обстановка: какво може да се направи, с цел да се минимизират вредите и да се максимизират изгодите от образователната 2021/2022 година?
Вместо да е източник на неадресирано и неефикасно публично неодобрение, осъзнаването на нуждата забележителен брой възпитаници и учители да създадат най-малко един път през тази образователна година преходите от присъствено обучение към отдалечено образование и назад следва да е катализатор на съответни реакции. Училищата, с дейната поддръжка на МОН, би трябвало да създадат вероятното учениците оптимално бързо да имат нужния достъп до подобаващи платформи за цифрово просветително наличие. Тук под " достъп " не се схваща просто обезпечаване на устройства (таблети и компютри) и интернет връзка. Естествено, на тези възпитаници, които към момента не разполагат с устройства и интернет връзка, следва да се помогне, в това число финансово, при поемането на съответните отговорности от техните родители и настойници. Но това е единствено техническото обезпечаване, а не достъп всъщност.
Същественият съставен елемент на достъпа е да се даде опция на всички възпитаници за целия интервал, в който те са на отдалечено образование, да могат да употребяват тези цифрови просветителни платформи, които могат да нагодят е-обучението към опциите на съответния възпитаник. Това значи на процедура индивидуализиране на образователния развой, при което елементарното качване на образователно наличие онлайн не е задоволително. Една съответна цифрова просветителна платформа прибавя към наличието лесна за схващане от децата в съответната възраст противоположна връзка, предлага разбор на образователните им резултати, в това число и самостоятелен разбор на записаните от всеки възпитаник недостатъци, дефицити и капацитет, и прави съответни рекомендации към детето, неговите учители, а за по-малките деца - и към родителите им. Учителят продължава да участва интензивно в тази цифрова среда, само че вместо да преповтаря универсалното наличното в онлайн среда познание, влиза в ролята на възпитател, помагащ целеустремено и самостоятелно на учениците, когато те срещат компликации да усвояват съответните познания и умения.
В интервалите на присъственото обучение главното изпитание би трябвало да се концентрира върху обществената функционалност на учебното заведение. Тук още веднъж учителите ще се изправят пред предизвикването да създадат преход от битието си на преподаватели към призванието на педагози. Колкото по-малки са учениците, толкоз по-важна е социализиращата функционалност на присъственото обучение. В допълнение към това, учителите би трябвало да поддържат целеустремено и евентуално по-интензивно част от своите възпитаници - тези, които не се оправят задоволително добре в цифрова среда и стартират да натрупат просветителни дефицити.
Всичко това е към този момент механически и логистично допустимо. Има към този момент налични цифрови принадлежности със упоменатите характерности, в това число и безвъзмездни. По-скоро е въпрос на еластичност, добра организация, подобаваща поддръжка и водачество просветителният развой през нелеката 2021/2022 да бъде съответно реорганизиран.
Две условия би трябвало да са налични, с цел да се случи пренастройването на учебното обучение, тъй че да отговори на актуалното предизвикателство и, по-важното, да стартира да се приготвя за идните структурни промени.
Първо, би трябвало да се признае, че от прехвърлянето на обичайното за присъствената форма учителско преподаване от класната стая на екран на устройство няма особена изгода. Освен това предаването на уроци отдалечено не следва да се възприема като пълноценна (бих споделил даже смислена) цифровизация на образованието.
Второто изискване, произлизащо и обвързвано с първото, е да спре очернянето в обществената среда в България на самата концепцията за отдалеченото образование. На българския слушател, фен или четец, който интензивно се интересува от протичащото се в страната, му се постанова всекидневно да слуша и чете какъв брой е неприятно " отдалечено обучение ". За все още няма по какъв начин да приказваме. Но след не доста време, поради създаващите се в този момент настройки, страната ще има проблем с прехода към хибридно обучение, състоящо се от дистанционно-дигитален обучителен съставен елемент и училищно-присъствено обучителен, социализиращ и образователен съставни елементи.
От този преход, колкото и огромно да е снишаването, няма по какъв начин да се избяга. Рано или късно образованието и в България ще би трябвало да излезе от стила и методите на ранната индустриална ера и да влезе в крайник с технологиите и трендовете, преобладаващи другите аспекти от живота на същите тези деца, които се чака да бъдат образовани от българското учебно заведение.
*Йордан Йосифов се занимава с проучвания и разбори в областта на образованието. Има опит от над 20 страни в Европа, Азия и Африка. Проучванията, с които е бил зает в България, са правени по поръчка на интернационалните организации и държавни институции.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ