Защо десетки монаси се мумифицирали живи
Между 1081 и 1903 година към 20 живи монаси подхващат една радикална за всеки рационален човек процедура, наричана Буда в човешко тяло. При нея вярващите се мумифицират живи, а в последните години откриха остатъци на монаси, направили този обред.
Въпреки че мумификацията не е типична процедура за Япония, будистите от планините Дева имат вяра, че само посредством нея могат да се допрян до безсмъртието.
Преди непринудено да легнат на масата и да се трансфорат в мумии, монасите се подлагат на прецизна диета, която цели да дехидратира тялото и да го освободи от непотребните мазнини. В последните си часове, очаквайки гибелта, те не хапват нищо, а единствено медитират.
През подобен развой на мумификация минават религиозни представители и на други култури, защото съгласно доста религии, в случай че тялото живее постоянно и душата ще го последва.
За други религии ритуалът по мумифициране на живи хора се извършва за възмездие за човешките грехове. Монасите, които се подлагат на тази процедура, се назовават сокушинбутсу, като имат вяра, че принасяйки земното си тяло в жертва, за душата им ще има несъмнено място в парадайса Тушита.
Целият развой лишава почти 3 години, започвайки от диетата с корени, ядки, дървесна кора и борови иглички. В телата на някои от самомумифициралите се монаси са откривали даже речни камъни.
Освен на специфичен хранителен режим, монасите се подлагали и на духовна диета, която трябвало да покаже до каква степен са уверени в решението си да пожертват тялото си.
Диетата продължава към 1000 дни, като след този интервал монахът получава купата сокушинбутсу.
Преди да стартира процесът на балсамиране, монасите пият чай от китайско дърво, за който се има вяра, че защищава тялото им от разложение, откакто бъде заровено.
В последния стадий преди мумифицирането монасите пият само солена вода и стартират с медитациите, подготвящи душата им за отвъдния живот.
След като телата им бъдат превърнати в мумии, те се заравят в борови кутии на три метра подземен и на гроба им се слага борова пръчка, показваща, че към момента са живи.
Този обред се не разрешава публично от император Мейджи през 1877 година. Последният духовник, който се самомумифицира, го прави нелегално през 1903 година. Неговото име е Буккай и през днешния ден останките му са в будистки храм в югозападна Япония.
