Музикална история еп. 79: „Blue Suede Shoes“ на Elvis Presley
Оригиналът е на Carl Perkins (Карл Пъркинс) – един от първите рокендрол музиканти. Освен артист и китарист, Пъркинс е създател на доста от песните си. Първата версия за произхода на парчето е във втората автобиография на кънтри музиканта Johnny Cash (Джони Кеш). През есента на 1955 година Кеш споделя на Пъркинс, че до момента в който служи във Военновъздушните сили на Съединени американски щати в Германия, там среща негър авиатор на име C. V. White (К. В. Уайт).
Той наричал военните си черни ботуши „ Blue Suede Shoes “ („ Сини велурени обувки “) и упорствал никой да не ги настава или поврежда. Велурените обувки са първокласна стока в американския Юг. Те са стилни обувки за вечерни излизания, които в същото време са и сложни за почистване. Кеш предлага на Пъркинс да напише ария за тях. „ Нищо не знам за обувките, по какъв начин бих могъл да напиша ария за тях? “ – отвръща Пъркинс. В автобиография, писана след тази на Кеш, той твърди, че фактически Кеш му приказва за ария за обувки, само че той отхвърля тази концепция и когато по-късно написва песента, концепцията е негова. Друга версия препраща към една вечер, евентуално с дата 4 декември 1955 година.
Пъркинс е в дребен клуб в Джаксън, Мисисипи. Танцувайки, той вижда двойка, танцуваща покрай сцената. В паузата сред песните, от усилвателя, ситуиран на пода, се чува по какъв начин момчето се кара на партньорката си с думите: „ Не стъпвай върху велура ми! “ Поглеждайки надолу, Пъркинс вижда, че фактически момчето е със сини велурени обувки и по едната има драскотина. На Пъркинс му наподобява занимателно, че момчето повече се е загрижило за обувките, в сравнение с за красивата си партньорка, и по този начин се въодушевява за песента. Барабанистът на Пъркинс, W. S. Holland (У. С. Холанд), удостоверява историята.
Той споделя още, че един път Джони Кеш и Карл Пъркинс, които са близки другари, пътуват на задната седалка в колата на Кеш, с която се движат към следващ концерт. Тогава една и съща организация урежда концертите им и не е извънредно да пътуват дружно. Та по време на това пътешестване в Арканзас, Джони подпира крайник в облегалката на предната седалка и споделя: „ Карл, би трябвало да напишем ария за обувки. Защо не я напишем за сини велурени обувки? “ Може таман този случай да разказва Кеш в автобиографията си. За началото Карл употребява британско стихотворение. Още от 20-те години на XIX век децата го споделят преди начало на съревнование или игра.
Първоначалната му версия е: „ One to make ready, And two to prepare, Here goes the rider, And away goes the mare. “ В подобен превод звучи по този начин: „ 1 за подготвяне, на 2 си подготвен, и ето идва ездачът и кобилата потегля. “ С времето стихчето се трансформира и една негова американска интерпретация звучи по този начин: „ one for the money, two for the show, three to make ready and four to go. “ „ 1 за парите, на 2 се демонстрирам, на 3 се подготвям и на 4 потеглям “. Текстът е цялостна нелепост и задачата му е по-бавно и ритмично отброяване, до момента в който играчите се приготвят за старта. В текста стихът е изменен по този начин: „ It`s one for the money, two for the show, three to get ready now go, cat, go “. Но Пъркинс не е първият, употребил фрагменти от стихчето. Още през 1950 година то се чува в „ Rock Around the Clock “ на Hal Singer (Хал Сингър).
През 1953 година го има в интрото към „ Whatcha Gonna Do “ на „ Bill Haley & His Comets („ Бил Хейли енд Хис Кометс “), а в годината на написване на „ Blue Suede Shoes “ ( 1955 г.) стихчето е употребено и в „ Roll Rod Hot Roll “ на Oscar McLollie (Оскар Маклоули). И по този начин, Пъркинс написа първата чернова върху парче хартия от кафяв чувал за картофи, свирейки на китарата си „ Les Paul “, само че без да я включва в контакта, с цел да не разсъни жена си. В този първи вид стихът приключва: „ Three to get ready... Now go, man, go! “ Продуцентът Sam Phillips (Сам Филипс) моли Пъркинс да го смени с „ now go, cat, go “. Работното заглавие е писано небрежно и е с правописна неточност „ Blue Swade “. Според Пъркинс песента е приключена на 17 декември 1955 година, а на 19 декември е записана в „ Memphis Recording Service “ в Мемфис, Тенеси. Записите стават бързо и без доста промени.
Сам Филипс не се меси на музикантите и даже оставя неща, изсвирени друго от предстоящото. Групата на Пъркинс няма време да разучава песента и я свири по този начин, както я усеща. „ Не бяхме задоволително положителни, с цел да изработим някакъв аранжимент, просто го направихме по единствения метод, който знаехме. “ – споделя Холанд. „ Ако го слушате доста деликатно, ще чуете, че началото не е вярно. Има паузи сред началните изречения, тъй като не знаех по какъв начин да изброявам тактовете. “ – приключва барабанистът. И съгласно Пъркинс отброяването е сбъркано и в концертите си той го прави по-различно. Грешното отброяване не е възприето и в кавърите. Сингълът с песента излиза през януари 1956 година като издание на „ Sun Records “ и с „ Honey Don’t “ от своята Б страна.
Продуценти са Пъркинс и Филипс. Когато пращат плочите с първия запис на Пъркинс, те му идват счупени и при разпродаването на първия тираж той съжалява, че няма копие. Песента става най-популярна в Мемфис, където е записана, и в Кливланд, Охайо, където локалният DJ Bill Randle (Бил Рандъл) постоянно я пуска във вечерното си шоу по радиото. Това постанова изпращането на над 25000 копия и разпродаването им там за броени дни. От края на февруари песента три месеца е първа в класацията за шлагери на Мемфис. Тя прави Пъркинс звезда и в Далас, Тексас, където няколко концерта са разпродадени, без значение че седящите места на арената „ Dallas Sportatorium “ са над 4000. Пъркинс е първият музикант, произтекъл от кънтри средите, чиято ария стига до трето място в класацията за R&B в Съединени американски щати. Знае се, че обичаният кънтри музикант в детството на Карл е Bill Monroe (Бил Монро). „ Blue Suede Shoes “ шестнайсет седмици прекарва в класацията „ Cashbox “, задържайки втората позиция там за две седмици. И бели, и черни го слушат с идентичен интерес.
Бързо се появяват кавъри, като да вземем за пример от бендовете на Pee Wee King (Пий Уий Кинг) и на Lawrence Welk (Лорънс Уелк). А при започване на 1956 година, малко след излизането на оригинала, Elvis Presley (Елвис Пресли) записва кавър в по-бързо движение. Това се случва на 30 януари в „ RCA Victory Studios “ в Ню Йорк. В записа взе участие главната група на Елвис – Scotty Moore (Скоти Мур) – китара, Bill Black (Бил Блек) – контрабас и D. J. Fontana (Д. Дж. Фонтана) – барабани. Скоти споделя: „ Просто влязохме и започнахме да свирим, единствено импровизирахме. Следвахме Елвис по този начин, както той усещаше песента. “ Съпродуцент дружно с Елвис е Steve Sholes (Стив Шолс). От „ RCA “ са обезпокоени от триумфа на Пъркинс и даже върви слух, че се питат дали той не е бил по-подходящ за привличане от „ Sun Records “.
Все отново надвива мнението, че новата версия на Елвис ще надмине продажбите на Пъркинс, тъй като имат по-добра мрежа за разпространяване и повече контакти с радиостанции. Първоначално Пресли не желае да записва конкурентна версия толкоз скоро след първата. Той познава Пъркинс и Филипс, а продължава да работи и със „ Sun Records “ и не желае проблеми с компанията. Накрая се съгласява, само че при изискване, че издаването малко се отсрочи. Така записът е през януари и през идващите месеци Елвис извършва „ Blue Suede Shoes “ в няколко шоупрограми. Даже на 17 март, когато Пъркинс прави първото нейно осъществяване в предаването „ Ozark Jubilee “ по ABC, в същата вечер Елвис я пее в „ Stage Show “ по CBS. Точно тогава шлагерът е в своя пик, от което мениджърите на Елвис се възползват и той става първата рокабили звезда с поява в народен ефирен ефир, а не Пъркинс, както е било предвиждано.
Само пет дни по-късно, на 22 март, групата на Карл, „ Perkins Brothers Band “ („ Пъркинс брадърс бенд “), пътува за Ню Йорк, с цел да бъде наградена за достигането на „ Blue Suede Shoes “ до едномилионен тираж. Планирано е това да стане в шоуто на Perry Como (Пери Комо) по телевизия „ NBC “. Малко преди изгрев слънце, на магистрален път номер 13, в региона сред Дувър и Уудсайт в Делауеър, водачът на автомобила Stuart Pinckham (Стюарт Пинкъм) заспива зад кормилото. Оставена без надзор, колата се удря в задната част на камион за превозване на птици, разрушава се в защитен парапет и се прекатурва в канавка. Всички пасажери са ранени. Шофьорът на блъснатия камион, 40-годишният фермер Thomas Phillips (Томас Филипс), умира на място.
Карл Пъркинс, който тогава е на 23 години, оцелява, само че с три счупени прешлена, фрактура на черепа, счупена ключица и охлузвания по цялото тяло. През целия ден той е в безсъзнание в болничното заведение. Един от братята на артиста, Jay Perkins (Джей Пъркинс), темп китарист в групата му, също е с доста счупвания и в резултат на злополуката развива недоброкачествен мозъчен израстък, довел до гибелта му две години по-късно. В деня след случая групата на Елвис се отбива да види Карл на път за концерт в Ню Йорк. Елвис и самичък праща депеша до него, която не изпреварва гостите. „ Човече, Елвис ти праща най-сърдечни поздрави “ – споделя му Бил Блек и пали цигара, макар че Пъркинс е в кислородна палатка. „ Сторихте ми се като група ангели, пристигнали да ме видят. “ – отвръща той по спомените на Фонтана.
Докато Карл е в болничното заведение, неговата „ Blue Suede Shoes “ доближава до второ място в „ Billboard Hot 100 “, до момента в който челната позиция се държи от „ Heartbreak Hotel “ на Елвис. Когато на 3 април Елвис за трети път пее парчето в ефирен ефир („ The Milton Berle Show “), Пъркинс го гледа от болничното легло. Скоти Мур споделя в изявление: „ Елвис по това време не мислеше, че кавърът ще носи доходи на Карл. Правеше го по-скоро като отдаване на респект. Разбира се, Карл се зарадва, че го е направил. Помогна му, когато истинската му версия към този момент падна в класациите (и не носеше приходи). “ А Пъркинс споделя: „ Бях оскъдно фермерско момче и с песента за обувките почувствах, че имам късмет, само че внезапно се озовах в болница. “ Чак на 26 май Пъркинс и групата му показват парчето в шоуто на Комо. Но и двамата не са възобновени. На врата на Джей Пъркинс се вижда шина.
На 8 септември Елвис пуска песента като сингъл, дружно с още няколко от първия си едноименен албум „ Elvis Presley “ от 1956 година, където е първа ария. От Б страната на сингъла е различен кавър – „ Tutti Frutti “ на Little Richard (Литъл Ричард). Песента е издадена и в още няколко краткосвирещи плочи. Тя не може да повтори триумфа на Пъркинс и стига до номер 20 в „ Billboard Hot 100 “. Но по-сетнешната популярност на Елвис го прави доста по-известният реализатор на „ Blue Suede Shoes “. В Англия неговата версия се изкачва до девето място в локалния чарт. А през същата година кавърът на Boyd Bennett (Бойт Бенет) стига до номер 63 в Съединени американски щати. Пъркинс е много по-малко известен от Елвис и е по-познат като композитор, в сравнение с като реализатор.
Пъркинс споделя: „ Елвис имаше всичко – привлекателната осанка, придвижванията, мениджъра и гения. Не приличаше на типичния Мистър Ед. Разбиваше ги с бакенбарди, лъскави облекла, а и нямаше халка на пръста. За съпоставяне, аз имах три деца. “ Дискусионно е кой е мистър Ед, защото има разнообразни вариации на цитата. Може да е прочут персонаж от американска комедийна поредност от 60-те, или да става дума за телевизионния водещ Ed Sullivan (Ед Съливан), при който също е планувано присъединяване, отсрочено след злополуката. Но във всеки случай с това име Карл разказва елементарните американски момчета от това време.
„ Blue Suede Shoes “ е рокендрол стандарт и се пее и от доста други хора. Само в оня интервал го записват още Eddie Cochran (Еди Кокрън), Bill Haley (Бил Хейли), Buddy Holly (Бъди Холи), който бива публикуван след гибелта му, и други. „ The Beatles “ са огромни почитатели на Пъркинс. Известен е разновидността на John Lennon and „ The Plastic Ono Band “ (Джон Ленън и „ Пластик Оно бенд “) от албума „ Live Peace In Toronto “ от 1969 година. Пъркинс прави още една версия през 1985 година за саундтрака на кино лентата „ Porky`s Revenge “ („ Отмъщението на Порки “). Песента е един от първите опити в жанра рокабили, смесващ блус, кънтри и поп.
Включена е под номер 95 в първата ранглиста на „ Rolling Stone “ с „ 500 най-велики песни за всички времена “, където версията на Елвис попада под номер 423, както и в класацията, формирана от „ Рокендрол залата на славата “, с 500 песни, оформили рокендрол музиката. Влиза и в „ NPR 100 “, събираща най-важните американски музикални творби на XX век. През 2006 година е включена и в регистъра с културно завещание на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати. През 1986 година версията на Пъркинс е въведена в „ Залата на славата на Грами “. След Елвис още актьори записват песента, сред които са Jimi Hendrix (Джими Хендрикс), Bruce Springsteen (Брус Спрингстийн, „ Grateful Dead “ („ Грейтфул Дед “), „ Black Sabbath “ („ Блек Сабат “), „ Uriah Heep “ („ Юрая Хийп “), „ Motörhead “ („ Мотор Хед “) и други. Chuck Berry (Чък Бери) я загатва в текста на шлагера си „ Roll Over Beethoven “: „ Early in the mornin` I`m a givin` you the warnin` don`t you step on my blue suede shoes. “ (Рано заран те предизвестявам – не ме настъпвай по сините велурени обувки).
Пъркинс също я загатва в песента си „ Put Your Cat Clothes On “: „ Took my blue suede shoes down to old Mobile, got to rockin` with the rhythm run `em over at the heel. “ (Отидох да танцувам в остарелия клуб със сините велурени обувки, и така се носех във вихъра на танца, че им изтърках подметките.). Песента открива известния мюзикъл „ Million Dollar Quartet “. През 2014 година Cliff Richard (Клиф Ричард) я пее в обществена изява върху версията на Елвис в респект към него. Правата върху песента сменят собствеността си през годините.
В началото са контрактувани сред нюйоркската компания „ Hill & Range “ и „ Sun Records “ на Филипс. Чак през 70-те Пъркинс схваща, че Сам Филипс му е платил дребна част от приходите от „ Blue Suede Shoes “, а го е измамил да разпише документи за изплатен цялостен размер на хонорарите, с цел да не може това да се оспори в съда, изключително откакто от дълго време е изминал плануваният период за протестиране против размера на заплащане. След правосъдно дело против Филипс, през 1977 година правата върху песента и върху останалото творчество на Пъркинс са напълно добити от него. През 2003 година, пет години след гибелта му, тези права са добити от компанията на Paul McCartney (Пол Маккартни) – MPL Communications “. Днес „ Blue Suede Shoes “ продължава да е измежду най-значимите планове на Елвис Пресли и крайъгълен камък за рок музиката.
Той наричал военните си черни ботуши „ Blue Suede Shoes “ („ Сини велурени обувки “) и упорствал никой да не ги настава или поврежда. Велурените обувки са първокласна стока в американския Юг. Те са стилни обувки за вечерни излизания, които в същото време са и сложни за почистване. Кеш предлага на Пъркинс да напише ария за тях. „ Нищо не знам за обувките, по какъв начин бих могъл да напиша ария за тях? “ – отвръща Пъркинс. В автобиография, писана след тази на Кеш, той твърди, че фактически Кеш му приказва за ария за обувки, само че той отхвърля тази концепция и когато по-късно написва песента, концепцията е негова. Друга версия препраща към една вечер, евентуално с дата 4 декември 1955 година.
Пъркинс е в дребен клуб в Джаксън, Мисисипи. Танцувайки, той вижда двойка, танцуваща покрай сцената. В паузата сред песните, от усилвателя, ситуиран на пода, се чува по какъв начин момчето се кара на партньорката си с думите: „ Не стъпвай върху велура ми! “ Поглеждайки надолу, Пъркинс вижда, че фактически момчето е със сини велурени обувки и по едната има драскотина. На Пъркинс му наподобява занимателно, че момчето повече се е загрижило за обувките, в сравнение с за красивата си партньорка, и по този начин се въодушевява за песента. Барабанистът на Пъркинс, W. S. Holland (У. С. Холанд), удостоверява историята.
Той споделя още, че един път Джони Кеш и Карл Пъркинс, които са близки другари, пътуват на задната седалка в колата на Кеш, с която се движат към следващ концерт. Тогава една и съща организация урежда концертите им и не е извънредно да пътуват дружно. Та по време на това пътешестване в Арканзас, Джони подпира крайник в облегалката на предната седалка и споделя: „ Карл, би трябвало да напишем ария за обувки. Защо не я напишем за сини велурени обувки? “ Може таман този случай да разказва Кеш в автобиографията си. За началото Карл употребява британско стихотворение. Още от 20-те години на XIX век децата го споделят преди начало на съревнование или игра.
Първоначалната му версия е: „ One to make ready, And two to prepare, Here goes the rider, And away goes the mare. “ В подобен превод звучи по този начин: „ 1 за подготвяне, на 2 си подготвен, и ето идва ездачът и кобилата потегля. “ С времето стихчето се трансформира и една негова американска интерпретация звучи по този начин: „ one for the money, two for the show, three to make ready and four to go. “ „ 1 за парите, на 2 се демонстрирам, на 3 се подготвям и на 4 потеглям “. Текстът е цялостна нелепост и задачата му е по-бавно и ритмично отброяване, до момента в който играчите се приготвят за старта. В текста стихът е изменен по този начин: „ It`s one for the money, two for the show, three to get ready now go, cat, go “. Но Пъркинс не е първият, употребил фрагменти от стихчето. Още през 1950 година то се чува в „ Rock Around the Clock “ на Hal Singer (Хал Сингър).
През 1953 година го има в интрото към „ Whatcha Gonna Do “ на „ Bill Haley & His Comets („ Бил Хейли енд Хис Кометс “), а в годината на написване на „ Blue Suede Shoes “ ( 1955 г.) стихчето е употребено и в „ Roll Rod Hot Roll “ на Oscar McLollie (Оскар Маклоули). И по този начин, Пъркинс написа първата чернова върху парче хартия от кафяв чувал за картофи, свирейки на китарата си „ Les Paul “, само че без да я включва в контакта, с цел да не разсъни жена си. В този първи вид стихът приключва: „ Three to get ready... Now go, man, go! “ Продуцентът Sam Phillips (Сам Филипс) моли Пъркинс да го смени с „ now go, cat, go “. Работното заглавие е писано небрежно и е с правописна неточност „ Blue Swade “. Според Пъркинс песента е приключена на 17 декември 1955 година, а на 19 декември е записана в „ Memphis Recording Service “ в Мемфис, Тенеси. Записите стават бързо и без доста промени.
Сам Филипс не се меси на музикантите и даже оставя неща, изсвирени друго от предстоящото. Групата на Пъркинс няма време да разучава песента и я свири по този начин, както я усеща. „ Не бяхме задоволително положителни, с цел да изработим някакъв аранжимент, просто го направихме по единствения метод, който знаехме. “ – споделя Холанд. „ Ако го слушате доста деликатно, ще чуете, че началото не е вярно. Има паузи сред началните изречения, тъй като не знаех по какъв начин да изброявам тактовете. “ – приключва барабанистът. И съгласно Пъркинс отброяването е сбъркано и в концертите си той го прави по-различно. Грешното отброяване не е възприето и в кавърите. Сингълът с песента излиза през януари 1956 година като издание на „ Sun Records “ и с „ Honey Don’t “ от своята Б страна.
Продуценти са Пъркинс и Филипс. Когато пращат плочите с първия запис на Пъркинс, те му идват счупени и при разпродаването на първия тираж той съжалява, че няма копие. Песента става най-популярна в Мемфис, където е записана, и в Кливланд, Охайо, където локалният DJ Bill Randle (Бил Рандъл) постоянно я пуска във вечерното си шоу по радиото. Това постанова изпращането на над 25000 копия и разпродаването им там за броени дни. От края на февруари песента три месеца е първа в класацията за шлагери на Мемфис. Тя прави Пъркинс звезда и в Далас, Тексас, където няколко концерта са разпродадени, без значение че седящите места на арената „ Dallas Sportatorium “ са над 4000. Пъркинс е първият музикант, произтекъл от кънтри средите, чиято ария стига до трето място в класацията за R&B в Съединени американски щати. Знае се, че обичаният кънтри музикант в детството на Карл е Bill Monroe (Бил Монро). „ Blue Suede Shoes “ шестнайсет седмици прекарва в класацията „ Cashbox “, задържайки втората позиция там за две седмици. И бели, и черни го слушат с идентичен интерес.
Бързо се появяват кавъри, като да вземем за пример от бендовете на Pee Wee King (Пий Уий Кинг) и на Lawrence Welk (Лорънс Уелк). А при започване на 1956 година, малко след излизането на оригинала, Elvis Presley (Елвис Пресли) записва кавър в по-бързо движение. Това се случва на 30 януари в „ RCA Victory Studios “ в Ню Йорк. В записа взе участие главната група на Елвис – Scotty Moore (Скоти Мур) – китара, Bill Black (Бил Блек) – контрабас и D. J. Fontana (Д. Дж. Фонтана) – барабани. Скоти споделя: „ Просто влязохме и започнахме да свирим, единствено импровизирахме. Следвахме Елвис по този начин, както той усещаше песента. “ Съпродуцент дружно с Елвис е Steve Sholes (Стив Шолс). От „ RCA “ са обезпокоени от триумфа на Пъркинс и даже върви слух, че се питат дали той не е бил по-подходящ за привличане от „ Sun Records “.
Все отново надвива мнението, че новата версия на Елвис ще надмине продажбите на Пъркинс, тъй като имат по-добра мрежа за разпространяване и повече контакти с радиостанции. Първоначално Пресли не желае да записва конкурентна версия толкоз скоро след първата. Той познава Пъркинс и Филипс, а продължава да работи и със „ Sun Records “ и не желае проблеми с компанията. Накрая се съгласява, само че при изискване, че издаването малко се отсрочи. Така записът е през януари и през идващите месеци Елвис извършва „ Blue Suede Shoes “ в няколко шоупрограми. Даже на 17 март, когато Пъркинс прави първото нейно осъществяване в предаването „ Ozark Jubilee “ по ABC, в същата вечер Елвис я пее в „ Stage Show “ по CBS. Точно тогава шлагерът е в своя пик, от което мениджърите на Елвис се възползват и той става първата рокабили звезда с поява в народен ефирен ефир, а не Пъркинс, както е било предвиждано.
Само пет дни по-късно, на 22 март, групата на Карл, „ Perkins Brothers Band “ („ Пъркинс брадърс бенд “), пътува за Ню Йорк, с цел да бъде наградена за достигането на „ Blue Suede Shoes “ до едномилионен тираж. Планирано е това да стане в шоуто на Perry Como (Пери Комо) по телевизия „ NBC “. Малко преди изгрев слънце, на магистрален път номер 13, в региона сред Дувър и Уудсайт в Делауеър, водачът на автомобила Stuart Pinckham (Стюарт Пинкъм) заспива зад кормилото. Оставена без надзор, колата се удря в задната част на камион за превозване на птици, разрушава се в защитен парапет и се прекатурва в канавка. Всички пасажери са ранени. Шофьорът на блъснатия камион, 40-годишният фермер Thomas Phillips (Томас Филипс), умира на място.
Карл Пъркинс, който тогава е на 23 години, оцелява, само че с три счупени прешлена, фрактура на черепа, счупена ключица и охлузвания по цялото тяло. През целия ден той е в безсъзнание в болничното заведение. Един от братята на артиста, Jay Perkins (Джей Пъркинс), темп китарист в групата му, също е с доста счупвания и в резултат на злополуката развива недоброкачествен мозъчен израстък, довел до гибелта му две години по-късно. В деня след случая групата на Елвис се отбива да види Карл на път за концерт в Ню Йорк. Елвис и самичък праща депеша до него, която не изпреварва гостите. „ Човече, Елвис ти праща най-сърдечни поздрави “ – споделя му Бил Блек и пали цигара, макар че Пъркинс е в кислородна палатка. „ Сторихте ми се като група ангели, пристигнали да ме видят. “ – отвръща той по спомените на Фонтана.
Докато Карл е в болничното заведение, неговата „ Blue Suede Shoes “ доближава до второ място в „ Billboard Hot 100 “, до момента в който челната позиция се държи от „ Heartbreak Hotel “ на Елвис. Когато на 3 април Елвис за трети път пее парчето в ефирен ефир („ The Milton Berle Show “), Пъркинс го гледа от болничното легло. Скоти Мур споделя в изявление: „ Елвис по това време не мислеше, че кавърът ще носи доходи на Карл. Правеше го по-скоро като отдаване на респект. Разбира се, Карл се зарадва, че го е направил. Помогна му, когато истинската му версия към този момент падна в класациите (и не носеше приходи). “ А Пъркинс споделя: „ Бях оскъдно фермерско момче и с песента за обувките почувствах, че имам късмет, само че внезапно се озовах в болница. “ Чак на 26 май Пъркинс и групата му показват парчето в шоуто на Комо. Но и двамата не са възобновени. На врата на Джей Пъркинс се вижда шина.
На 8 септември Елвис пуска песента като сингъл, дружно с още няколко от първия си едноименен албум „ Elvis Presley “ от 1956 година, където е първа ария. От Б страната на сингъла е различен кавър – „ Tutti Frutti “ на Little Richard (Литъл Ричард). Песента е издадена и в още няколко краткосвирещи плочи. Тя не може да повтори триумфа на Пъркинс и стига до номер 20 в „ Billboard Hot 100 “. Но по-сетнешната популярност на Елвис го прави доста по-известният реализатор на „ Blue Suede Shoes “. В Англия неговата версия се изкачва до девето място в локалния чарт. А през същата година кавърът на Boyd Bennett (Бойт Бенет) стига до номер 63 в Съединени американски щати. Пъркинс е много по-малко известен от Елвис и е по-познат като композитор, в сравнение с като реализатор.
Пъркинс споделя: „ Елвис имаше всичко – привлекателната осанка, придвижванията, мениджъра и гения. Не приличаше на типичния Мистър Ед. Разбиваше ги с бакенбарди, лъскави облекла, а и нямаше халка на пръста. За съпоставяне, аз имах три деца. “ Дискусионно е кой е мистър Ед, защото има разнообразни вариации на цитата. Може да е прочут персонаж от американска комедийна поредност от 60-те, или да става дума за телевизионния водещ Ed Sullivan (Ед Съливан), при който също е планувано присъединяване, отсрочено след злополуката. Но във всеки случай с това име Карл разказва елементарните американски момчета от това време.
„ Blue Suede Shoes “ е рокендрол стандарт и се пее и от доста други хора. Само в оня интервал го записват още Eddie Cochran (Еди Кокрън), Bill Haley (Бил Хейли), Buddy Holly (Бъди Холи), който бива публикуван след гибелта му, и други. „ The Beatles “ са огромни почитатели на Пъркинс. Известен е разновидността на John Lennon and „ The Plastic Ono Band “ (Джон Ленън и „ Пластик Оно бенд “) от албума „ Live Peace In Toronto “ от 1969 година. Пъркинс прави още една версия през 1985 година за саундтрака на кино лентата „ Porky`s Revenge “ („ Отмъщението на Порки “). Песента е един от първите опити в жанра рокабили, смесващ блус, кънтри и поп.
Включена е под номер 95 в първата ранглиста на „ Rolling Stone “ с „ 500 най-велики песни за всички времена “, където версията на Елвис попада под номер 423, както и в класацията, формирана от „ Рокендрол залата на славата “, с 500 песни, оформили рокендрол музиката. Влиза и в „ NPR 100 “, събираща най-важните американски музикални творби на XX век. През 2006 година е включена и в регистъра с културно завещание на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати. През 1986 година версията на Пъркинс е въведена в „ Залата на славата на Грами “. След Елвис още актьори записват песента, сред които са Jimi Hendrix (Джими Хендрикс), Bruce Springsteen (Брус Спрингстийн, „ Grateful Dead “ („ Грейтфул Дед “), „ Black Sabbath “ („ Блек Сабат “), „ Uriah Heep “ („ Юрая Хийп “), „ Motörhead “ („ Мотор Хед “) и други. Chuck Berry (Чък Бери) я загатва в текста на шлагера си „ Roll Over Beethoven “: „ Early in the mornin` I`m a givin` you the warnin` don`t you step on my blue suede shoes. “ (Рано заран те предизвестявам – не ме настъпвай по сините велурени обувки).
Пъркинс също я загатва в песента си „ Put Your Cat Clothes On “: „ Took my blue suede shoes down to old Mobile, got to rockin` with the rhythm run `em over at the heel. “ (Отидох да танцувам в остарелия клуб със сините велурени обувки, и така се носех във вихъра на танца, че им изтърках подметките.). Песента открива известния мюзикъл „ Million Dollar Quartet “. През 2014 година Cliff Richard (Клиф Ричард) я пее в обществена изява върху версията на Елвис в респект към него. Правата върху песента сменят собствеността си през годините.
В началото са контрактувани сред нюйоркската компания „ Hill & Range “ и „ Sun Records “ на Филипс. Чак през 70-те Пъркинс схваща, че Сам Филипс му е платил дребна част от приходите от „ Blue Suede Shoes “, а го е измамил да разпише документи за изплатен цялостен размер на хонорарите, с цел да не може това да се оспори в съда, изключително откакто от дълго време е изминал плануваният период за протестиране против размера на заплащане. След правосъдно дело против Филипс, през 1977 година правата върху песента и върху останалото творчество на Пъркинс са напълно добити от него. През 2003 година, пет години след гибелта му, тези права са добити от компанията на Paul McCartney (Пол Маккартни) – MPL Communications “. Днес „ Blue Suede Shoes “ продължава да е измежду най-значимите планове на Елвис Пресли и крайъгълен камък за рок музиката.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ