Медитацията от А до Я
Медитацията е сякаш едно от най-забулените в свещенодействие понятия в езотериката. Много и разнообразни са определенията, давани за медитация. В Оксфордския британски речник тя е разказана като ”лично молитвено упражнение, което се състои в дълготрайно ориентиране на мозъка към съзерцание на някаква религиозна истина, свещенодействие или обект на страхопочитание, за духът да се издигне посредством Божествена обич и святостта на живота. ” Друго, по-малко известно определение, е “да фиксираш вниманието си върху нещо, да наблюдаваш с интерес или напразно ”.
В реалност медитацията е деен развой, при който човек се концентрира върху дадена тематика или прекарване. Това развива умеенето за съзерцаване, разсъждение и самонаблюдение. Човек се научава да участва напълно в сегашното и абсолютно да приема себе си и действителността, вместо да се лута сред обвиняванията по нещо минало и страха от предстоящето. Съзнанието става по-гъвкаво и отворено. Светът се вижда по-ясно и може да се реагира по-ефективно.
Колкото по-дълбоко и по-дълго човек остава в положение на медитация, толкоз повече той развива интуицията си и все по-успешно се оправя със дилемите в всекидневието, тъй като погледът към събията в живота става по-разширен и бездънен. Ако би трябвало да съпоставим медитацията с четенето на книга, това е “четенето сред редовете ” за разлика от дословното разбиране на текста или случките в живота на непосветения.
Необходима причина за медитативна процедура е приемането като разбиране, че хората в основата си са положителни. Затова е належащо познаване и схващане на естествените закони. Към това се стремят нормално тези, които са страдали доста (физически и психически) и не са разкрили отговор на въпросите, които са ги вълнували, тъй като истината за това, което се случва с нас, е оттатък всичко очевидно.
Накратко, главните истини за нашия свят, които са основа на мирогледа на човек, който се стреми към рационализиране, са:
1. Вселената е ментална; мисълта ражда материя, затова,
2. “Каквото посееш, това ще пожънеш ”; в случай че мразиш, ще бъдеш мразен; в случай че се страхуваш, ще привлечеш към себе си това, от което се страхуваш; в случай че вътрешно си комплициран, такива ще бъдат и постъпките ти; в случай че проявиш схващане и братска любов към човек, който те ненавижда, можеш да трансформираш омразата му в любов, защото
3. Всичко вибрира; методът, по който ние вибрираме влияе върху другите, трансформирайки ги в резонатори на предаваните от нас вибрационни честоти.
4. Всичко има два полюса, две противоположности; всяка истина е полуистина; това, което е нежелано, се убива посредством промяна на полярността. Ако желаеме да променим оскъдицата в обилие, би трябвало да поддържаме менталния облик на благосъстоянието, в случай че желаеме да оздравеем, би трябвало да се съсредоточим върху мисълта за здраве. Нужно е обаче неизменност, защото
5. Всичко е на приливи и отливи, напредък и крах.
6. Нищо не става случайно; всичко има избрана причина и всяка причина поражда своето разследване. Всяка неточност се санкционира и всяко положително се възнаграждава. Наградата или наказването съвсем в никакъв случай не са в същата форма, само че наложително имат същата стойност, с което се резервира равновесието в природата.
Когато човек разбере тези истини, се стреми да прави най-хубавото, на което е кадърен, изпълва се с най-положителни мисли и усеща, преодолява трудностите с схващане при опазване на вътрешната естетика и успокоение. Всяка спешна обстановка може да се окаже едно ново отлично начало. Трябва просто да го забележим. И тук на помощ идва медитацията.
В своята книга “Съзнателният аз ” Анди Джеймс преглежда няколко типа медитации. При просветляващата медитация (випасана) човек се концентрира не върху някакъв проблем, а върху физическите си чувства, провокирани от вдишването и издишването. Целта е да се следи и възприема всичко, което се случва, без интервенция. Чрез тази техника човек се учи на самовглъбяване като се изолира от ставащото в близост, образува се хладнокръвие. Постепенно мозъкът става спокоен, а мъдростта и състраданието се усилват. Ежедневието се изпълва с нов смисъл.
Друг тип медитация е концентрацията (саматха). Крайната цел при нея е изцяло обединение на мозъка с неговия обект. Саматха е радикално противоположна на випасана, при която мозъкът остава отворен и възприемащ. Една от техниките за реализиране на централизация е преброяване на вдишванията.
Медитацията върху всеобщата обич и състрадание води към развиване на мъдрост и съчувствие. Медитиращият се концентрира върху сърцето. Най-напред вниманието е ориентирано към физическите чувства на разширение и стесняване, провокирани от дишането, а по-късно към чувство на силата на любовта. След струпване на обич, медитиращият я насочва към себе си като си прости за всички неточности, а по-късно и към своите близки, освобождавайки се от всички неприятни усеща към тях и прощавайки им. Постепенно кръгът от хора, до които изпращаме своята обич може да се уголемява. Метта медитацията приключва с наблюдаване на дишането.
Медитация може да се прави и с друга цел – оздравителна или друга, като се стартира със съзерцание на задачата и подбудите за осъществяване на медитацията. Визуализирането на стремежи облик се съпровожда с прочувствено прекарване на задоволство от постигнатата цел и приключва с изложение на признателност за постигнатото.
Препоръчва се медитацията да се прави във закрепено време при авансово избран край, примерно 20 минути, и последователно увеличение на времетраенето й. Положението на тялото е седнало с изправен тил, с цел да се обезпечи свободното протичане на сила през тялото ни. Краката са опрени на пода или в лотос. Преди медитацията може да се създадат релаксиращи извършения за разпределяне на тялото, до момента в който се отстрани напълно напрежението.
Медитацията навлиза от ден на ден в всекидневието на хората от разнообразни страни. Допреди години тя беше приоритет за живеещите в източните страни. Но натовареното всекидневие в развитите стопански страни и мощната комерсиализация подтиква по-будните и осъзнати хора да търсят баланс, развивайки се и духовно. В медитация душата се слива с духа, там, където цари покоят, хармонията, блаженството.
